Номер 61130.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601067 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по бланкетна жалба на служебния защитник на осъдения В. П. П. ,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Казичене“ към затвора гр.София,
срещу определение от 08.09.2020 г., постановено по ЧНД № 3183 / 2020 г., по описа на
Софийски градски съд, Н.О., 10-ти състав. С това определение е оставена без уважение
молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от неизтърпяната част на определеното му общо наказанието „лишаване от свобода”,
определено по ЧНД № 29 /2019 г., по описа на Софийски окръжен съд, за срок от 6 /шест/
години, който е 05 /пет/ месеца и 09 /девет/ дни.
В жалбата се навеждат доводи за наличие и на двете кумулативни предпоставки,
предвидени в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване – изтърпяване на ½ от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и
наличие на доказателства за поправянето на осъдения. Не бил обжалвал заповед №
176/03.12.2019 г., с която му било наложено наказание за употреба на алкохол, тъй като
преценил, че това било въпрос на административна процедура и няма отношение към
изтърпяното повече от ½ наказание. Осъденият твърди, че не е извършвал нарушения на
трудовата дисциплина, поради което и становището на ИСДР, че все още не бил изградил
социално приемлив модел за поведение било неоснователно.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата на осъдения е депозирана в законоустановения седмодневен срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
1
следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
Осъденият В. П. П. е постъпил в пенитенциарното заведение на 11.08.2016 г., за
изпълнение на наказание в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, което му е
било приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК по НОХД № 141/08 г., на РС-
Елин Пелин, което е изтърпяно на 03.10.2017 година. От тази дата, към настоящия момент
В. П. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години. Това наказание е
определено като едно общо наказание измежду наложените по ЧНД № 29 от 2018 г., по
описа на Районен съд – Елин Пелин, за престъпления по чл.чл.131,142, 150 и чл.152 от НК, с
предварителен арест 1 година, 6 месеца и 6 дни. Съгласно справка от затворническата
администрация, предстои лишеният от свобода отделно да изтърпи и наказание в размер на
1 година, наложено по НЧД 29/18 г. на СОС, за престъпления по чл.чл.198 и 216 от НК, с
предварителен арест 11 месеца и 25 дни.
Към 08.09.2020 г., съгласно представената справка, осъденият П. е изтърпял
фактически – 04 години, 5 месеца и 11 дни, с предварителен арест - 1 година, 06 месеца и 06
дни; от работа – 1 година, 1 месец и 10 дни или всичко - 05 години, 06 месеца и 21 дни.
Остават за изтърпяване 05 месеца и 09 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от
доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на
осъдения П. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е
поправил.
Изготвения първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за средни
към високи стойности на риска от 69 точки, с фиксирани проблемни зони, по които да се
работи, като към датата на депозиране на молбата за УПО, тези стойности са редуцирани
последователно на 60 т., 56 т., и към настоящият момент – 46 точки.
Това говори, че макар и редуцирана, все още е налице сериозна и реална
възможност от извършване на ново престъпно деяние, като в допълнение е добавено, че
частично е приел присъдата за справедлива; че само в определена степен е приел
причинената на жертвата вреда, като неговата версия е, че пострадалата е повдигнала
обвинения с финансов мотив; че не разпознава факторите, които са допринесли за
извършване на правонарушението; не признава правата на другите; не разпознава
проблемите си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване; не осъзнава
последствията от собствените си действия; користен извършител, предвид множеството
2
осъждания. Посочено е още, че дефицитите в тези му умения допринасят за повишаване на
риска от рецидив, поради утвърден модел на поведение извън местата за лишаване от
свобода. Отчетено е на следващо място, че при лишения от свобода П., като проблемна
зона, е налична злоупотребата с алкохол. Той все още не е осъзнал в пълна степен, вредния
ефект, който има върху поведението му употребата на алкохол, като именно след употреба
на алкохол са били извършени престъпленията, за които му е наложено и изтърпява
актуалното наказание „лишаване от свобода”. Наложително е да се отбележи още, че
поведението му е характеризирано като безразсъдно и рисково – стреми се към моментално
удовлетворяване на спонтанно възникнали желания; трудно приема критика и може да
реагира емоционално и импулсивно; липсва дългосрочно целеполагане.
Особеното е, че рискът от сериозни вреди за самия П., служителите на затвора и
другите лишени от свобода лица е нисък, но за обществото е в средните стойности, предвид
високата обществена опасност на извършените от него деяния /все тежки престъпления
против личната и имуществена неприкосновеност/ и липсата на самоконтрол, както и
липсата на мотивация в тази насока, като този риск от сериозни вреди е вероятен.
Рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към настоящият
момент са актуални и не са променени. Според последния доклад корекционния процес все
още не е завършен и прогресивната система не е изпълнена.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид посочените средни стойности на риска от 46 точки, а и поради факта, че
времето на предварителния арест – 1 година, 06 месеца и 06 дни, който е бил зачетен и
приспаднат от отмереното наказание, представлява значителна част от фактически
изтърпяното наказание, която не е била използвана за провеждане на дейности, свързани с
изпълнението на плана на присъдата, с цел постигане на стабилност на резултатите от
корекционния процес, предвид обстоятелството, че процесното наказание е определено по
реда на чл.23, ал.1 от НК за извършени две отделни деяния, всяко от които осъществява
състав на тежко престъпление против личността. Тези данни сочат, че извън местата за
лишаване от свобода, осъденият П. и предвид многократните му осъждания, представлява
сериозна опасност за околните, предвид криминогенните му нагласи. Поради изложеното,
твърдяното от осъдения поправяне има само декларативен характер. Няколкото
награждавания /средно по две за 2017г., 2018г. и 2019г./ на П. не могат да противостоят и да
игнорират наложеното му от началника на Затвора, със заповед № 176/03.12.2019 г.,
наказание на осъдения П. за употреба на алкохол – концентрация 2.36%о, установена с
проба № 688 като работещ в затвора – „гледач на кучета“. Това наказание е доказателство за
липсата на поправянето на осъдения, защото дисциплинираността в пенитенциарното
заведение е задължителен елемент от превъзпитателната работа с лишените от свобода,
нормативно установена както в ЗИНЗС, така и в Правилника за вътрешния ред на това
заведение, като неспазването й влече санкционни последици. Вярно е, че осъденият е
3
награждаван няколкократно, включително и с домашен отпуск, но тези награждавания са
също част от изпълнението плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на
социалните контакти с близките и за да се проследи неговото поведение извън местата за
„лишаване от свобода”. Положеният пък от осъдения П. труд, който настоящата инстанция
намира за спорадичен, предвид големия срок на наложеното наказание, е в негова полза, тъй
като намалява срока на наказанието „лишаване от свобода”.
Предвид тези обстоятелства не са налице никакви доказателства за поправянето
на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК, кумулативна
предпоставка - добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за своето
поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.
Изложеното не се променя съществено от едната година и един месец положен
труд от П., който срок, на фона на строгото му наказание от 6 години „лишаване от свобода“
изобщо не е индикатор за добро поведение, още повече, че както бе посочено по-горе,
полагането на труд е в интерес на осъдения. При отчитане на другите данни за личността на
осъдения не се обоснова извод за трайна промяна и поправяне. В тази насока е и
отрицателното становище на Началника на Затвора София, според когото лишеният от
свобода П., не е с дължимо поведение по време на престоя в ЗООТ „Казичене“, както и, че
не е налице позитивна промяна в достатъчна степен от провежданата корекционна дейност,
поради което и предвид цялостното поведение на осъдения П., процесът на превъзпитанието
му не е завършен и визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в
цялост.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.09.2020 г., постановено по ЧНД №
3183/2020 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 10-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5