Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1 0 6 3
гр.
Пловдив, 06.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1401/2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 36-0000050/22.01.2020 г., издадено от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на М.Д.Й. с ЕГН ********** с
адрес *** основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/
е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева за нарушение
на чл. 88а, ал. 4 от ЗАП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП.
Аргументира становището си с възражения за съществено нарушение на
процесуалните правила по съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/, така и
НП относно непълното описание на нарушението и неяснотата в деянието на
санкционираното лице. В съдебно заседание представителя на жалбоподателя поддържа
възраженията си.
Въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител. В писмено становище до съда моли да се потвърди НП
като правилно и законосъобразно, съобразено с процесуалния и материални закон. Приема,
че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното. Жалбата е
подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се
явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателката М.Й. притежавала разрешително
№ 00545 от 01.01.2020 г. да извършва таксиметров превоз на пътници с лек
автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ****, собственост на „Еуратек ауто“ ООД. По
повод на осъществяваната дейност попълвала и притежавала пътна книжка №
243/13.11.2019 г., издадена от превозвача „Такси-1-2023“ ЕООД с ЕИК ********* и
заверена от същия превозвач, а жалбоподателката била вписана в книжката като
водач на лекия автомобил. На 05.01.2020 г. около 12:30 ч. в гр. Пловдив на
автогара „Родопи“ била извършена проверка на жалбоподателката за спазване на
законодателството от служителката при Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Пловдив – **** А.Г.. Проверена била пътната книжка и пътен
лист № 44/05.01.2020 г., като е констатирано, е за периода 16.12.2019 г. –
23.12.2019 г. /осем периода на управление/ водачката на таксиметровия автомобил
не е ползвала седмична почивка не по-малко от 36 последователни часа.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен АУАН № 272747/05.01.2020 г. срещу жалбоподателя
за нарушение на чл. 88а, ал. 4 от ЗАП. Актът е съставен в присъствието на
свидетел очевидец и жалбоподателя, който отбелязал в него, че няма възражения. В
тридневен срок от съставянето му не е постъпило писмено възражение.
За извършеното нарушение било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1000
лв. за нарушението на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАП.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля А.Г., както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, пътна книжка №
243/13.11.2019 г., ведно с пътен лист № 44/05.01.2020 г. и заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката Г. признава, че е извършена проверка, при която се е установило,
че жалбоподателката не е почивала 8 дни, което представлява осем периода на
управление, а е следвало да го направи след шестия период на управление.
Показанията ѝ съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им
дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който са съществени, като опорочават административнонаказателното производство
и самите актове и нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен от компетентно лице. Не
е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Постановлението
е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в
предвидената от закона форма. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
С обжалваното НП жалбоподателката е била
санкционирана от фактическа страна за това, че не ползва седмична почивка не
по-малко от 36 последователни часа за периода от 16.12.2019 г. до 23.12.2019 г.
– осем периода на управление. За това ѝ деяние е била наложена
имуществена санкция на основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАП. Съгласно правилото
по същата санкционна разпоредба „Водач, който не спазва изискванията относно
нормалната седмична почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг
нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за нормална
седмична почивка: 1. до 3 часа - с глоба 100 лв.; 2. от 3 до 9 часа и 30 минути
- с глоба 200 лв.; 3. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2017 г.) над 9 часа и 30 минути - с
глоба 1000 лв.“ Цитираната разпоредба предвижда три различни форми на
съставомерно поведение, при осъществяването на което настъпват предпоставките
за санкциониране на дееца, диференциращи размера на санкцията. Най-общо
признакът, по-който се е водил
законодателят, е свързан с установяване на времето, с което водачът е нарушил
правилата относно нормалната седмична почивка. Терминиращият признак е времевото
изражение на намаляване на установената седмична почивка от 36 последователни
часа, първо с до 3 часа, след това между 3 и 9 часа и 30 минути и сетне с над 9
часа и 30 мин. Следователно тези обстоятелства следва да бъдат включени в
съдържанието на актовете и описанието на нарушението, защото те именно са част
от съставомерните признаци на нарушението, за което е наказана
жалбоподателката. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН актът трябва да съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, в който
смисъл е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно реквизитите на
постановлението.
С
оглед приложената санкционна разпоредба глобата е следвало да бъде наложена на
правното основание, с което е въздигнато в административно нарушение
поведението по намаляване на времетраенето на задължителната седмична почивка,
което по своите характеристики ще включи и неползването на такава. Това обаче
задължително следва да премине през установяване на часовете, с които водачът е
намалил почивката си, за да може да бъде подведено под санкционната разпоредба
на чл. 93б, ал. 11, т. 3 от ЗАП. Вместо това актосъставителят и
административнонаказващият орган са ангажирали отговорността на водача за
различно поведение от изискванията за намаляване на седмичната почивка – това е
именно описаното в АУАН и НП поведение по неползване на седмична почивка не
по-малко от 36 последователни часа за периода 16.12.2019 – 23.12.2019 г. – осем
периода на управление.
Впрочем описано така нарушението в
контекста на възприетото вече становище създава и неяснота относно
обстоятелството колко точно часа почивка е ползвала жалбоподателката, както и
ползвала ли е въобще почивка. Недопустимо е от въззивната инстанция чрез
методите на тълкуване да достига до определени изводи относно осъществяването
от фактическа страна на определени факти, които не са намерили конкретно място
в актовете на производството.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че
е налице съществено и непреодолимо противоречие между описанието на нарушение и
санкционната разпоредба. Съдът не разполага с правомощие да изменя за пръв път
с въззивното решение правната квалификация на деянието, нито да приложи нова и
различна санкционна разпоредба. Допуснатото процесуално нарушение е съществено,
защото недопустимо е ограничило правото на защита на жалбоподателя не може да бъде санирано на този етап от
производството и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
На следващо място съдът счита, че по
описанието на нарушението и спазването на правилата на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН е допуснато още едно нарушение, което се оцени като
съществено и препятства правото на защита на наказаното лице, но и съдебния
контрол върху обжалвания акт.
Процесното НП е издадено при неизяснена
фактическа обстановка, предвид обстоятелството, че нито в АУАН, нито в самото
НП е изрично посочено, дали жалбоподателката е осъществявала таксиметров превоз
от името и за сметка на превозвача „Такси-1-2023“ ЕООД, или от името на превозвача,
но за своя сметка. Същото обстоятелство е съществено за отговорността и
субекта, който следва да я носи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАП предвижда
налагането на имуществена санкция в размер от 1000 лв. на превозвач, който не
осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при
извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози
за собствена сметка. Същевременно съгласно легалната дефиниция на „таксиметрови
превози“ в §1, т.26 от ДР на ЗАП това са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет
места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена
от клиента цел. Тоест разграничават се два вида субекти извършващи таксиметрови
превози – превозвачи или водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка.
Според разпоредбата на чл.10, §2 от Регламент
(ЕО) 561/2006, транспортното предприятие организира работата на водачите,
посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) 3821/85 и глава II от регламент 561/2006. Вземайки предвид
установеното от съда обстоятелство, че пътната книжка е издадена и заверена от
превозвача „Такси-1-2023“ ЕООД, то следва да се приеме, че таксиметровите
превози са изпълнявани от превозвача чрез водача /жалбоподател понастоящем/.
Оттук и отговорността за неспазване на правилата за седмична почивка би
следвало да е за превозвача, който не е осигурил спазване на разпоредбите за
работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на
пътници, включително при превози за собствена сметка. Санкционната норма следва
да е по съвсем различна разпоредба – тази на чл. 104, ал. 1 от ЗАП, който
ангажира отговорността на коренно различен субект от жалбоподателката. Така Решение
№ 2345 от 29.10.2013 г. по н. д. № 2980/2013 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Въпреки изложените съображения следва да
се посочи от правна страна, че от събраните по делото доказателствени материали
се установява, че към датата на извършване на проверката, водачът М.Й. не е
ползвала седмична почивка не по-малко от 36 последователни часа за периода
16.12.2019 г. – 23.12.2019 г. – осем периода на управление, доколкото след
шестия последователен период на управление, а именно на 22.12.2019 г. е
следвало да бъде в задължителна седмична почивка в размер не по-малко от 36
последователни часа. Правилно е определена и посочено санкционната разпоредба,
а наказанието – законосъобразно. Същото деяние е извършено виновно от страна на
водачката, разбирайки характера и свойството на деянието си и последиците му и
е желаела тяхното настъпване.
Предвид горното съдът като прие, че при
съставянето на обжалваното наказателно постановление и АУАН са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили актовете на
производството и са ограничили правата на жалбоподателката, постановлението е
незаконосъобразно и следователно следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 36-0000050/22.01.2020 г., издадено от началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на М.Д.Й. с ЕГН
********** с адрес *** основание чл. 93б, ал. 11, т. 3 от Закона за
автомобилните превози /ЗАП/ е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 88а, ал. 4 от ЗАП.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А. Д.