РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Ловеч, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Търговско дело №
20244300900011 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.
Производството е образувано по искова молба от Д. Б. Р. с ЕГН: **********,
поС.ен адрес: гр. Ловеч, ул. „****“ ***, действаща чрез адв. Д. Д. – член на САК, с адрес за
призоваване: гр. С, п.к. ****, площад „П“ № ******, сграда на СБА, против „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, гр. С, п.к. ****, район Т, бул. „В“ ****, с цена на
35,000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1,261.00 лева – обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на уведомяване на ответното дружество респ. предявяване на
доброволната претенция – 29.12.2022 г. до окончателното й изплащане и сторените съдебно
деловодни разноски.
Ищецът излага, че на 31.05.2019 г., около 16:30 ч., на път 111-401, км. 13+200, е
реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил „Нисан
Алмера“ с per. № OB **** АХ и лек автомобил „Фиат Крома“ с peг. № FV ****. Твърди, че
ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „Нисан Алмера“ при следния механизъм -
на горепосоченото време и място л.а. „Нисан Алмера“, управляван от К. Т., се движи със
скорост от 74 км./ч. с посока към гр. С. В същия момент, в обратната посока (към гр. Ловеч),
управляваният от Д. Р., л.а. „Фиат Крома“ се движи със скорост от 63 км./ч. При километър
13+100, в лява за него крива с радиус при осевата линия 83 м., л.а. „Нисан Алмера“ губи
напречна устойчивост, завърта се по посока обратна на часовниковата стрелка и навлиза в
1
лентата за насрещно движение. Между двете МПС-та настъпва удар – между предната част
на л.а. „Фиат Крома“ и дясна странична част на л.а. „Нисан Алмера“. Сочи, че в резултат на
настъпилото ПТП, пострадалата Д. Р., видно от медицинската документация, е получила
следните травматични увреждания: многофрагментна фрактура с дислокация на костни
фрагменти в дисталната част на левия талус и калканеус; фрактура на левия латерален
малеол; контузия на гръден кош със следа от колана по предна гръдна стена.
Изтъква, че непосредствено след настъпилото ПТП, Д. Р. е прегледана първично от
пристигналия на местопроизшествието екип на ЦСМП - Ловеч и в последствие
транспортирана до СО към „МБАЛ Проф. Д-р Параскев С.ов“ АД, където й е издаден лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 4845/31.05.2019 г. и допълнителен лист към него. Посочва,
че на 14.06.2019 г. поради нестихващи болки в глезена Д. Р. се е самонасочила за
допълнителен преглед в МБАЛ „Авис – Медика“ ООД - гр. Плевен, където видно от КТ -
изследване от същата дата се установява за първи път получената многофрагментна
фрактура на ляв глезен с ангажиране на ставната повърхност. На 17.06.2019 г. Д. Р. постъпва
за операция в Клиника по ортопедия и травматология към „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ -
гр. Плевен като при снемане на локалния статус на пациента са констатирани наличие на
отток и хематом в областта на ляв глезен с палпаторна болезненост, а на 20.06.2019 г., е
осъществена оперативна интервенция - отваряне на таларната става и след редукция на
калканеарната става се извършва фиксиране с канюлирани винтове. Поставена е
имобилизационна шина за период от минимум 45 дни, а Д. Р. е изписана на 24.06.2019 г.
Ищцата твърди, че около година след дехоспитализацията е прегледана по повод
продължаващи оплаквания от болки в кръста, като видно от КТ - изследване от 22.06.2020 г.,
се установяват данни за остеопороза с компресионни фрактури на телата на L3 и L5,
Дискова протрузия на ниво L4-5. За проследяване съС.ието й, на 16.03.2021 г. е извършено
ново ЯМР на гръбначен стълб – лумбосакрална област, при което е констатирано влошаване
на лумбалната лордоза с видима хипоатрофия на мускулите на паравертебралните канали.
Отново са видяни старите фрактури на L3 и L5. Сочи, че на 03.10.2022 г. е извършен нов
преглед в амбулаторни условия, при който е констатирано обективно съС.ие на ограничена
кР. флексия и екстензия на левия глезен, придружени с болка и хрущене, а левият глезен е
оточен.
Посочва, че към настоящия момент, след повече от четири години от инцидента, все
още не е настъпило пълно възстановяване на ищцата от получените травматични уврежания
с продължаващи спорадични оплаквания от невъзможност за пълно сгъване и разгъване на
лява глезенна става, както и болки в лумбалната област при продължителен седеж и
изправен стоеж. Прави извод, че в настоящия случай са налице трайни неблагоприятни
последици за физиологическото съС.ие на пострадалата занапред, променяйки драстично
ежедневието й, и отразявайки се негативно върху начина и качеството й на живот за в
бъдеще. Твърди, че в следствие на преживяното ПТП Д. Р. е изпитала интензивни и
негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално
и физиологическо сътресение и смущение, проявили са се тревожност, напрегнатост и
2
раздразнителност. Излага, че ищцата е претърпяла и значителни имуществени вреди,
съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, включително за купуване на
медикаменти и медицински изделия, както и за извършени прегледи операция и
изследвания, на обща стойност за сумата от 2 758.90 лв., видно от представени с исковата
молба фактури.
Твърди, че по случая е образувано Досъдебно производство № 308/2019 г. по описа на
РУ - Ловеч, пр. пр. № 1472/2019 г. по описа на ОП - Ловеч. С Постановление на Окръжна
прокуратура – Ловеч от 24.09.2020 г. образуваното производство е било спряно, а в
последствие с Постановление на Окръжна прокуратура – Ловеч от 17.01.2024 г. –
прекратено, поради изпадане на виновното за ПТП лице в тежко коматозно съС.ие.
Сочи, че към датата на настъпване на събитието, отговорността на водачите на лек
автомобил „Нисан Алмера“ с peг. № OB **** АХ е застрахована в „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК **** със застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с номер *****, с период на застрахователното покритие от 18.04.2019 г. до
17.04.2020 г., която към датата на настъпване на събитието е била валидна и действаща, те.
налице е било възникнало действително застрахователно правоотношение.
Счита, че в настоящия случай, с оглед изложената фактическа и правна обстановка, са
налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на деликтната
(извъндоговорна) отговорност/непозволено увреждане/ на водача на застрахованото при
ответното дружество МПС към момента на настъпване на процесното ПТП (противоправно
и виновно поведение, вреди и причинно-следствена връзка между тях), пораждащи
вземанията за обезщетение в полза на ищеца, което от своя страна обуславя и
основателността на така предявените осъдителни искове за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди. Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди се
позовава на Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, Директива 2009/103/ЕО на
европейския парламент и на съвета, както и на практика на ВКС.
Изтъква, че с цел уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на
съдебни производства са предявили Претенция с вх.№ 94-Я-375/29.12.2022 г. по реда на чл.
380 КЗ към „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД за изплащане на застрахователно
обезщетение, по повод на която е заведена щета с номер 43072952000039 по описа на
застрахователното дружество. Във връзка с подадената претенция с Писмо № Ф-92-2316 от
16.02.2023 г., ответникът определил застрахователни обезщетения за претърпените от
ищцата неимуществени и имуществени вреди в размери съответно за сумата от 30,000.00 лв.
(неимуществени вреди) и 1,497.90 лв. (имуществени вреди), като изплатил така
определените суми без подписване на извънсъдебно споразумение. Счита, че след така
извършеното плащане, ответното застрахователно дружество останало задължено за сумата
от 35,000.00 лв. (неимуществени вреди) и сумата от 1,261.00 лв. (имуществени вреди).
Излага, че ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху претендираните
главници, считано от момента на уведомяване на застрахователя, респ. от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция с приложено представено удостоверение за
3
банкова сметка на пострадалото лице, а именно от 29.12.2022 г., в който смисъл е и
константната практика на ВКС.
Моли съда да осъди „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на
Д. Б. Р. с ЕГН: ********** сумата от 35,000.00 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили
в резултат на ПТП от 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на уведомяване на ответното застрахователно дружество, респ. на предявяване
доброволната претенция (29.12.2022 г.) до окончателното й изплащане и сумата от 1,261.00
/хиляда двеста шестдесет и един/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, включително за извършена
оперативна процедура и престой в лечебното заведение, настъпили в резултат на ПТП от
31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване
на ответното застрахователно дружество, респ. на предявяване доброволната претенция
(29.12.2022 г.) до окончателното й изплащане. Претендира сторените съдебни разноски,
включително и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Представя писмени доказателства по делото и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, гр. С, бул. „В“ **** чрез юрисконсулт Р. И., с който
оспорва предявените искове изцяло.
Не оспорва наличието на действаща към датата на ПТП полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № ****, сключена в „ДЗИ – ОЗ“
ЕАД относно л.а. „Нисан Алмера“ с peг. номер ОВ **** АХ. Сочи, че въз основа на
посочената застрахователна полица и отправена от пострадалата извънсъдебна претенция
ДЗИ – ОЗ“ ЕАД й изплати обезщетение от 30,000.00 лв. за претърпените от ПТП
неимуществени вреди и 1,497.90 лв. застрахователно обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение, като моли това обстоятелство да бъде отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване. Счита, че изплатеното обезщетение отговаря на критерия за
справедливост в чл. 52 от ЗЗД, съобразено е с характера на причинените физически
увреждания, с интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата и с
периода на възстановяване, като при определяне на застрахователното обезщетение е
отчетено как уврежданията са се отразили на пострадалата, като е съобразена и възрастта й
към датата на ПТП. Смята, че с изплащането на визираната сума дружеството коректно и в
срок е изпълнило всичките си задължения като застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ищцата е обезщетена справедливо за
претърпените от ПТП увреди и към момента на подаване на исковата молба е напълно
възстановена, поради което не дължат исканото по делото допълнително обезщетение.
Определя претенцията от допълнително 35,000.00 лв. към по-рано получените
30,000.00 лв. или общо за 65,000.00 лв. за претърпените от ищцата телесни повреди като
прекомерно завишена и не съответстваща на действително претърпените болки и страдания
от заявените за настъпили травматични увреждания.
4
Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания и
връзката им с ПТП, както и твърдението в исковата молба, че в пряка причинно-следствена
връзка със събитието от 31.05.2019 г. ищцата е получила увреждане на гръбначния стълб и
остеопороза с компресионни фрактури на телата на ЛЗ и Л5, дискова протрузия /херния/ на
ниво L 4-5. Твърди, че поротичните фрактури /остеопороза/, установени с ЯМР една година
след ПТП и дегенеративните явления на прешлени нямат връзка с претърпяната травма при
ПТП от 31.05.2019 г.
Оспорва твърдението, че болките и страданията на ищцата продължават към
момента, както и че тя не е възстановена от нанесените й телесни увреждания, доколкото от
представената по делото епикриза от 24.06.2019 г. на УМБАЛСМ „Георги Странски“ се
установява, че следоперативния период е преминал гладко, болничното лечение е
продължило само 7 дни, а пострадалата е изписана от болничното заведение оздравяла и без
усложнения. Счита, че по делото не са налице данни и доказателства за настъпили
усложнения в здравословното съС.ие на ищцата в резултат на травмите от ПТП.
Във връзка с гореизложеното и с оглед плащането на сумата от 30,000.00 лв., която
намира за справедлива и достатъчна да компенсира ищцата за болките и страданията от
причинените й телесни увреждания, счита, че настоящата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Оспорва като неоснователна и претенцията за имуществени вреди съгласно фактура
12320/24.06.2019 г. в размер на 1,051.00 лв. – разходи за избор на екип, за които
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не дължи плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло
като неоснователни и недоказани ведно с всички законови последици. Претендира сторените
по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Моли, на основание чл. 219 от ГПК, да бъде конституирано като трето лице помагач
на негова страна К. Т. Т., ЕГН **********, адрес: гр. С, ж.к. „М“ *****, тъй като от
представените по делото доказателства и Постановление от 24.09.2020 г. на ОП – Ловеч към
момента на настъпване на процесното ПТП е видно, че последният е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества и съгласно разпоредбата на чл. 500 от Кодекса за
застраховането, застрахователят има право на регресен иск спрямо него до размера на
платеното обезщетение, заедно с лихвите и разноските.
Изразява становище по отношение на доказателствата и доказателствените искания
на ищеца и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК няма постъпила допълнителна искова молба от
ищеца.
С определение №102/4.06.2024 г. постановен по т.д.№11/24 г. ЛОС е конституирал на
основание чл.219 ал.1 от ГПК като трето-лице помагач на страната на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, К. Т. Т., ЕГН **********, адрес: гр. С, ж.к. „М“ *****,
В съдебно заседание ищцата не се явява, като представя чрез адв.Д. писмена защита,
5
в която поддържа исковата си молба и моли да бъде уважена, като прави искане за
присъждане на разноските по делото и възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение на третото лице поради прекомерност, ако надвишава размерите по
Наредба №1/04 г.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание.
За третото лице помагач К. Т. Т. се явява адв. А. Д. от САК, която оспорва исковете и
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и в условия на евентуалност да
бъде намален техният размер като недоказан. Прави искане за намаляване на
претендираното адвокатско възнаграждение на ищцата. В указания от съда срок представя
подробна писмена защита в подкрепа на твърденията си, че исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като прецени представените доказателства по делото-писмени и гласни, както
и изслушаните съдебно-автотехническа и медицински експертизи, от обясненията на
страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
От представеното по делото досъдебно производство №308/19 г. по описа на ОД на
МВР-Ловеч съдът установява, че то е образувано на 31.05.2019 г. по повод съобщение за
извършено престъпление от общ характер за това, че на 31.05..2019 г. около 16,40 часа на
третокласен път 401/Микре-Севлиево/ при километър 13+200, при управление на МПС
„Нисан“ с рег.№ОВ **** АХ, собственост на С Й.а Т.а от гр.Ловеч и управляван от К. Т. Т.,
нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Д.В. Василева-
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК. След проведени
следствени действия на 16.01.2024 г. с Постановление на Окръжна прокуратура-Ловеч е
прекратено наказателното производство по ДП №308/19 г. по описа н РУ на МВР-Ловеч, тъй
като виновният водач К. Т. Т. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието,
което изключва неговата вменяемост и е основание за прекратяване на наказателното
производство. Това постановление е влязло в законна сила на 7.02.2024 г. В постановлението
е отразено, че предмет на разследването е станалото на 31.05.2019 г. ПТП по пътя Микре-
Севлиево сс участие на две МПС л.а.“Нисан“ с рег.№ОВ ****АХ и л.а.“Фиат Хрома“ рег.
№FV****. Посочва се, че първият автомобил е управляван от К. Т. Т., а вторият от Д. Б. Р..
Посочено е, че времето е било дъждовно и при срещата с двете коли и след отклоняване на
л.е. „Нисан“ леко надясно и плъзгането му към автомобил .“Фиат Крома“ е осъществен удар,
след като е имало употреба на спирачки от втория автомобил. Вследствие на този удар е
причинена смъртта на пътничката от л.а.„Нисан“ Д.В. и средни телесни повреди на
пътничката и водачката на л.а.“Фиат Крома“, като по отношение на водачката Д. Р. е
отразено, че тя е получила травматично счупване на костите, образуващи глезена на левия
крак с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза с помощта на винтове, което
увреждане е довело до трайно зарудняване движението на крака за период от около 4-5
месеца. Според прокуратурата причина за настъпване на ПТП е поведението на водача Т.,
който е навязъл в ляв за него завой, след което е загубил напречна устойчивост и е навлязъл
6
в насрещното платно за движение, завъртял се е в посока, обратна на часовниковата стрелка,
селед което е посведвал удар в насрещно движещият се л.а. „Нисан“, като скоростта на
движение на Т. е била 74 км./ч при максимално допустима в този участък 50 км./ч , а Р. се е
движела с 63 км./ч.
На л.100 от т.първи на д.п.№308/19 г. е налична справка от НИМХ за
метеорологичната обстановка на датата 31.05.2019 г. От нея се установява, че времето е било
облачно с превалявания от дъжд в следобедните часове, като на някои места е бил
краткотраен с гръмотевични бури, като в района падналите валежи са продължили до
полунощ на 31.05.2019 г.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на две съдебно
технически експертизи.
Първата експертиза с вх.№5758/9.09.24 г. е изготвена от вещо лице инж. Н. К., но
съдът не следва да я кредитира, тъй като се установява съществено противоречие между
установеното от тази експертиза и експертизата в досъдебното производство.
По искане на пълномощника на третото лице помагач и поради наличие на различия в
констатациите на вещо лице инж.К. и експертизата в досъдебното производство, съдът е
допуснал назначаване на повторна съдебно-автотехническа експертиза с определение
№199/13.11.24 г., която е изготвена от вещо лице инж. В. И.. Вещото лице е отразило, че
настилката на мястото на ПТП е дребнозърнест асфалт в добро съС.ие, без наличие на
коловоз с констатиран низходящ надлъжен наклон по посока на гр.Ловеч при измерване на
дължина 100 см е констатирано отС.ие 3 см до настилката, широчината на афалтовата
настилка на пътното платно е 6,90 м, като лявата и дясна ленти са широки по 3,45 м..
Мястото на произшествието представлява дъга от дясна крива по посока на огледа, като
съобразно писмо с изх.№24-00115/10.06.19 г. на Областно пътно управление-Ловеч на
31.05.19 г. на третокласен път Микре-Ловеч при км.13 +200 в двете посоки на движение
максимално допустимата скорост на движение е била 50 км./ч и към тази дата не са
извършвани строително-ремонтни работи. В посока Микре-Ловеч, съществуват два пътни
знака, А1 „Опасен завой надясно“ и В2 “Забранено е движението със скорост по-висока от
означената 50 кв/ч“, а в посока Ловеч-Микре съществуват също 2 пътни знака А2“Опасен
завой наляво“ и В2“Забранено е движението със скорост по-висока от означената 50 км/ч“
Двете пътни ленти са отделени една от друга с налична хоризонтална маркировка М1 и
единична непрекъсната осова линия с широчина 12 см. Мястото на първоначален контакт
върху асфалтовата настилка на пътното платно е в лентата на движение на л.а „Фиат“, като
положението на двете МПС са отразени в позиция №3 в приложение №1 от заключението.
Скоростите на двете МПС са изчисени от вещото лице както следва: на л.е. „Нисан“ към
момента на загуба на напречна устойчивост с последващо навличане на насрещната пътна
лента е 70,63 км./ч, а към момента на първоначалния контакт е 19,08 км./ч, а тази на
л.а.“Фиат“ непосредствено преди и към момента на удара е 68,12 км./ч. Вещото лице е
изчислило, че необходимото разС.ие за спиране на л.а. „Нисан“, т.н. „опасна зона“ при
реална скорост от 70,63 км./ч е 62,53 м, а при максимално ограничената за участъка 50 км./ч
7
е 36,81 м, докато тази на автомобил „Фиат“ необходимото разС.ие за спиране, т.н. „опасна
зона“ при риана скорост 68,12 км/ч е 67,07, а при максималноо разрешената за съответния
пътен учстък от 50 км./ч е 43,35 м.. Не е имало данни за тенхически неизправности на двата
автомобила. Вещото лице е изчислило и радиусите, по които се е движил масовия цетър на
двата автомобила в полагащите им се пътни ленти както следва: лек автомобил Нисан 85,36
м, а ле.е „Фиат“ 81,91 м., като числената стойност на граничната скорост, при която е
технически възможно да възникне занасяне на автомобил „Нисан“ е 70,63 км./ч., а на „Фиат“
е 69,19 км./ч.. Категорично е посочено, че нито един от двата автомобила преди сблъсъка не
е извършил действия по намаляване на скоростта до разрешената 50 км./ч, като липсват
отложени следи от ходови гуми и предприети ефективни действия за спиране с максимална
ефективност от страна на водача на „Фиат Крома“. В материалите по делото липсват
обективни данни за предприети от страна на Р. действия за спиране с максимална
ефективност до мястото на удара. Произшествието се реализира в дъга на ляв завой по
посока на движение на л.е.“Нисан“ и промяната на направлението за този автомобил в
процес на загуба на устойчивост /вследствие на действащите инерционни сили/ отклоняват
посоката на МПС към банкета, а не към насрещната пътна лента, а реалното отклонение към
насрещната лента се дълги на действия на водача на л.а.“Нисан“ с органите на управение.
Вещото лице потвърждава след съответните изчисления, че към момента на загуба на
напречна устойчивост и навлизане на л.а.„Нисан“ в насрещната лента до мястото на удара
водачите и на двете МПС са имали техническа възможност да се възприемат едни към друг.
Категоричен е извода на вещото лице, че при движение от страна и на двамата водачи със
скорост до 50 км./ч произшествието е било предотвратимо за всеки един от тях. След
съответни изчисления се стига до извода, че при реалната скорост на движение Ракиджева
не е имала техническа възможност да спре до мястото на удара, но при скорост до 50 км/ч тя
е могла да спре до това място. Посочва се също така, че ако водача на „Нисан“ се е движил
със скорост до 50 км./ч загуба на устойчивост не би възникнала, с което водача не би
навлязъл в насрещната пътна лента и не би настъпило ПТП. Всеки един от водачите преди
навлизане в дъгата на завоя е имал техническа възможност да намали скоростта до 50 км./ч и
своевременно да се предприеме спиране без допускане на закъснение, но в случая нито един
от водачите не е намалил скоростта до 50 км./ч в дъгата на завоя, а водача на „Фиат“не е
предприела спиране с максимално въздействие върху спирачния педал към момента, в който
е имала техническата възможност да възприеме „Нисан“, когато губи устойчивост и навлиза
в насрещната пътна лента. Механизма на настъпване на ПТП е описан подробно от вещото
лице и е отразен в приложение №1 позиция 3, като в първа фаза на удара, след навлизане на
л.а.„Нисан“ в насрещната лента, челната част на „Фиат“ контактува със странична дясна
част“ на „Нисан“, получават се еластични и пластични деформации в контактуващите се
повърхнини и части, като с нарастване на силата на удара, съответно и загубата на енергия
се увеличава, като възникналите тангетни увадарни сили завъртат купето на „Нисан“ в
посока обратна на чсовниковата стрелка, а втората фаза съдържа транслационно-ротационно
движение на двете МПС, което е с по-голямо изразена протация на „Нисан“ в роцеса на тов
движение и от двата автомобила да се отделили части, които са намерени при огледа. След
8
удара двете МПС изминават различно разС.ие и се установяват покой, като с това
произшествието е приключило.
Техническите причини да възникване на ПТП според вещото лице са комплексни, от
една стана са свързани с действия/бездействия/ от страна и на двамата водачи с ограните на
управление чрез които всеки един от тях се е движил със скорост несъотносима за
съответния пътен участък, вертикална маркировка, пътни знаци, а от друга страна, водача на
автомобил „Фиат“ е закъснял с действията си за ефективно спиране с максимана
ефективност върху спирачнта система към момента на загуба на устойчивост на автомобил
„Нисан“ и навлизане в насрещната пътна лента.
От представената по делото медицинска документация, епикризи и медицински
заключения и изготвените СМЕ от вещи лица д-рА. Й. и доц. д-р А. Ш. съдът установява, че
вследствие на гореописаното ПТП на ищцата са причинени следните телесни
повреди:счупване на лява тало-калканеарна става, счупване на първи и трети лумбален
прешлен, охлузване в областта на лява предмишница и предна гръдна стена, като болките
при тях са значителни в първите няколко дни, а след проведната операция на ляв глезен при
преминаване на острия период значително намаляват. Болките в гръбнака леко намаляват, но
персистират и в момента при леко натоварване и флексия на лумбалния отдел на гръбначни
стълб. Според заключението на д-р Й.-ортопед Р. е изпитвала силни и интензивни болки в
първите няколко дни и първите 7-8 дни след операция на глезена и периодични болки в
областта на кръста и се е налагало прием на аналгетици в острите периоди, а след това само
при нужда. Счупването на левия талус е било на няколко парчета с разместване на същите и
нарушаване на артикулиращите на талуса повърхности. Дислокацията на счупените
фрагменти на талуса е нарушило конгруентността на ставата, поради което се е наложило
оперативно лечение, наместени са отделните фрагменти на талуса и са фиксирани с
канюларни винтове за добро костно срастване и запазване на ставната повърхност, т.е.
нейната конгруентност.
На 20.06.2019 г. е проведено оперативно лечение в Клиника по ортопедия и
травматология УМБАЛ“Д-р Георги Странски“ Плевен-кръвна респозиция и поставяне на
метална остиоситеза, като металната остиосинтеза-канюлираните винтове са за
стабилизиране и запазване формата на ставната повърхност на талуса и костното им
срастване, като след около една година тя може да бъде премахната, но не е задължително.
След поставяне на стерилна превръзка на оперативната рана на левия глезен е поставена
имобилираща шина за минимум 45 дена, за което време обикновено се получва срастване на
фрактурираните фрагменти. При получената травма с последващо оперативно лечение
трайно е била затруднено движението на ляв долен крайник с отбременяване на помощни
средства за около 3 месеца. При постоперативия период е било наложително преобладаващ
постелен режим като постепенно всеки следващ ден изправянето на оперираната и
приучването й за ползване на помощни средства е било наложително за около 10-15 дни,
като в същото време тя се е нуждаела от чужда помощ за много от ежедневните си дейности,
продължило 2-3 месеца след това. Д-р Й. заключава, че възстановитеният период при такова
9
счупване е силно завишен, защото талуса е носеща част на цялото тяло, стъпвайки върху ляв
долен крайник и поради това ищцата и в момента изпитва болки при леки натоварвания и
ограничено ходене. В момента на прегледа лекарят е констатирал лек оток, палпаторна
болезненост в зоната на операция, ограничени са флексията и екстенцията на стъпалото и
наличие на костни крепитации при тези ограничени движения, поради което ищцата е с леко
накуцваща походка. При прегледа д-р Й. е констатирал заздравял цикатрис с визонен/груб/
характер и големина около 10-12 см с дъговидна форма и широчина 5-6 мм и най-вероятно
това създава на ищцата й проблеми ппри носене на определени обувки. В момента на
прегледа има лек оток в лява глезенна става, умерена болка в ставната цепка и ограничени
флексия и екстензия на глезена-века степен. Уврежданията на фрактурираната зона налагат
щадящ отбременителен режим, защото това е носеща част на цялото тяло при стъпване на
ляв долен крайник, възможно е носенето на леки тежести и ограничено ходене, като в
противен случай болките се засилват и може често да се получва оток. Според вещо лице д-р
Й. най-вероятно няма да настъпи пълно възстановяване след полученото травматично
увреждане на ляв долен крайник и при разваляне на времето, особено при застудяване е
възможно да се появят болки и без натоварване. Според вещото лице обикновено при тежки
травми, особено на пресорни стави много често се повяват много по-рно артрозни
дегенеративни изменения. Вещото лице заклячава, че НЗОК/респ.РЗОК/ не поема всички
разходи по лечение, особено оперативно, като не поема заплащането на остеосинтетичия
материал и други разходи, направените разходи са били необходими с оглед представените
документи. Според вещото лице в представената медицинска документация няма данни за
оплакванияот страна на гръбначния стълб-остеопороза и фрактура на трети и пети лумбален
прешлен, което води до извод, че тези изменения са във връзка с процесното ПТП.
В допълнителното си заключение вещото лице д-р Й. категорично заключава, че
ищцата е била по време на ПТП с поставен обезопасителен колан, видно от белезите в
предната част на гръдния й кош, като заявява, че пораженията по тялото на ищцата са много
по-малко, отколкото ако е била без колан. Според това вещо лице травмтата от ПТП не
оказва въздействие върху остеопорозата, доколкото няма наличан документация преди
произшествието тя да е имала остеопороза. Според заключението е била напълно възможно
ищцата да е понасяла болки в глезена 14 дни и след това да е потъсила отново лекарска
помощ и това е довело до по-продължително търпене на болки и интензивност на същите,
но не и до удъжаване на възстановитения процес. Според вещото лице не са открити в
документацията по делото документи, от които да се направи извод, че ищцата е имала
заболявания, които да оказват влияние върху интензивността на болките, като тя е спазвала
предписания й от лекарите режим, ходила е на контролни прегледи ие провеждала
рехабилитация.
От заключението на вещо лице д-р А. Ш. се установява, че няма пряка причинна
връзка между механизма на ПТП и установените рентгенологично фрактура на костите на
ходилото и диагнозата „остеопороза“. Наличието на остеопороза може да улесни настъпване
на фрактура където и да е в скелета, но не и да причини фрактура на двете големи кости на
10
ходилото. Вещото лице заключава, че евентуална остеопороза може да настъпила при
ищцата в хода на времето преди извършването на съответните образни изследвания от
22.06.2019 г. и 9.03.2021 г. Вещото лице заключава, че заболяването и проведеното лечение
на ищцата по повод карцином на млечната жлеза не са оказали сами по себе си влияние за
получаване на остеопороза, като начина на живот на ищцата и нейната работа също могат да
допринесат, но ако се касае за тежко физическо натоварване и продължителното
обездвижване на крайника. Не е провеждано лечение за остеопороза на ищцата и тя не
изпитва ограничения на живот с изключение на болката и ограничената подвижност на ляв
глезен.
Представени по делото са фактура №*********/21.06.2019 г. за заплащане на
канюлиран спонгиозен самонарязващ винт на стойност 1200 лв; фактура
№**********/25.06.19 г. на стойност 1051 лв. за медицинска услуга и оперативни
процедури в Клиника по ортопедия и травматология УМБАЛ“Д-р Георги Странски“ Плевен
с касов бон за заплащане на сумата; фактура №**********/25.06.19 г. с касов бон от същата
дата за заплащане на сумата 210 лв за денонощен престой в същата клиника, фактура
№**********/3.07.19 г. на стойност 60 лв. за ортопедичен гипс с вносна бележка за сумата
61,52 лв към нея, касов бон за заплатена лонгета за крак от 9.07.2019 г. на стойност 75,90 лв.,
фактура №**********/8.08.19 г. на стойност 12 лв. и касов бон към нея за рентгенова
смнимка на глезенна става, фактура от 14.10.2019 г. с касов бон към нея за сумата 150 лв.
заплатени на д-р А.А. или общо заплатената от нея сума за лечение и разходи вследствие на
претърпяното ПТП възлиза на 2 758,90 лв, съобразно представените писмени доказателства,
от които ищцата претендира само 1 261 лв.
Съдът е допуснал до разпит свидетели, от показанията на които да се установи
механизма на настъпване на ПТП, наличие на съпричиняване и какви болки и страдания е
търпяла ищцата. От показанията на свидетелките М Р. и Р.Р., съответно дъщери на ищцата,
чиито показания съдът съобразява при възможна тяхна заинтересованост с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът установява, че непосредствено след катастрофата тя
седяла на инвалиден стол, била в шок, видимо нищо й нямало, но кракът й беше подут и се
оплаквала от болки. В болницата го снимали и казали, че се прибира вкъщи на домашно
лечение На другия ден след шока вече започнала да се оплаква, цялото й тяло блокирало,
оплакала от вътрешни болки в гърдите. Лекарите предположили, че на другия ден след
стреса, след като е преминало действието на болкоуспокояващите, е започнало да я боли в
гърдите. Кракът й до няколко дни станал черен, гипсирали го много по късно. Казали, че
това нещо, което било начупено като кости не се оперира. След това се установило, че
трябва кракът да се оперира. Двадесет дни тя лежала на легло с болки, не ставала от леглото
и беше на инвалиден стол. Ползвала инвалидния стол на бабата, не е стигнало до памперси.
В Плевен направили операцията и стояла чак до септември с гипса, не е излизала от къщи,
защото живее на четвъртия етаж и няма асансьор. Един път се наложило да извикат
пожарникарите, защото пак имала болки и ходили до Бърза помощ, и втория път – ходили до
Плевен с инвалидния столи докато били на легло с гипса й помагала дъщеря й М, съпругът
11
й и внукът й, който бил в лятна ваканция и седялпри баба си. Преди това майка тя не е се
оплаквала от други заболявания и живее в Италия и всичко, което трябва да се направи във
връзка с нейното лечение, са го правили тук и тя трябвало да плаща. Тя е здравно осигурена
в Италия и тук не й признали това. Започнала да се опитва да се изправя и да се движи след
около половин година и повече от катастрофата. След изправянето си получила и болките в
кръста. Като махнали гипса, нямало как с такова счупване веднага да проходи, не е ходила с
патерици. Болките в гръдния кош продължихли – и досега си ги има. Лекарите правили
скенер на гръбнака и установили, че прешлените й са начупени. Казали й да се щади, да не
прави тежки движения, че може да остане инвалид. Преди това никой не й бил казал, че има
счупени прешлени. За прешлените не се препоръчва операция. Казали, че така ще си остане,
само казали да се пази и към настоящия момент не е почвала работа, защото няма как.
Движи се само с колата, защото почти не може да се придвижва пеш. Преди катастрофата в
Италия е работила селскостопанска тежка работа, а сега след катастрофата не може да
работи такава работа. Тя получава от Италия осигуровки, но спряла да ходи на работа и се
издържа от осигуровките. Връща се за около няколко месеца от Италия, но понастоящем не е
пенсионер. Живее на село като си дойде лятото, защото не иска да ходи из града и е под
стрес, защото не й е приятно да я наричат „бабичка убиец“. С крака си има вече парезата от
пироните и така ще си е докрай – има сраствания, походката й е изкривена. Друга операция
няма да й се прави, не ходи с бастун. Тя продължава да пие болкоуспокояващи. Спомня
поС.но инцидента, мисли за него. Когато станало ПТП ищцата имала ангажименти да се
грижи за майка си и свекърва си. След като я изписали от болницата и след като й махнали
гипса, и вече започнла да ходи, тогава продължила да се грижи за бабите, от които едната е
на памперси и на легло. В момента шофира, тъй като не може да ходи дори на къси разС.ия.
Левият й крак е увреден. След пътнотранспортното произшествие замина за Италия по-
скоро за да се лекува. В България не е провеждала рехабилитация, след като й се махнали
гипса, но рехабилитацията е провеждана в Италия. В Италия заради това заболяване тя
получава някакво обезщетение. Сега живее в Италия, но лятото е тук, зимата е в Италия,
защото там са й всички осигуровки – здравни, за трудов стаж, но има някаква социална
помощ от около 300 евро. Финансово й помага съпругът й, който има пенсия, но ако тя се
върне в България, ще й спрат помощите в Италия. Там има здравни права, а тук в България
не й ги признават. Пироните на крака не могат да се махнат, защото има риск от други
инфекции след това и точно тази травма на тази костица има риск от вкостяване. След като я
изписали от болницата в Ловеч, тя отишла в нейното семейно жилище Болкоуспокояващите
й дразнят стомаха, сега кръста поС.но я боли. Кракът също, когато ходи и оттам и другият
крак се натоварва. Има промяна в походката си. В Италия били установили атрофия на
мускулите.
Ищцата в с.заседание на 2.12.2024 г. дава обяснения, че към момента на ПТП
асфалтът бил сух. Някъде около половин час по-късно започнало да вали. Когато излязла от
завоя по правия път видяла, че срещу нея идва автомобил „Нисан Алмера“, но преди нея в
нейното платно имало друг автомобил. Този автомобил преди нея много бързо дръпнал
напред и тогава водачът на автомобила „Нисан Алмера започнал да губи управление, колата
12
се движеше се насам-натам. Твърди, че спряла веднага в нейното платно. Твърди, че нейната
кола е тежка товарна кола се води и като се движила по нанадолнището ударила спирачка, и
той се ударил в нея. Ударът настъпил изцяло в нейното платно и неговата предница била на
тревата. Твърди, че помислила, че той ще отиде в канавката пред нея, за да не се ударят, но
ударът последвал в нейната кола – той бил вече един метър навътре след осовата линия в
нейното платно и предницата му била на тревата. Колата й била перпендикулярна на
неговата кола и тя скочила на спирачката и той се ударил в нея. Била с поставен
обезопасителен колан и била в колона с други коли и предполага, че едва ли се се движила
много бързо, след като след нея успели да спрат колите и не е имало удар зад нея. Участъкът
бил прав, колата била пред ния в колоната и когато стигнали прав участък, отпред е край на
ограничението, и тази кола пред нея дръпнала напред и тогава „Нисана“ загубил
управление. Видяла го и първоначално се движел нормално. Имало видимост километър и
половина пред нея, участъкът бил прав. Видяла, че той се движи в неговото платно и като
минал белия автомобил, тогава започнал да криволичи. Той рязко се извъртял и тя вече била
спряла, когато той се ударил в нейната кола. Той застанал перпендикулярно в нейното
платно пред нейната кола. Твърди, че когато видяла, че той шари по пътя и е неадекватен, тя
веднага ударила спирачка, но той не се спрял. Видяла го в лице и в момента в който той се
извъртял, си помислила дано успее да отиде в тревата и нямало да последва удар. На една
дължина от колата го видяла, че криволичи към нейното платно. Признава, че посоченото в
декларацията не е трудов доход, това е поради инвалидизиране отпреди години –
обезщетение, което вероятно ще спре и не е във връзка с ПТП, тъй като спряла да работи
след ПТП. Това обезщетение получава отпреди това за друго заболяване, което не е във
връзка с ПТП. Заради ПТП не работя и се издържа с този доход, който е декларирала и
съпругът й помага. До 2019 година е представила документи, че е работила. След това
спряла да работи и живее в Италия, но не работи.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил на страните за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че е налице действаща към датата на ПТП /31.05.2019 г./
полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
*****, сключена при ответника относно л.а. „Нисан Алмера“ с peг. номер ОВ **** АХ,
предвид обстоятелството, че ответникът не оспорва този факт, както и, че ответникът е
изплатил на Д. Б. Р. обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпените от процесното
ПТП неимуществени вреди и 1,497.90 лева застрахователно обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение, с оглед представеното платежно нареждане на л. 64 от делото и
признанието на това обстоятелство от ищеца, като претенцията до застрахователя е била
предявена с вх.№94-Я-375/29.12.2022 г, а сумата 31497 лв. обезщетение е изплатено на
ищцата на 13.02.2023 г.
От представеното по делото съдебно решение №13049/2.07.2024 г. постановено по
гр.д.№863/21 г. по описа на СРС , влязло в закона сила на 23.07.24 г. се установява, че са
отхвърлени предявените от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК **** против К. Т.
Т. ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ за сумата
13
500 лв. частичен иск от сума в общ размер на 240 000 лв. представляваща изпплатено
застрахователно обезщетение за причинени неимущесвени вреди по щета №4307295200003,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2021 г. до окончателното й
изплащане и иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 КЗ за сумата от 500 лв. частичен иск от
сума в общ размер на 2 541,85 лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
за имуществени вреди по щета №43081011902572 ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.12.2021 г. до окончателното й изплащане. В мотивите на съдебното решение
се посочва, че след съдебното дирене се е установило, че към момента на настъпване на ПТП
ответникът К. Т. е бил под въздействие на наркотично вещество.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с пряк иск
от увреденото лице Д. Б. Р. ЕГН: ********** против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК ****, гр. С, п.к. ****, район Т, бул. „В“ **** по чл. 432 от Кодекса за застраховането за
заплащане на:
- сума в размер на 35,000.00 л, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от
31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване
на ответното дружество, респ. предявяване на доброволната претенция – 29.12.2022 г. до
окончателното й изплащане;
- сума в размер на 1,261.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи направени разходи по лечение и възстановяване, включително за извършена
оперативна процедура и престой в лечебното заведение, настъпили в резултат на ПТП от
31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване
на ответното застрахователно дружество, респ. на предявяване доброволната претенция
(29.12.2022 г.) до окончателното й изплащане,
Исковете са допустими, доколкото ищцата е инициирала рекламационно
производство по реда на чл.498 от КЗ, но не е получила обезщетение в размерът, в който тя
счита, че следва да бъде изцяло обезщетена, а това е сумата от 65 000 лв. за
неимуществените вреди и на 2 758,90 лв. имуществени вреди, от които тя вече е получила
30 000 лв. за неимуществените вреди и 1 497,90 лв. за имуществените вреди.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на
всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на
противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк е непосредствен резултат от
застрахователното събитие. При действието на чл. 432 ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на
14
застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия
причинител на вредите.
В конкретния казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” към дата 31.05.2019 г. за МПС с ДКН ОВ **** АХ при „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице
кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и
вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да
бъдат установени и в настоящото производство.
След анализ на всички събрани по делото доказателства съдът възприема
фактическата обстановвка, посочена в заключението на вещо лице инж.И., а именно, че на
31.05.2019 г., около 16:30 ч., на път 111-401, км. 13+200, е реализирано пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил „Нисан Алмера“ с per. № OB **** АХ и
лек автомобил „Фиат Крома“ с peг. № FV **** при следния механизъм - на горепосоченото
време и място л.а. „Нисан Алмера“, управляван от К. Т., се движи със скорост от 70,63 км./ч.
с посока към гр. С. В същия момент, в обратната посока (към гр. Ловеч), управляваният от
Д. Р., л.а. „Фиат Крома“ се движи със скорост от 68,12 км./ч. При километър 13+100, в лява
за него крива с радиус при осевата линия 85,36 м., л.а. „Нисан Алмера“ губи напречна
устойчивост и навлиза в лентата за насрещно движение. Между двете МПС-та настъпва
удар – между предната част на л.а. „Фиат Крома“ и дясна странична част на л.а. „Нисан
Алмера“. Получават се еластични и пластични деформации в контактуващите се
повърхнини и части, като с нарастване на силата на удара, съответно и загубата на енергия
се увеличава, като възникналите тангетни ударни сили завъртат купето на „Нисан“ в посока
обратна на часовниковата стрелка, а втората фаза съдържа транслационно-ротационно
движение на двете МПС, което е с по-голямо изразена протация на „Нисан“ в роцеса на тов
движение и от двата автомобила да се отделили части, които са намерени при огледа. След
удара двете МПС изминават различно разС.ие и се устновяват покой, като с това
произшествието е приключило.
В отговора на исковата молба третото лице помагач на ответника Т. чрез своя
пълномощник адв.Д. е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата
ищца, тъй като тя се също има вина за настъпване на ПТП като не е съобразила скоростта
си на движение със законовите ограничения и конкретната обстановка и е станала основна
причина за настъпване на ПТП и в условия на евентуалност, че е налице независимо
съизвършителство от страна на водача на л.а. „Фиат“.
Настоящата инстанция приема, че това възражение с оглед събраните по делото
доказателства е основателно. Категорично се установява от изготвената СТЕ от вещо лище
инж. Василев, което съдът възприема като аргументирано, безпристрастно и компетентно
изготвено, че вина за настъпване на ПТП имат и двамата водачи, доколкото не са спазили
законовите ограничения за скоростта на този пътен участък. Безспорно се установява, че
15
пътните знаци в района на ПТП са били за ограничение на скоростта и в двете посоки до 50
км./ч, а и двамата водачи са се движили над тази скорост в нарушение на чл.20 ал.2 и чл.21
ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с характера на
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да
спрат при всяко видимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са
длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост-да предпиемат аварийно
спиране, като не извършат маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве,
живота и здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. В
разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП категорично се забранява превишаване на скоростта,
която е сигнализирана с пътен знак, а в случая е имало и в двете посоки такъв знак:
В2“Забранено е движението със скорост по-висока от означената 50 км/ч“.
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика в становището си, че за да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
причинителя/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Според настоящият съдебен
състав поведението на ищцата към момента на ПТП несъмнено сочи на обективна
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-шофирала е с превишена
скорост /при ограничение до 50 км/ч тя се е движила със 68,12 км./ч/, не е съобразила
лошите метеорологични условия-валял е дъжд, не е отчела наличие на завой, който също е
бил обозначен с пътен знак А1 „Опасен завой надясно“, при добра видимост и след
навлизане в нейното пътно платно на насрещно движещият се автомобил не е задействала
спирачката, тъй като не са открити спирачни следи на местопроизшествието. Съдът
възприема като защитна теза нейните обяснения, че времето е било хубаво, че се е движила
в колона, че е натиснала спирачки, тъй като тези твърдения не се подкрепят с останалия
доказателствен материал, и най-вече с констациите на СТЕ и установеното по ДП №308/19 г.
на РПУ-Ловеч. В този смисъл при съпоставяне поведението на ищцата и водача на лекия
автомобил „Нисан Алмера“ К. Т./ чл.20 ЗДвП ал.2, чл.21 ал.2 и чл.25 ал.2 от ЗДвП и отчитане
тежестта на допуснатите от всеки нарушения на ЗдвП, довели до настъпване на вредоносния
резултат, настоящият съдебен състав приема, че конкретният принос за причиняване на
процесното ПТП на пострадалата ищца е 30 %, изразяващ е в това, че ако тя бе шофирала с
позволената скорост до 50 км./ч съгласно заключението на вещото лице инж.Василев, тя би
имала възможност да спре и да предотврати настъпването на вредоносния резултат.
Неспазването от водача на разрешената максимална скорост за движение, довела до загуба
на устойчивост на автомобила, означава непроявена дължима грижа от негова страна,
поради което приносът му за настъпване на вредите превишава значително този на
пострадалата. В този смисъл е и практиката на ВКС, който по идентични казуси-същото
16
противоправно поведение на пострадалия е приел 30% съпричиняване /решение
№60129/28.01.22 г. по т.д.№1992/20 г., р№50191/31.01.23 г. по т.д.№2206/21 г., р.№8/10.01.25
г. по т.д.№825/24 г. и р.№212/24.07.25 г. по т.д.№1850/24 г../
Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено
процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението
на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки
отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и
интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на
пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на
увреждането, наличие на съпричиняване и др.
В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие
Д. Б. Р. е получила следните травматични увреждания: счупване на лява тало-калканеарна
става и контузия на гръдния кош. Според становището на вещото лице медик д-р Й. болките
при тези травми са значителни в първите няколко дни, а след проведната операция на ляв
глезен при преминаване на острия период значително намаляват, а болките в гръбнака леко
намаляват, но персистират и в момента при леко натоварване и флексия на лумбалния отдел
на гръбначни стълб. Р. е изпитвала силни и интензивни болки в пърите няколко дни и
първите 7-8 дни след операция на глезена и периодични болки в областта на кръста и се е
налагало прием на аналгетици в острите периоди, а след това само при нужда. Психически
също така тя търпи увреди, преживяла е травматичен стрес, налагало се е роднините й да я
подпомагат до м.септември 2019 г. в ежедневието, тъй като е била с гипсиран крак и
операция. Съдът намира, че причинените от ПТП увреждания не са в причинно следствена
връзка със заболяването остеопороза, доколкото вещо лице доц. Ш. даде заключение, че
наличието на остеопороза може да улесни настъпване на фрактура където и да е в скелета,
но не и да причини фрактура на двете големи кости на ходилото.
С оглед възрастта на ищеца - 58 г. към датата на ПТП, характера и продължителността
на търпените физически и душевни травми- около 2-3 месеца и понастоящем,
необходимостта от чужда помощ при обслужване първоначално, при съобразяване и
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането-31.05.2019
г./МРЗ 560 лв./ и общественото възприемане на справедливостта съдът счита, че адекватно
за репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в размер на 50
000 лева. При определяне на крайния размер на дължимото обезщетение съдът следва да
приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и при наличие на 30% съпричиняване или
дължимата сума възлиза на 35 000 лв. Следва да се съобрази факта, че ответникът вече е
заплатил на ищцата 30 000 лв. от тази сума, следователно той следва да репарира търпените
от ищцата вреди, като й заплати 5 000 лв. по посочената от нея банкова сметка в исковата
17
молба, а именно IBAN ****** BIC STSABGSF в „Банка ДСК“ АД титуляр Т.М.Р., като за
останалата част до пълния претендиран размер от 35 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. При определяне на този размер обезщетение съдът
съобразява и практиката на ВКС по идентични казуси за ПТП, настъпили през 2019 г., а
именно р.№17/16.01.25 г. по т.д.№243/24 г. и р.№171/23.10.24 г. по т.д.№390/24 г. Цитираната
от ищцата в писмената защита съдебна практика касае присъждане на обезщетение на
пострадали ищци с множество и по-сериозни травми от тези на ищцата и не следва да бъде
съобразявана от съда.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на
законна лихва, която в случая се претендира от датата на предявяване на претенцията
съгласно чл.429 ал.3 изр.2 КЗ вр. с чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ и това е датата
29.12.2022 г., за която има налични данни/ л.158 от делото/, след като застрахователят не е
определил и изплатил застрахователното обезщетение в сроковете по чл.496 КЗ в пълен
размер.
По отношение на искът за имуществени вреди в размер на 1261 лв - съдът намира,
че същият е основателен и доказан до размер на сумата 670,23 лв. съобразно представените
писмени доказателства-фактури и касови бонове и при при наличие на 30% съпричиняване,
като от сумата 1931,23 лв следва да се извади полученото обезщетение от 1261 лв. се
получава сумата 670,23 лв., а до пълния размер на сумата 1261 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, като присъдената сума следва да бъде заплатена
по посочената от ищцата банкова сметка в исковата молба, а именно IBAN ****** BIC
STSABGSF в „Банка ДСК“ АД титуляр Т.М.Р.. Неоснователно е възражението на ответника,
че фактура №**********/25.06.19 г. на стойност 1051 лв. за медицинска услуга и
оперативни процедури в Клиника по ортопедия и травматология УМБАЛ“Д-р Георги
Странски“ Плевен с касов бон за заплащане на сумата не следва да се присъжда, тъй като
касае избор на оперативен екип. От съдържанието на фактурата не става ясно, че това е
заплащане за избор на екип, посочено е медицинска услуга, а освен това и от заключението
на д-р Й. се установява, че тези разноски касят и са свързани с лечението на ищцата по
повод на травмата й от ПТП..
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на
законна лихва върху тази сума от 670,23 лв, която в случая също се претендира от 29.12.2022
г. и е основателен и доказан по горните съображения, след като застрахователят не е
определил и изплатил застрахователното обезщетение в сроковете по чл.496 КЗ в пълен
размер.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на производството на ищцата Д. Р. следва да се присъдят на
основание чл.78 ал.1 от ГПК разоски по делото в размер на сумата 461,37 лв. съобразно
уважената част от исковете. Твърденията на ищцата са, че не е заплатила възнаграждение на
адв.Д. Б. Д. и той го претендира в списъка на разноските, поради което съгласно чл.38 ал.2
ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на сумата
18
867 лв. за защита на Д. Р. на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно размера на уважените
искове и обема на извършената работа /подаване на искова молба, разпит на свидетели,
назначаване на експертизи/ Ищцата на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да заплати на
ответника разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете й и съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на сумата 980 лв. Тъй като от
бюджета на съдебната власт е присъдена сумата 843,77 лв. за възнаграждение на вещо лице
доц д-р А. Ш. във връзка са направено доказателствено искане на освободеният от внасяне
на разноски К. Т.-трето лице помагач на ответника, страните съобразно уважената и
отхвърлена част на иска следва да бъдат осъдени да ги заплатят по сметка на бюджета на
съдебната власт на основание чл.78 ал.6 от ГПК, както следва ответникът 131,94 лв, а
ищцата в размер на сумата 711,83 лв. Няма основание за намаляване на адвокатските
възнаграждения, доколкото на пъномощника на ищцата адв.Д. е присъдено такова по реда на
чл.38 ал.2 от ЗАдв, на третото лице помагач не се дължи присъждане на разноски, а
ответника е представляван от юрисконсулт и 200 лв. предвид фактическата и правна
сложност на делото не е прекомерно възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, гр. С, п.к. ****,
район Т, бул. „В“ ****, на основание по чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл.429 ал.3 от КЗ да заплати на Д. Б. Р. с ЕГН: **********, поС.ен адрес: гр. Ловеч, ул.
„****“ ***, действаща чрез адв. Д. Д. – член на САК сумата в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева, - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди изпитани болки и
страдания вследствие на настъпило ПТП на 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от
29.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран
размер на обезщетението от 35 000 лв. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, гр. С, п.к. ****,
район Т, бул. „В“ ****, на основание по чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл.429 ал.3 от КЗ да заплати на Д. Б. Р. с ЕГН: **********, поС.ен адрес: гр. Ловеч, ул.
„****“ ***, действаща чрез адв. Д. Д. – член на САК сумата в размер на 670,23 лв./
шестстоти и седемдесет лева и двадесет и три стотинки/ - застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 31.05.2019 г., ведно със
законната лихва от 29.12.22 г.до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния
претендиран размер на имуществените вреди от 1261 лв ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Сумите от двете обезщетения да бъдат заплатени по посочената от ищцата банкова
сметка IBAN ****** BIC STSABGSF в „Банка ДСК“ АД с титуляр Т.М.Р..
19
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, гр. С, п.к. ****,
район Т, бул. „В“ ****, на основание по чл. 78 ал.3 от ГПК да заплати на Д. Б. Р. с ЕГН:
**********, поС.ен адрес: гр. Ловеч, ул. „****“ ***, действаща чрез адв. Д. Д. – член на
САК разноски по делото в размер на сумата 461,37 лв. съобразно уважената част от исковете
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, гр. С, п.к. ****,
район Т, бул. „В“ **** да заплати на адвокат Д. Б. Д. САК с код по БУЛСТАТ ********* с
адрес на упражняване на дейността гр.С, пл.П“ №3 ет.2 офис 10 сграда на СБА на основание
чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата сумата 867 лв. /осемстотин шестдесет и седем лева/ за защита на Д.
Б Р. на основ. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Б. Р. с ЕГН: **********, поС.ен адрес: гр. Ловеч, ул. „****“ ***,
действаща чрез адв. Д. Д. – член на САК да заплати на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК ****, гр. С, п.к. ****, район Т, бул. „В“ **** разноски по делото на основание
чл.78 ал.3 от ГПК в размер на сумата 980 лв. /деветстотин и осемдесет/ съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. Б. Р. с ЕГН: **********, поС.ен адрес: гр. Ловеч, ул. „****“ ***,
действаща чрез адв. Д. Д. – член на САК да заплати по сметка на бюджета на съдебната
власт сумата 711,83 лв./седемстотин и единадесет лева и осемдесет и три стотинки/ за
възнаграждеине на вещо лице съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, гр. С, п.к. ****,
район Т, бул. „В“ ****, на основание по чл. 78 ал.3 от ГПК да заплати по сметка на бюджета
на съдебната власт сумата 131,94 лв./сто тридесет и един лева и деветдесет и четири
стотинки/ за възнаграждеине на вещо лице съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач К. Т. Т. ЕГН **********,
адрес: гр. С, ж.к. „М“ ***** на страната на ответника ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
20