№ II- 1607
16.06.2020
град Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1322 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпилата въззивна жалба на ГД “Пожарна безопасност и защита на
населението „- МВР ,чрез процесуален представител юрисконсулт Татяна Стойкова,
с адрес на призоваване : гр.Бургас, ул.“Александър Велики“№ 37 против решение № 9 от 05.02.2020 год. ,
постановено по гр.дело № 511/2019 г. по описа на Районен съд-Царево, с което е
осъдена дирекцията да заплати на Д. С.Г.,
ЕГН ********** сумата 1824,75лв, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.07.2016г до 31.07.2019г, представляваща разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с
коефициент 1,143, както и сумата 264,39лв, представляваща лихва за забава върху
дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата на депозиране
на исковата молба –периода от 1.09.2016г до 23.08.2019г, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.Дирекцията е осъдена да заплати сумата 400лв разноски на ищеца и
272,96лв –по сметка на РС-Царево.Жалбата е постъпила в срока по чл.259,ал.1 ГПК
–решението е връчено на страната на 11.02.2020г,а жалбата е подадена по пощата на 20.02.2020г.Следва да
се има предвид ,че дори да се приеме ,че производството по иска за заплащане на
извънреден труд е бързо по смисъла на чл.310,ал.1,т.1 ГПК, то предявен е и иск
за заплащане на мораторна лихва и по аргумент
от чл.310,ал.2 ГПК, производството не е бързо.Поради това не може да се
приеме, че жалбата е просрочена, с оглед
даденото от районния съд указание, че решението подлежи на обжалване пред
окръжния съд в двуседмичен срок от
05.02.2020г. Обжалваното решение е оспорено като неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано.Твърди се ,че то е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на нормативната
уредба,която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните
работи (Обн. ДВ бр.53 от 27 юни 2014 г.). Неправилно съдът е приел субсидиарно прилагане на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г.
Извършен е преглед и анализ на нормативната уредба в потвърждение на
твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към
служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1,
т.1 ЗМВР - държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението, какъвто е и ищецът.Твърди се, че видът и
условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време
на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI
и VII от специалния ЗМВР от 2006 г/отм/
и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от
2014 г. /Обн. ДВ бр.53 от 27 Юни 2014 г., последно изм. и доп. ДВ бр.58 от 23
Юли 2019г/.Счита, че анализът на нормативната уредба, действаща и отменена
налага извод, че изброяването
на видовете възнаграждения е
изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва
възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по
силата на Кодекса на труда или ЗДСл.
Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014
г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на
разположение, ако те се следват от КТ или ЗДСл.
Излишно би било, според въззивника прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение
за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които
също биха следвали от КТ или ЗДСл. Сходно е положението и е отчитането на
работното време и възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите
правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР-2006 и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на вътрешните работи издаването на
особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл, и актовете към които препращат. Освен
това в ЗМВР-2014 е посочено препращане към Кодекса на труда (чл. 39 от Указ №
883 за прилагане на Закона за нормативните актове, обн. ДВ бр. 39 от 1974 г.;
изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.) само в следните норми: чл.142, ал.5; чл.159,
ал.2; чл.175, ал.2; чл. 180, ал.1; чл.188, ал.2; чл.190 и чл.245, ал.2. Но редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ, по тези
елементи на служебните правоотношения на служителите, няма.Оспорен като
неправилен е изводът на съда ,че следва субсидиарно да бъде
приложена НСОРЗ поради наличие на празнота в специалната уредба. Не е налице
празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към
служебното правоотношение на ищеца, чиито елементи са уредени от ЗМВР и
подзаконовата нормативна уредба по неговото прилагане. За период от около 11 месеца, който е извън процесния, през
който е действала Наредба № 8121 з— 407/11.08.2014 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР се е извършвало преизчисляване на часовете
положен нощен труд към дневни, което
въззивникът счита,че е в несъответствие
с ЗМВР. Това е поправено е Наредба № 8121 з— 592/25.05.2015 г.
Същият подход е възприет и при създаването на Наредба № 8121 з-776 от
29.07.2016 г.Позовава се на чл.187, ал.1 ЗМВР, съгласно който нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица.Счита ,че тази разпоредба изрично и императивно
определя нормалната продължителност на работното време в брой часове - 8 часа.
По нейния смисъл „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа продължителност
на работния ден, независимо от частта от денонощието, в която е разположен
работния ден - през деня или през нощта от 22:00 до 6:00 часа. За сравнение
чл.136, ал.З КТ си служи с термина „през деня“, а в чл.140, ал.1 КТ
законодателят е използвал термина „през нощта“. Следователно определението
„дневно“ по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР се отнася за продължителността на
работния ден, както през дневната част на денонощието като „дневен труд“, така
и през нощта като „нощен труд“. Като нощен, трудът на държавните служители в МВР съгласно
чл.187, ал.З, изречение четвърто ЗМВР се определя по следния начин: при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Тази разпоредба е продължение на чл.187, ал.1 ЗМВР и предвижда, че само
трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00
часа, е нощен. Нормата, регламентираща 8-часова продължителност на работното
време е установена в закон (чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР) и се ползва с презумпцията
за конституционност и задължителност за прилагането й. Нормалната продължителност на
дневното работно време, на държавните служители в МВР е 8 часа (чл.187, ал.1 от ЗМВР), а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно, съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР
(чл.187, ал.З) е 8 часа:8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по
КТ - 8 часа:7 часа, което е равно на 1,143.Счита,че мотивите на съда за
приложимост на НСОРЗ към предмета на спора са несъстоятелни, тъй като е налице
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния
труд в МВР и не могат да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.Цитирана е
практика на съдилищата ,вкл. и ВКС.
Твърди се ,че съдът не е обсъдил е
представеното писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП.От това писмо може
да се направи извод, че превръщането на нощните часове в дневни ,съгласно НСОРЗ
е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд ,а не за заплащане на
извънреден труд. Подобно
становище е изразено и с предоставената писмена правна консултация на
проф.Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр.с ал.З от ЗМВР и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен.Счита,че дори да се приложат нормите,регулиращи трудовите
правоотношения е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране
на извънреден труд.След превръщане на нощния труд в дневен, за същите часове се
заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. От представените платежни бележки
може да се направи извод ,че ответникът
вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно
положения от ищеца нощен труд.Следва да се има предвид и,че държавните
служители в МВР имат комплекс от привилегии и компенсаторни механизми
,регламентирани със ЗМВР, които им предоставят повече материални и нематериални
облаги, отколкото КТ и ЗДСл на работещите по трудово и служебно правоотношение.
Счита,че има разминаване между
исковата претенция и предмета на възложената съдебно-икономическа експертиза. В отговора на исковата молба
ответникът е възразил на третия,
поставен към експертизата въпрос, който е неправилно формулиран, защото, при
евентуално преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не се
формират часове извънреден труд, защото този труд не е положен извън рамките на редовното работно време. Освен това
поставения втори въпрос „...общо колко часа нощен труд е положил ищеца за целия
процесен период?“ не е изпълнен от вещото лице така, както е зададен.
Извършената експертиза сочи колко е общият брой часове, положен от ищеца нощен
труд, без да държи сметка, че той е по- голям от този, който е положен по
графици за дежурства. Счита,че държавните служители,работещи на
смени полагат три вида нощен труд – по график в рамките на месечната
норма,по график над рамките на месечната норма
и такъв
по график при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни
операции и други подобни. Съдебно-
счетоводната експертиза не отчита тези обстоятелства и дава следното
заключение: „ищецът е положил общо 1906 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 ...”. В платежните ведомости обаче е начислен нощен труд и от
трите групи- положен по график в рамките на месечната норма, положен по график
над месечната норма и положен по заповед. Следователно съдът е приел, като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат и така с постановеното решение съдът
е присъдил на ищеца в повече, като не е отчел, че положения нощен труд,
по-скоро част от него, вече е заплатен като извънреден труд.Моли да бъде
отменено обжалваното решение изцяло.Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца и моли да се намали до еднократния размер ,предвиден в
Наредба №1/2004година за минималните размери на адв.възнаграждения.Моли за
присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор на
въззивната жалба от адв.Б.,процесуален представител на ищеца Д.Г..В него
жалбата е оспорена като неоснователна,а решението счита за правилно и
обосновано.Отново е направен анализ на действащата нормативна уредба,касаеща
настоящия спор,като се поддържа становището,че в специалната уредба не
съществува методология,превръщаща нощните часове в дневни с коефициент, което
въззиваемият счита за празнота в уредбата, налагаща субсидиарно приложение на
КТ и НСОРЗ.Счита,че по отношение на ищеца ,като държавен служител ,намира
приложение и ЗДСл, и по-конкретно чл.67 ,ал.3 от него,съобразно който
допълнителните възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по
–ниски по размер от определените в трудовото законодателство.Счита,че
възнаграждението за нощен труд в размер на 0,25лв на дър.служители в МВР е
по-ниско от определеното в трудовото законодателство.Освен това КТ е с по-висок
ранг от ЗМВР И ЗДСл и при наличие на специална уредба на специфични отношения
,тя може да регламентира тези отношения по различен начин,но не
по-неблагоприятен от този по КТ.Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди
решението на РС ,като се присъдят разноски за въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от ГД “Пожарна безопасност и защита
на населението „- МВР, чрез процесуален представител юрисконсулт Татяна
Стойкова, с адрес на призоваване : гр.Бургас, ул.“Александър Велики“№ 37 против решение № 9 от 05.02.2020 год. ,
постановено по гр.дело № 511/2019 г. по описа на Районен съд-Царево и отговора
на адв.Б., процесуален представител на Д.Г.,съобразно мотивите на настоящото
определение.
Препис от определението да се връчи
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: