М О Т
И В И
към ПРИСЪДА № 260000 от 05.01.2021 година
по НОХД № 567/2020 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 489/2019 година
по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1790/2019 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград), Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград (сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение – Свиленград) повдига обвинения на:
И.З.М., роден на *** *** град Перник, българин, български гражданин, живущ *** - Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания (ЦНСТ), област Хасково, неженен, с начално образование, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 12.12.2019
година в град
Свиленград, област Хасково, от
хранителен магазин на „Джудияна” ЕООД, представлявано от управителя К.С.К., като извършител в съучастие с лицата В.И.В., М.Р.И. и Г.Н.Д. и тримата
като помагачи, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот - повреждане на брава на алуминиева врата и
чрез използване на техническо средство – метално чукче, отнел чужди движими
вещи - парична сума от 174.30 лв.; един монетник; 6 кутии цигари марка „Виктори” - бяло 80 мм.; 2 кутии
цигари марка „ЛМ” - 100 мм.; 2 кутии
цигари марка „Мурати слимс”; 2 кутии цигари марка „Виктори” - синьо 80 мм.; 4 кутии
цигари марка „Дънхил” - сив; 2 кутии цигари марка „Малборо” - червено; 14 кутии цигари марка „Карелия слимс” - шарена;
3 кутии цигари марка „Карелия” - синя 100 мм. и 2 кутии цигари марка „Дънхил” - син, всичко на обща стойност 378.70 лв. от
владението на „Джудияна” ЕООД, без съгласието на управителя му К.С.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното от него
деяние и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.чл. 20, ал. 2 от НК;
Г.Н.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование,
ЕГН **********, осъждан, за това, че на 12.12.2019 година
в град Свиленград, област
Хасково, от хранителен магазин на „Джудияна” ЕООД, представлявано от управителя К.С.К., в съучастие, като помагач с М.Р.И. и В.И.В., също помагачи, чрез
отстраняване на спънки - стояли на улицата и наблюдавали, за да не дойде някой,
умишлено улеснили извършителя И.З.М. да отнеме чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - повреждане
на брава на алуминиева врата и чрез използване на техническо средство – метално
чукче, чужди движими вещи – парична сума от 174.30
лв.; един монетник; 6 кутии цигари марка „Виктори” - бяло 80 мм.; 2 кутии
цигари марка „ЛМ” - 100 мм.; 2 кутии
цигари марка „Мурати слимс”; 2 кутии цигари марка
„Виктори” - синьо 80 мм.; 4 кутии
цигари марка „Дънхил” - сив; 2 кутии цигари марка „Малборо” - червено; 14 кутии цигари марка „Карелия слимс” - шарена;
3 кутии цигари марка „Карелия” - синя 100 мм. и 2 кутии цигари марка „Дънхил” - син, всичко на обща стойност 378.70 лв. от
владението на „Джудияна” ЕООД, без съгласието на управителя му К.С.К. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено
повторно - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК;
В.И.В., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с начално
образование, ЕГН **********, осъждан, за това, че на 12.12.2019 година в град Свиленград, област Хасково, от хранителен магазин на „Джудияна” ЕООД, представлявано от управителя
К.С.К., в съучастие, като помагач с Г.Н.Д. и М.Р.И., също помагачи, чрез
отстраняване на спънки - стояли на улицата и наблюдавали за да не дойде някой,
умишлено улеснили извършителя И.З.М. да отнеме чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот - повреждане на брава на алуминиева врата и чрез използване на
техническо средство – метално чукче, чужди движими вещи - парична сума от 174.30 лв.; един монетник; 6 кутии цигари марка „Виктори” - бяло 80 мм.; 2 кутии
цигари марка „ЛМ” - 100 мм.; 2 кутии
цигари марка „Мурати слимс”; 2 кутии цигари марка
„Виктори” - синьо 80 мм.; 4 кутии
цигари марка „Дънхил” - сив; 2 кутии цигари марка „Малборо” - червено; 14 кутии цигари марка „Карелия слимс” - шарена;
3 кутии цигари марка „Карелия” - синя 100 мм. и 2 кутии цигари марка „Дънхил” - син, всичко на обща стойност 378.70 лв. от
владението на „Джудияна” ЕООД, без
съгласието на управителя му К.С.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да
ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.чл. 20, ал. 4 от НК и
М.Р.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с начално
образование, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на
12.12.2019 година в град Свиленград, област Хасково, от хранителен магазин на „Джудияна” ЕООД, представлявано от управителя К.С.К., в съучастие, като
помагач с Г.Н.Д. и В.И.В., също помагачи, чрез отстраняване на спънки - стояли
на улицата и охранявали, за да не дойде някой, умишлено улеснили извършителя И.З.М. да отнеме
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - повреждане на брава на алуминиева
врата и чрез използване на техническо средство – метално чукче, чужди движими вещи
- парична сума от 174.30 лв.; един
монетник; 6 кутии цигари марка „Виктори” - бяло 80
мм.; 2 кутии цигари марка „ЛМ” - 100 мм.; 2 кутии
цигари марка „Мурати слимс”; 2 кутии цигари марка
„Виктори” - синьо 80 мм.; 4 кутии
цигари марка „Дънхил” - сив; 2 кутии цигари марка „Малборо” - червено; 14 кутии цигари марка „Карелия слимс” - шарена;
3 кутии цигари марка „Карелия” - синя 100 мм. и 2 кутии цигари марка „Дънхил” - син, всичко на обща стойност 378.70 лв. от
владението на „Джудияна” ЕООД, без
съгласието на управителя му К.С.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да
ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.чл. 20, ал. 4 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимите М., Д., В. и И. заявяват, че разбират в какво са обвинени. Подсъдимите и служебните им защитници – адвокат С.Ш., адвокат Д.С., адвокат П.К. и младши адвокат З.Ч., заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на
съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Адвокат Ш., адвокат К. и младши адвокат Ч. молят за определяне на
наказания на подзащитните им – И.З.М., В.И.В. и М.Р.И., при условията на чл. 55 от НК
като сочат за наличие на смекчаващи вината обстоятелства; освен това по
отношение на подсъдимия И.М. се иска да не бъде осъден, а да му бъде наложена
възпитателна мярка. Адвокат С. – процесуален
представител на подсъдимия Г.Н.Д., пледира за определяне на
наказание „Лишаване от свобода” в минималния размер, предвиден в Особената част
на НК, след което наказанието да бъде редуцирано при уславията на чл. 58а от НК.
В хода на
съдебните прения подсъдимите поддържат казаното от защитниците си, а при дадената им последна дума подсъдимите молят за справедливи наказания,
като заявяват че съжаляват за случилото се и че неправомерното им поведение ще
бъде преустановено за в бъдеще.
Участващият
в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград Прокурор Цветослав
Лазаров
в хода на съдебните прения поддържа обвиненията, така както са предявени с ОА. Изразява
становище същите да са безспорно доказани от обективна и
субективна страна по отношение на четиримата подсъдими, при
изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на
процеса, както и установени
съставомерните – обективни и субективни признаци на вменените престъпления по възведените правни квалификации, така също и тяхното
извършване
и авторството им в лицето на подсъдимите. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването им за виновни и осъждането им, като на
подсъдимите бъдат наложени предвидените наказания
– по отношение на подсъдимите И.З.М. и В.И.В. да
бъдат наложени наказания
„Лишаване от свобода” в размер около 9 месеца, които да се
индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, след което да се приложи
редукцията на чл. 58а от НК и се приложи и разпоредбата на чл. 69,
ал. 1, вр. 66,
ал. 1 от НК и се определи изпитателен
срок от 2 години; по отношение на подсъдимия Г.Н.Д. да
бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” в размер около 1 година, което да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, след което да се приложи
редукцията на чл. 58а от НК и наказанието да се изтърпи ефективно при
първоначален „общ” режим, както и да се приведе в изпълнение общото наказание
„Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален „общ” режим, тъй като настоящото деяние е извършено в изпитателния
му срок и по отношение на подсъдимия М.Р.И. да бъде наложено наказание „Пробация” с двете
задължителни мерки, както и Безвъзмезден труд в полза на обществото –
100 часа за 1 година, което да се индивидуализира при условията на чл. 55 от НК,
като се приспадне задържането му с марка за неотклонение „Задържане под
стража”. Сочи, че диск
DVD – R 4.7 GB, съдържащ записи от охранителна камера, следва да остане приложен
поделото; а прозрачната пласмасова кутийка – да се отнеме в полза на Държавата
и да се унищожи пориди ниската й стойност и направените по делото разноски - да
бъдат осъдени четиримата подсъдими да ги заплатят по равно.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната
процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимите и техните
защитници в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда
предварително изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това
разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечените подсъдими, като същите и Съдът е
уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за
провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно
признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират
доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2
от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят
от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направените от подсъдимите индивидуални самопризнания в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на
ОА, приема за
установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1545 от 01.10.2020
година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд –
Перник, подсъдимият И.З.М. не е осъждан.
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1095 от
01.10.2020 година, издадена от Бюро за съдимост при
Районен съд – Свиленград, подсъдимият Г.Н.Д. е осъждан
многократно, включително за престъпления против собствеността, като са му
налага наказания „Лишаване от свобода” с приложението на чл. 66 от НК.
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 14964 от 13.10.2020 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд –
София, подсъдимият В.И.В. е осъждан два пъти, включително за
престъпление против собствеността, като са му наложени наказания „Пробация” и
„Обществено порицание”.
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1422 от 01.10.2020 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд –
Хасково, подсъдимият М.Р.И. не е осъждан.
Видно от приложените в кориците
на ДП Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние,
подсъдимите нямат доходи, не притежават недвижими имоти, движимо имущество в
т.ч. моторни превозни средства (МПС) с единична стойност над 1 000 лв.,
ценни книжа, дялове в дружества и парични средства по банкови сметки, както и
нямат ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно Характеристика,
изготвена от ИДПС З.Г., подсъдимият И.З.М. е изоставен от майка си като е
настанен в ЦНСТ в град Свиленград, поради липса на роднини с капацитет;
натрупва в училище множество отсъствия, завършва VІ клас с поправителни изпити,
не посещава учебните занятия; по цял ден скита и обикаля града; често не се
прибира в ЦНСТ, поради което има подадени множество сигнали за издирването му и
съответно за обявяването му за Общодаржавно издирване; засичан е с криминално
проявени лица; има налагани възпитателни мерки от Местната комисия за борба
срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН) при
Община – Свиленград; заведен е на отчет в ДПС при РУ – Свиленград и предстои
завеждането на профилактично дело.
Съгласно
Характеристика, изготвена от Полицейски инспектор при РУ – Свиленград -
Ж.Пачов, подсъдимият Г.Н.Д. поддържа взаимоотношения с лица от криминалния
контингент основно занимаващи се с употреба или разпространение на наркотични
или упойващи вещества; сред съседи и приятели е известен като кротък, но
безотговорен човек; не се издирва от органите на МВР, няма наложи забрани да
напуща страната и има заведени заявителски материали.
Съгласно
Характеристика, изготвена от ИДПС З.Г., подсъдимият В.И.В. има проблемно
поведение – има прояви, свързани с отнемане на чужди вещи и бягства от места,
където е бил настанен; води се на отчет в ДПС при РУ – Свиленград, има заведено
профилактично дело; поведението му е разглеждано от МКБППМН при Община –
Свиленград и има наложени възпитателни мерки и контактува с криминално проявени
лица.
Съгласно
Характеристика, изготвена от ИДПС З.Г., подсъдимият М.Р.И. има изградени добри
контакти и взаимоотношения със съучениците си, влизал е в конфликти с тях, но
са разрешени, посещава редовно учебните занятия; заведен е на отчет в ДПС ппри
РУ – Свиленград и поведението му не е разглеждано от МКБППМН при Община –
Свиленград.
Свидетелят К.С.К. e
управител на „Джудияна” ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление:***. Дружеството стопанисва хранителен магазин, намиращ се в град
Свиленград, област
Хасково, на улица „Цар Симеон Велики” № 13. Понеже търговската дейност на магазина
не е голяма, свидетелят К. работи в магазина като
продавач-консултант и няма други служители. Магазинът е с работно време от 08.00 часа до 20.00 часа през делничните дни, с ограничено работно време в събота и с почивен ден
неделя.
На 12.12.2019 гододина свидетелят К. около 20.00 часа затваря
магазина, включва СОТ системата и си тръгва.
Същият ден, вечерта подсъдимите - непълнолетните към датата на деянието И.З.М., В.И.В. и М.Р.И. и пълнолетният Г.Н.Д. по прякор „Смока”, се срещат в
Първо основно училище „Иван Вазов” в град Свиленград, област Хасково. От там отиват до пейките, намиращи
се до Поликлиниката,
на булевард „България” № 171.
Там подсъдимият М. предлага на останалите да влезнат в хранителния магазин, намиращ се в близост до
Поликлиниката и стопанисван от „Джудияна” ЕООД. Другите трима подсъдими се съгласяват.
До магазина стигат пеша около 23.50 часа. С помощта на малко чукче подсъдимият М. отваря входната врата на магазина, като прилага и натиск с рамо. М. влиза в магазина, а останалите трима подсъдими остават на улицата, за да
наблюдават и да пазят да не дойде някои да ги види какво правят. М. е в магазина за няколко минути. Докато е в магазина М. взема процесните вещи и парична сума, които слага в
раница, която носи. След като излиза с отнетото М. и другите подсъдими пеша стигат до „Парка на Бобъра” в
града, където помежду си разделят откраднатите пари и
цигари, като след това се разделят.
На следващата сутрин (13.12.2019 година)
свидетелят К. около 07.30 часа отива да
отвори магазина и вижда, че входната врата е
открехната като езикът (риглата) за заключване на бравата е в извадено (т.е. заключено) положение. Влиза в магазина и установява, че са откраднати част от оборотните пари и кутии с
цигари от различни марки. Подава сигнал в РУ - Свиленград
и изчаква идването на полицаите.
В хода на проведеното
разследване и от извършените оперативно-издирвателни мероприятия са установени извършителите на кражбата, а именно
четиримата подсъдими.
Според Заключенията
на назначената и изготвена Оценъчна експертиза и Допълнителна такава стойността на отнетите от подсъдимите монетник и кутии с цигари от различни
марки към момента на извършване на деянието е 204.40 лв.
Видно от изисканите
в съдебната фаза на процеса и приети като доказателства по делото Социални
доклади, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане” – Свиленград за
подсъдимите В.И.В. и И.З.М., става ясно, че М. ***, където се
задоволяват нуждите и потребностите му, осигурена му е безопастна и сигурна
среда, получава необходимата грижа, осигурено му е правото на образование и
обучение и че провежданите
с него разговори и многократни консултации относно последствията от
извършването на противообществени прояви, за отговорността и произхождащите
последствия, са останали без резултат и че В. се отглежда в семейна среда като
се задоволяват нуждите и потребностите му съобразно възможностите на
обгрижващия го, осигурено му е правото на образование и обучение, осигурена
му е безопастна и сигурна среда. В идентичен смиъл са и Социалните доклади, изготвени по отношение на
посочените двама подсъдими, на ДП.
Разпитани в хода
на ДП подсъдимите
В.И.В., И.З.М. и М.Р.И. се
признават за виновни по предявените им обвинения и
изразяват съжаление, като последните двама дават подробни обяснения по
случая; а подсъдимият
Г.Н.Д. не се е признава за виновен на фазата на ДП като се възползва от правото
си по чл. 115, ал. 4 от НПК да не дава обяснения. В
съдебната фаза четиримата подсъдими се признават за виновни.
По
делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на
свидетели, назначена е и е изготвена Оценъчна
експертиза, ведно с Допълнителна такава; изискани са и са приложени
можество писмени документи, извършени са огледи на веществени
доказателства, ведно с Фотоалбум и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и
при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа
на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено
установена, за което се цениха направените в съдебно заседание
самопризнания от подсъдимите, подкрепени от приложените към ДП и приобщени
по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски
показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват:
Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Албум, Докладни записки, Протоколи
за доброволно предаване, Удостоверение за актуално състояние на ощетеното
юридическо лице, Фискален бон, Фактури, Стокови разписки, Протоколи за оглед на
веществени доказателства, ведно с Албум, Социални доклади, Постановление за
отказ да се образува наказателно производство, Заключения по Оценъчната експертиза, ведно с Допълнителна такава, Справки за съдимост,
ведно с Бюлетини, Характеристики, Декларации за семейно и материално положение
и имотно състояние и т.н.; приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията
на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: К. С.К., Д. Ц.К. и С. П.Г., всички
те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се
в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителните
деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от направените самопризнания на
подсъдимите по
чл. 371, т. 2
от НПК, които се подкрепят от
доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справки за съдимост, Протоколи
за оглед на веществени доказателства, Протоколи за доброволно предаване, както
и от Заключенията на назначената и изготвена Оценъчна експертиза, ведно с Допълнителна такава.
Що се
отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед и
експертиза, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни
органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и
годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените
факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
подсъдимите, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващите им се
наказания.
Съдебният състав, възприема изцяло и
кредитира Зключенията
по извършената Оценъчна експертиза,
ведно с Допълнителна такава, тъй като са извършени от вещо лице
– специалист с необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи
лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2020 година
за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените
писмени
Заключения
обективират
необходимите данни, ползвани за оценката на
откраднатите вещи и фактически констатации, поради което се
явяват обосновани
аргументирани,
в съответствие и кореспондиращи
с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват
каквито и да е съмнения за тяхната
правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключенията
на вещото лице,
поради това Съдът намира за обоснована,
аргументирана и правилна експертизата и ползва същата
при формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата
по–горе фактическа обстановка, е в синхрон със Заключенията на вещото лице.
Заключенията не се оспориха от участниците в производството.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното в съдебната фаза на процеса от страна на всеки от четиримата
подсъдими признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
Съдът възприе като достоверни
и изчерпателни показанията на свидетеля К.С.К., приобщени в тази инстанция
като доказателство, макар и същият да се явява законен представител на
ощетеното юридическо лице, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на
твърденията му. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета
на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на законния представител на
ощетеното юридическо лице са важен източник на преки доказателства и не
могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от
изхода на делото, както и поради претърпяните вреди от престъплението. Настоящият сътав кредитира показанията
на законния представител на ощетеното юридическо лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Не е налице индиция за недостоверност на
показанията му.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и от веществените доказателства, предявени в хода
на съдебното следствие по реда на чл. 284
от НПК.
Обясненията на подсъдимите
М. и И. също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се
подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП
-кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в качество на
обвиняеми да се счита обективно невярно.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл.
373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна
до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият И.З.М. е
осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.чл.
20, ал. 2 от НК, с действията си подсъдимият Г.Н.Д. е осъществил състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7,
вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК и с действията си
подсъдимите В.И.В. и М.Р.И. са осъществили състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.чл.
20, ал. 4 от НК.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъпленията - предмет на обвинението
и тяхното авторство. С деянието си подсъдимият И.З.М. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна, престъпния състав по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 63,
ал. 1, т. 3, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, Г.Н.Д. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна, престъпния състав по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл.
20, ал. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК и с действията си подсъдимите В.И.В. и М.Р.И.
са осъществили както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.чл. 20, ал. 4 от НК.
От обективна страна – в тъмната
част от денонощието на 12.12.2019
година в град
Свиленград, област Хасково, от
хранителен магазин на „Джудияна” ЕООД, представлявано от управителя К.С.К., подсъдимите Г.Н.Д., В.И.В. и М.Р.И. като помагачи, чрез отстраняване на спънки - стояли на улицата и наблюдавали за да
не дойде някой, умишлено улеснили извършителя И.З.М. да отнеме чрез повреждане
на преграда, здраво направена за защита на имот -
повреждане на брава на алуминиева врата и чрез използване на техническо
средство – метално чукче, чужди движими вещи (пари, монетник и цигари) на обща
стойност 378.70 лв. от владението на „Джудияна” ЕООД, без съгласието
на управителя му К.С.К. с намерение противозаконно да ги присвоят, като М., В. и И. макар и непълнолетни са
разбирали свойството и значението на извършеното от тях деяние и са могли да ръководят
постъпките си, а по
отношение на Д. - случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно.
Процесното деяние, извършено от подсъдимия Д. представлява немаловажен случай. При
обсъждането и решаването на въпроса дали е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК
следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно обществената
опасност на деянието, но и
обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. С оглед данните за
личността на посочения
подсъдим, които го характеризират като лице
с висока степен на обществена опасност, вече
формирани трайни престъпни наклонности, криминално проявен, проявяващ склонност към извършване на
противообществени прояви, демонстриращ пълно незачитане на чуждата собственост,
престъпна упоритост и целенасоченост за постигане на съставомерния резултат, и квалифициращите признаци на състава на престъплението, извършено от посочения подсъдим, то същото безспорно представлява немаловажен случай.
Престъплението, извършено от подсъдимия Д. правилно е квалифицирани като престъпление, извършено при повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като настоящото деяние е извършено от Д. след като са е бил осъден с влезли
в сила Присъди за друго такова престъпление преди да е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяването на наложеното му наказание по
предишен Съдебен акт
- с Определение № 414 от 20.11.2018 година по НОХД № 611/2018 година на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на 06.12.2018
година, за извършено по НОХД № 389/2018 година на Районен съд – Свиленград на
дата 22.02.2018 година престъпление по чл.
чл. 195, ал. 1, т.
3, вр.чл. 194, ал. 1 от НК, по НОХД № 401/2018 година на
Районен съд – Свиленград на дата 20.01.2018 година престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.чл. 194, ал. 1 от НК и по НОХД № 611/2018 година на
Районен съд – Свиленград на дата 05.02.2018 година престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, на Д. е
определено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
Обстоятелството, че деянията са били извършено чрез повреждане
на бравата на алуминиева врата,
безспорно представлява повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение второ от НК и обосновава наличието на този
квалифициращ белег в правните квалификации на
обвиненията на подсъдимите. Преодоляването на посочената преграда е било в пряка причинна връзка
със самото отнемане на процесните вещи, тъй като по този начин подсъдимите са си осигурили
безпрепятствен достъп до същите.
Металното чукче, използвано за повреждане на братата на алуминиевата врата на магазина, обосновава
квалификацията на деянията като такива по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ от НК. Техническо средство е
всяка създадена от човек вещ, която се ползва за отнемане на самата вещ или за
други предходни дейности като например преодоляването на прегради - ключ, шперц, ножици
за рязане на тел и др.п. За да е налице този квалифициран случай е нужно техническото
средство да бъде ползвано по предназначение, какъвто е и настоящият случай. Иначе казано налице е и квалифициращото деянията на подсъдимите обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ от
НК – техническо средство. Използваното от подсъдимите метално чукче, с помощта на което е повредена бравата
на алуминиевата врата на магазина несъмнено представлява предмет, създаден от човека, който по своето обичайно
предназначение служи за
осъществяване на техническа операция. В конкретния случай визираният предмет съществено е улеснил подсъдимите при осъществяване на
престъпленията, тъй като използването му е било единственият начин, по който са могли да ги осъществят. Поради така изложеното,
отчитайки трайната и непротиворечива съдебна практика в тази насока, Съдът прие, че този предмет представлява вещ,
послужила за
извършване на престъпните деяния и използването му безусловно предопределя
квалификацията на същите по този по-тежко наказуем състав по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ от НК.
Деянието на М. правилно
е квалифицирано
като такова по чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като непосредствено и пряко е участвал
в действията по по отнемането и установяването на фактическа власт върху вещите -
предмет на престъпленията заедно с другите трима подсъдими, като е
действал като извършител по смисъла на чл.
20, ал. 2 от НК,
другите трима подсъдими – като помагачи по смисала на чл. 20, ал. 4 от НК. Т.е. само
М. е участвал в изпълнителното деяние на престъплението по отнемането и
установяването на фактическа власт върху вещите - предмет
на престъплението. Извършеното от подсъдимите В.В., М.И. и Г.Д. правилно
квалифицирано по чл. 20, ал. 4 от НК с оглед на факта, че те не са
участвали в самото изпълнително деяние, а съзнателно
с действията си, като са стояли на улицата пред хранителния магазин, са улеснили И.М. да осъществи изпълнителното деяние
на престъплението по отнемането и установяването на фактическа власт върху
вещите - предмет на престъплението, поради което и
извършеното от тях е в причинна връзка с изпълнителното деяние на М., както и с предизвиканите общественоопасни последици. Иначе казано посочените норми като част от цифровите правни квалификации на
деянията,
следват иманентно от предявените фактически обвинения за
съучастието на
подсъдимите в тези престъпления, във
форма на извършителство, респ. помагачество. Налице е
формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на престъпните състави.
Към момента на извършване на престъплението И.З.М.,
В.И.В. и М.Р.И. са били непълнолетни, а към настоящия момент само първият и
вторият са
непълнолени. Извършените от тях деяния на 12.12.2019 година са с висока степен на обществена опасност и укоримост, което изключва
възможността в конкретния случай те да са извършени поради увлечение и
лекомислие. Непълнолетните подсъдими към датата на деянията не само, че са
разбирали свойството и значението на постъпките си и са могли да ги ръководят,
но и напълно целенасочено и без колебание са отнели чужди движими вещи от владението на „Джудияна” ЕООД, представлявано
от К.С.К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,
поради тази причина извършените от тях деяния не могат да се квалифицират по
разпоредбата на чл. 61 от НК. Ето защо Съдът счита, че не може подсъдимият
И.М. да не бъде осъден, а да му бъде наложена възпитателна мярка, т.е. искането
в тази насока от страна на процесуалния му представител – адвокат Ш., е
неоснователно.
Предвид изложеното като вменяеми пълнолетно, съответно непълнолетни,
навършили 14 години и разбиращи
свойството и значението на деянията и ръководещи
постъпките си, лица - подсъдимите Д., М., В.
и И. са годни субекти на
престъпленията.
От субективна страна
инкриминираните деяния са извършени от всеки от четиримата подсъдими виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа
от НК. Всеки от четиримата подсъдими е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Тъй като всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното
настъпване - М. е съзнавал, че извършва престъплението и
е искал да настъпят общественоопасните последици, а В., И. и Д. са съзнавали,
че с действията си го подпомагат. Подсъдимите са действали с ясното съзнание, че тези вещи не им принадлежат и са чужди, но въпреки това са ги отнели и присвоили, като са целяли именно това. Осъществили са хладнокръвно
отнемането на движимите вещи. Т.е.
съзнавали са,
че с деянията си, ще лишат от фактическа власт
владелеца на чуждите вещи, предвиждали са преминаването на вещите в тяхна фактическа власт и са целяли да установят тази власт върху
предмета на престъплението с цел последващо разпореждане без правно основание.
Подсъдимият И.З.М. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в
град Свиленград, ул.„Европейска” № 3 - ЦНСТ, област Хасково. Не е женен. С начално образование е. Не е осъждан. Ученик е в VІІ клас в ОУ „Любен
Каравелов” в град Свиленград.
Подсъдимият Г.Н.Д. е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град
Свиленград, ж.к.„Изгрев”, блок № 3, вход „Б”, етаж 1, ап.№ 4, област Хасково. Не е женен. С основно образование е. Осъждан е. Не работи.
Подсъдимият В.И.В. е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град
Свиленград, ул.„Язовирска” № 42, област Хасково. Не е женен. С начално образование е. Осъждан е. Ученик е в ХІ клас в ПГССИ „Христо
Ботев” в град Свиленград.
Подсъдимият
М.Р.И. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произхо. Живее в град Свиленград,
ул.„Септемврийци” № 12,
вход „А”, етаж 4, ап.№ 17, област Хасково. Не е женен. С начално образование е. Не е осъждан. Ученик е в ХІІ клас в ПГСС „Никола
Пушкаров” в град Попово.
При определяне вида и размера на наказанието на всеки
един от подсъдимите, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и
принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за извършеното от пълнолетния подсъдим престъпление в специалния текст на 195, ал. 1 от НК се предвижда наказание наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 година до 10 години, а за извършеното от всеки от тримата непълнолетни подсъдими
престъпление чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.чл. 195, ал. 1 от НК предвижна наказание
„Лишаване от свобода” за срок до 3 години. Съставът на престъплението, касаещ пълнолетния подсъдим, има и специален минимум и
специален максимум, непозволяващ
замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с
друг вид наказание; а съставът
на престъплението, касаещ непълнолетните подсъдими няма специален минимум, което позволява замяната на наказанието „Лишаване
от свобода” с друг вид наказание.
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на всеки от подсъдимите, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянията и дейците, мотивите
за извършване на престъпленията, степента и формата на вината, както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства добросъвестното процесуално поведение на
подсъдимите на фазата на ДП и в съдебната фаза на процеса на подсъдимия В.В., тежкото им финансово и
социално състояние, липсата на наложени административни наказания, искрено им разкаяние, изявлението им че
неправомерното им поведение ще бъде преустановено за в бъдеще, както и сравнително ниската стойност
на предмета на престъплението (сравнено с
минималната работна заплата за страната за 2019 година в размер на 560 лв. съгласно ПМС № 320 от
20.12.2018 година); по отношение на И.М. и М.И. и че с обясненията си
съдействат за
разкриване на обективната истина по делото и чистото им съдебно
минало; по отношение на И.М., В.В. и М.И. - изразеното съжаление и младата им възраст; по отношение на М.И. и сравнително
добрите му характеристични данни и че поведението му не е разглеждано от
МКБППМН при Община – Свиленград и че няма налагани възпитателни мерки. В тази връзка не може да се
отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия Г.Д., доколкото възрастта от 20 години (към датата на
деянието)
предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи
оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправни
такива. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за
да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха начина
на извършване на деянията – в тъмната част на денонощието и стремежът за облагодетелствуване по
незаконен начин - желанието им да се сдобият с материални блага, респ.
парични средства, без полагане на труд; по отношение на М., Д. и Велинтинов и лошите им характеристични данни; по отношение на В. и Д. и обремененото им съдебно минало;
по отношение на М. и В. и че поведението им е разглеждано от МКБППМН при Община
- Свиленгради и имат налагани възпитателни мерки; по отношение на М. –
наличието на Постановление за отказ да се образува наказателно поризводство.
Обществената опасност на деянията е завишена предвид начина на извършване
на кражбата – през нощта, както и обществената опасност на дейците предвид
изложеното по–горе (с изключение на М.И.). За да
прецени, че е налице завишената обществена опасност на деянията Съдът отчете
завишеното обществено недоволство и критика към подобни престъпления.
Причини за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание и култура
на подсъдимите и незачитането на установения в
страната правен режим и неприкосновеността
на собствеността на физическите и юридическите лица.
Делото протече по реда на
съкратеното съдебно следствие и следователно наказанията на
подсъдимите М., Д. и В. следва
да се определят по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-напред по общите
правила и след това да се намали с една трета. Така изброените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства обаче не са многобройни, нито пък някое от тях е изключително, за
да обоснове приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1, респ. т. 2, б. „б” от НК. Деянията, извършени от всеки един от посочените трима подсъдими, разкрива една значително
завишена степен на обществена опасност, която е била взета предвид от
законодателя при определянето на вида и размера на предвиденото за този вид
престъпление наказание. Поначало престъпленето по чл. 195 от НК е с висока степен на обществена
опасност. С оглед на така коментираните
обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността, както и предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно задължителното приложение на чл.
58а от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и съобразявайки се с естеството
на конкретните такива, Съдът постанови Присъдата си, с която
призна подсъдимите Д., М. и В. за виновни за престъпленията, посочени
в Обвинителния акт и им наложи справедливи наказания при условията на чл.
54, ал. 1 от НК в минималния размер, посочен в Особената част на НК за Д. и в размер, малко над минималния, посочен в Общата част на
НК за М. и В., а именно: Лишаване от свобода за срок от 1 година и Лишаване от
свобода в размер на 6 месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали размерите на тези наказания с една трета и определи окончателните размери на наказанията „Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца за Д. и на по 4
месеца за М. и В..
Както вече бе посочено, Съдът в настоящия
си състав намира, че не са налице предпоставките за налагане на наказания по
отношение на подсъдимите М., Д. и В. при условията на чл. 58а, ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1, респ.
т. 2, б. „б” от НК, за да преценява дали приложението му
е по-благоприятно за дейците, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, когато и най–лекото предвидено в чл. 195, ал.
1 от НК, респ.
редуцирано по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, наказание („Лишаване от свобода” в размер от 1 година
до 10 години, респ.
„Лишаване от свобода” в размер до 3 години) ще бъде несъразмерно тежко, предвид завишената
степен на обществена опасност на деянията, свързана с времето на осъществяването му, а именно през нощта.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на М.
и В. отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 4 месеца, считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложените
наказания са до 3 години, лицата не са осъждани на Лишаване от свобода за
престъпления от общ характер към датата на деянията и за постигане на целите на наказанията
и за поправянето на тези подсъдими не е необходимо да изтърпят наказанията
ефективно.
Наложеното наказание „Лишаване от свобода” по отношение на Г.Д. следва да
се изтърпи
ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е
неприложима в конкретния случай и тъй като за постигане на целите на
наказанието и за поправянето на този подсъдим е необходимо да изтърпи
наказанието си ефективно. Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален
„общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице предпоставките на ал. 1, т. 2 и т. 1 на чл. 57 от ЗИНЗС. Съдът
намира, че не са налице основания за приложението на чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно за определяне
на по-строг
режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца, тъй като подсъдимият не се е укривал
в хода на наказателното производство.
В случая са налице
предпоставките на чл. 55 от НК за индивидуализиране
на наказанието на И. чрез замяна. Наличните смекчаващи обстоятелства сочат
на многобройност, като е налице и втората кумулативна предпоставка за
приложението на чл. 55 от НК, а
именно и най–лекото, предвидено в
закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
Съдът постанови Присъдата си по отношение на М.И. при наличието на многобройни
смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на дееца
като призна посочения подсъдим за виновен по повдигнатото обвинение и му наложи
справедливо наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, а
именно наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 6
месеца с периодичност 2 пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 6 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на
обществото” по 100 часа годишно за 1 година. На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес на посочения подсъдим. Съдът намира, че това наказание е
справедливото за извършеното от И. престъпление и адекватното за личността му,
като за да стигне до този извод се съобрази с обстоятелството, че периодичните
срещи с пробационен служител ще укажат необходимите положителни въздействие и
превенция по отношение на този подсъдим. Това наказание не е подходящо по
принцип за И.М. и за В.В., тъй като поведението им е било разглеждано от
МКБППМН при Община – Свиленград и защото са им налагани възпитателни мерки,
които явно не са указали положително въздействие върху поведението им. В
подкрепа на изложеното е и факта, че В. е осъждан вече два пъти за престъпления
от общ характер; а по отношение на М. е налично Постановление на Районна
прокуратура – Свиленград за отказ да се образува наказателно производство, в
подрепа на изложеното е и описаното в Социалния доклад, касаещ посочния
подсъдим, където е отразено, че провежданите с него разговори и многократни
консултации относно последствията от извършването на противообществени прояви,
за отговорността и произхождащите последствия, са останали без резултат.
Действително И., както и М. и В. са заведени на отчет в ДПС при РУ –
Свиленград, но за разлика от последните двама негативното поведение на И. се е
ограничило само до там, ето защо Съдът намира, че наказанието „Пробация” е
подходящо за него.
Така индивидуализираните наказания на всеки от четиримата подсъдими, ще въздействат в
достатъчна степен върху личността на всеки от тях като предизвикат положителни промени в съзнанието и ги мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малки по обем принуди да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност,
а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимите ще бъдат предупредени, че
подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще им даде
възможност да преосмислят напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството им за отговорност и гражданско правосъзнание,
за да не допускат занапред
подобни престъпления. От друга страна индивидуализирани така по видове и размери, наложените наказания на всеки от подсъдимите, Съдът прецени за
необходими, достатъчни и справедливи наказания за постигане целите на
наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. Понататъшно намаляне размерите на наложените наказания,
респ. на замяната на наказанията „Лишаване от свобода” би било несправедливо.
Относно
приложението но чл. 68, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия Г.Н.Д.:
Налице са предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в
изпълнение на общото
наказание, определено на подсъдимия Г.Н.Д. по НОХД № 389/2018 година, по НОХД № 401/2018 година и по НОХД № 611/2018 година,
трите на Районен
съд – Свиленград, а именно: „Лишаване от свобода” за срок
от 8 месеца, като
изпълнението на така определеното общо наказание е отложено с изпитателен срок
от 3 години; тъй като
подсъдимият Д. е извършил в определения изпитателян срок настоящото умишлено престъпление от общ характер, за
които му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 8
месеца. Това общо наказание („Лишаване
от свобода” за срок от 8 месеца) следва да бъде
изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието,
наложено по настоящото НОХД № 567/2020 година на Районен съд –
Свиленград. Наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице предпоставките на ал.
1, т. 2 и т. 1 на чл. 57 от ЗИНЗС.
Относно
разноските:
По предявените обвинения подсъдимите
бяха признати за виновни, като при този изход на наказателното дело и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът ги осъди да заплатят по равно направените
по делото разноски, от които по Републиканския бюджет – сумата от общо 118.95
лв. – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по
Бюджета на съдебната власт – държавна
такса от по 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителни листи, вносими
по сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно
веществените доказателства:
Дискът, съдържащ записи от охранителна камера,
следва да остане приложен по делото.
Прозрачната пласмасова
кутийка следва да се отнема в полза на Държавата и да се унищожи поради ниската й стойност, което да стане съгласно чл. 133
от ПАС.
След влизане в сила на настоящата Присъда
следва да се уведоми МКБППМН при Община – Свиленград като се изпрати препис от
Съдебния акт, за да организира необходимите възпитателни грижи спрямо
непълнолетните към настоящия момент подсъдими – В. И.В. и И.З.М..
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)