№ 178
гр. Провадия, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100953 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. И. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***** срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано
от И. В.а Д., Д. В.а Н..
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор № 983376,
за предоставяне на потребителски кредит сключен с „Фератум България“
ЕООД. Съгласно, който на ищцата е предоставен потребителски кредит, като
се е задължила да върне сумата по кредита която се явява сума от 3527.04
лева, при сума на получаване 3200.00 лева, при лихва от 327.04 лева, при
ГПР: 49.03 %, ГЛП: 10.22%.
Съгласно чл.5 от процесния договор ищецът следва да сключи Договор
за гаранция с дружеството „Фератум Банк“, с цел да бъде обезпечен,
сключеният договор. По сключения Договор за гаранция, той следва да
заплати сумата от 1528.96 лева, подробно описана и дължима и спрямо
погасителния план към договора за гаранция. Сключени са и два Анекса към
процесния договор и Договора за гаранция по силата на които на ищцата е
отпусната допълнителна сума, като общо дължимата главница е в размер на
6600 лв., лихва 1109.04 лева и такса гаранция 4146.96 лв.
1
Счита, че процесния договор сключен с „Фератум България“ ЕООД, е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и
чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от процесния
договор, въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД,
чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Договор № 983376, за предоставяне на потребителски кредит сключен
с „Фератум България“ ЕООД е недействителен на специалните основания по
чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК
договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая е
посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било
условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният
процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.
Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. На следващо
място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал. 1 т.10 от
ЗПК. В Договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Не е спазена
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на
ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 сгг ЗПК, тъй като сумата която се претендира
чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 4146.96 лева не е
включена в ГПР и ГЛП.
В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от Договор №
983376, за предоставяне на потребителски кредит сключен с „Фератум
България“ ЕООД въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.
143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Моли да се приеме, че Договор № 983376, за предоставяне на
2
потребителски кредит сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на
основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК, а в условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от Договор №
983376, за предоставяне на потребителски кредит сключен с „Фератум
България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/
поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 и
чл.146 от ЗЗП. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
назначения на ответницата особен предствител.
В него се заявява, че предявените искове са неоснователни. Ищецът е
поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна
лихва за ползвания кредит в размер на 10,22 % на годишна база, при ГПР в
размер на 49.03 %. Общата сума, която ищецът е трябвало да заплати на
ответника е в размер на 3527.03 лв. Не е основателно твърдението, че
предоставяне на поръчителство от Фератум Банк (Малта) е условие за
сключване на договор за кредит, а че при кандидатстване, всеки
кредитополучател, включително ищецът, може да избере да сключи договор
за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Счита,
че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно
унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради
непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - Фератум Банк.
Договорът за гаранция е сключен между ищеца и Фератум Банк (както сам
ищецът посочва), докато исковете са предявени срещу Фератум България.
Твърди се, че ищецът, след като първо сам е посочил Фератум Банк
(Малта) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на
договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за
потребителски кредит при посочените условия. Относно твърдяното
нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, заявява, че договорът за гаранция е
възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант
предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна
информация за размера на разхода. Този разход не се включва в ГПР по
кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от
3
Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от
трето лице Фератум Банк (Малта), която е с незадължителен характер по
смисъла на закона.
Твърди, че на ищеца е предоставена цялата необходима информация
във връзка с ГПР и начина на неговото формиране. Предвидените разходи по
кредита са включени в СЕФ по разбираем и ясен начин. Ищецът бил
уведомен за задължението си за предоставяне на гаранция преди сключване
на договора и сам е преценил да го сключи по предложените му условия.
ГПР по договора съответствал на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ищецът е имал право да се откаже от сключения договор на основание
чл.29 ЗПК, но не го е направил.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
иск. Претендира разноски.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание в писмена молба моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От договор за предоставяне на потребителски кредит №
983376/11.02.2021 г.; договор за гаранция; анекс № 2 от 03.11.2021 г. към
договор № 983376; анекс № 2 от 03.11.2021 г. към договор за гаранция от
12.02.2021 г.; договор за за предоставяне на потребителски кредит №
983376/11.02.2021 г.; анекс № 1 от 21.05.2021 г. към договор № 983376; анекс
№ 2 от 03.11.2021 г. към договор № 983376; погасителен план към договор за
кредит № 983376; преддоговорна информация - СЕФ; общи условия;
разпечатки от кредитен калкулатор – 11 листа; извлечение от регистъра на
БНБ се установява, че на 11.02.2021г. е сключен договор за потребителски
кредит между ищцата Д. и ответника, както и договор за гаранция
(поръчителство) в сила от 12.02.2021 г. между Д. и „Фератум Банк“ при
действието на общи условия. Ищцата се е запознала с общите условия преди
сключването на договорите. Към договорът е приложен погасителен план.
Договорите са сключени от разстояние.
4
Ищцата Й. И. Й. - Д. кандидатства онлайн за отпускане на
потребителски кредит от ответника като попълва онлайн форма на интернет
страницата на Дружеството, там тя отбелязва, че ползва гарант одобрен от
ответното дружество. След одобрението на ищцата за кредита на
електорнната й поща ответника й изпраща договорите, Общи условия /"ОУ"/
и Стандартен европейски формуляр („СЕФ"). Ищцата е сключила процесните
договори. В последствие тя сключва Анекс 1 и Анекс 2 към тях, съобразно
които рефинансира задълженията по първоначално сключения процесен
договор за кредит.
Договорът е сключен за заемна сума от 3200 лева, която следа да се
върне на 5 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на
10.22 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,03 %. Взетите
предвид допускания при изчисляване на ГПР са посочени в общите условия.
Общият размер на всички плащания по кредита е 3527,04 лева. В
погасителния план е посочена падежната дата на всяка една погасителна
вноска, като първата падежна дата е 13.03.2021г., а последната погасителна
вноска е 11.07.2021г. За всяка погасителна вноска е посочен размерът на
погасяваната с нея главница и лихва, падеж на вноската.
Съобразно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство
представено от Фератум Банк в полза на кредитора, което не може да бъде
отменено. Длъжникът е декларирал, че при кандидатстването за кредит сам е
посочил, че е избрал това обезпечение и е запознат с правото си да посочи
като поръчител друго физическо или юридическо лице.
В чл.5.3 от ОУ е посочено, че за да повиши кредитоспособността си,
съответно вероятността да бъде одобрен за кредит кредитоискателя може да
предложи обезпечения под формата на гарант, поръчител, одобрен от
кредитора или поръчител посочен от кредитоискателя.
В СЕФ са посочени всички условия по кредита, които впоследствие са
договорени в процесния договор за кредит.
На същата дата ищцата сключва с Фератум Банк договор за гаранция
(поръчителство), по силата, на който гарантът се задължава да обезпечи
изпълнението на задълженията по процесния договор, а ищцата да му заплати
възнаграждение в размер на 1528,96 лева на 5 месечни вноски, които са с
падеж същите дати, както тези по процесния договор за кредит.
5
С Анекс № 1 от 21.05.2021г. се рефинансира задълженията по
процесния договор, лихвения процент става 23%, ГПР 49,11 %, сумата по
кредита се дължи вече на 12 вноски.
С Анекс № 2 от 03.11.2021г. се рефинансира задълженията по
процесния договор, лихвения процент остава 23%, ГПР 49,11 %. Към всеки
един от анексите има подробен погасителен план. Размерът на главницата
става 6600 лева.
Сключен е Анекс № 2 към договора за гаранция, съобразно който
таксата гарант става 1828,21 лева, платима на 12 месечни вноски, с краен срок
на погасяване – 29.10.2022г.
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвена се установява, че в съответствие с направените констатации е
видно, че за при заявката за кредит следва да се посочи гарант, като
заявителят може да избере личен гарант - физическо лице. Дружеството има
разгледани и одобрени заявки за кредит, по които други кредитоискателя,
различни от ищеца, са кандидатствали с личен гарант.
При кандидатстване за процесния договор за кредит, „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е предоставило на ищеца чрез и-мейл следните
документи: Преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр);
Договор за потребителски кредит No 983376/ 1 1 /02/2021 г.; Общи условия,
уреждащи отношенията между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от дружеството.
Потвърждението за получаване на горните документи по заявка за заем
983376 е извършено на 11.02.2021 г. в 16:19 часа от телефонен номер
**********, чрез изпращане на CMC със съдържание ,,fer priemam”.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компететно изготвена се установява, че в размера на ГПР е включена
единствено възнаградителната лихва по процесния Договор за кредит. Няма
други разходи, които са включени в ГПР. Ищецът е заплатил 3032.42 лв. по
Договор за гаранция и остатъкът за плащане е в размер на 1114.54 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1,
6
пр.3 от ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.9, т,10, т.11 ЗПК и чл.19, ал.4 от
ЗПК, чл.146 вр. с чл.143 ЗПК за прогласяване на нищожен на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 983376/11.02.2021 г.
В евентуалност е предявен установителен иск за прогалсяване на
нищожен на чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №
983376/11.02.2021 г. на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр. чл.146 вр. с
чл.143 ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че че между него и ответникът е бил
сключен процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че
процесния договор и в евентуалност само чл.5 от него е нищожен на
твърдените основания.
В тежест на ответника е да докаже, че страните са сключили
процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е
изпълнил задълженията си по него.
Съдът е обявявил за безспорно между страните, че са сключили
процесния договор за кредит с описания предмет, цена и срок, че кредиторът
е изпълнил задълженията си по него като е превел на ищеца сумата по него в
размер на 6600 лева, че е предоставил на ищеца преди сключване на договора
ясна преддоговорна информация.
От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно
между страните, че са сключили от разстояние процесните договори за
кредит и договор за гаранция с описания предмет, цена и срок. Това се
установява и от приетата по делото СТЕ. Видно от нея преди сключване на
договора на ищцата са предоставени ОУ, СЕФ, а впоследствие и договорна
информация.
Ищцата не оспорва, че е получила сумата по кредита, както и
размерите на уговорените ГЛП, ГПР.
За обезпечаване на задълженията си по договора ищцата е сключила
договор за гаранция с Фератум Банк
Съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е
нищожен на следните основания:
По възражението за нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК за липса на посочен лихвен процент, начина на прилагането му и
7
изменението му, съдът констатира, че лихвеният процент е посочен и то
съвсем ясно, като е определен фиксиран такъв от 10.22 % , а впоследствие
23%. Договорът не съдържа уговорки за променливост на лихвеният процент
поради което и не е нужно в него да се съдържа описание как би се променил
лихвеният процент, който по волята на страните е определено да е фиксиран.
По възражението за нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съставът
намира, че ГПР също е посочен ясно в приложението и е определен на 49,03
%, а впоследствие 49,11%. Посоченото записване взето предвид само в
рамките на този договор напълно покрива изискванията за яснота и
достъпност за кредитополучателя, както и е по-ниско от предвидения по ЗПК
праг от петкратното ниво на законния лихвен процент. От приетата по делото
ССчЕ ставя ясно, че в ГПР е включен само лихвения процент, но не и таксата
за гарант.
Реалният размер на този процент обаче следва да се установи едва след
преценка и на сключеният договор за поръчителство. По силата на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В приложение №1 към процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,11%, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя
с „Фератум Банк“ което се включва в общите разходи по кредита по смисъла
на §1, т.1 от ДР на ЗПК. По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
8
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.
Ответното дружество и дружеството гарант са свързани лица, което
обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е
известен на заемодателя. Кредиторът е въвел като задължително изискване за
отпускане на процесния кредит, обезпечаване на задължението за
погасяването му с договор за поръчителство/гаранция, било то чрез личен
поръчител или чрез професионален такъв предложен от кредитодателя. При
кандидатстване за кредита е предвидена възможност да се избере личен
гарант, т.е. посочен /осигурен/ от кредитополучателя такъв, но условия за
платежоспособност, на които поръчителя трябва да отговаря посочени в сайта
на дружеството, са непосилни за осигуряване от средностатистическите
потребителите на този тип краткосрочни кредити /рекламирани от
финансовата институция като “Кредит до заплата“/, особено като се има
предвид търсената при получаване заема бързина. От приетата по делото СТЕ
се доказа, че ответното дружество има отпуснати кредити на други лица с
предоставено обезпечение поръчител, но не са представени доказателства
каква е била кредитиспособността на тези лица и на техните поръчители, за да
може да се направи обективно сравнение дали при кредитоискател, който има
подобна кредотоспособноста както на ищцата би се отпуснал кредит
обезпечен с личен поръчител. Поради това съдът намира, че сключването на
договора за гаранция в случая е задължително условие при отпускане на
процесния кредита. В допълнение, следва да се има предвид, че според
клаузите на договора за кредит /чл.5/, договорът за поръчителство, следва да
се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, т.е
потребителят реално не разполага с време да осигури личен поръчител и то
такъв, който да отговаря на строгите изисквания на финансовата институция.
9
Ето защо е несъмнено, че предложените от кредитора възможности за
отпускане на кредита, водят до единствено възможен избор на потребителя да
ползва услуга от определен от кредитодателя професионален гарант.
Изложеното дава основание да се приеме, че въпреки условното описание в
преддоговорната информация, кредиторът е бил напълно наясно какъв ще е
размера на задължението на кредитополучателят във връзка с ползване на
услугата /посочена като допълнителна/ договор за гаранция
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът
за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с установеното от ССчЕ, че
вноските по договора за поръчителство са приоритетно заплатени от ищцата.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на ответника по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита. Съдът намира, че не са нужни специални
знания, за да се установи след вземане предвид и заплащането по договора за
поръчителство, че реалният годишен процент на разходите не е посоченият
49,11 %, а значително по-висок и надхвърля максимално допустимият по
закон от 50%. При това положение се налага извод, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на
последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
10
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана
с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата
на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, поради което доводите на ответника
в обратен смисъл се явяват неоснователни, като така приетата
недействителност влече до такава и за договора за поръчителство на същите
основания.
Воден от горното решаващият състав намира, че предявените искове
следва да се уважат, като се прогласи за нищожни договор за потребителски
кредит № 983376/11.02.2021 г. , сключен между страните по делото.
По разноските
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 308,37 лева – държавна
по производството, държавна такса в размер на 15 лева за въззивно обжалване
на определение за спиране, които ответника следва да бъде осъденида
заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищцата, съответно
ответница по насрещния иск два договора за правна защита и съдействие. На
основание чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за оказаната
правна помощ е в размер на 1285 лева с ДДС, което следва да се заплати от
ответника.
Разноски на ответника не се дължат предвид изхода на делото.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
11
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основаниечл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК по иска предявен от Й. И. Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *******, съдебен адрес по делото: ********* срещу
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, Договор за предоставяне на потребителски кредит №
983376/11.02.2021 г., сключен между ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Й. И.
Й..
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****** ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, съдебен адрес по делото:
гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.З, ап.Б сумата в размер на 323,37
лева – разноски по настоящото исковото производство и по въззивното
производство по в.ч.гр.д. 911/2023г. на ОС Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****** да заплати на адвокат М. В. М. от АК
Пловдив, със служебен адрес ****** сума в размер на 1285 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
12