РЕШЕНИЕ
№ 3117
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г Ш. К
при участието на секретаря И О. И
като разгледа докладваното от Г Ш. К Административно наказателно дело №
20221110207292 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-028258 от 05.05.2022 г.,
началникът на Група е наложил на Р. ЕНЧ. Т., с ЕГН : **********, административно
наказание – глоба, в размер 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало глобеното
лице, което го обжалва с жалба, подадена чрез началника на ОПП-СДВР на 31.05.2021
г. В жалбата се поддържа, че в хода на административно наказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в
недостатъчно ясно описание на деянието, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя с посочване на всички негови обективни признаци, както и че липсва
посочване на основанието за прекратяване на регистрацията на автомобила и дали това
обстоятелството е било известно на жалбоподателя. С тези съображения се моли
жалбата да бъде уважена и обжалваното НП – отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се
представлява от адв. М. ВЛ., която поддържа жалбата и моли за отмяна обжалваното
НП по съображенията изложени в жалбата. Счита, че от приложените по делото
1
писмени доказателства става ясно, че АНО не е изпълнил задължението си да уведоми
жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила. Поддържа, че не
се събраха доказателства за това, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е
бил изобщо спрян от движение. Моли за присъждане на направените разноски в
производството – адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като представя
извлечение от банкова сметка, като доказателство за заплащане на договореното
възнаграждение в договора за правна помощ и съдействие.
Въззиваемата страна - СДВР-ОПП, редовно призована – не изпращат
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Г М Л е правоспособен водач на МПС, категория В, М и АМ.
На 30.12.2021, около 13:10 ч. в гр. , по ул. „“ с посока на движение от ул. „” към
ул. „” жалбоподателят Р. Е. Т. управлявал л.а. „” с рег. № , регистриран на негово име.
Същият е бил спрян за проверка от органите на ОПП-СДВР срещу УНСС и при
направената проверка в системата на КАТ било установено, че управляваното от Т.
МПС е със служебно прекратена регистрация, на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно
тази разпоредба: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11
от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.”
Съгласно представеното писмо-справка от ОПП-СДВР с рег. г. на началника на
ОПП-СДВР и приложенията към него, превозното средство - л.а. „с” с рег. № към дата
30.12.2021 г. било регистрирано като собственост на Р. Е. Т.. На 19.10.2021 г.
регистрацията на автомобила е била прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП, въз основа
на уведомление от Гаранционен фонд, получено по електронен път. Сочи се, че ОПП-
СДВР не е уведомявало собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията.
На 30.12.2021 г. отново с уведомление от Гаранционен фонд, получено по електронен
път регистрацията е възстановена. Очевидно това е станало след извършената проверка
на жалбоподателя около 13.10 часа на същия ден.
Във връзка с установената прекратена регистрация на автомобила при
проверката, бил съставен АУАН, серия АД, ., с който срещу жалбоподателя Р Т. е било
2
повдигнато административно-наказателно обвинение, за това че управлява МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП; за това,
че не е представил ППС на технически преглед – нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП и за
това, че не носи контролния талон към СУМПС – нарушение на чл.100, ал1, т.1 ЗДвП.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя, му бил връчен за подпис и
запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в
рамките на срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на прокурор от СРП, било съставено процесното наказателно
постановление (НП) № 21-4332-028258 от 05.05.2022 г., с което началникът на Отдел
"Пътна полиция" е наложил на Р. Е. Т. административно наказание – глоба в размер
200.00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. За другите две нарушения, констатирани с АУАН, на настоящия съдебен състав
не е известно дали е издадено отделно НП или производството е прекратено или все
още е висящо пред АНО. Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е
само издаденото НП № ., с което жалб. Т. е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН,
НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач за Р. ЕНЧ. Т.,
Заповед № 8 Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата длъжност от Г В. Б, а
именно н; Постановление за отказ да се образува наказателно производство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани
в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на
23.05.2022 г., а жалбата против него е подадена на 31.05.2021 г./, с оглед на което е
допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши
цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя
е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АД,
г., който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при СДВР, в рамките
3
на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1
от ЗДвП и т. 2.1., вр. т.1.3.1 от №
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т.3.6. на цитираната заповед.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и
съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните
документи. Според настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно
за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва
изрично да отбележи, че административно-наказателното производство е започнало
именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, а не по реда на чл. 36,
ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е
издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно производство.
Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда изключения от правилото
за започване на производството, които допускат същото да се проведе и без съставен
АУАН, при наличието на изрично предвидените в нея предпоставки. В настоящия
случай не се налага приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт
за установяване на административно нарушение, с който е отпочнато производството.
Непосочването в НП на номера на АУАН обаче, според настоящия съдебен състав не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
С наказателно постановление (НП) № 21- г. на началн на Р. Е. Т. е наложено
административно наказание – глоба, в размер 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени за обществено ползване
да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са
монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на
административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС – л.а. . „е било
без валидна регистрация към часа на деянието – 13.10 часа на 30.12.2021 г., с оглед
служебното прекратяване на същата на 19.10.2021 г. При това, като е управлявал
посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на
територията на гр. София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
4
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на
жалбоподателя Р.Т., което се субсумира под състава на административно нарушение
по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство е било негова
собственост и както повелява разпоредбата на чл.143, ал.3 ЗДвП същия е следвало да
бъде уведомен за това, че служебно е прекратена регистрацията на МПС. Това не е
било сторено, както е изрично посочено в писмо на началника на ОПП-СДВР /л.32 от
делото/. Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на
автомобила да е уведомен жалб. Т. или да са били иззети свидетелството за
регистрация или снети регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени
нито в негова вина, нито във вина на трето лице, управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е. такова
лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под
формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на
нарушението обаче, а именно –прекратяването на регистрацията по служебен път,
налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, която
всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от
наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на
собственика, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява
регистрацията, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП.
Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение от страна на Р.
Е. Т., жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
5
По делото жалбоподателят Т. се представлявал от упълномощен процесуален
представител – адв. М. В. от САК, на която заплатил по банков път хонорар в размер
на 1000.00 /хиляда/ лв., съобразно приложените по делото договор за правна защита и
съдействие и извлечение от банкова сметка.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е ОПП-СДВР, който е
част от структурата на СДВР. С оглед на изложеното СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя Т. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
1000.00 лв., предвид липсата на направено възражение за прекомерност от насрещната
страна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СРС, НО, 129
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № г. на началник Група АНД към СДВР,
Отдел "Пътна полиция", с което на жалб. Р. Е. Т., с ЕГН : ********** е наложено
административно наказание – глоба, в размер 200.00 /двеста/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР/ да
заплати на Р. Е. Т., с ЕГН : ********** направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6