Решение по дело №74/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 99
Дата: 3 юли 2020 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20207130700074
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 03.07.2020 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                         ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. 74 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от директора, чрез гл.юрисконсулт Р. Р., против решение № 369 от 06.12.2019 г. постановено по наказателно административен характер дело № 847 по описа за 2019 година на Районен съд Ловеч, с което осми състав на съда отменява като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2728453 на ОД на МВР Ловеч за налагане на същия административно наказание глоба в размер на 600 лева на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. 

             В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон с молба да бъде отменено. Касационният жалбоподател излага, че в рамките на два дни лицето е подало жалба до Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Ловеч и до районен съд гр. Ловеч. Цялата преписка е представена на районния съд за преценка и решение, тъй като не следва да се разглежда от административния орган. Съдът в решението си констатира, че нарушението е безспорно доказано, но въпреки това отменя ЕФ защото не се е произнесъл органът по жалбата на гражданина. В случая не са налице основанията на чл.189, ал.6 от ЗДвП, тъй като няма спор и не се навежда от страна на водача обстоятелства попадащи в обхвата на разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП, а именно моторното превозно средство де е било обявено за издирване или нарушението да е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. Счита, че нарушението е доказано и издаденият, при условията и по реда, предвидени в ЗДвП електронен фиш е законосъобразен.

    В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.  

              Ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща представител. 

    Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура -Ловеч излага заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът, след като е приел, че издаденият ЕФ не страда от пороци и отговаря на законовите изисквания, то е следвало да го потвърди, а не да приеме, че е нарушена процедурата, защото липсва произнасяне на АНО по възраженията.

     Касационният състав на съда, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение в съответствие с разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:      

               Касационната жалба е подадена в законовия срок по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен. Насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:  

               Предмет на разглеждане пред РС - Ловеч е бил издаден от ответника електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2728453  на ОД на МВР Ловеч, с който на ответника е наложено на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 600 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. Административно наказателната отговорност е била ангажирана за това, че на 20.03.2019 година, в 05.10 часа в ПП I - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., заснето с АТС тип стационарна SITRDFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3 %, е МПС л.а. Форд Фокус, с регистрационен номер ******, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. е установено превишаване на разрешената скорост с 51 км.ч.  

                При извършената служебна проверка на оспореното решение касационният състав констатира, че решаващият състав на районният съд не е изследвал важни обстоятелства, съответно не е събрал и анализирал по делото доказателства, свързани със съставомерността на нарушението. В конкретния случай, съдът намира, че не следва да се произнася по съществото на правния спор, т.к. решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

               Видно е, че в първоинстанционното производство жалбоподателят, касатор в настоящото производство, е изложил в първоистнанционното производство твърдения, че не е извършител на нарушението. В тази връзка изтъква, че преди да стигне камерата го изпреварил тир със 120 км./ч., а той се движел след него с 50 км./ч. Твърди, че отзад тира имал брезент, който скривал задният му регистрационен номер и камерата не го хванала, а хванала неговия номер / на л.31 /. Твърди, че всяка сряда идвал на пазара в гр. Ловеч и че нямал бърза работа, а карал с нормална скорост, тъй като колата му била пълна със стока. С тези доводи Х. още в административнонаказателното производство подава жалба до началника на сектор ПП, като обръща внимание /на л.27 от първоинстанционното дело/, че на посоченото място в околностите на с.Малиново в 5.10 ч. при намалена видимост на завой не е възможно да мине с 111 км.ч. на завоя. Сочи че колата му е със слаба мощост и не е възможно да мине с такава скорост, освен че е пенсионер и човек на години.  Същите обстоятелства излага в проведеното едно съдебно заседание, в хода по същество на делото. В същият смисъл са депозираните пред АдмСЛ по касационното дело Заявление и саморъчно изготвена схема.

                     За да се произнесе по основателността на така развитите доводи, настоящата инстанция трябва да формира преценка за прилагането на материалния закон, която е обвързана от фактическите констатации в оспореното решение на подконтролния съд /чл.220 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН/. В случая обаче такава преценка не може да се извърши, тъй като в решението на районният съд липсват мотиви относно тези твърдения, които са от значение за установяване фактическата обстановка и извършителя на нарушението, не са събирани и доказателства и доказателствени средства в тази връзка.  Което осуетява проверката за съответствието на решението с приложимия закон. Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд с цел установяване авторството на извършеното нарушение.  

             При оспорване на авторството с твърдението за наличието и на друго превозно средство /ТИР/  още в административното производство е следвало наказващият орган да изясни фактическата обстановка и да ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение при твърдението. Като не е сторил това е допуснал процесуално нарушение при издаване на ЕФ, което от една страна нарушава правото на защита на жалбоподателя, а от друга лишава и съда от възможност да извърши преценка за законосъобразност на обжалвания ЕФ. Районният съд е следвало служебно сам да събере допълнителни доказателства, вместо което да отмени ЕФ само, поради непроизнасяне на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР Ловеч по възражението, подаденото от Х. на 17.06.2019г.  с мотиви, че вмененото нарушение се явява недоказано.             

             Като касационна инстанция настоящият съдебен състав не разглежда правният спор по същество и не установява факти, а извършва проверка за правилността на атакувано съдебно решение – инстанцията по установяването на тези факти. Съгласно чл.220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което при липса събрани допълнителни доказателства делото не може да бъде решено по същество от касационния съд.

            По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че постановеното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане, при съобразяване указанията в настоящото решение в предвид разпоредбата на чл.224 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

   Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.222 ал.2 т.1 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

 

  ОТМЕНЯ Решение № 369 от 06.12.2019 година, постановено по н.а.х.д. № 847 по описа за 2019 година на Ловешкият районен съд.

  Връща  делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.