Решение по дело №1938/2017 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 06.07.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на двадесет и осми юни                                         две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Красимира Божакова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1938 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Ищцата М.Р.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. П. - К. твърди, че с ответника М.С.А.А., ЛНЧ: **********, роден на *** г. в E., адрес: гр. ***** сключили граждански брак на 17.08.2014 г. в гр. К., област П., за който бил съставен акт за граждански брак № 0084/17.08.2014 г. на Община К.. Бракът бил първи за нея и трети за ответника. От брака си нямали родени деца. Семейното им жилище представлявало апартамент №**, на адрес: гр. К., обл. П., ул. „*****. Твърди, че първоначално брачните им отношения били нормални, но впоследствие съпрузите се отчуждили един от друг и нямало как да продължат да живеят като семейство. В началото на 2017 г. настъпила и фактическата им раздяла, като ответникът напуснал семейното жилище.

Ищцата счита, че бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и не можел да се заздрави, тъй като помежду им настъпило пълно отчуждение. Изразява готовност за прекратяване на брака им с развод по взаимно съгласие.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината; да предостави на нея ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., обл. П., ул. „****; да постанови ищцата след развода да носи предбрачното си фамилно име Н.

Ответникът, представляван от особения представител адв. Г.Ш. с отговора на исковата молба признава изцяло иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи – на 17.08.2014 г. в гр. К., обл. П. са сключили граждански брак, за който е съставен акт за граждански брак № 0084/17.08.2014 г. на Община К..

От приложената справка от ОДМВР – П. е видно, че ответникът е гражданин на E. със статут на продължително пребиваващ, с адрес на пребиваване: гр. К., ул. „*****. Това обстоятелство се установява и от представено заверено копие на Разрешение за продължително пребиваване №*********, издадено на 26.07.2016 г. от МВР П..

Представен е в препис нот. акт № 21, том II, peг. № 2854, нот. дело № 205/2016 г. на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие района на PC - гр. К., от който се установява, че Т. С. Г. е дарила на М.Р.А. апартамент №2 на адрес: ***.

От показанията на свидетелката Т. С. Г. се установява, че е майка на ищцата. Дъщеря ѝ и нейният съпруг М.А. понастоящем не живеели заедно и били разделени от повече от две години. Преди раздялата живели  на адрес: гр. К., ул. „*****, а впоследствие заминали за О.. Там живели съвместно около една година, след което ищцата останала да работи в тази страна, а ответникът заминал за родината си E.. През време на брака си имали множество противоречия и конфликти, породени преди всичко от различията в религиите на съпрузите. С времето отношенията им се влошавали все повече, докато брачното им съжителство станало невъзможно. След като се разделили, съпрузите прекратили всякакви взаимоотношения и нямали никакъв контакт помежду си.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи се от показанията на свидетелката Г., че страните не живеят като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, и издръжката на детето.

Съпрузите нямат родено от брака дете, което да не е навършило пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „*****, е собственост на ищцата. Претенция за ползването му е направена само от съпругата и доколкото няма спор по този въпрос, съдът следва да предостави ползването на нея.

Относно фамилното име:

Съдът следва да постанови ищцата да носи предбрачната си фамилия Н., доколкото същата е изразила изрично желание за това.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС К. определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от ищцата при завеждане на делото. В този смисъл ответникът следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Воден от горното съдът

 

 

Р          Е         Ш        И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 17.08.2014 г. с Акт за граждански брак № 0084/17.08.2014 г. на Община К. граждански брак между М.Р.А., ЕГН: ********** *** и М.С.А.А., ЛНЧ: **********, роден на *** г. в E., гражданин на E., със статут на продължително пребиваващ в страната, с адрес на пребиваване: гр. К., ул. „*****, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „***** на М.Р.А., ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Н.

ОСЪЖДА М.С.А.А., ЛНЧ: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Д.М.