№ 107
гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело
№ 20211110214240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
63д от ЗАНН.
С Решение № 3937 от 24.10.2022 г. Софийски районен съд, НО, 15
състав е отменил Наказателно постановление (НП) № 10-0001247/20.09.2021
г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил, с
което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на
дружеството - жалбоподател „Ф. С.” ООД, ЕИК ******, е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ.
С решението съдът се е произнесъл по въпроса за разноските в
производството, като предвид изхода на делото е присъдил такива в полза на
въззивника, като е осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил да
заплати на „Ф. С.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в
гр.София, р –н ******, ж.к.“*****“, **********, бл. ****, вх. *** офис 12.1,
представлявано от управителя Емил Володиев Вълешков, сумата от 402,00
(четиристотин и два) лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
В срока за обжалване на решението от страна на въззивника, чрез адв.А.
– с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото, е
постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за
разноските. Според процесуалния представител на въззивника при този
изхода на делото, съдът би следвало да уважи претенцията на въззивника за
присъждане на разноски в цялост, съобразно фактическата и правна сложност
1
на делото, в която връзка счита, че своевременно релевираното възражение за
прекомерност на разноските, направено от въззиваемата страна, е изцяло
неоснователно.
С тези доводи моли решението на съда да бъде изменено в частта за
разноските, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати в полза на
въззивника адвокатско възнаграждение в пълния претендиран по делото
размер от 540,00 лева с ДДС.
С оглед спазване правата на всяка от страните, на директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Кюстендил е изпратен препис от депозираната по-
горе молба на „Ф. С.” ООД, ЕИК ******, с възможност за становище. В
предоставения срок процесуален представител на въззиваемата страна е
изразил становище за неоснователност на жалбата, в която връзка се сочи, че
съдебното производство е протекло в три съдебно заседания, в последното от
които са разпитани повторно свидетелите, поради депозирана от въззивника
молба за поправка на протокол от съдебно заседание, което не обуславя
каквато и да било фактическа и правна сложност на делото.
При така установеното, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая „Ф. С.” ООД, ЕИК ****** е уведомен за постановеното
решение на 08.11.2022 г., а молбата е депозирана в съда на 21.11.2022 г.,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
2
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В мотивите на въззивното решение съставът на Софийски районен съд е
изложил подробни съображения за това защо намира, че претендираното от
страна на процесуалния представител на въззивника в производството
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено и в какъв размер, като
определеният такъв съответства напълно и на фактическата и правна
сложност на делото.
Предвид изложеното, депозираната молба с правно основание по чл. 248
от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Ф. С.” ООД, ЕИК ****** за
изменение на Решение № 3937 от 24.10.2022 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 15 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
- София – град в 7- дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3