№ 380
гр. Н., 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело
№ 20242150101215 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „*******
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., рн Т., бул. „Б.“ №
*** представлявано от управителите П.В. и Х.М., с пълномощник юк. Б.Т. против З. П.
М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Н., ул. „Х.К.“ № ******
Иска се ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в общ размер
на 2699.22 лева, формирана както следва: 400 лева - главница, 110.47 лева - договорна
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 02.07.2020г. до 02.07.2021г.,
496.45 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от 02.07.2020г. до
05.08.2024г., 1692.30 лева - неустойка по чл. 17 от договора за К., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, за
която сума е било отказано издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ******/2024г. по описа на Районен съд - Н..
Предявената искова претенция се основава на следните фактически твърдения:
Между „С.К.“ АД и З. П. М. бил сключен Договор за потребителски К. №
623204 от 02.07.2020г., по силата на който ответницата получила сумата от 400 лева,
която се задължила да върне на 12 равни месечни вноски по 125.38 лева в срок до
02.07.2021г., при фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 % и годишен процент на
разходите в размер на 42.58 %. Разяснява механизма за сключване на К. по електронен
път. Навежда се, че процесният договор е действителен съгласно чл. 10, чл. 11 и чл. 22
от ЗПК. Посочва се, че съгласно договора страните се съгласили, че длъжникът ще
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
1
забавена погасителна вноска, като в Общите условия към договора било уговорено
К.ополучателят да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други
документи. Твърди се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по
договора.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. „С. -
К.“ АД прехвърлило своите вземания към ответницата по процесния договор на
ищеца, за което ответната страна била уведомена. С тези доводи от съда се иска да
уважи предявените искове за посочените в исковата молба суми. Представят се
писмени доказателства. Претендират се направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от назначения на ответницата особен представител адв.Т. К. от АК - Бургас, с
който предявените претенции се оспорват като неоснователни. Прави се изложение на
фактическата обстановка. Развиват се съображения относно действителността на
договора. Сочи се, че същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради
неспазване изискването на чл. 11, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Изтъкват се доводи, че
предвидената в договора неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като противоречи на добрите нрави и
императивните разпоредби на ЗПК, като по този начин се заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В тази връзка се цитира разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Прави се искане за изискване и прилагане на ч.гр.д. № ******/2024г.
по описа на НРС.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От материалите на приобщеното ч.гр.д. № ****** по описа на Районен съд - Н.
за 2024г. се установява, че с влязло в сила разпореждане № 2685 от 04.10.2024г.,
заявлението на „******* ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, по силата на която З. П. М. да му заплати сумата в размер на 400 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски К. предоставен от
разстояние № 621669 от 26.06.2020г., сключен между „С. - К.“ АД, от една страна в
качеството му на К.ор, и З. П. М., от друга страна в качеството й на потребител, ведно
със законната лихва, считано от 19.09.2024г. до окончателното й изплащане, сумата в
размер на 110.47 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.07.2020г. до
2
02.07.2021г., сумата в размер на 496.45 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 02.07.2021г. до 05.08.2024г., сумата в размер на 1692.30 лева,
представляваща неустойка съгласно Раздел VIII „Неустойки“, чл.17 от договора за
потребителски К., сумата в размер на 53.98 лева, представляваща направени по делото
разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на 100 лева за юристконсултско
възнаграждение, е било отхвърлено, като неоснователно.
В тази връзка от ищеца са предявени осъдителни искове по реда на чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже, че 1/между „С.К.“ АД и З. П. М. е сключен валиден
Договор за потребителски К. № 623204 от 02.07.2020г., 2/че ищецът е изправна страна
по него, 3/както и съответствието между правата и задълженията на К.одателя и
правата и задълженията на К.ополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в
отношенията, 4/ че клаузите по договорите са индивидуално уговорени. Следва да
докаже, 5/че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по
ЗПК и по член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски К.и и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. 6/че предвидената с договора за К.
неустойка няма отношение към действителните разходи по този К., 7/сключването на
валиден договор за цесия между „С.К.“ АД и ищеца относно процесните вземания,
както и 8/че ответницата е уведомена за цесията. При доказване на горното, в тежест
на ответницата е да докаже, че е изпълнила задълженията си по договора или че не
дължи изпълнение на посочените в отговора основания. Тежестта на доказване е
указана на страните с определение № 698 от 03.07.2025г. по настоящото дело (л. 77 - л.
79).
Със същото определение съдът е указал на страните, че на основание чл. 7, ал.
3 от ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че между „С.К.“ АД и З. П. М. е бил сключен процесният Договор за потребителски К.
№ 623204 от 02.07.2020г., по силата на който дружеството е предоставило на
ответницата потребителски К. в размер на 400 лева, която следвало да бъде върната в
срок от 12 месеца, ведно с дължимата лихва при ГЛП 36 %, при ГПР 42.58 % (л. 6 - л.
9).
Според нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски К. е
договор, въз основа на който К.орът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя К. под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Налага се извод, че в случая става въпрос за договор,
сключен с потребител, тъй като дейността на К.ните институции по отпускане на К.и е
3
дефинирана изрично като „финансова услуга” /§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП/, от което
следва, че ползващите тази услуга физически лица са потребители по смисъла на
общото правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а К.ът покрива критериите за
потребителски такъв по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗПК.
В развилото се по ч.гр.д. № ******/2024г. заповедно производство съдът
подробно е разгледал характериС.ите на договора за потребителски К., включително и
клаузите на чл. 16 и чл. 17 от същия. Според клауза на чл. 16 в случай, че
потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на К.ора
неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по К.а сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. В чл. 17 е предвидено, че при
неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително при
неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени
неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на
просрочената сума на ден.
Съдът е приел, че клаузата на чл. 16 от договора е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Обърнал е внимание, че уговорената неустойка излиза
извън присъщите й функции и представлява скрита добавка към възнаградителната
лихва, като размерът й е над четири пъти от размера на главницата. Констатирал е, че
при включването на неустойката към разходите по К.а, е нарушена разпоредбата на чл.
19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, според която годишният процент на разходите по К.а
изразява общите разходи по К.а за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения К., а размерът му не може да бъде повисок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Обсъдил е
практиката на Съда на Европейския съюз, а именно Решение на съда (девети състав) от
21.03.2024г., по дело С-714/22 и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски К.и и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.
Съобразявайки разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 22 и чл. 23 от
ЗПК, както и посочената съдебна практика по Решение на Съда на Европейския съюз
(девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, съдът е достигнал до извода, че
договорът за потребителски К. е недействителен и на връщане подлежи единствено
чистата стойност на К.а. В този смисъл настоящата инстанция изцяло споделя
изложените мотиви в посоченото разпореждане.
От материалите по делото безспорно се установи, че процесният договор за
потребителски К. не съдържа задължителната информация за ГПР, въведена с нормата
4
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не може да се приеме, че общоприложимата методика за
определяне на ГПР, посочена в общите условия на ищеца, представлява индивидуална
такава. От съдържанието на потребителския договор и приложенията му не може да се
установи какви конкретни компоненти формират ГПР от 42.58 %. Още повече, че при
добавяне на неустойката по чл. 16 от договора, то той би бил по-висок от 50 %, което е
в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и влече нищожност на клаузите
на договора.
Налага се извод, че договорът за потребителски К. е недействителен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При това положение дължима на
основание чл. 23 от ЗПК е единствено чистата стойност на отпуснатия К., без лихвите
и разходите.
В тази връзка заповедният съд е приел, от заявителя не са били изложени
твърдения, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, поради което
заявителят не се явява страна по материалното правоотношение.
Настоящият състав намира, че в рамките на исковото производство, ищецът не
установи, че притежава материална легитимация да претендира процесните вземания.
Не може да се приеме твърдението на ищеца, че ответницата е била уведомена за
осъществената цесия на посочен от нея електронен адрес, още повече, че същото не е
подкрепено от доказателства. По делото са представени Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., сключен между ищеца и „С.К.“ АД,
извлечение от Приложение № 1 към него и уведомление за цесия до ответницата (л. 32
- л. 42), като липсва пълномощно от цедента, даващо право на цесионера да уведоми
длъжника от негово име и потвърждение за извършената цесия на основание т. 4.3 от
договора.
В исковата молба ищецът е отправил искане ответницата да се счита
уведомена за цесията с връчване на препис от исковата молба. С оглед
обстоятелството, че същата е получена от назначения й по делото особен
представител, съдът намира, че ответната страна не е надлежно уведомена за цедиране
на вземането по процесния договор. Това е така, тъй като представителната власт на
особения представител е ограничена и той не притежава пасивна представителна власт
да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че цесията не е породила действие по
отношение на ответницата на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и ищецът не се явява
материално легитимиран да претендира процесното вземане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед на този резултат, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани и
сторените по делото разноски.
5
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******* ЕООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., рн Т., бул. „Б.“ № *** представлявано от управителите
П.В. и Х.М., осъдителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на З. П. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Н., ул. „Х.К.“ № **** ет. 3, да му заплати сума в общ
размер на 2699.22 лева, формирана както следва: 400 лева - главница, 110.47 лева -
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 02.07.2020г. до
02.07.2021г., 496.45 лева - законна лихва за забава върху главницата за периода от
02.07.2020г. до 05.08.2024г., 1692.30 лева - неустойка по чл. 17 от договора за К., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.10.2024г. до
изплащане на вземането, за която сума е било отказано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ******/2024г. по
описа на Районен съд - Н., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6