Решение по дело №4576/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2043
Дата: 4 април 2025 г. (в сила от 4 април 2025 г.)
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20241100504576
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2043
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100504576 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на К. С. Х., ответник в
първоинстанционното производство срещу решение № 653 /12.01.2024 г. на
СРС, 72 състав, постановено по гр.д. 55 830/2022 г. С обжалваното решение е
признато за установено по исковете на „Топлофикация София“ ЕАД по реда
на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 150 ал.1 от ЗЕ и чл. 422 от
ГПК вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД, че К. С. Х. дължи сумата от 214, 04 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до изплащане на
вземането, 27, 15 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
28.04.2022 г., 7, 76 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2019 г. – 31.03.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2022 г.
до изплащане на задължението, за които е издадена заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 29 409/22 г. на СРС като за горниците до
пълните предявени размери исковете са отхвърлени като К. Х. е осъден да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 180, 56 лв. – разноски в
исковото производство и сумата от 17, 36 лв. – разноски в заповедното
производство. В жалбата са наведени твърдения, че бил осъден за“цена“, а
1
ищецът претендирал „стойност“, което правило решението недопустимо.
Твърди се, че в решението било посочено, че било достатъчно решение на ЕС
за присъединяване, за да се превърнеш в абонат, но по делото нямало решение
на ЕС за присъединяване. Твърди се, че за присъединяването на имота следва
да бъде взето и неговото изрично „предоставяне на съгласие“. Изложени са
твърдения, че институцията съд не е банка и затова не може да кредитира
нищо вкл. СТЕ. Твърди се, че необходимо било да се произнесе съд, а не вещо
лице по правни и счетоводни въпроси. Заявени са възражения, че възприетото
от СРС съждение за липса на заявена рекламация може да се упражни само от
дали съгласие за присъединяване каквото въззивника не бил давал. Твърди се
липса на задължение за топлоенергия. Изложени са възражения, че съдебният
акт следвало да съдържа „пълни, кратки, точни, ясни и убедителни“ мотиви,
което налагало да бъдат избягвани изрази като „дотолкова“ и „се
явява“.Заявено е възражение за процесуално нарушение на разпоредбата на
чл. 236 ал.2 от ГПК, че решението не било мотивирано. Изложени са
твърдения, че частната собственост е неприкосновена, поради което въпросът
и за цената и нейното плащане следвало да се регулира само със закон.
Заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в който са
заявени твърдения за неоснователност на въззивната жалба и искане същата
да бъде оставена без уважение.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Далсия Елвеко“ ЕООД не е заявило
становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
2
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Страните не са формирали спор, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производството е съсобственик на процесния имот през
процесния период като притежава 5/8 идеални части от същия на основание
наследствено правоприемство от неговата съпруга, починала на 01.12.2016 г.,
и разпоредителен договор за покупко-продажба, сключен в изискуемата от чл.
18 от ЗЗД нотариална форма. Това обстоятелство се потвърждава и от
ангажираните по делото доказателства. Ангажираните доказателства за
наличие на висящо дело за делба между въззивника и неговата низходяща,
другия съсобственик на имота, респ. данните, че не е допускан до имота
касаят техни вътрешни облигационни отношения, решими по реда на чл. 30
ал.3 от ЗС, гестията или чл. 59 от ЗЗД /справка ППВС 6/74/, но са ирелавантни
в настоящото производство.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Видно от данните по делото, в
качеството си на такъв клиент са били непреките наследодатели на въззивника
/родители на неговата съпруга/, поради което по отношение на собственика на
имота респ. ползвател по смисъла на чл. 56 от ЗС съществува задължение да
заплаща цената на доставяната топлинна енергия.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от
3
12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на
предходната наредба . Законодателят е предвидил задължението за заплащане
на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си
задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ. Използването на системата
за дялово разпределение е била предмет на решение 7/20.05.2003 г. по
конституционно дело 4/2003 г. на КС на РБ, който не е установил нейната
противоконституционност, поради което възраженията на въззивника за
противоречието й с Конституцията на РБ не могат да бъдат възприети от
настоящия съдебен състав.
Видно от данните по делото, сградата, в която се намира процесния
имот е топлоснабдена като в нея е въведена системата за дялово
разпределение, а индивидуалното измерване на потребление на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
извършвано в процесния период от ЕТ „Аква Билдинг” /наим. Променено като
актуалното е „Далсия Елвеко“ ЕООД/, предвид представения договор
004/03.04.2002 г. и протокол от ОС на ЕС от 12.03.2002 г. Поради което не
могат да бъдат споделени възраженията на въззивника за липса на протокол от
ОС на ЕС, тъй като същите се опровергават от ангажираните по делото
доказателства. Възраженията, касаещи протокола на ОС на ЕС, поддържани в
хода на съдебното производство, изразяващи се в оспорване на положени
подписи от непреките наследодатели на въззивника биха били релевантни в
производство по реда на чл. 13 ал.1 от ПУРНЕС /отм., но относим с оглед
датата на провеждане на ОС/, заявено в срока по ал.2 на същата разпоредба, а
не 23 години по-късно. Лично съгласие на последващ собственик на
топлоснабден имот за присъединяването на същия към системата за дялово
разпределение в закона не се изисква.
Вещото лице по изслушаната пред СРС, СТЕ е установило, че
остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано, съобразно
с оглед разпоредбите на Наредба 16-334 /отм./ и последващата Наредба Е-РД-
04-1 с годишно изравняване. Въз основа на тези прогнозни стойности на
битовия клиент са съставяни месечни фактури, а след края на отоплителния
период са изготвяни и изравнителни сметки. Дори да бъдат споделени
възраженията на въззивника, изцяло хипотетично и предвид възражението в
4
жалбата, за нищожност на методиките, установени в двете горецитирани
наредби и липсата на „професионализъм на ВЛ по СТЕ“, фактът на реално
доставена топлинна енергия респ. топла вода е установен с оглед показанията
на общия топломер т.е. заявените искове са доказани по основание. Касателно
размера на същите, нормата на чл. 162 от ГПК възлага в задължение на съда
да я определи по своя преценка. Отказът на съда да изпълни това задължение
би довело до неоснователно обогатяване и пряко нарушение на основните
принципи на гражданския процес. При общодостъпните данни за средно
потребено количество вода на човек / 125 литра за ден от човек в гр. София/
респ. средно потребено количество топлинна енергия на битов клиент / 584
GWh/и съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК стойността на
потреблението би била идентична като стойност или дори по-висока от
претендираната. Дори без да се вземе предвид сумата, дължима като дялово
разпределение, каквато е установена с оглед нормата на чл. 153 ал.6 от ЗЕ
респ. същата не противоречи на Конституцията по арг. на Решение
5/22.04.2010 г. по к.д. 15/2009 г. на КС на РБ.
Размерите на задълженията на въззивника са правилно установени от
СРС при зачитане изводите на СТЕ и своевременно заявеното възражение на
ответника – въззиваем за изтекла в негова полза погасителна давност, поради
което липсват основания да бъдат ревизирани от настоящия съдебен състав.
Възражението във въззивната жалба за недопустимост на съдебния акт,
в който вместо „стойност“ било посочено „цена“ намира отговор в Българския
синонимен речник.
Възражението във въззивната жалба, че съдът не бил банка, за да
„кредитира“ заключение на ВЛ намират отговор в Българския тълковен
речник на понятието „кредит съотв. кредитиране“ /значение трето – имам
доверие/.
Лингвистичните възражения, касаещи стилистичното оформяне на
мотивите на СРС изразяват собствения стил и начин на изразяване на съдията-
докладчик, но по никакъв начин не се отразяват на правилността на същите
респ. съответствието им и правилното приложение на релевантната
нормативна уредба.
Възражението във въззивната жалба, че по счетоводни въпроси
следвало да се произнася съда, а не вещо лице счетоводител не могат да бъдат
5
споделени от настоящия съдебен състав, доколкото същите представляват
специални знания по смисъла на чл. 195 ал.1 от ГПК, а не правни такива.
Възражението, че решението на СРС не било мотивирано, което било
нарушение на чл. 236 ал.2 от ГПК не може да бъде споделено от съда в
решаващия му състав, доколкото в същото са изложени последователни,
пълни и точни съображения, досежно всички правно-релевантни факти на
фактическия състав.
Възражението, че частната собственост, съгласно Конституцията на РБ
била неприкосновена се споделя от настоящия съдебен състав, но същото е
неотносимо към настоящата облигационна претенция.
В частта, в която претенциите на ищеца са отхвърлени в
първоинстанционното производство настоящата жалба, доколкото съдържа
твърдение за цялостно оспорване на решението, е лишена от правен интерес.
Поради съвпадане на крайните изводи на съда в решаващия му състав с
тези на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна е заявила искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. По делото е депозиран бланкетен отговор
респ. искане делото да се гледа в отсъствие на въззиваемата страна, поради
което съдът намира, че разноски в това производство на същата не следва да й
бъдат присъждани.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 653 /12.01.2024 г. на СРС, 72 състав,
постановено по гр.д. 55 830/2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7