РЕШЕНИЕ
№ 364
гр.
Пловдив, 19.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесети януари, 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар Д.Й. и прокурор КАЛОЯН
ДИМИТРОВ, като разгледа административно дело № 1479 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по предявен иск от Д.И.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв.
М. със съдебен адрес:*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер общо на 20 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация в Затвора - гр. Пловдив, Арест – Пловдив и Затворническо
общежитие „Смолян“, доуточнени в молба от 06.07.2020 г., както следва:
- от 12.10.2012
г. до 12.03.2013 г., когато се твърди, че е пребивавал в Арест – гр. Пловдив,
за който период претендира неимуществени вреди в размер на 2000 лв.;
- от 12.03.2013
г. до 11.08.2014 г., когато се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив,
за който период претендира неимуществени вреди в размер на 6000 лв.;
- от
11.08.2014 г. до 11.08.2015 г., когато се твърди, че е пребивавал в
Затворническо общежитие „Смолян“, за който период претендира неимуществени вреди
в размер на 1000 лв.;
- от
11.08.2015 г. до 11.11.2017 г., когато
се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив, за който период претендира
неимуществени вреди в размер на 6000 лв.;
- от
04.11.2019 г. до 24.06.2020 г., когато се твърди, че е пребивавал в Затвора –
гр. Пловдив, за който период претендира неимуществени вреди в размер на 5000
лв.
В
исковата молба и уточнението към нея е посочено, че неимуществените вреди се
изразяват в унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания. По отношение
на периодите, в които ищецът е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив се твърди
следното: нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв.м. и не е имал
достатъчно жизнено пространство, липсвала вентилация и свеж въздух, което
довело до задух и кашлица у ищеца; към момента тоалетните в Затвора – гл.
Пловдив са с неработещи казанчета, липсвали прегради, липсвали чешми и
умивалници и тоалетната не е шумоизолирана; храната в Затвора – гр. Пловдив е с
лошо качество и не съдържа достатъчно калории, освен това, ищецът е със
заболяване, изискващо специална диета, която не му е била осигурена; банята е в
лошо състояние, а водата не става за пиене; липсва светлина в килиите; има
прокапали тръби и мухъл; през зимата килиите в Затвора – гр. Пловдив са много
студени, а през лятото топли; спалното бельо се е сменяло много рядко, като на
л.св. не са предоставяни допълнителни топли завивки, а килиите били пълни с
инсекти, което причинявало на ищеца ухапвания и дискомфорт. На следващо място
се твърди, че спрямо ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа и не
му е дадена възможност за участие в програми за въздействие, което от своя
страна е довело до поведенческа и личностна криза, която е налице и към момента
на депозиране на исковата молба. Освен това, въпреки оплакванията, не му е била
предоставяна психологическа помощ. Оплаквания са изложени и относно липсата на
адекватно медицинско лечение, въпреки че ищецът бил диагностициран
като болен от Хепатит С и не му е осигурено качествено лечение.
За
периодите, в които ищецът е бил настанен в Следствения арест гр. Пловдив,
оплакванията са за недостатъчна жилищна площ, наличие на инсекти, липсата на
достатъчно пряка слънчева светлина в килията му и лошо качество на
предоставяната храна.
За
периодите, в които ищецът е бил настанен в ЗО „Смолян“ се твърди също, че не му
е предоставена достатъчна жилищна площ, килиите са били пълни с хлебарки,
дървеници, мухъл и плесен. В този период с нещо също не е работено в посока
индивидуално и корекционно консултиране, не му е предоставена психологическа
помощ, както и медицинска такава във връзка със заболяване „Хепатит С“, което
се твърди да е диагностицирано преди постъпването му в ЗО „Смолян“, не му е
предоставяна диетична храна.
За
пълнота следва да бъде посочено, че в уточнението на исковата молба са изложени
оплаквания, свързани и с престой на лицето в Следствения арест – гр. Смолян, но
по отношение на това заведение липсва конкретен иск, поради което и същите като
неотносими към настоящия правен спор, не следва да
бъдат обсъждани.
В с.з.
процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ, както и на сторените от ищеца разноски.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юриск. Ч., оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на иска, алтернативно
счита същия за частично основателен и иска да се присъди обезщетение при
спазване на критериите.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
След като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
както по искане на страните, с оглед дадените им указания, така и служебно
събрани на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От
приложена по делото Справка относно правното положение на Д.И.Д. (лист 67 и
лист 84) се установява, че същият през исковите периоди е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“, както следва: от 12.10.2012 г. до 28.06.2017 г. и от
04.11.2019 г. до 24.06.2020 г.
Съответно,
от представени справки от Арест – Пловдив, ОС „Изпълнение на наказанията“ –
Пловдив (лист 20, лист 78-79, лист 178 и лист 180) се
установява, че ищецът е пребивавал на територията на Арест - Пловдив за
следните периоди: от 04.09.2012 г. до 05.09.2012 г. и от 13.10.2012 г. до
12.03.2013 г. От тези справки се установява, че през м. юни 2009 г. е открит
новият арест Пловдив, който се намира в рамките на затвора Пловдив и представлява
масивна двуетажна сграда с 2495 кв.м. РЗП. Квадратурата на арестните
помещения отговаря на изискванията за 4 кв.м. на задържано лице, като към
посочените периоди същите са били оборудвани, както следва: две килии с по три
легла с размери 190/71 см и 58 килии с по две легла, оборудвани с маса за
хранене с размери 60/60 см и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см,
възглавници, одеяла и чаршафи. Подовата настилка никога не е била с балатум, а
е на основата на полимерепоксидните смоли. За
периода, в който лицето е пребивавало в ареста, а именно от 13.10.2012 г. до
12.03.2013 г. е бил настанен в килия № 213 с площ от 14,74 кв. м., като ведно с
него са пребивавали още две задържани лица. Постелъчният
инвентар в килиите се състои от възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите се
сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста, като е
предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи.
Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират
ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в
тях лица. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с
постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в
рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест – гр. Пловдив,
като размерите на санитарния възел са 125/112 см, а извеждането до банята става
по утвърден график месец за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а
при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. В
ареста има изградена модерна система за диференцирано дневно и нощно
осветление. Арест – Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани
към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за
охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна
инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът
от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а
посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Според
справките, дневната светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см.,
който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и
достъп на свеж въздух. На всички задържани лица ежедневно се осигурява
задължителното време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. А относно
дезинфекцията има сключени договори с „ДДД-1“ ООД, съгласно които по график и
при необходимост се изпълняват дейностите по ДДД. В подкрепа на изложените по-горе
твърдения са представени протоколи за извършена ДДД обработка и фактура (лист 22-28).
Установява
се също така, че храната на задържаните лица в Арест – гр. Пловдив се доставя
три пъти дневно – сутрин, обед и вечер от Затвора – гр. Пловдив, като нейното
количество и калориен състав са съобразени с Наредба № 23/19.07.2005 г. за
физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министъра на
здравеопазването. Сготвената храна се разпределя за всяко задържано лице от ДА,
като стриктно се спазват разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г.
на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Контролът за
количеството и годността на сготвената храна осъществява медицинският
специалист в ареста, като отразява същото в Книга за контрол на получаваната и
раздавана храна на задържаните лица.
По
отношение на твърдението на ищеца, че е бил принуждаван да се съблича преди
всяко посещение от адвокат или близък, се посочва, че на основание чл. 286, ал.
3, т. 2 от ППЗИНЗС при всяко извеждане в района на ареста, всяко задържано лице
се подлага на задължителен обиск, с оглед предотвратяване на нарушения или
пресичане на извършването на престъпления, като всички регламентирани права и
задължения, в т.ч. и горепосоченото се свеждат до знанието на всяко новоприето
лице в Арест – Пловдив срещу подпис и ищецът Д. не прави изключение.
От
последно представената от Арест – гр. Пловдив справка се установява, че при
първоначално извършения медицински преглед на 15.10.2012 г., Д. е съобщил за
наличие на язва на стомаха и дуоденума, употребявал
хероин венозно 5 г. /с прекъсвания/ и амфетамини, от
повече от 1,5 година бил в метадонова програма
последно на д-р Л. . Оплакал се е от общ дискомфорт, безсъние и неспокойствие,
при прегледа е бил в сравнително добро общо състояние, адекватен. Емоционално
лабилен. Кожа и видими лигавици – нормални. Бял дроб – чисто дишане. Сърце –
ритмична сърдечна дейност с честота 68 у/мин., ясни тонове. АН – 110/75. Корем
и опорно-двигателен апарат – б.о. заключение: Наркомания – ремисия. Язвена
болест. Приемал заместителна терапия с „Метадон“ с постепенно намаляващи дози, назначена и
предоставяна от д-р Л. . За времето на престоя на Д. *** същият не е съобщавал
за наличие на хроничен Хепатит С и не е проявявал симптоматика на такова
заболяване. Общото му здравословно състояние е било сравнително добро, като
оплакванията, във връзка с които са му извършвани прегледи от медицинските лица
в ареста, са били свързани с предходни проблеми с ляво ухо и непостоянно
главоболие. Не се е налагало извеждане за консултации и/или лечение във външно
лечебно заведение. Приемал е симптоматична терапия (лист 180).
Съгласно
представени справки и становища от Затворническо общежитие „Смолян“ (лист 75 и
лист 124-125) се установява, че Д. е постъпил в общежитието на 11.08.2014 г. и
е пребивавал там до 06.10.2015 г., когато е преведен в Затвора – гр. Пловдив.
Първоначално л.св. е настанен в стая 213 на ЗО „Смолян“, която се състои от две
помещения – външно с площ от 13,64 кв. м. и вътрешно – 12,85 кв. м., разполага
със собствен санитарен възел, в който има мивка, като квадратурата на
санитарния възел не е включена с посочената жилищна площ. И вътрешното и
външното помещение, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и
се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два прозореца с размери 154/172
см., като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в
помещенията. Стаята е предназначена за 6 л.св., като за всеки от тях е
осигурено легло с размери 80/190 см. с височина 40 см. Стаята е оборудвана с
два шкафа с по четири отделения с размери 35/100 см. с височина 195 см., както
и два по-малки шкафа, две масички и два стола. По време на пребиваването на Д.
в тази стая, не са настанявани повече от шест лишени от свобода, вкл. с него.
Впоследствие същият е настанен в стая № 112, където е пребивавал до напускане
на общежитието. Тази стая също се състои от две помещения – външно с площ от
14,51 кв.м. и вътрешно с площ от 16,83 кв.м. Разполага със собствен санитарен
възел, в който има мивка, като квадратурата му не е включена в горепосочената
жилищна площ. Както външното, така и вътрешното помещение и санитарният възел
са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с
два отваряеми прозореца с размери 145/145 см.,
осигуряващи нужното проветряване. Стаята е предназначена за 7 л. св., като за
всеки от тях е осигурено легло с размери 80/190 см. с височина 40 см. Стаята е
оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери 35/100 см с височина 195
см, както и един по-малък шкаф, четири масички и два стола. По време на
пребиваването на Д. в тази стая са били настанени не повече от 6 л. св., вкл. с
него. Установява се също така от становището, че за периода 2014 г. – 2015 г.,
в който Д. е бил на територията на ЗО „Смолян“ общежитието има сключен договор
за обезпаразитяване със специализирана в тези услуги
фирма, която извършва пръскане по стаите на общежитието по график. За 2014 г. е
пръскано два пъти годишно, а през 2015 г. – четири пъти. В подкрепа на
изложените твърдения са представени 6 бр. фактури (лист 117-122). С ищеца е
водена индивидуална корекционна работа, като е стимулиран и с награди домашен
отпуск, дори режимът му е бил сменен от общ на лек. Посочва се обаче, че
корекционната работа не е дала добри резултати, тъй като на 05.10.2015 г. при
завръщане от отпуск по режим е заловен на Автогара Смолян да държи в себе си
наркотици, които е смятал да внесе в ЗО „Смолян“, поради което е бил преведен в
корпуса на Затвора – гр. Пловдив.
Във
връзка с твърденията за липса на адекватна медицинска помощ и диетична храна, с
писмо изх. № 706/04.12.2020 г. от ЗО „Смолян“ е представена цялата медицинска
документация на ищеца, в т.ч. и отказ от предложено му лечение, която
медицинска документация съдът констатира, че не касае исковия период (лист 181
и сл.).
А
съгласно представените от Началника на Затвора – гр. Пловдив Становище от 17.07.2020
г. на Инспектор СДВР Тодорка Цветкова (лист 31-34) и Становище от 01.10.2020 г.
на същия инспектор (лист 82-83), в Затвор – гр.
Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да
се направи справка за броя на лишените от свобода по спални помещения, е
„Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което по
утвърдената „Номенклатура на делата със срокове на съхраняване на ГДИН и
териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020
г. на Главния директор на ГДИН и утвърдената от Държавната агенция „Архиви“, се
съхранява за срок от три години.
Наличната
подробна информация за настаняването на Д. е от 01.01.2017
г. до датата на предявяване на исковата молба – 24.06.2020 г. Установява се
обаче, че на 07.10.2015 г., съгласно протокол на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС №
2289 от 07.10.2015 г., Заповед № 1376 от 09.10.2015 г. е настанен в корпуса на
затвора до произнасянето на ОС – Пловдив относно предложението за преместване
от ЗООТ в заведение от закрит тип. Със Заповед № 1453/23.10.2015 г. е настанен
в Трета група, стая 22. С протоколно определение № 1347/30.10.2015 г. на ОС –
Пловдив, на основание чл. 74, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС е разпределен на 26.11.2015
г. на Трети пост, стая 22. По молба на Д., съгласно Заповед № 399/07.03.2016 г.
е настанен в Пета група, стая 61, пак по негова молба, съгласно Заповед №
828/13.05.2016 г. е настанен в Трета група, стая 24. Отново по негова молба,
съгласно Заповед № 1258/12.08.2016 г. е настанен в Трета група, стая 35, където
е пребивавал до освобождаването си на 28.06.2017 г. Това спално помещение е с
площ без санитарния възел – 27,91 кв. м. и санитарен възел с площ от 4,60
кв.м., където при максимален брой л.св. – 6, за период от общо 108 дни /от
17.01.2017 г. до 23.01.2017 г., от 07.02.2017 г. до 25.04.2017 г., от
30.05.2017 г. до 02.06.2017 г., от 09.06.2017 г. до 27.06.2017 г./, са били
настанени повече лица, а именно 7, 8 или 9.
Д. е
постъпил отново в затвора на 30.12.2019 г. в Приемно отделение, като до
02.01.2020 г. е обитавал спално помещение „РЦ“, което е с площ от 27,04 кв.м.
без санитарния възел и санитарен възел с площ от 2,66 кв.м., като при
максимален брой настанени л.св. – 6, са пребивавали 4.
На
03.01.2020 г., Д. е разпределен на Пети пост, спално помещение № 50 с площ без
санитарния възел 28,70 кв.м. и санитарен възел с площ от 2,48 кв.м., където е
пребивавал до 13.02.2020 г. и при максимален брой л.св. – 7, са пребивавали 7
л.св.
На
14.02.2020 г. е преместен на Трети пост, спално помещение № 22, което е с площ
без санитарния възел 26,50 кв.м. и санитарен възел с площ от 4,05 кв.м., в
което помещение за целия си период на престой от общо 132 дни до датата на
исковата молба /от 14.02.2020 г. до 24.06.2020 г./ при максимален брой л.св. 6,
са били настанени 9, 10 или 11 л.св.
Всички,
обитавани от Д. спални помещения, съгласно справката от 17.07.2020 г., са с отваряеми прозорци, № 22 на Трети пост е с един прозорец с
размери 1,20/1,20 м, № 50 на Пети пост е с два прозореца с размери 0,95/1,17 м
и 0,48/1,17 м, а № 35 на Трети пост е с един отваряем
прозорец с размери 1,20/1,20 м.
Установява
се също така от посочените по-горе справки и становища, че по време на втория
си престой в Затвора – гр. Пловдив (от 30.12.2019 г. до 24.06.2020 г.) на Д. е
предложено да бъде включен в групова работа по история „България – вчера, днес
и утре“, но същият е отказал категорично да се включи. Завършил е обаче езиков
курс „Аз уча английски език“ с времетраене от 09.01.2020 г. до 13.02.2020 г.,
като са представени и доказателства в подкрепа на изложените твърдения, а
именно Списък на участниците, Доклад, Докладна записка и План (лист 49-52).
Съгласно
предоставената от Затвора – гр. Пловдив информация, във всички спални
помещения, в които е бил настаняван ищецът, а и във всички останали помещения в
Затвора – Пловдив, има обособени санитарни възли с достъп до течаща студена
вода, оборудването е стандартно и еднакво за всички лишени от свобода – легло с
размери 90х180 см и шкаф с размери 45х50 см. Къпането на лишените от свобода е в
обща баня, като всички имат достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден
график за разпределение на времето от съответната група. Отоплението се
осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Хигиената се осъществява също от настанените,
като за целта получават съответните прибори, както и могат да си закупят от
лавката вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да ползват и държат
при себе си, съгласно Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на
правосъдието, като съответният отговорник на спалното помещение изготвя график
за почистване, което е на доброволен принцип.
От
страна на ответника по делото са представени още:
-
справка, изготвена от мл. експерт В. Т. (лист 35), според която Затвор – гр.
Пловдив разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки,
дюшеци, одеяла, възглавници – достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени
от свобода в корпуса и в двете затворнически общежития. Всеки лишен от свобода
при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води
отчетност, като грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от
свобода, като в утвърден график от Началника на Затвора, два пъти седмично –
понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си
бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по преценка
на лишения от свобода има право бельото му да бъде заменено, чрез молба до
началника на затвора, като няма данни ищецът да е подал молба, в която да
изявява воля за получаване на допълнителен постелен инвентар или изпиране на
зачисления му, които да са с отрицателен отговор. Отделно от това се твърди, че
във всяка стая в затвора Пловдив има достъп до денонощно течаща вода, а
единствено при ВиК повреда няма вода. По отношение на топлата вода е посочено,
че времето за достъп до такава е съгласно утвърден от началника на затвора гр.
Пловдив график за разпределение на времето на лишените от свобода. А по
отношение поддържането на хигиената в затворническата баня се посочва, че е
разкрит работен обект на основание чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, на който обект е
назначен лишен от свобода, като при извършваните проверки от длъжностни лица е
установено, че хигиената в затворническата баня е задоволителна;
-
Становище от П. И. Х. от 14.07.2020 г. (лист 36), от което се установява, че за
периодите, в които ищецът е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив не са правени
основни ремонти на килиите на лишените от свобода. Извършва се обаче
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителни тела, не се допуска да има счупени прозорци, като същите се
подменят своевременно. През 2017 г. се посочва, че е извършвано боядисване на
общите помещения, дограмата е подменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални, а на пети пост е извършено боядисване на килиите. Със
собствени сили лишените от свобода, назначени като строители по щата на
домакините и строителни материали, предоставени по централно сключени договори
от ГДИН, се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние, имайки предвид старата материална база. И не на последно място се посочва,
че банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи,
като всеки ден по график има баня за лишените от свобода, осигурена е за целта
такава от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора, същият
е новозакупен през януари 2017 г., а въглища се
осигуряват редовно от централна доставка на ГДИН;
- 4
бр. отчетни картона (лист 44-47);
- План
на присъдата от 19.02.2020 г. (лист 48);
-
копия от менюта за различни периоди, в т.ч. и за диетична храна (лист 53-66);
- Договори
за ДДД обработка, ведно с протоколи за извършени услуги през целия исков период
(лист 130-176).
По
отношение на здравословното състояние на ищеца са представени:
- Медицинска
справка от д-р Р. Д.от 27.07.2020 г., в която се посочва, че в исковия период
няма данни на Д. да е поставена диагноза Хепатит С, както и че д-р Даскалова е
на работа в МЦ Затвора Пловдив от 21.10.2019 г. Ищецът се е оплаквал единствено
от болки в корема и е извеждан със СМП в болница на 19.02.2020 г., извършени са
му необходимите изследвания и същият е подписал отказ от настаняване в болнично
заведение. С оглед липсата на данни за заболяване Хепатит С същият не е
лекуван, а към датата на справката се твърди, че същият не е с влошено
здравословно състояние и няма хронични заболявания или не са регистрирани
такива. Приложено е копие на наличната медицинска документация (лист 37-43);
-
Докладна записка от д-р Р. Д.от 09.10.2020 г., с която се прилага копие на
медицинското досие на ищеца, като се посочва, че оплакванията са му само от болки
в корема и черния дроб, за което е извеждан на преглед и са му предоставяни
необходимите медикаменти за лечение. Не е регистрирано заболяване, което да
налага изписване на специална хранителна диета (лист 86-89);
- Медицинска
справка от 23.12.2020 г. от д-р Р. Д., в която по отношение здравословното
състояние на ищеца посочва, че същият не е предоставил за краткия си престой в
Затвора – Пловдив никаква информация за здравословното си състояние – нито дали
е боледувал от Хепатит С, евентуална диспансеризация, както и информация от
Арест – Пловдив. Тъй като няма никакви налична информация, а той е приет в
Затвора – гр. Пловдив и прегледан от лекар в МЦ в добро здраве – въобще не
става дума за задух, кашлица, вирусни инфекции, простудни заболявания, още
по-малко за психични проблеми. Представена е Справка за медицински преглед от
29.12.2019 г., от която се установява, че лицето при постъпването си Затвора –
гр. Пловдив е съобщило за хроничен Хепатит С (лист 128-129).
По
искане на ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по
делото са допуснати до разпит двама свидетели – Л.Х.К. и Д.Т.Д., проведен посредством
видеоконферентна връзка между Административен съд –
Пловдив и Затвора – Пловдив.
Свидетелят
Л.Х.К. заявява, че с ищеца се познават от преди 6-7 години от затвора, били са
в една килия заедно на Трети пост, стая № 22. През 2016 г. също са били заедно
в същата стая и на същия пост, в един отряд. За тази стая посочва, че условията
са много лоши, настанявани са по 9, 11, 12 л.св. В килията няма вентилация,
въздухът се пречиства през отворените прозорци, светлина горе-долу влиза, но въздух
не влиза, а и в килията се пуши. Доколкото свидетелят си спомня, ищецът е имал
2-3 язви, за друго не знае, според него е имал и Хепатит, самият ищец му е
споделял, че има Хепатит, но не му е споделял какво е установено при преглед.
Преди да излезе от затвора, пак е имал някакви болежки, давали са му диета –
кисело мляко и картофи. Заявява, че с ищеца не е работил психолог или социален
работник, тъй като те не контактували с лишените от свобода. За тоалетната
посочва, че представлява едно клекало метър на метър,
плочките са изпопадали, има хлебарки, мухъл, влага, балатум няма. Давали са им
по 1 кг. прах на месец и един сапун, които не стигали. Посочва и че ищецът е
ходил на някакви курсове, но не е запознат.
Свидетелят
Д.Т.Д. заявява, че се познават с ищеца от 2009-2010 г. Доколкото си спомня, не
са били в една килия заедно, но всички килии в затвора са еднакви. В един отряд
са били около 4-5 години. Стаите не са много – няма балатуми в тях, стените са
олющени, няма топла вода, много буболечки има, много дупки на пода, неравности
и ако се спънеш, може да си разбиеш главата, няма дежурно осветление, вечер е
тъмно и нищо не се вижда. Просторите са вътре в стаите, прането е вътре и
настанените в килиите дишат тази влага, таванът е целият в мухъл, ремонти не се
правят. Свидетелят заявява, че ищецът има язва и Хепатит, тъй като с една и
съща игла се „дупчат“, затова знае, до сега не е чул да е предоставяно лечение
на ищеца, според него са му давали „Карзил“, а на
самия свидетел, който също има Хепатит С, не са му давали, но са му правили
изследвания. Не знае дали ищецът си е правил изследвания. Над 10 л.св. са били
в стаите на ищеца. Посочва, че парното е много слабо, няма охлаждане в килиите,
пускат вентилатори, но с него не се охлажда нищо. Заявява, че постоянно има
течаща вода. В стаите няма мебели, ако си купят настанените л.св. стол, маса,
шкафче, тогава ще имат мебели, но тъй като майката на ищеца не му изпращала
пари, свидетелят предполага, че той едва ли си е купил.
Съдът
кредитира частично показанията на разпитаните по делото свидетели, като по-долу
в решението ще бъдат изложени подробни мотиви в тази връзка.
При така изяснената
фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. Чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно
чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“, в които по силата на
чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални служби на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Следователно, отговорността на
ответника произтича пряко от закона и административния характер на дейността по
ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва
организация, ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като
административен орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по
изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно
установените изисквания, той носи отговорност за вредите от незаконните
действия и бездействия на включените в състава му административни звена и
длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията,
с което се нарушава чл. 3 от закона; 2) настъпила неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на противното
(съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС) и 3) пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и
настъпилата вреда.
Деликтната
отговорност на държавата не се презюмира от закона,
поради което в тежест на ищеца (по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
144 от АПК) е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на
чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Доказването на
настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а
на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да
бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на
фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между
нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка и
на страните са дадени нарочни указания, в т.ч. че при неангажиране на
доказателства, ще се приложат последиците от недоказването, а на Затвора – гр.
Пловдив, ЗО „Смолян“ и Арест – гр. Пловдив при изисканите служебно от съда
доказателства, че в случай на неизпълнение на това задължение, съдът може да
приеме за доказани съответните факти.
Както вече се посочи, претендираното от ищеца
обезщетение за понесени неимуществени вреди е за периода от 12.10.2012 г. до 12.03.2013
г., когато се твърди, че е пребивавал в Арест – гр. Пловдив, от 12.03.2013 г.
до 11.08.2014 г., когато се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив, от
11.08.2014 г. до 11.08.2015 г., когато се твърди, че е пребивавал в ЗО „Смолян“,
от 11.08.2015 г. до 11.11.2017 г. и от 04.11.2019 г. до 24.06.2020 г., когато
се твърди, че е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив, които неимуществени вреди
се твърди да са пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС и чл. 3 от ЗИНЗС.
На
първо място, с оглед събраните по делото доказателства, съобразно изрично
уточнените искови периоди от страна на ищеца и направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, следва да се посочи, че
погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от
време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид
липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на
основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, във
вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.
46 от Закона за нормативните актове (ЗНА), следва да намерят приложение
правилата на чл. 110 - 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110
от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента,
в който вземането е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В случаи на
непозволено увреждане, какъвто е настоящият случай, това е моментът на
прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на
фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие.
В
тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК,
са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент
на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица,
като в т. 4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от
незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение
на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с
констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато
вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ
(загл. изм.). В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо
от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от
момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на
администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените
моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи
мораторна лихва.
Това
тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2
от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и въз основа на него следва да се приеме за
безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните действия (бездействия) на
администрацията да поставят ищеца в благоприятни условия на задържане и
лишаване от свобода.
От
представените и неоспорени от ищеца справки се установява по отношение на първия исков период, а именно от 12.10.2012
г. до 12.03.2013 г., че Д. *** на 13.10.2012 г., съответно на 12.03.2013 г.
е бил преместен в Затвора – гр. Пловдив. Давностният срок, включително за
непозволено увреждане, е регламентиран с чл. 110 от ЗЗД като петгодишен и с
изтичането му се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. В конкретния случай от ответника са направени изрични възражения за
погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на
чл. 120 от ЗЗД, поради което съдът приема, че след като от 12.03.2013 г. до
датата на предявяване на иска – 24.06.2020 г., е изтекла петгодишна давност, то
вземането следва да се счита погасено и искът в тази му част, а именно от 12.10.2012
г. до 12.03.2013 г., за който период се претендират неимуществени вреди в
размер на 2000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
24.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане, подлежи на отхвърляне.
По
идентичен начин стои въпросът и с втория
исков период, а именно от 12.03.2013 г. до 11.08.2014 г., в който лицето
твърди, че е пребивавало на територията на Затвора – гр. Пловдив, доколкото се
установява, че същият на 11.08.2014 г. е бил освободен, а от тази дата до
24.06.2020 г. – датата на предявяване на иска, е изтекла петгодишна давност,
поради което искът в тази му част, а именно от 12.03.2013 г. до 11.08.2014 г.,
за който период се претендират неимуществени вреди в размер на 6000 лв., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 24.06.2020 г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, също подлежи на
отхвърляне.
По
отношение на следващите искови периоди, и с оглед липсата на друго уточнение от
страна на ищеца, твърденията му за бездействие на затворническата администрация,
ще следва да бъдат разгледани за следните периоди, за които се установява, че
лицето действително е пребивавало в ЗО „Смолян“ и Затвора – гр. Пловдив:
- от 11.08.2014
г. до 11.08.2015 г. (когато е бил в ЗО „Смолян“);
- от
07.10.2015 г. до 28.06.2017 г. (когато е бил в Затвора – гр. Пловдив). За
останалите периоди в обхвата на претендирания, а именно от 11.08.2015 г. до 06.10.2015
г. и от 29.06.2017 г. до 11.11.2017 г. се установи, че лицето не е било на
територията на Затвора – гр. Пловдив, което е самостоятелно основание в тази
част искът да бъде отхвърлен като недоказан;
- от 30.12.2019
г. до 24.06.2020 г. (когато е бил в Затвора – гр. Пловдив). За останалите
периоди в обхвата на претендирания, а именно от 04.11.2019 г. до 29.12.2019 г.
се установи, че лицето не е било на територията на Затвора – гр. Пловдив, което
е самостоятелно основание в тази част искът да бъде отхвърлен като недоказан.
За
разрешаването на настоящия правен спор, следва да бъде съобразена също така и
съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела,
заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени
нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от
свобода и задържането под стража, която е установила общи принципи и стандарти
за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в
чл. 3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006 г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007 г. по
делото Н. срещу България, Решение от
28.06.2007 г. по делото М. срещу
България, Решение от 27.11.2008 г. по делото Славчо Костов срещу България,
Решение от 08.07.2014 г. по делото Х. и Т.
срещу България, пилотно Решението на
ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и други срещу България и др. В тези
решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за
изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в
нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други
срещу България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до
нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС, касаещи
повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена
светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното
достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са
вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат
на лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.
В
контекста на тази съдебна практика, по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, „безчовечно
или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ,
мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като
държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия в ЗО „Смолян“ и Затвора - гр. Пловдив за посочените
по-горе периоди. Предметът на делото е очертан в исковата молба и уточнението
към нея, според която се търси обезщетяване за твърдени от Д.Д. претърпени неимуществени вреди, които са последица от:
липса на достатъчно жилищна площ; лоша хигиена; наличието на инсекти; липсата
на дневна светлина и вентилация в помещенията; ниско качество на храната, както
и липсата на предоставена такава съобразно необходимата диета във връзка с
наличните у ищеца заболявания; лошото състояние на баните и тоалетните; лошо
качество на водата; не толкова честа смяна на спалното бельо; липса на
индивидуална и корекционна работа; липса на медицинско обслужване и др. под.
По
отношение на първия спорен момент, следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен
от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м., както е и според стандартите,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека. Съгласно чл. 43,
ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал. 5 е посочено количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения да се
определят с правилника за прилагане на закона.
В чл.
20, ал. 2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за
лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от
изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В ал. 3 е
предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съгласно
чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни
средства за ресоциализация на лишените от свобода и
са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на
умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно
ал. 2 социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от
свобода включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.
програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.
образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4. творчески,
културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според ал. 3 на същата
разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална
дейност и възпитателна работа.
По
отношение на твърдяната липса на медицинско обслужване, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС,
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки
лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и
постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на
лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на
приемащата териториална служба.
Условията
и редът за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени
в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между
дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване
с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава -
профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да
се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от
разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на
лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от
17.07.2003 г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. Според чл.
133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове
се създават медицински центрове, а съгласно чл. 134 от същия закон в тях се
осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска
помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално
обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние
на лишените от свобода.
От
събраните и описани по-горе доказателства по делото, за всеки един от останалите
три искови периода се установява следното:
По
отношение на третия исков период, а именно от 11.08.2014 г. до 11.08.2015 г., за
който се претендират неимуществени вреди в размер на 1000 лв., се установява,
че лицето е пребивавало в ЗО „Смолян“ в помещения /стая № 213 и стая № 112/, в
които му е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв. м. За този период
се установява, че на лишените от свобода са били осигурени всички необходими
условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство – спалните помещения
са били оборудвани с легла, маси, табуретки, шкафчета, собствен санитарен възел
и мивка с постоянно течаща студена вода, осъществявана е своевременна ДДД
обработка. Или, установява се, че за този период жизненото пространство и
условията, при които е бил настанен ищецът, са отговаряли на изискванията.
Съдът
счита за неоснователни твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Видно от становището на лист 125 по делото, с ищеца
е водена индивидуална и корекционна работа, същият е бил награждаван с домашен
отпуск, в т.ч. режимът от общ му е сменен на лек, поради което и не може да се
приеме, че е бил лишен от социални дейности и в този смисъл от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
От
фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво е
точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил.
Това обстоятелство не се установява и от направените допълнителни уточнения,
както и от събраните по делото доказателства, доколкото не се установи при
постъпването си в ЗО „Смолян“ Д. да е заявил, че е болен от Хепатит С, както и
че се нуждае от някакво лечение и/или диспансеризация, в т.ч. и диетична храна и психологическа помощ.
До извод в обратната насока не води и представената медицинска документация,
доколкото същата, както се констатира по-горе от съда, не касае исковия период.
При това положение, настоящият съдебен
състав намира, че за периода от 11.08.2014 г. до 11.08.2015 г., когато лицето е
пребивавало в ЗО „Смолян“ искът е недоказан, доколкото не се установиха твърдяните нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което искът
в тази му част, а именно от 11.08.2014 г. до 11.08.2015 г., за който период се
претендират неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 24.06.2020 г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане, следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на четвъртия исков период, а именно от 11.08.2015 г. до 11.11.2017
г.,
за който се претендират неимуществени вреди в размер на 6000 лв., се
установява, че лицето:
- от 11.08.2015
г. до 06.10.2015 г. и от 29.06.2017 г. до 11.11.2017 г., както вече се посочи и
по-горе, не е пребивавало на територията на Затвора – гр. Пловдив;
- от 07.10.2015
г. до 31.12.2016 г. няма данни какви са били условията в килиите, в които е
пребивавал ищецът, нито с колко други лишени от свобода. А за периода от
01.01.2017 г. до 28.06.2017 г. за период от 108 дни /от 17.01.2017 г. до
23.01.2017 г., от 07.02.2017 г. до 25.04.2017 г., от 30.05.2017 г. до
02.06.2017 г., от 09.06.2017 г. до 27.06.2017 г./, когато е пребивавал в Трета
група, стая 35, не му е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв. м. При това положение, настоящият съдебен състав намира,
че за период общо от 560 дни, ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.
м.
По
отношение на петия исков период, а именно от 04.11.2019 г. до 24.06.2020 г., за
който се претендират неимуществени вреди в размер на 5000 лв., се установява,
че лицето:
- от 04.11.2019
г. до 29.12.2019 г., както вече се посочи и по-горе, не е пребивавало на
територията на Затвора – гр. Пловдив;
- от 30.12.2019
г. до 24.06.2020 г. за период от 132 дни /от 14.02.2020 г. до 24.06.2020 г./ ищецът
е пребивавал в Трети пост, спално помещение № 22, в което жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.
Останалите
твърдения на ищеца останаха недоказани по делото. Не се установиха данни да има
дървеници, хлебарки и гризачи, в каквато насока са твърденията на ищеца и
разпитаните по делото свидетели. От страна на затворническата администрация са
представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и
дератизация. Отделно от това, от страна на ищеца не
се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да са били подадени оплаквания
за хигиената в помещенията в Затвора – гр. Пловдив, в т.ч. и за наличието на
инсекти и гризачи.
Видно
от доказателства по делото, по отношение на помещенията в затвора, в които е
пребивавал ищецът, няма нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като в тях е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Няма нарушение и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като и във
всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. В тази насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел Д.. Видно от приложените по делото
справки, във всяка стая има достъп до денонощно течаща вода, а единствено при
ВиК повреда няма вода. Тук е мястото да се отбележи, че при ВиК повреда не само
лишените от свобода нямат вода, но и всеки гражданин, засегнат от ВиК
повредата, а понякога и цели населени места нямат вода, което означава, че
липсата на вода при ВиК повреда не поставя лишените от свобода, в частност
ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин. По отношение на
топлата вода пък, по делото се установи, че времето за достъп до такава е
посочено в утвърден от началника на затвора гр. Пловдив график за разпределение
на времето на лишените от свобода.
От
представеното по делото становище от затвора Пловдив се установява и че всички
помещения на Затвора – гр. Пловдив, в които е бил настанен Д., са с отваряеми прозорци, както и че проветряването и наличието
на свеж въздух в килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които
избират кога и колко време да проветряват помещението. Това, че прозорците имат
решетки по никакъв начин не се отразява на количеството въздух, което може да
влезе в помещението, а в минимална степен се отразява на количеството светлина
в помещението, но от друга страна решетките са поставени поради спецификата на
сградата, която е за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че поради липса на свеж въздух, имал
дихателни проблеми и кашлица. По делото няма данни, а и самият ищец не твърди
да е уведомил администрацията на затвора за такива здравословни проблеми. До
извод в обратната насока не водят и показанията на разпитаните по делото
свидетели, доколкото от представеното медицинско досие и допълнително
изисканите справки от Затвора – гр. Пловдив, не се съдържат такива, които да
установят по безспорен начин, че лицето е имало каквито и да било дихателни
проблеми, свързани именно с липсата на свеж въздух. Липсват данни и ищецът да е
уведомил ръководството на Затвора – гр. Пловдив, че в килията му се пуши, което
обстоятелство със сигурност ограничава свежия въздух в обитаваната от него
килия.
Що се
отнася до хигиената в Затвора - гр. Пловдив, от приетите по делото справки и
становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от
лицата, настанени в тях, като съответният отговорник изготвя график за почистване,
което е на доброволен принцип. Напълно неоснователни и недоказани са и
твърденията в исковата молба за неработещи казанчета, липса на прегради и липса
на работещи чешми и умивалници. В тази връзка, видно от приложеното по делото
становище, в Затвора - гр. Пловдив се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и счупени прозорци.
Пак там е изложено, че през 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения
на лишените от свобода, дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е
гранитогрес в общите умивални. Посочено е, че със собствени сили лишените от
свобода и със строителни материали, предоставени по централно сключени договори
от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние.
Според становището, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови
плочи, като всеки ден по график има баня за лишените от свобода. Осигурена е
топла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора
(закупен през януари 2017 г.), а въглищата се осигуряват редовно от централна
доставка от ГДИН. От справката на лист 35 по делото се установява, че за
поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект на
основание чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода,
където при извършени проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна. Ето защо е напълно неоснователна
претенцията и в частта относно лошото състояние на баните и тоалетните. Само за
пълнота следва да се отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът
под твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, дали самото помещение в
цялост не е шумоизолирано или се касае за тоалетната чиния. Освен това
неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната не
може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето
на шумоизолация е над средното ниво на битови условия.
От предоставената
от Затвора – гр. Пловдив информация се установява също така и че в затвора разполагат
с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и
възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода като в утвърден график от Началника на Затвора
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено,
чрез молба до началника на затвора. От събраните по делото доказателства, в
т.ч. и свидетелски показания, не се установява ищецът да е подал молба за
изпиране на бельото или за допълнителен инвентар, на която молба да е получил
отказ. Ето защо в тази част претенцията също е неоснователна.
На
следващо място по делото не се събраха достатъчно доказателства да е било
прекалено топло през лятото или прекалено студено през зимата в Затвора – гр.
Пловдив за исковите периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца. Нещо
повече, във всяко едно от становищата на Затвора – гр. Пловдив се сочи, че
отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление, което
обстоятелство не се отрича и от разпитаните по делото свидетели. Действително,
твърди се от свидетеля Д., че парното е слабо, но каквито и да било други
данни, в т.ч. с посочване на конкретни измерени ниски температури на конкретни
дати, не са изложени, поради което и в тази част показанията няма как да бъдат
кредитирани.
Съдът
не приема оплакванията на ищеца в частта относно храната в затвора с оглед
представените по делото седмични менюта, както и с оглед липсата на представени
конкретни доказателства да е била заявена от ищеца посредством нарочна молба
необходимостта от конкретна диета, поради едно или друго заболяване, съответно
постановен отказ – изричен или мълчалив такъв от страна на затворническата
администрация. В тази връзка и доколкото е общо известен фактът, че средната
дневна енергийна нужда на човек е около две хиляди калории на ден, а от
представените по делото менюта се установява, че в повечето дни, дневният прием
на калории за лишените от свобода е над 2600, а понякога и до 3000 калории, в
тази част искът също следва да се приеме като недоказан. Установява се също
така, че храната е разнообразна, в менютата присъстват месо, риба, млечни
продукти, както и ястия с яйца и напълно неоснователно е твърдението на Д., че
се набляга предимно на нискокалорични храни. Все в тази насока и следва да се
посочи, че свидетелят К. посочва, че на ищеца му е предоставяна диетична храна
– кисело мляко и картофи.
Не се
доказаха и твърденията за лошо качество на питейната вода, в т.ч. че няма
откъде другаде да се снабди с вода, както и че пиенето й е довело до вирусни
инфекции и заболявания у ищеца, доколкото няма пречка в случай, че не му
харесва качеството на водата, да си закупи такава от лавката, която се намира
на територията на Затвора – гр. Пловдив, а по отношение на твърдените
заболявания, липсват каквито и да било данни, това да е било факт, т.е. ищецът
да се е разболял вследствие пиенето на вода от чешмите. Нещо повече, прави
впечатление, че това си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква
от лошото състояние на банята, непосредствено след като заявява, че душовете са
само 5-6 като от тях тече или гореща или ледено студена вода, съответно, че
водата е с изключително лошо качество и не става за пиене, който факт навежда
на мисълта, че ищецът пие от водата от душовете, която вода дори и да е ставала
за пиене, след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно
съоръжение (котел), е напълно естествено да промени своите качества.
Недоказани
останаха и следващите твърдения, а именно, че канализационната мрежа минава
през килията, в която пребивава ищецът, в т.ч. и че от нея капе и се образува
мухъл, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно килия става въпрос,
а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка.
За наличие на тръби, преминаващи през килиите на ищеца не говорят и разпитаните
по делото свидетели, нито пък, че от капещата от тях вода се е образувал мухъл.
Съдът
счита за неоснователни твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца. Видно от становището на лист 31-34 по делото, на
ищеца е предлагано участие в групова работа и клубна дейност с обучителна
насоченост „България – вчера, днес и утре“, но същият е отказал да се включи.
Представени са и данни, че е завършил езиков курс „Аз уча английски език“, като
в подкрепа на тези твърдения са представени план, списък, доклад и докладна
записка. Горното се установява и показанията на свидетеля К.. Ето защо и не
може да се приеме, че ищецът е бил лишен от социални дейности и в този смисъл
от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
От
фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво е
точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил.
Това обстоятелство не се установява и от направените допълнителни уточнения,
както и от събраните по делото доказателства. Действително, налице са данни, че
при постъпването си в Затвора – гр. Пловдив Д. е съобщил за наличие на хроничен
Хепатит С, но липсват данни да е заявил, че се нуждае от някакво лечение и/или
диспансеризация, както и да е прогресирало заболяването му. За пълнота следва и
да се посочи, че няма данни от страна на ищеца да е подавана молба за посещение
при лекар и/или зъболекар, в т.ч. посещение при психолог, на която съответно да
му е било отказано. Недоказани са в тази връзка твърденията, още повече, че от
медицинското му досие се установява, че при негово оплакване е бил настаняван в
хирургична клиника, където му е било проведено необходимото лечение, в т.ч.
същият е подписал декларация, че напуска самоволно болницата, т.е. отказал е
лечение (лист 42-43).
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по
отношение на конкретно установените факти по делото, относно пренаселеността на
помещенията в Затвора гр. Пловдив за периодите от 17.01.2017 г. до 23.01.2017
г., от 07.02.2017 г. до 25.04.2017 г., от 30.05.2017 г. до 02.06.2017 г., от
09.06.2017 г. до 27.06.2017 г. (в обхвата на претендирания
четвърти период – 11.08.2015 г. до 11.11.2017 г.) и
от 14.02.2020 г. до 24.06.2020 г. (в обхвата на претендирания
пети период – 04.11.2019 г. до 24.06.2020 г.), които водят до извода, че ищецът
е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на
чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
За
пълнота съдът счита за необходимо да отбележи, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност, длъжностните лица от
администрацията на ГДИН са нарушили и изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС.
Действително, по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство, но липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи
нарушението на чл. 3 от ЕКПЧОС (Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото
„Нешков и други срещу България” и др.).
Следва
да се съобрази и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която, в
случаите по ал. 1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3), настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
В
случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в
пряка причинно-следствена връзка с битовите условия, по-конкретно малката
жилищна площ на помещенията, в които е бил настанен Д. за посочените по-горе
периоди.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискванията на чл. 52 от ЗЗД (по препращане
от § 1 от ДР на ЗОДОВ), съгласно която размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора. Понятието „справедливост“ е морално - етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Следва да се има предвид, че
вредите, които следва да се обезщетят на
ищеца, имат компенсаторен характер. Размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Съобразно
това, и при прилагането на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът счита, че
справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за четвъртия
исков период, за който се установи, че е бил поставен в неблагоприятни условия
в период от близо 18 месеца, възлиза на 1800 лева, като в останалата част – за
разликата над 1800 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв. исковата претенция
като неоснователна следва да се отхвърли.
За петия
исков период, за който се установи, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни
условия за период от близо 4 месеца, справедливото обезщетение възлиза на 200 лв. /разликата в присъденото обезщетение
на месец се дължи на това, че вторият период е 4,5 пъти по-краткотраен,
съответно интензитетът на въздействие спрямо осъденото лице е доста по-нисък от
гледна точка на прекараното време в неблагоприятните за ищеца условия/ , като в останалата част - за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 5000
лева исковата претенция като неоснователна, следва да се отхвърли.
Основателни
са и претенциите на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от 24.06.2020
г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на всяка една от
сумите.
По разноските:
На
осн. чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС при частично уважаване на иска, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. С оглед изхода на спора,
на ищеца се дължат сторените в производството разноски, които се констатираха в
размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
От
страна на адв. М. се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по
смисъла на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В тази връзка и на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 113 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 284 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и
чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника
при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не
се дължи.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.И.Д., ЕГН ********** ***, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София за присъждане на обезщетения както
следва: в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба, за понесени от ищеца неимуществени вреди от
бездействията на затворническата администрация в Арест – гр. Пловдив за периода
от 12.10.2012 г. до 12.03.2013 г.; в размер на 6000 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба, за понесени от ищеца
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвора
- гр. Пловдив за периода от 12.03.2013 г. до 11.08.2014 г.; в размер на 1000
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата
администрация в ЗО „Смолян“ за периода от 11.08.2014 г. до 11.08.2015 г.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати
на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 1800 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора – гр. Пловдив от 07.10.2015 г. до 28.06.2017 г.
включително, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 24.06.2020
г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата до пълния му
предявен размер от 6000 лв., както и за останалите периоди в обхвата на
претендираните – от 11.08.2015 г. до 11.11.2017 г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, сумата в
размер на 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив от 30.12.2019 г. до 24.06.2020
г. включително, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
24.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 5000 лв., както и
за останалите периоди в обхвата на претендираните – от 04.11.2019 г. до
24.06.2020 г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на Д.И.Д., ЕГН ********** ***,
сумата в размер на 10 лв., представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на адвокат Г.Г.М., със съдебен адрес ***, адвокатско възнаграждение в
размер на 113 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: