Решение по дело №3672/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1652
Дата: 12 септември 2019 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20195330203672
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1652

 

гр.Пловдив, 12.09.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

 и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 3672 по описа за 2019 година  на  ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от  ЗАНН.

 

            Обжалвано е Наказателно постановление № НП-27-133-47/10.12.2018г. на проф. д-р З.Г.П., д.м.н, Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция “Медициински одит” (ИАМО) гр.София с което на д-р К.В.К., ЕГН ********** в качеството му на ***и лекуващ лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* с адрес на дейност и управление гр.Пловдив, ул.”Цар Борис III Обединител” № 126  на основание чл.235, вр. чл.229, ал.1 от Закона за здравето и чл.53 от ЗАНН са наложени както следва: 1. По т.1 от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/; 2. По т.2 от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/; 3. По т.3 от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/;  4. По т.4. от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/;  5. По т.5 от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/; 6. По т.6 от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/;

             С жалбата се излага становище за незаконосъобразност на  издаденото НП и съставянето му при неспазване на процесуалните правила и материалния закон. С жалбата се излагат съображения по същество на искането към съда за отмяна на НП изцяло. С жалбата не се правят доказателствени искания.

            Жалбоподателят редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв.Р.С. който поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото НП. В пледоарията си изложи доводи по същество на искането и моли съда да отмени издаденото против жалбоподателя наказателно постановление. 

            Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция “Медицински надзор” гр.София / ИА“Медицински одит“ съгласно § 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2019г., считано от 01.04.2019г.,  се преобразува  чрез сливане в ИА“Медицински надзор“/  редовно уведомена, в съдебно заседание се представлява от гл.юристконсулт А.С.който излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Представя доказателства Копие от Указ № 290 от 05.12.2018г., с който в Д.В. бр.102/11.12.2018г. е обнародван Законът за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2019г. приет от 44-то Народно събрание на 27.11.2018г., с който  съгласно § 18, ал.1 Изпълнителна агенция „Медицински одит”  и Изпълнителна агенция по трансплантация се преобразуват чрез сливане в Изпълнителна агенция „Медицински надзор” считано от 01.04.2019г. Съгласно § 18, ал.2 от Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2019г. министърът на здравеопазването, съгласувано с министър – председателя назначава изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медцински надзор” , считано от 01.04.2019г. В пледоарията си представи доводи по същество на искането си да се потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно.

 

            Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

 

            Във връзка с Разпореждане по писмо с вх.№ МО-05-127/20.03.2018г. от Районна прокуратура гр.Пловдив  и на основание издадена Заповед № РД 27-133/30.03.2018г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018г. от изпълнителния директор на ИА”Медицински одит” от комисия в състав: Ръководител Ф.Н.К., на длъжност ****в ИАИМедицински одит“ и членове: д-р Г.Д.Д., на длъжност ****в ИА“Медицински одит“ била извършена проверка в лечебно заведение МБАЛ”Тримонциум” ООД гр.Пловдив в периода 02.04.2018г. до 02.05.2018г. Част от представената документация била проучена в лечебното заведение, а друга част била проучена в ИА”МО” гр.София. Представената документация била систематизирана от проверяващите  и за установените нарушения са били съставени актове за установяване на административни нарушения. С писмо изх.МО-07-1351 от 18.06.2018г. д-р К. е бил поканен да се яви на 27.06.2018г. от 14:00 часа до 16:00 часа в ИАМО гр.София за съставяне и връчване на актове за установяване на административни нарушения. С писмото е направено и уведомление че при неявяване актовете ще бъдат  съставени в отсъствие на нарушителя, и връчени по законния ред. Поканата била получена от д-р К.К. на 20.06.2018г. чрез куриерска фирма.

         Атакуваното НП е издадено въз основа на констатациите съдържащи се в съставен на 27.06.2018г. от свидетел д-р Г.Д.Д.   против д-р К.В.К., ЕГН ********** в качеството му на ***и лекуващ лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД , ЕИК ********* с адрес на дейност и управление гр.Пловдив, ул.”Цар Борис III Обединител” № 126, в негово отсъствие, акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-27-133-47/27.06.2018г. за установени на 02.05.2018г. 6 /шесто/ отделни нарушения на изискванията на чл.29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/.

           Предвид  обстоятелството, че в т.1 от Длъжностната характеристика на д-р К.К. като ***е записано задължението му за съставяне на оперативна програма и определяне на оперативните екипи, посочените като установени в съставения АУАН административни нарушения се изразяват в следното:

           1.Нарушение на изискванията на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, според която „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.”, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето.

            Според ИЗ № 2700 пациентката В.И.на 14.08.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. **** е д-р К., *** е В.К. а **** д-р Ч..

            Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К.,  д-р Ч., д-р Я. и м.с.И.

            Видно от приложената Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване и от приложените фискални бонове № № 017772 и 017773 от 14.08.2017г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила ЛЗ документ за всички извършени плащания. 

            Подпис под тази декларация е положил д-р К..

            Същевременно, видно от ИЗ № 2700 заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав.отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациентката е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

            Има достатъчно данни за да се обоснове извода че д-р К. е известен за направения избор от пациента. Фактът че д-р К. е допуснал да бъде избран в екип е нарушение по чл.1, т.29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. чл.81, ал.3 от ЗЗ.  Нарушението е извършено на 14.08.2017г. и установено на 02.05.2018г. Посочено е че нарушението е извършено за първи път.   

 

           2. Нарушение на изискванията на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, според която „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.”, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето.

            Според ИЗ № 2699 пациентката Л.Б.– С.на 14.08.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. ***е д-р К., *** е В.К. а *** д-р Ч..

            Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К.,  д-р Ч., д-р Я. и м.с.И.

            Видно от приложената Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване и от приложените фискални бонове № № 017774 и 017775 от 14.08.2017г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила ЛЗ документ за всички извършени плащания. 

            Подпис под тази декларация е положил д-р К..

            Същевременно, видно от ИЗ № 2699 заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав.отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациентката е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

            Има достатъчно данни за да се обоснове извода че д-р К. е известен за направения избор от пациента. Фактът че д-р К. е допуснал да бъде избран в екип е нарушение по чл.1, т.29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. чл.81, ал.3 от ЗЗ.  Нарушението е извършено на 14.08.2017г. и установено на 02.05.2018г. Посочено е че нарушението е извършено за първи път.  

 

           3. Нарушение на изискванията на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, според която „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.”, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето.

            Според ИЗ № 2738 пациентката Д.Р.на 14.08.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. ***е д-р К., *** е В.К. а *** д-р Ч..

            Пациентката е подписала Заявление за избор на екип, в състав д-р К.,  д-р Ч., д-р Я. и м.с.И.

            Видно от приложената Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване и от приложените фискални бонове № № 017770 и 017771 от 14.08.2017г., пациентката е заплатила за направения избор на екип 775 лв. и е получила ЛЗ документ за всички извършени плащания. 

            Подпис под тази декларация е положил д-р К..

            Същевременно, видно от ИЗ № 2738 заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав.отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациентката е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

            Има достатъчно данни за да се обоснове извода че д-р К. е известен за направения избор от пациента. Фактът че д-р К. е допуснал да бъде избран в екип е нарушение по чл.1, т.29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. чл.81, ал.3 от ЗЗ.  Нарушението е извършено на 14.08.2017г. и установено на 02.05.2018г. Посочено е че нарушението е извършено за първи път.  

 

           4. Нарушение на изискванията на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, според която „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.”, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето.

            Според ИЗ № 2735 пациентът С.Х.на 15.08.2017г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. ***е д-р К., *** е В.К. а *** д-р Ч..

            Пациентът е подписал Заявление за избор на лекар  д-р К..

            Видно от приложената Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване и от приложените фискални бонове № № 017795 и 017796  от 15.08.2017г., пациентът е заплатил за направения избор на лекар 500 лв. и е получил ЛЗ документ за всички извършени плащания. 

            Подпис под тази декларация е положил д-р К..

            Същевременно, видно от ИЗ № 2735 заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав.отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациента е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

            Има достатъчно данни за да се обоснове извода че д-р К. е известен за направения избор от пациента. Фактът че д-р К. е допуснал да бъде избран в екип е нарушение по чл.1, т.29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. чл.81, ал.3 от ЗЗ.  Нарушението е извършено на 15.08.2017г. и установено на 02.05.2018г. Посочено е че нарушението е извършено за първи път.  

 

          5. Нарушение на изискванията на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, според която „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.”, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето.

            Според ИЗ № 2739 пациентът Х.Ч.на 15.08.2017г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. ***е д-р К., *** е В.К. а *** д-р Ч..

            Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К.,  д-р Ч., д-р Я. и м.с.И.

            Видно от приложената Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване и от приложените фискални бонове № № 017793 и 017794 от 15.08.2017г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил ЛЗ документ за всички извършени плащания. 

            Подпис под тази декларация е положил д-р К..

            Същевременно, видно от ИЗ № 2739 заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав.отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациентът е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

            Има достатъчно данни за да се обоснове извода че д-р К. е известен за направения избор от пациента. Фактът че д-р К. е допуснал да бъде избран в екип е нарушение по чл.1, т.29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. чл.81, ал.3 от ЗЗ.  Нарушението е извършено на 15.08.2017г. и установено на 02.05.2018г. Посочено е че нарушението е извършено за първи път.  

 

            6. Нарушение на изискванията на чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, според която „Не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента.”, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето.

            Според ИЗ № 2755 пациентът И.С.на 16.08.2017г. е постъпил в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. ***е д-р К., *** е В.К. а *** д-р Ч..

            Пациентът е подписал Заявление за избор на екип, в състав д-р К.,  д-р Ч., д-р Я. и м.с.И.

            Видно от приложената Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациентката по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване и от приложените фискални бонове № № 017813 и 017814 от 16.08.2017г., пациентът е заплатил за направения избор на екип 775 лв. и е получил ЛЗ документ за всички извършени плащания. 

            Подпис под тази декларация е положил д-р К..

            Същевременно, видно от ИЗ № 2755 заверено с подписи на Лекуващ лекар, Зав.отделение и Главен лекар, за Лекуващ лекар на пациентът е определен д-р К.. В Епикризата за тази хоспитализация д-р К. също се е подписал като Лекуващ лекар.

            Има достатъчно данни за да се обоснове извода че д-р К. е известен за направения избор от пациента. Фактът че д-р К. е допуснал да бъде избран в екип е нарушение по чл.1, т.29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. чл.81, ал.3 от ЗЗ.  Нарушението е извършено на 16.08.2017г. и установено на 02.05.2018г. Посочено е че нарушението е извършено за първи път.             

               Съставения на 27.06.2018г. АУАН е бил връчен на д-р К.  на 29.06.2018г. В законоустановения срок три дневен срок пред контролните органи   не  са постъпили писмени възражения от страна на жалбоподателя д-р К..

              Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с което на д-р К.В.К., ЕГН **********  в качеството му на ***и лекуващ лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД , ЕИК ********* с адрес на дейност и управление гр.Пловдив, ул.”Цар Борис III Обединител” № 126 са му наложени шест административни наказания Глоба в размер от по 100 /сто/ лева за шест отделни нарушения на чл.29, т.1 от Наредба  за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81, ал.3 от Закон за здравето.  Издаденото НП е било връчено на жалбоподателя на 12.12.2018г.

          Изложената в АУАН и възпроизведената в НП фактическа обстановка се възприема и от настоящия съдебен състав, като същата се потвърждава  от събраните по делото писмени доказателства, включително от показанията на актосъставителя д-р Г.Д.Д. който потвърждава авторството на АУАН и съдържащите се в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

         Тази фактическа обстановка и събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

          Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

           Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

           За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи:

           С оглед изложеното,  съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. Атакуваното НП също е издадено в срок. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от  ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Спазено е от страна на АНО на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

           От приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът намира че по безспорен и категоричен начин се доказа, че на посочените в АУАН и НП  дати и място, жалбоподателят д-р К.К. е извършил шест   отделни  нарушения на чл.29, т.1 от Наредба  за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81, ал.3 от ЗЗ, в качеството му на ***и Лекуващ лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* като е допуснал да бъде избран в екип и или лекар, а същевременно е лекуващ лекар на конкретните и подробно описани по-горе пациенти. Съгласно чл.81, ал. 3 от ЗЗ условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал.1 се определят с Наредба на Министерския съвет и конкретно Наредба  за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Съгласно чл.29, т.1 от цитираната наредба не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента. В Наредбата за осъществяване право на достъп до медицинска помощ в чл.26 е регламентирано задължението, че  след разглеждане на заявлението избраният лекар, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането. Същевременно в т.1 от Длъжностната характеристика на д-р К.  като завеждащ отделение е записано, като задължение - съставяне на оперативна програма и определяне на оперативните екипи.

             Така установеното определя и изводът, че в случая са налице достатъчно данни, за да се обоснове заключение  че жалбоподателят д-р К. е известен за направения избор от пациента. Фактът, че жалбоподателят д-р К. е допуснал да бъде избран в екип, а същевременно е Лекуващия лекар, е нарушение на изискванията на т.1. чл.29 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ,  вр. чл.81, ал.3 от ЗЗ.

            Нарушения са извършени на датата, на която е направен изборът на екип или лекар, както и  е осъществена операцията на конкретния пациент в Очно отделение на МБАЛ„Тримонциум”ООД, гр.Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Цар Борис III Обединител” № 126.

            Всички нарушения са установени на 02.05.2018г., ден последен на  проверката, извършена от длъжностни лица на ИА“МН“.

            Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените от страна на жалбоподателя възражения по следните съображения: На първо място от  събрания по делото доказателствен материал, безспорно се установи качеството, в което е ангажирана отговорността на жалбоподателя К.В.К.  а именно – като  ***и Лекуващ лекар в болничното заведение, чието неправомерното поведение произтича от допусната несъвместимост между тези две лекарски функции спрямо един и същ пациент. В случая жалбоподателят не само е допуснал като Завеждащ отделение  едно и също лице да бъде избрано за лекар/екип, което наред с това е и Лекуващ лекар, но се установява, че този лекар с несъвместими функции е именно той, което на още по-силно основание сочи на това, че същият е бил напълно наясно с тези обстоятелства, но въпреки това ги е допуснал. Категорично приложените по преписката доказателства – Декларация № 5 за информираност и съгласие на пациента, единадесетте истории за заболяване на отделните пациенти, подписани от жалбоподателя потвърждават порочната практика  да бъде едновременно Лекуващ лекар и избиран в екип/ лекар. На следващо място в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ в чл.26 е регламентирано задължение, че след разглеждане на заявлението избраният лекар, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането, а с оглед приложената по делото негова длъжностна характеристика, същият има задължение за съставяне на оперативна програма и определяне на оперативните екипи, което безспорно потвърждава знанието и отговорността, която е носил жалбоподателят по случаите на пациентите и именно същият е следвало да осъществява контрол, като не допуска съвместяването на двете функции на лекар. В тази посока установените нарушения са конкретизирани и описани достатъчно ясно, точно и недвусмислено, а жалбоподателят не само е разбрал за кое точно административно нарушение и в какво качество е бил санкциониран, но е упражнил в пълен обем правото си на защита, подготвяйки и теза за оправдание.  Ето защо настоящият съдебен състав не споделя и поради, което отхвърля като неоснователни наведените от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения, касаещи описанието на нарушенията, неяснотата в какво качество е ангажирана отговорността му, както и липсата на доказателства, които да подкрепят вменените му нарушения, в това число и липсата на такива, които да обосноват задълженията му в болницата.

          Като неоснователно се оценя и възражението на жалбоподателя за липса на съставомерен елемент от състава на нарушенията, доколкото допуснатият избран  лекар/екип  не лекувал и наблюдавал пациента през цялото време на престоя му в лечебното заведение, а само за конкретната интервенция. Нормата на чл. 29,т. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ въвежда забрана да не се допуска  допълнителен избор за лекар/ екип, в това число и на Лекуващият лекар, визираната норма не държи сметка за визирания от жалбоподателя времеви критерий. Извън очевидната законова дефиниция изводът, че се касае за цялото време на болничния престой на пациента, се явява и житейски логично. В тази връзка обстоятелството, че избор на лекар/екип се допуска само за конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес и такъв лекар/ екип не може да бъде избран да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение не ограничава правата на пациента, напротив предоставя по-голям обем от права. Предвид това, наведеното възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.

             Неоснователен се явява и доводът за липса на компетентност на актосъставителя, доколкото същата следва по силата на закона и по-конкретно от разпоредбата на чл.235 от Закон за здравето, според която нарушенията по чл.229 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. В този смисъл, доколкото актосъставителят д-р Г.Д.  е изпълняващ длъжността ****в ИАМН, т.е самият той е съставил акта, без да упълномощава други длъжностни лица, а наказващият орган  проф. д-р З.П., д.м.н. е изпълнителен директор на ИАМО гр.София, то АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на предоставените им от закона функции.

               Не се споделя и възражението на жалбоподателя относно законосъобразността на АУАН, който не можел да послужи за начало на административното производство, тъй като вменените нарушения били установени извън периода на проверката. В конкретния случай  основание за извършената от контролните органи проверка са Разпореждане по писмо с вх. № МО-05-127/ 20.03.2018 г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, Заповед № РД 27-133/30.03.2018г. и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” .  В първоначалната заповед е указано проверката на конкретното болнично заведение да бъде извършена в периода от 02.04.2018г. до 05.04.2018г. Поради хилядите страници материал от документи, обхващащи дейността на болницата за цялата 2017 година и невъзможността контролните органи да извършат проверка за толкова кратък срок от време, така, както се потвърждава от заявеното в съдебно заседание на свидетел Д.  се наложило удължаване на срока на контролната дейност с втора заповед до 02.05.2018г. Действително последната заповед е с дата 30.04.2018г., известно време след изтичането на първата заповед, но така указания срок има единствено дисциплиниращ характер, свързан с вътрешноорганизационната дейност на агенцията и контролните органи в нея и не се отразява върху законосъобразността на акта. Нещо повече, прави впечатление изричното отбелязване в АУАН и НП, че и шестте нарушения са установени на 02.05.2018г., която дата се явява последваща на 30.04.2018г. и съдържаща се в обхвата на указания срок, което допълнително навежда за неоснователност на направените възражения. Настоящият съдебен състав, не споделя и възражението на жалбоподателя за нарушени норми, гарантиращи правата на пациента по смисъла на чл.86, ал.1 от Закон за здравето. В тази връзка, е необходимо да се отбележи, че изборът на лекар или екип по наредбата е допълнителна възможност, която разширява правата на здравно осигуреното лице, като освен избора на изпълнител, гарантиран в чл.4, ал.1 от ЗЗО, предоставя на пациента и право да избере в конкретното лечебно заведение и лекар или екип от специалисти, който да извърши конкретна интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично лечебния процес, според чл.28 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. По този начин не се ограничава гарантираното право на избор на изпълнител, тъй като не засяга свободната преценка на пациента да определи лечебно заведение за болнична помощ. Освен това лечението в болнично заведение е диагностично - лечебен процес, който включва различни медицински дейности и услуги като диагностика, лечение, рехабилитация и профилактика, които се прилагат съобразно състоянието на пациента, конкретното заболяване и съпътстващите такива. Поради това процесът на лечение в болнично заведение не може да бъде осъществяван само от един лекар или медицински специалист, така както  в случая жалбоподателят в качеството на *****, е допуснал да бъде избран за екип и същевременно с това е бил и Лекуващ лекар на пациента. Възприемането на обратното би противоречало на принципите за своевременна и качествена медицинска помощ, при зачитане правата на пациента. Това разбиране налага извода, че възприетата в чл.29, т.1 от Наредбата регламентация, гарантира осъществяването на правата на пациентите на достъпна и качествена здравна помощ, на повече от едно медицинско становище, относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването, на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури по време на лечението и на достъп до модерни методи за лечение. Ето защо доводите на жалбоподателя, че с ангажирането отговорността на жалбоподателя, биха се създали ограничения на нормите, гарантиращи правата на пациентите, не могат да бъдат споделени.

           Горното обосновава извода, че в конкретния случай правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за вменените му във вина административни нарушения,  доказани по несъмнен начин. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че актосъставителят и наказващият орган правилно е квалифицирал извършените нарушения по чл.29, т.1 от Наредба  за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81, ал.3 от Закон за здравето. Правилно на основание  чл.229, ал.1 от Закон за здравето са наложени за всяко от едно от нарушенията административни наказания по вид и размер, а именно – глоба в  минимално предвидения размер от 100 лева, който не подлежи на редуциране от страна на Съда. В случая са съобразени и предпоставките по чл.27, ал.1-3 ЗАНН, а наложените наказания се явяват адекватни на извършеното, съответни на тежестта на нарушенията и годни да реализират целите на наказанието.

          Не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, именно защото конкретните нарушения поотделно не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения по чл.29, т.1 от Наредба  за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81, ал.3 от Закон за здравето. Отделно от това, както вече се посочи, от извършената проверка се установяват и са вменени единадесет нарушения от един вид, формиращо извода, че неправомерното поведение на жалбоподателя не е изолиран случай, а практика.

            Всичко гореизложено и предвид това, че възраженията на жалбоподателя останаха недоказани, обосновават и извод за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като правилно, обосновано и законосъобразно, да бъде изцяло потвърдено.

            Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът              

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-27-133-47/10.12.2018г. на проф. д-р З.Г.П., д.м.н, Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция “Медициински одит” (ИАМО) гр.София с което на д-р К.В.К., ЕГН ********** в качеството му на ***и лекуващ лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, ЕИК ********* с адрес на дейност и управление гр.Пловдив, ул.”Цар Борис III Обединител” № 126  на основание чл.235, вр. чл.229, ал.1 от Закона за здравето и чл.53 от ЗАНН са наложени както следва: 1. По т.1 от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/;  2. По т.2 от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/;  3. По т.3 от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/; 4. По т.4. от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/;  5. По т.5 от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/;  6. По т.6 от Наказателното постановление, глоба в размер на 100/сто/ лева за нарушение по чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/;

 

           Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд  - Пловдив по реда на АПК.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

В.И.