Присъда по дело №1009/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 60
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640201009
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 60
гр. гр. Хасково, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
СъдебниГергана Д. Янакиева

заседатели:Донка В. Мутафова
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
и прокурора А. П. И.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20225640201009 по описа за 2022 година
и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. Ю., роден на ******г. в град
********************************************** ЕГН: ********** за
виновен в това, че на 21.05.2022 г. в град Хасково, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот /деформиране на дограмата на
прозорец/ и чрез използване на техническо средство - метален лост, отнел
чужди движими вещи, а именно: - 1 бр. мобилен телефон марка „****“, модел
„*“, на стойност 105,00 лева, 1 бр. златен пръстен, на стойност 181.50 лева, 1
бр. дамска кожена чанта, на стойност 7.50 лева, 1бр. дамско кожено
портмоне, на стойност 7.00 лева, 2 бр. секретни ключа, на стойност 8.00 лева
и сумата от 10 лева, от владението на Т. М. Х. от град Хасково, без нейно
1
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както и 1 бр. мъжко
кожено портмоне, на стойност 8.00 лева от владението на М. Х. М. от
гр.Хасково, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои,
или всичко на обща стойност 327.00 лева, като като деянието е извършено
повторно в немаловажен случай - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т.4 и т.
7. вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на
основание чл. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1. вр. чл. 28, ал. 1,
вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му налага наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс,
изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години.
ОСЪЖДА подсъдимия С. М. Ю., постоянен адрес град
*************************, ЕГН: ********** да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 345.52
лева, представляваща направени по досъдебното производство разноски за
възнаграждения на вещи лица, а по сметка на Районен съд – Хасково – сумата
в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса при всяко служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от
НК, приобщения като веществено доказателство по делото 1 бр. метален
предмет – шина, щанга, намиращ се на съхранение в РУ на МВР – Хасково,
който след влизане в сила на присъдата и в случай, че се установи, че е вещ
без стойност или с незначителна стойност да се унищожи по реда на ПАС.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването в съдебно заседание на
21.12.2022 г., като ОБЯВЯВА, на основание чл. 310, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1
НПК, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 05.01.2023 г.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 60 от 21.12.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 1009 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия С. М. Ю.
от град Х. обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, т. 4 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс за това, че на 21.05.2022 г. в град Хасково,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот
/деформиране на дограмата на прозорец/ и чрез използване на техническо
средство - метален лост, отнел чужди движими вещи, а именно: - 1 бр.
мобилен телефон марка „*****“, модел „*“, на стойност 105,00 лева, 1 бр.
златен пръстен, на стойност 181.50 лева, 1 бр. дамска кожена чанта, на
стойност 7.50 лева, 1бр. дамско кожено портмоне, на стойност 7.00 лева, 2 бр.
секретни ключа, на стойност 8.00 лева и сумата от 10 лева, от владението на
Т. М. Х. от град Х., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, както и 1 бр. мъжко кожено портмоне, на стойност 8.00 лева от
владението на М. Х. М. от град Х., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, или всичко на обща стойност 327.00 лева, като
деянието е извършено повторно в немаловажен случай.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по
отношение на подсъдимия, както от направените самопризнания, така и
поради факта, че същите се подкрепяли изцяло от събраните на досъдебното
производство доказателства. По отношение вида и размера на наказанието,
представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия С. М. Ю.
от град Х. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 16
месеца, при превес на отегчаващите вината обстоятелства, които подлага на
обстоен анализ, а след редукцията по чл. 58а, ал. 1, вр. ал. 54 от НК – да
определи наказание намалено с 1/3. Счита, че изтърпяването на това
наказание следвало да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, но с по –
дълъг изпитателен срок от 4 години, което щяло да способства за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК, като аргументира тази своя теза.
Излага становище и по отношение на разноските.
Защитникът на подс. С. М. Ю. от град Х. – адв. М. Ф. от АК – Х.
пледира, с оглед процесуалния ред, по който протича производството по
делото в съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на
подзащитния й, че фактическата обстановка и авторството деянието били
доказани. Счита, че следвало да бъдат отчетени смекчаващите отговорността
обстоятелства и моли по отношение на подзащитния й да бъде наложено
съответно наказание лишаване от свобода от 8 месеца, след редукцията по чл.
1
58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, като изразява несъгласие с предложения от
прокурора по – дълъг срок по чл. 66, ал. 1 от НК от 4 години, а изпълнението
му – отложено с изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият С. М. Ю. от град Х. разбира обвинението и се признава за
виновен по него, след като преди това в рамките на проведеното
разпоредително заседание и допуснатото предварително изслушване заявява,
че признава изцяло очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически положения – основание за провеждане на съдебното следствие по
реда на Глава 27 от НПК в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК. При
упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от
неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума не заявява
становище.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. М. Ю. е роден на ******г. в град Х.,
***********************************************************************************.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1628,
издадена от Районен съд – Хасково на 21.07.2022 г. същият, към датата на
извършване на деянието, описано в обвинителния акт не е осъждан, след като
е реабилитиран, по реда на чл. 86 НК за предходното му осъждане - с Присъда
№ 31 от 07.12.2017 г. г. на Районен съд - Харманли по НОХД № 382/2017 г.,
в сила от 22.12.2017 г., с която му е определено по реда на чл. 23 НК
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е
отложено на основание чл. 69, ал. 1 НК с изпитателен срок от 2 години. От
представените на досъдебното производство характеристични данни се
установява, че подсъдимият С. М. Ю. от град Х. има регистрирани
криминални прояви и заведени заявителски материали, за него е вписано, че
не се ползва с добро име сред съседите в квартала, в който живее.
Установено в хода на разследването е, че на 21.05.2022 г., в около 03:00
часа, подс. С. М. Ю. влязъл в дом, намиращ са в гр. Х., кв. „*****“, ул.
„*****“ № *, който се намирал на близка улица до улицата, на която живеел
подсъдимият и бил обитаван от свидетелите Т. М. Х. и М. Х. М.. Той минал
под мрежата, с която бил ограден на двора на къщата, като в салмата (навеса)
в двора намерил плоско желязо /желязна щанга/ и едни клещи. С помощта на
щангата и клещите деформирал дограмата на един от прозорците, който бил
от задния край на къщата и след като прозореца се отворил, през него подс. С.
М. Ю. влязъл в къщата. Когато влязъл през прозореца, той стъпил на една
маса, която била под прозореца вътре в стаята и видял, че на масата имало
дамска чанта, която веднага взел. Подсъдимият С. М. Ю. се огледал и видял,
че на стола до масата имало оставена горна дреха. Той бръкнал в джобовете и
в един от тях напипал портмоне, което също взел. След това продължил да
тършува из къщата и видял мобилен телефонен апарат със счупен дисплей,
2
който бил включен в зарядно да се зарежда, като подс. С. Ю. взел и телефона.
След това избягал от къщата и се прибрал у дома си. Там отворил дамската
чанта и установил, че вътре имало ключове и дамско портмоне, в което имало
лична карта, дебитна карта на жена и един златен пръстен, с надпис на
английски „BMW“, както и сумата от 10 лева. Обвиняемият отворил мъжкия
портфейл и в него открил лична карта, шофьорска книжка, дебитна карта и
стотинки.
На 21.05.2022г. свидетелят Т. М. Х. се събудила около 08:30 часа и от
спалнята отишла в хола на къщата. Там забелязала, че единият прозорец в
хола бил отворен, както и комарника към него. Установила, че имало следи от
влизане и след като се огледала видяла, че й няма дамската кожена чанта,
черна на цвят с надпис „VIKONT“. В чантата й било портмонето й (кожено,
синьо на цвят), като в портмонето й били личната й карта, дебитната й карта,
сумата от 10 /десет/ лева и златен пръстен, с тегло около три грама, с
гравиран отгоре надпис „BMW“ и малки камъчета около него. Вътре в
чантата й били секретните ключове за къщата. След като констатирала
липсата на чантата си, тя веднага погледнала към контакта, където предната
вечер оставила телефона си да се зарежда и видяла, че зарядното си стои в
контакта, но телефонът - марка „*****“, модел „*“, бял на цвят с черен на
цвят гръб без надпис и счупен дисплей с поставена сим карта с номер
*********** на оператор „Йеттел, го нямало.
Тогава свид. Т. Х. събудила мъжа си свид. М. М., който установил, че от
горнището, което бил оставил на стола в хола липсвало портмонето му.
Свидетелят М. М. се обадил на майка си - свид. Ф. Р. А., която веднага дошла
и след като се запознала със случилото се, се обадила на полицията.
Междувременно, подс. С. М. Ю., след като се събудил, отишъл в
заложна къща намираща се в кв. „*****“, ул. „*****“ № *. На работа по това
време бил свидетелят С. П. Д.. Там продал откраднатия от него златен
пръстен за сумата от 180 лева, като предоставил лична карта на името на М.
И. Я. - негов роднина, който бил в чужбина, а след като преровил дамската
чанта, я изхвърлил в един контейнер.
Веднага след получаване на сигнала за проникване в дома, намиращ се
на ул. „*****“ № * в град Х. на 21.05.2022 г. в РУ на МВР - Хасково, на място
бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били установени и
иззети три броя дактилоскопни следи от прозореца, през който било
проникнато в къщата. Бил фиксиран и метален предмет с формата на щанга,
непосредствено под прозореца от външния край на земята пред прозореца, а
по дограмата на същия били фиксирани следи от разбиване.
В хода на досъдебното производство била назначена дактилоскопна
експертиза, а според заключението на която вещото лице следа №1, иззета от
вътрешната страна на прозореца и №3, иззета от външната страна на
прозореца, са оставени от подс. С. М. Ю..
При проведените интензивни ОИМ бил установен подс. С. М. Ю., който
3
с протокол за доброволно предаване предал портфейл, лична карта, СУМПС,
издадени на името на М. Х. М., както и лична карта и дебитна карта издадени
на Т. М. Х..
Бил установен свидетеля С. П. Д., работещ в заложна къща в кв.***** в
гр.Х., който в показанията си посочил, че именно подс. С. М. Ю. продал
златен пръстен с гравирана емблема „BMW“.
Извършени бил и оглед на приобщени веществени доказателства.
Според заключението на вещото лице по назначената оценъчна
експертиза на инкриминираните вещи, стойността на процесните движими
вещи към дата 21.05.2022г. е както следва: - 1 бр.телефон марка „*****“,
модел „6“, втора употреба - 105,00 лева; 1 бр.златен пръстен с тегло 3 г -
181,50 лева; 1 бр.дамска кожена чанта, втора употреба - 7,50 лева; 1 бр.дамско
кожено портмоне, втора употреба - 7,00лв; 2 бр. секретни ключа - 8,00 лева;
мъжко кожено портмоне, втора употреба - 8,00 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи,
справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лице по
назначената на досъдебното производство съдебно – оценителна и
дактилоскопна експертизи, всички преценени във връзка с изявленията на
подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от него в
съдебната фаза признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият С. М. Ю. от град Хасково
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
под състава на по чл.195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т.7, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1
от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен
към наказателна отговорност, тъй като на 21.05.2022 г. в град Хасково, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот /деформиране на
дограмата на прозорец/ и чрез използване на техническо средство - метален
лост, отнел чужди движими вещи, а именно: - 1 бр. мобилен телефон марка
„*****“, модел „*“, на стойност 105,00 лева, 1 бр. златен пръстен, на стойност
181.50 лева, 1 бр. дамска кожена чанта, на стойност 7.50 лева, 1бр. дамско
кожено портмоне, на стойност 7.00 лева, 2 бр. секретни ключа, на стойност
8.00 лева и сумата от 10 лева, от владението на Т. М. Х. от град Хасково, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както и 1 бр.
мъжко кожено портмоне, на стойност 8.00 лева от владението на М. Х. М. от
гр.Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, или
4
всичко на обща стойност 327.00 лева, като деянието е извършено повторно,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление
и не е маловажен случай.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна
на всяко от деянията, механизма на осъществяването им, техния предмет
както авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил
същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от него, с оглед
направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което се
потвърждава от събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени в съдебна фаза на процеса. Не е спорен и моментът с
установяване, на база интерпретацията на също безпротиворечиво
установените факти, наличието на квалифициращия признак по т. 3 на чл.
195, ал. 1 от НК, доколкото характеристиката на дограмата, без значение е
вида, е такава, че тя представлява по своята същност и предназначение
преграда, предназначена за заключване и ограничаване на достъпа на трети
лица до вещите намиращи се в помещението. Чрез физическото й
преодоляване, т.е повреждане подсъдимият си е осигурил достъп до
инкриминираните вещи, а начинът, по който я е преодолял обосновава и
квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК - чрез използване на
техническо средство, тъй като използваният от подс. С. М. Ю. метален
предмет – лост, шина му е послужила от отвори прозореца, т.е. с помощта на
инструмента той е извършил техническа операция.
По отношение на повторността по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, като
обективен признак на деянието, а оттам и определяща за правната му
квалификация, следва да се изтъкне, че от обективните данни по делото,
касаещи механизма на осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата,
свързани с дързостта при осъществяване на инкриминираната деятелност от
страна на подсъдимия – касае се за посегателство срещу собствеността в
момент, в който собствениците на вещите са спели в дома си предпоставят
невъзможността случаят да бъде квалифициран като маловажен, въпреки
общата стойност на предмета на престъплението – под минималната работна
заплата. За квалифицирането на случая като маловажен и разколебаване на
извода за възможност за квалификация на кражбата по т. 7 на чл. 195, ал. 1
НК е необходимо процесният случай, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
вината обстоятелства, да разкрива по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. В случая
се касае се деяния против собствеността, с правна квалификация съответно
чл. 194 и чл. 195, ал. 1, т. т. 3, т. 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК,
като въпреки ниската стойност на отнетите вещи, нито едно от деянията не би
могло да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, тъй като обуславят основание за носене на по-тежка отговорност,
какъвто е обективният признак „повторност“. Налице е квалифициращият
признак “повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като деянието,
5
извършено от подсъдимия за посочения период от време е довършено преди
да изтече срокът по чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните за съдимостта
на подсъдимия и конкретно осъжданията на последния към датата на
извършване на деянието, описано в обвинителния акт – с Присъда № 31 от
07.12.2017 г. г. на Районен съд - Харманли по НОХД № 382/2017 г., в сила от
22.12.2017 г., с която му е определено по реда на чл. 23 НК наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 69, ал. 1 НК с изпитателен срок от 2 години. Цитираното
осъждане на подсъдимия, предхождащо инкриминираната дейност, за която е
привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, обосновава
извода, че деянието следва да се квалифицира като извършено при условията
на „повторност” по чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, съответно правилна
се явява и дадената в обвинителния акт квалификация на извършената кражба
по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, независимо от настъпилата реабилитация в 5 –
годишния срок по цитираната разпоредба по - горе. Непълнолетието за
първото престъпление също не изключва повторността за разлика от
рецидива. Липсата на възможност да се приеме, че случаят е с по – ниска
степен на обществена опасност от обикновените, навежда на извода, че
обосновано и в съответствие с материалния закон деянието е квалифицирано
и по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК. Тази квалификация изключва възможността за
приложение на привилегирования състав и по чл. 195, ал. 4 НК.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено
умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си лишава от
фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им в
негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът
взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието,
както и стойността на предмета на престъплението – под размера на
минималната работна заплата, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на деянието. При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Подсъдимият С. М. Ю. формално е с необременено съдебно
минало, с оглед настъпилата реабилитация за коментираното по – горе
осъждане, като за същия са събрани негативни характеристични данни за
личността му, както вече бе изтъкнато. Изложеното обосновава извода за
степента на обществена опасност на дееца и следва да бъдат отчетено от съда
като отегчаващо отговорността обстоятелство, с оглед личността му. От друга
страна обаче, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
сравнително младата възраст на подсъдимия, съдействието, което деецът е
оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по -
бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално
поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които
6
допринесе за изясняване на обективната истина по делото. Наред с това, не
могат да бъдат пренебрегнати и данните за личността на подсъдимия.
Преценявайки изложеното, в контекста на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете,
че наказанието за подсъдимия С. М. Ю. може да бъде определено при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но само с оглед принципа, залегнал в
текста на чл. 58а, ал. 4 НК - да предоставя по – благоприятно разрешение за
него. В случая той не би бил спазен с налагане на наказание под минимума на
фона на преценка за индивидуализация на наказанието лишаване от свобода
под специалния минимум за срок от 10 месеца. По този начин съдът прие
подход предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” да бъде
наложено за срок от 1 година, съобразно предвидения в приложимата правна
норма от особената част на НК минимум, а след редукцията по чл. 58а, ал. 1
от НК – определено и наложено за срок от 8 месеца. Така определеният
размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото, а поради наличието на формалните
предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК и липсата на необходимост от ефективно
изтърпяване, изпълнението му бе отложено с изпитателен срок от 3 години.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият С. М. Ю. бе признат за
виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в
размер на 345.52 лева, представляваща направени по досъдебното
производство разноски за възнаграждения на вещи лица, а по сметка на
Районен съд – Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща
държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение на приобщения като веществено доказателство по
делото 1 бр. метален предмет – шина, щанга, намиращ се на съхранение в РУ
на МВР – Хасково, съдът прие, че е налице основанието по чл. 53, ал. 1, б. „а“
от НК да бъде постановено отнемането му в полза на Държавата, тъй като
липсва спор, че е послужил за извършването на деяние, което без съмнение е
умишлено и се явява средство за извършването на престъплението, за което
подсъдимият бе признат за виновен, а след влизане в сила на присъдата и в
случай, че се установи, че е вещ без стойност или с незначителна стойност,
същата бе постановено с присъдата да се унищожи по реда на ПАС
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

7

Председател:


8
Съобщи за изтекли лични данни