Р Е Ш Е Н И
Е
гр.Б. С.,12.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 28 май, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНд.№ 78/2020г. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
М.Н. ***, с ЕГН **********, е обжалвала НП № 1141/26.09.2019г. на Началник РУ - Б. С., при ОД на МВР-Враца, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лв., на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, за нарушение на чл.7 от ЗБЛД.
ПРОИЗВОДСТВОТО
Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции, и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 19.09.2019 г. Р.Х.М. – младши полицейски инспектор при РУ-Б. С. съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 1141 на жалбоподателката за това, че на 19.09.2019 г., около 17.00 часа, в гр.Б. С. при извършена полицейска проверка в сградата на РУ било установено, че М.Н. Г. не е положила достатъчно усилия по опазване от загубване на личната си карта. Според актосъставителя въззивникът е извършил нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката и на свидетеля Н.П.М.. АУАН бил предявен същия ден на Г., подписан без възражения по него. Няма депозирани писмени възражения срещу АУАН в законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал НП № 1141/26.09.2019г., като е възприел изцяло констатациите, описани в акта за установяване на административно нарушение и е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, тъй като при извършената полицейска проверка лицето заявило, че личната карта е изгубена, за което е наложил административно наказание глоба в размер на 30 лева. Именно това наказателно постановление се обжалва.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 1141/19.09.2019г., НП № 1141/26.09.2019г., заверено копие лична карта на жалбоподателката, Заповед № 8121з-818/09.07.2015г., Заповед № 8121з-493/01.09.2014г., както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Р.Х.М. - актосъставител, и Н.П.М.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи:
АУАН е съставен от полицейски инспектор –
компетентно длъжностно лице съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗБЛД,
Заповед № 8121з-493 от 01.09.2014 г. и Заповед № 8121з-818 от 09.07.2015 на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началника на РУ
- Б. С., при ОД на МВР-Враца съгласно разпоредбата на
чл.84 ал.2 от ЗБЛД и Заповед № 8121з-493 от 01.09.2014 г. на министъра на
вътрешните работи.
Според чл.7 ал.1 от ЗБЛД гражданите,
притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане,
унищожаване или загубване. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД се
наказва с глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи
български личен документ.
Съдът счита, че административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е протекло при допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на НП, без да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
На първо място, в наказателното постановление
нарушението на Г. е описано като – при
извършена полицейска проверка лицето заявява, че личната карта е изгубена. Според
разпоредбата на санкционната норма деецът трябва лично да изгуби български
личен документ. Съгласно чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания
за да се квалифицира едно деяние като административно нарушение, то трябва да е
извършено виновно. Не е посочено в наказателното постановление какво точно
деяние е извършил въззивника, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и каква е субективната страна на деянието.
На второ място, съдът констатира, че нито в
акта за установяване на административно нарушение, нито в атакуваното
наказателно постановление се съдържа датата на извършеното нарушение - един от
задължителните реквизити на тези актове, регламентирани в разпоредбите на чл.42
т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено обстоятелство, касаещо
индивидуализиране на времето на извършване на нарушението, което от своя страна
има значение за определяне началния момент, от който започва да тече давност.
Посочена е единствено датата на установяване на нарушението. Допуснатото
нарушение също е съществено нарушение на императивни норми, засягащо защитата
на нарушителя и правото му на такава. Изискванията към реквизитите на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление /чл.42
и чл.57 от ЗАНН/, имат за цел да осигурят на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице възможността да организира
ефективна защита, както по правото, така и по фактите и в двете фази на
производството - производството пред административния орган по издаване на
наказателното постановление и производството пред съда по обжалването му.
Когато някой от тези реквизити липсва или е опорочен до степен неподлежаща на
саниране по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съдът следва да отмени крайния акт -
обжалваното наказателно постановление, като постановено при съществено
нарушение на закона.
В конкретния случай административният орган е
нарушил и разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Тази правна норма не дава
възможност за налагане на административно наказание, въпреки обстоятелството,
че нарушителят е извършил деянието виновно, след като има основание за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен
случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта,
обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част
на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Преценката за „маловажност” на
случая подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по
тълк. н.д. 1/2005 г./, доколкото е свързана с правилното приложение на
материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка
на обжалваното решение. Съда намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и
дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, където като „маловажен случай” е определен този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Съдът като взе предвид факта, че въпреки изгубването на личната
карта, това не е довело до настъпването на вредни последици, счита, че
административно-наказващият орган не е следвало да издава наказателно
постановление, а да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на гореизложените мотиви, съдът
намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 1141/26.09.2019г. на Началник РУ - Б. С., при ОД на МВР-Враца, с което на М.Н. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00 лв., на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, за нарушение на чл.7 от ЗБЛД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: