№ 14303
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110106951 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. С. С. срещу „ЕОС матрикс“ ЕООД,
с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи поради погасяване по давност вземания по
Изпълнителен лист от 27.04.2012 г., издаден по частно гражданско дело №
19505/2012 г. на Софийския районен съд, 65. състав, в полза на „Обединена
българска банка“ АД, а именно – 2621,85 лева – главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва от 19.04.2012 г. до окончателното плащане;
258,60 лева – договорна лихва за периода 16.05.2011 г. – 18.04.2012 г.; 191,03
лева – наказателна лихва за периода 16.05.2011 г. – 18.04.2012 г., както и 340
лева разноски – вземане, прехвърлено на ответника с договор за цесия.
В исковата молба се твърди, че след издаване на заповед за незабавно
изпълнение по цитираното частно гражданско дело на Софийския районен
съд бил осъден да заплати горепосочените суми на „ОББ“ АД. След
настъпило в хода на изпълнителното производство правоприемство
настоящият кредитор бил „ЕОС матрикс“ ЕООД. Твърди се, че последното
валидно изпълнително действие по делото било налагане на запор на
18.10.2012 г., след това била настъпила перемпция и делото следвало да се
смята прекратено съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а след това има извършено
действие само на 18.05.2016 г. Твърди, че вземанията са погасени или с
изтичане на 3-годишна давност, или на 5-годишна такава, поради което иска
съдът да ги признае за недължими. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „ЕОС
матрикс“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва по допустимост.
1
Поддържа, че тъй като в момента по изпълнителния лист не било образувано
изпълнително дело, ищецът нямал интерес от иска. Поддържа, че до 2015 г.
давност по изпълнителното дело не текла с оглед тълкуването, дадено в
ППВС № 3/1980 г. Заявява, че давността била изтекла на 18.07.2021 г., като се
вземе предвид спирането, установено с ЗМДВИППП, и ответникът не бил дал
повод за завеждане на делото, тъй като имал естествено вземане и не е искал
изпълнителни действия. Поддържа, че ежемесечно подава данни към
Централния кредитен регистър. Възразява по претенцията за разноски. Моли
ищецът да посочи банкова сметка за заплащане на разноските.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 4 от изпълнително дело №
20128380404917 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Б. („изпълнителното
дело“) Изпълнителен лист от 27.04.2012 г. по частно гр. дело № 19505/2012 г.
на Софийския районен съд, 65. състав, ищецът Д. С. С. е осъден да плати на
„Обединена българска банка“ АД следните суми: 2621,85 лева – главница по
договор за кредит от 03.02.2011 г., ведно със законната лихва от 19.04.2012 г.
до окончателното плащане; 258,60 лева – договорна лихва за периода
16.05.2011 г. – 18.04.2012 г.; 191,03 лева – наказателна лихва за периода
16.05.2011 г. – 18.04.2012 г., както и 340 лева разноски.
Съгласно представена на лист 1 от изпълнителното дело молба с вх. №
23421/28.05.2012 г. по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД е
образувано по изпълнителния лист изпълнително дело № 20128380404917 на
ЧСИ М. Б., като с молбата е поискан запор върху трудовото възнаграждение
на ищеца.
Съгласно представени на лист 17 – 56 от изпълнителното дело
съобщения от ЧСИ Бъзински от 11.06.2012 г. последният е опитал да наложи
запори по банковите сметки на ищеца, но не са установени авоари по тях, като
последният отговор на банка е от 31.10.2012 г. (на лист 53 от изпълнителното
дело).
ЧСИ М. Б. е изпратил до взискателя по описаното по-горе изпълнително
дело съобщение на 02.06.2016 г., но не са поискани изпълнителни действия.
Следващото поискано изпълнително действие е с молба на „Обединена
българска банка“ АД от 11.07.2017 г. (на лист 63 от изпълнителното дело),
като е поискан запор на трудово възнаграждение на ищеца.
Съгласно представена на лист 75 от изпълнителното дело молба от
ответника – „ЕОС матрикс“ ЕООД, същото е поискало на 07.02.2018 г. да
бъде конституирано като взискател по описаното по-горе изпълнително дело
в качеството си на цесионер на „Обединена българска банка“ АД, като в
молбата са описани документи за упълномощаване на ответника да съобщи за
извършено прехвърляне на вземането. С молбата е поискан запор на банкови
сметки на ищеца. Няма данни за други изпълнителни действия по описаното
изпълнителното дело.
2
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Тъй като от последното искане за извършване на изпълнително
действие по представеното изпълнителното дело – 07.02.2018 г., до
образуване на настоящото дело с искова молба от 08.02.2023 г. са изминали 5
години, е изтекла давността по
чл. 117, ал. 2 ГПК следи издаване на изпълнителен лист, т.е. вземането се е
погасило по давност след започване на принудително изпълнение и вече не се
дължи принудително. Следователно искът следва да се уважи.
Дори да се има предвид спирането на давностния срок съгласно чл. 3,
ал. 2 ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. (съгласно § 13
ЗИДЗМДВИП, обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.), съдът следва да има предвид, че
не са извършени и никакви други действия по изпълнителното дело до датата
на изискването му от съда на 15.06.2023 г., като следва да се вземе предвид и
теченето на давностния срок в този период съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
поради което вземането със сигурност е погасено по давност към датата на
приключване на съдебното дирене – дори и да следва съдът да има предвид по
настоящото дело друг момент на погасяване на вземането, то по последващо
дело, заведено от ищеца, искът би се уважил.
Възраженията на ответника, че вземането продължавало да съществува
нямат отношение към предмета на спора. Делото е за установяване на
дължимост на вземане, за което е допуснато принудително изпълнение – чл.
439, ал. 1 ГПК, и съдът следва да се произнесе има ли подлежащо именно на
принудително вземане. Щом не може да има принудително изпълнение, искът
следва да се уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора и тъй като ответникът не признава иска, а го
оспорва, той следва да отговаря за разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът представя договор за адвокатски хонорар от 640 лева и разписка за
плащане в брой (на лист 6 от делото), като хонорарът следва да се намали по
възражение на ответника до 400 лева съобразно фактическата и правна
сложност на делото. На ищеца следва да се присъдят и 50 лева държавна
такса, или общо 450 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. С. С.
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК по
отношение на „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров – Казанджията“,
№ 4 – 6, че Д. С. С., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „О. к.“ *, бл. ***, вх.
*, ет. *, ап. **, не дължи на дружеството следните суми: 2621,85 лева (две
хиляди шестстотин двадесет и един лева и 85 ст.) – главница по договор за
3
кредит от 03.02.2011 г., ведно със законната лихва от 19.04.2012 г. до
окончателното плащане; 258,60 лева (двеста петдесет и осем лева и 60 ст.) –
договорна лихва за периода 16.05.2011 г. – 18.04.2012 г.; 191,03 лева (сто
деветдесет и един лева и 3 ст.) – наказателна лихва за периода 16.05.2011 г. –
18.04.2012 г., както и 340 лева (триста и четиридесет лева) – разноски –
задължения по Изпълнителен лист от 27.04.2012 г. по частно гр. дело №
19505/2012 г. на Софийския районен съд, 65. състав, издаден в полза на
„Обединена българска банка“ АД, вземането по който е прехвърлено на
ответника с договор от 31.01.2018 г., и за което вземане е образувано лист
изпълнително дело № 20128380404917 на частен съдебен изпълнител М. Б..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС матрикс“ ЕООД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, кв. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петров – Казанджията“, № 4 – 6, да плати на Д. С. С., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „О. к.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, с банкова
сметка с IBAN: BG89 UBBS 8002 5055 6165 40, при „Обединена българска
банка“ АД, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4