Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи декември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 6088/ 2017 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от П.Г. срещу К.Т.И. ЕООД, *** следните обективно кумулативно
съединени искове:
I./ искове с правно основание чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2 566, 10 лв., претендирана като остатък от неизплатено нетно
трудово възнаграждение за периода от месец януари 2015г. до месец април 2016г.
/вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава
възлизаща на 473, 29 лв. в размер на законната лихва върху всеки неизплатен
остатък от нетно трудово възнаграждение, считано от деня следващ падежа -
тридесето число на месеца, следващ положения труд до деня предхождащ подаване
на исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, както следва:
1./ нетно трудово възнаграждение за
месец януари 2015г. в размер на 216 лв. и обезщетение за забава в размер на 49,
77 лв. за времето от 01.02.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
2./ нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2015г. в размер на 216 лв. и обезщетение за забава в размер на
48, 08 лв. за времето от 01.03.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
3./ нетно трудово възнаграждение за
месец март 2015г. в размер на 216 лв. и обезщетение за забава в размер на 46,
23 лв. за времето от 01.04.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
4./ нетно трудово възнаграждение за
месец април 2015г. в размер на 216 лв. и обезщетение за забава в размер на 44,
42 лв. за времето от 01.05.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
5./ нетно трудово възнаграждение за
месец май 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер на
41, 92 лв. за времето от 01.06.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
6./ нетно трудово възнаграждение за
месец юни 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер на
40, 15 лв. за времето от 01.07.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
7./ нетно трудово възнаграждение за
месец юли 2015г. в размер на 212, 77 лв. и обезщетение за забава в размер на
38, 32 лв. за времето от 01.08.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
8./ нетно трудово възнаграждение за
месец август 2015г. в размер на 212, 77 лв. и обезщетение за забава в размер на
36, 48 лв. за времето от 01.09.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
9./ нетно трудово възнаграждение за
месец септември 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер
на 34, 70 лв. за времето от 01.10.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
10./ нетно трудово възнаграждение за
месец октомври 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер
на 32, 87 лв. за времето от 01.11.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
11./ нетно трудово възнаграждение за
месец ноември 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер
на 31, 09 лв. за времето от 01.12.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./;
12./ нетно трудово възнаграждение за
месец декември 2015г. в размер на 212, 76 лв. и обезщетение за забава в размер
на 29, 25 лв. за времето от 01.01.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./;
13./ нетно трудово възнаграждение за
месец януари 2016г. в размер на 272, 16 лв. и обезщетение за забава в размер на
35, 07 лв. за времето от 01.02.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./;
14./ нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2016г. в размер на 272, 16 лв. и обезщетение за забава в размер
на 32, 88 лв. за времето от 01.03.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./;
15./ нетно трудово възнаграждение за
месец март 2016г. в размер на 272, 16 лв. и обезщетение за забава в размер на
30, 53 лв. за времето от 01.04.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./;
16./ нетно трудово възнаграждение за
месец април 2016г. в размер на 642, 01 лв. и обезщетение за забава в размер на
66, 65 лв. за времето от 01.05.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./;
II/. искове с правно осн. чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 463
лв., претендирана като неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2015г. и 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава в общ размер на 60, 21 лв., както следва: 1./ сумата от
356, 15 лв. за 10 дни от 2015г. и обезщетение за забава в размер на 48, 97 лв.
за периода от 01.01.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./ и сумата от 106, 85 лв. за 3
дни от 2016г. и обезщетение за забава в размер на 11, 24 лв. за времето от
26.04.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./.
Претендират се и сторените по делото
съдебно – деловодни разноски.
Ищецът П.Г. твърди, че за времето от
17.04.2014г. до 26.04.2016г. е заемал в К.Т.И. ЕООД по силата на сключен трудов
договор 51/17.04.2014г. длъжността „сервизен техник” с уговорено брутно месечно
трудово възнаграждение в размер на 600 лв., платимо до тридесето число на
месеца, следващ календарния месец, през който е положен труда. На 26.04.2016г.
трудовото правоотношение е прекратено.
Твърди се, че работодателят не е
изплатил дължимото в пълен размер и полагащо се за положения труд нетно трудово
възнаграждение за времето от месец януари 2015г. до 26.04.2016г., обезщетение
за забава съизмеримо със законната лихва и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2015г. и 2016г., което обуславя и правния интерес от
завеждане на осъдителни претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К.Т.И.
ЕООД не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните
пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна:
Не са спорни
следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и
относими доказателствени средства, а именно, че страните са били обвързани от
валидно възникнало за неопределено време трудово правоотношение по трудов
договор 51/17.04.2014г. /л. 4/, по силата на което П.Г. е заемал в К.Т.И. ЕООД длъжността „сервизен
техник” с уговорено брутно трудово възнаграждение от 600 лв. и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит от 0, 6 % за всяка
госина трудов стаж,
платимо до 30 – то число на месеца, следващ полагането на труд.
В чл. 7, т. 2 от сключения договор, е
уговорено, че служителят има право да получи месечен бонус, базиращ се на
постигнатите от служителя и поставени от работодателя цели, съгласно
допълнително определена бонусна система.
Безспорно е, че възникналото трудово
правоотношение, е прекратено със заповед 42/26.04.2016г. на работодателя, на осн. чл. 325, ал. 1 т. 1 КТ /л. 57/.
За времето от сключваме на трудовия
договор до момента на прекратяването му трудовото правоотношение не е изменено по
съгласие на страните.
В съдебно заседание, ищецът П.Г.
признава, че е получавал дължимото за положения от него труд нетно трудово
възнаграждение по банкова сметка, ***.
Заявява още, но след изслушване на
експерта по допуснатата ССчЕ, че по устна уговорка с
работодателя е получавал бонуси през първата година от сключване на трудовия
договор.
През 2015г. и 2016г. работодателят не
е предоставял бонуси над получаваното възнаграждение, тъй като е бил финансово
затруднен.
В хода на устните състезания ищецът П.Г.
настоява да получи разликата между сумите, посочени в Образец УП 2 и полученото
нетно трудово възнаграждение.
Представените от ищеца писмени
документи сочат, че работодателят К.Т.И. ЕООД, чрез едноличния собственик на
капитала, е декларирал под страх от наказателна отговорност пред НОИ, че за
посоченото време от 22.04.2014г. до 26.04.2016г. работникът П.Г. е получил
нетно трудово възнаграждение, както следва: за 2014г. - 8 311, 14 лв., за
2015г. - 10 080 лв. и до месец април 2016г. - 21 940, 14 лв., която
информация следва послужи за определяне пенсията за осигурителен стаж и възраст
на П.Г..
Работодателят е декларирал още, че
върху посочените суми са внесени всички осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1 КСО
при спазване разпоредбите на чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 46 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж.
За невярно вписани данни виновните
длъжностни лица, подписали удостоверението, носят отговорност по чл. 349 и чл.
350 КСО.
Или, ищецът настоява да получи разликата
между минималния осигурителния доход, съответен на заемната длъжност за всяка
година и получаваното нетно трудово възнаграждение, поставяйки знак за
равенство между брутното трудово възнаграждение и осигурителния доход.
Трудово възнаграждение е парично плащане
от работодателя на работника за престираната от него
работна сила. Съгласно чл. 3 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата
брутната работна заплата се състои от 1./ основна работна заплата определена съгласно действащата
нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, 2./ допълнителни трудови възнаграждения,
определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в
колективен трудов договор и други трудови възнаграждения, определени в
нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
Съгласно чл. 6, ал. 2, изр. 1 КСО доходът,
върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения,
включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от
трудова дейност.
За лицата, които се осигуряват на
основание работа по трудово или приравнено на него правоотношение се определя
минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии.
Това са така наречените осигурителни прагове. Целта е да се преодолее
практиката на заобикаляне на задълженията относно определянето на размера на
осигурителните вноски чрез формално определяне на трудовите възнаграждения, по
– малки от реално заплащаните.
Минималният размер на осигурителния
доход се определя, за да се гарантират постъпления на минимум от средства по
осигурителните фондове и сравнително приемлив абсолютен размер на
осигурителните плащания.
Минималният осигурителен праг за кода
4637 на икономическата дейност, осъществявана от ответното дружество – търговия
на едро на кафе е бил 840 лв., а от 01.01.2016г. на 910 лв., съобразно
изготвеното заключение по съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ/.
От заключението на допуснатата и
оспорена от ищеца съдебно – счетоводна експертиза се установява, че работодателят
е начислявал осигурителни вноски върху минималния осигурителен праг, удържайки
ги от брутното трудово възнаграждение на служителя.
Доколкото работодателят не е
предоставил доказателства установяващи заплащането на осигурителни вноски и
ДОД, то експертът не е в състояние да отговори на въпроса дали те са реално
заплатени. Отговорът на този въпрос е ирелевантен при
определяне пенсията за осигурителен стаж и възраст.
Или, въз основа на изложеното следва
да се направен извод, че размерът на брутното трудово възнаграждение не е равен
на този на минималния осигурителен доход.
Работодателят дължи на работника брутното
или нетното трудово възнаграждение за положения труд в размера, уговорен в
трудовия договор, а заплащането му съставлява изпълнение на задължение,
произтичащото от трудовото правоотношение.
Осигурителят по смисъла на чл. 5, ал.
1 КСО е задължен по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица,
с което същият изпълнява публичноправните си задължения към Държавата. За
неизпълнение на тези задължения виновните лица се наказват с глоба.
Осигурителният доход служи като
основа за изчисляване на осигурителни вноски и на дължимите контрибутивни
осигурителни плащания /обезщетение за временна неработоспособност, пенсия за
осигурителен стаж и възраст и др./, независимо дали работодателят е начислил и
изплатил или начислил, но неизплатил брутни месечни възнаграждения или
неначислените месечни възнаграждения.
Следователно работникът няма право да
получи от работодателя разликата между осигурителния доход и нетното трудово
възнаграждение.
За установяване размера на заявените
претенции по инициатива на ищеца е допусната ССчЕ,
изготвена въз основа на доказателствата по делото и извлечение от банковата
сметка на П.Г., открита в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, по която работникът е получавал
нетното си трудово възнаграждение.
Извлечението от банковата сметка на
служителя сочи, че работодателят е извършвал вътрешнобанкови преводи на суми, с
които е заплащал нетното трудови възнаграждение.
Работодателят не е оказал съдействие
на експерта при изготвяне на заключението. За времето от месец януари 2015г. до
месец март 2015г. /вкл./ експертът не е в състояние да отговори на въпроса дали
работодателят е заплатил остатъка от дължимото нетно трудово възнаграждение.
Като съобрази, че за последиците от
възпрепятстване на доказването по чл. 161 ГПК, страните са предупредени с
определение по чл. 140 ГПК, инкорпорирано в проекта за доклад по делото, то съдът
приема, че за времето от месец януари 2015г. до месец март 2015г. /вкл./
работодателят не е изпълнил основното си задължение по трудовото правоотношение
да заплаща нетно трудово възнаграждение, поради което претенцията е основателна
за сумата от 648 лв. или по 216 лв. за всеки един от месеците, в който е
положен труда, до който размер искът е основателен при спазване на диспозитивното начало, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
Работодателят не е заплатил на
служителя нетното трудово възнаграждение и за месец април 2016г. в размер на
393, 83 лв., до който размер предявеният иск, е основателен, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
За останалата част от заявения период
работодателя е заплатил дължимото нетно трудово възнаграждение.
Неговият размер не е заплащан на
падежа – до тридесето число на месеца, следващ този, в който е положен труда
/чл. 7, ал. 3 от договора/.
Работодателят дължи плащане на
трудовото възнаграждение на 30 число от месеца, следващ този, през който
служителят е престирал труд. След тази дата
работодателят е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня следващ тридесето число на месеца, през който е положен труда до датата на
исковата молба, а в конкретния случай от първо число, така както е заявено от
ищеца.
Изчислен с помощта на лихвен
калкулатор в табличен вид обезщетенията за забава в размер на законната лихва
върху неизплатените на падежа възнаграждения за положен труд, възлизат на
|
2015г. |
януари |
Неплатена сума |
Падеж |
Дължимо НТВ |
Дължимо обезщетение за забава и период |
Отхвърлена част/период |
|
216 лв. |
28.02.2015г. |
216 лв. |
48,
09 лв. 01.03.2015г.
до 08.05.2017г. /вкл./ |
1, 68 лв. 01.02.2015г. до 28.02.2015г. /вкл./ |
||
|
февруари |
216 лв. |
30.03.2015г. |
216 лв. |
46,
23 лв. 01.04.2015г.
до 08.05.2017г. /вкл./ |
1, 85 лв. 01.03.2015г. до 29.03.2015г. /вкл./ |
|
|
март |
216 лв. |
30.04.2015г. |
216 лв. |
44,
42 лв. 01.05.2015г.
до 08.05.2017г. /вкл./ |
1, 81 лв. 01.04.2015г. до 29.04.2015г. |
|
|
|
Платена сума |
Падеж |
Дата на плащане |
Дължимо
обезщетение за забава и период |
Отхвърлена
част и период |
|
|
април |
216 лв. |
30.05.2015г. |
01.06.2015г. |
- |
44, 42 лв. 01.05.2015г. до 08.05.2017г. |
|
|
май |
212, 76 лв. |
30.06.2015г. |
10.07.2015г. |
0,
59 лв. 01.07.2015г.
до 10.07.2015г. |
41, 33 лв. 01.06.2015г. до 30.06.2015г. /вкл./ и за
периода от 11.07.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./ |
|
|
юни |
212, 76 лв. |
30.07.2015г. |
17.07.2015г. |
- |
40, 15 лв. 01.07.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./ |
|
|
юли |
212, 77 лв. |
30.08.2015г. |
02.09.2015г. |
0,
18 лв. 31.08.2015г.
до 02.09.2015г. |
38, 14 лв. 01.08.2015г. до 30.08.2015г. /вкл./ и от
03.09.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./ |
|
|
август |
212, 77 лв. |
30.09.2015г. |
30.09.2015г. |
- |
36, 48 лв. 01.09.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./ |
|
|
септември |
212, 76 лв. |
30.10.2015г. |
02.11.2015г. |
0,
12 лв. 01.11.2015г.
до 02.11.2015г. /вкл./ |
34, 58 лв. 01.10.2015г. до 30.10.2015г. /вкл./ И от 03.11.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./ |
|
|
октомври |
212, 76 лв. |
30.11.2015г. |
17.12.2015г. |
1,
01 лв. 01.12.2015г.
до 17.12.2015г.
|
31, 86 лв. 01.11.2015г. до 30.11.2015г. /вкл./ и от
18.12.2015г. до 08.05.2017г. /вкл./ |
|
|
|
ноември |
212, 76 лв. |
30.12.2015г. |
27.01.2016г. |
1,
66 лв. 31.12.2015г.
до 27.01.2016г. |
29, 43 лв. 01.12.2015г. до 30.12.2015г. и от
28.01.2016 г. до 08.05.2017г. /вкл./ |
|
|
декември |
212, 76 лв. |
30.01.2016г. |
11.03.2016г. |
2,
43 лв. 31.01.2016г.
до 11.03.2016г. |
26, 82 лв. 01.01.2016г. до 30.01.2016г. /вкл./ и от
12.03.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./ |
|
2016г. |
Януари |
272, 16 лв. |
29.02.2016г. |
23.03.2016г. – 250
лв. и на 28.04.2016г. – 22, 16 лв. |
1,
60 лв. 01.03.2016г.
до 23.03.2016г. върху сумата от 250 лв. И 0,
22 лв. от 24.03.2016г. до 28.04.2016г. върху сумата
от 22, 16 лв.
|
33, 25 лв. 01.02.2016г. до 29.02.2016г. /вкл./ и от
29.04.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./ |
|
Февруари |
272, 16 лв. |
30.03.2016г. |
27.07.2016г. |
9, 01
лв. 31.03.2016г.
до 27.07.2016г. |
23, 87 лв. 01.03.2016г. до 30.03.2016г. /вкл./ и от
28.07.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./ |
|
|
Март |
272, 16 лв. |
30.04.2016г. |
12.09.2016г. |
10,
23 лв. 01.05.2016г.
до 12.09.2016г. |
20, 30 лв. 01.04.2016г. до 30.04.2016г. /вкл./ и от
13.09.2016г. до 08.05.2017г. |
|
|
Април |
393 лв., неизплатено нетно трудово възнаграждение |
30.05.2016г. |
- |
37,
52 лв. за
периода от 31.05.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./ върху сумата от 393 лв. |
29, 13 лв. за периода от 01.05.2016г. до 08.05.2017г.
/вкл./ върху сумата от 249, 01 лв. |
|
|
|
|
|
|
|
|
До посочените в табличен вид суми,
предявените искове чл. 242, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1,
т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, следва да бъдат уважени, а за разликата над присъдените
до претендираните за посочените периоди, отхвърлени.
По
исковете с правно основание чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД
При прекратяване на трудовото
правоотношение, служителят П.Г. има право на парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 6 работни дни от 2015г. в размер на 164, 62 лв. и за 6
работни дни от 2017г. в размер на 164, 62 лв., установено от заключението на
допуснатата ССчЕ.
Ответникът не твърди и съответно не
доказва, че е изплатил дължимото обезщетение, поради което искът по чл. 224,
ал. 1 КТ, е основателен до размера на сумата от , от която 164, 62 лв. за 6
работни дни от 2015г. и 82, 32 лв. /27, 44 лв. за 1 ден * 3 работни дни / за 3
работни дни, така както е заявено в исковата молба за 2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 463 лв., предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ, подлежи на
отхвърляне.
Относно лихвата действа правилото, че
тя се дължи след покана, а ако такава не е връчена – от датата на исковата
молба. В този смисъл е ТР № 3/1996г. ОСГК на ВКС, съгласно което лихва върху
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал.
2 ЗЗД. При липса на покана от датата на предявяване на исковата молба. Това
разрешение е приложимо и при всички обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение.
По делото е представена покана,
изпратена от работника и получена от представител на К.Т.И. ЕООД на
14.06.2016г., с която работодателят е поканен да заплати в седемдневен срок от
връчването й дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
В срока за доброволно изпълнение,
изтекъл на 21.06.2016г., работодателят не е изплатил дължимото обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ, поради което считано от 22.06.2016г., е изпаднал в забава и
дължи мораторна лихва върху сумата от 164, 62 лв. за
периода от 22.06.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./, възлизаща на 14, 71 лв. и върху
сумата от и 82, 32 лв. за същия период, възлизаща на 7, 35 лв. , до който размер искът следва да
бъде уважен.
За разликата над сумата от 14, 71 лв.
до претендираната от 48, 97 лв. за периода от
01.01.2016г. до 21.06.2016г. /вкл./ искът подлежи на отхвърляне, както и за
горницата от 7, 35 лв. до 11, 24 лв. за времето от 26.04.2016г. до 21.06.2016г.
/вкл./.
По разноските
При този изход на спора в полза на
ищеца П.Г. следва да се присъдят разноски за уважената част от претенциите
възлизащи на 278, 21 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на ответната страна К.Т.И.
ЕООД за отхвърлената част от исковете не се присъждат поради липса на искане.
Ответникът К.Т.И. ЕООД следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата
от 292, 74 лв., представляваща дължими държавни такси и депозит за изготвяне на
ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 216 лв. /двеста и шестнадесет
лева/, представляваща остатък от нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 48, 09 лв. /четиридесет и осем лева и девет
ст./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатения остатък от
нетно трудово възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от
01.03.2015г. до деня предхождащ подаване на исковата молба – 08.05.2017г.
/вкл./, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1, 68 лв. за времето от
01.02.2015г. до 28.02.2015г. /вкл./, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 216 лв. /двеста и шестнадесет
лева/, представляваща остатък от нетно трудово възнаграждение за месец
февруари 2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 46, 23 лв. /четиридесет и шест лева и
двадесет и три ст./, представляваща обезщетение за забава върху
неизплатения остатък от нетно трудово възнаграждение, съизмеримо със законната
лихва за периода от 01.04.2015г. до деня предхождащ подаване на исковата молба
– 08.05.2017г. /вкл./, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1, 85
лв. за времето от 01.03.2015г. до 29.03.2015г. /вкл./, на осн.
чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 216 лв. /двеста и шестнадесет
лева/, представляваща остатък от нетно трудово възнаграждение за месец март
2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 44, 42 лв. /четиридесет и четири лева и
четиридесет и две ст./, представляваща обезщетение за забава върху
неизплатения остатък от нетно трудово възнаграждение, съизмеримо със законната
лихва за периода от 01.05.2015г. до деня предхождащ подаване на исковата молба
– 08.05.2017г. /вкл./, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1, 81
лв. за времето от 01.04.2015г. до 29.04.2015г. /вкл./, на осн.
чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 216 лв. /двеста и
шестнадесет лева/, представляваща остатък от нетно трудово възнаграждение
за месец април 2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 44, 42 лв. /четиридесет и
четири лева и четиридесет и две ст./, представляваща обезщетение за забава
върху неизплатения остатък от нетно трудово възнаграждение, съизмеримо със
законната лихва за периода от 01.05.2015г. до деня предхождащ подаване на
исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 242
вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 212, 76 лв.
/двеста и дванадесет лева и седемдесет и шест ст/,
представляваща остатък от нетно трудово възнаграждение за месец май 2015г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 41, 33 лв. /четиридесет и един лева и тридесет
и три ст./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатения остатък
от нетно трудово възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от
01.06.2015г. до 30.06.2015г. /вкл./ и за времето от 11.07.2015г. до деня
предхождащ подаване на исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1,
т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 0, 59 лв. /петдесет и девет
ст./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатения остатък от
нетно трудово възнаграждение за месец май 2015г., съизмеримо със законната
лихва за периода от 01.07.2015г. до 10.07.2015г. /вкл./, на осн.
чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 212, 76 лв.
/двеста и дванадесет лева и седемдесет и шест ст/,
представляваща остатък от нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 40, 15 лв. /четиридесет лева и петнадесет
ст./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатения остатък от
нетно трудово възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от
01.07.2015г. до деня предхождащ подаване на исковата молба – 08.05.2017г.
/вкл./, на осн. чл. 242 вр.
чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 212, 77 лв.
/двеста и дванадесет лева и седемдесет и седем ст./, представляваща остатък
от нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 38,
14 лв. /тридесет и осем лева и четиринадесет ст./, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от нетно трудово
възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от 01.08.2015г. до
30.08.2015г. /вкл./ и за времето от 03.09.2015г. до деня предхождащ подаване на
исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 242
вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 0, 18 лв. /осемнадесет ст./,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатения остатък от нетно
трудово възнаграждение за месец юли 2015г., съизмеримо със законната лихва за
периода от 31.08.2015г. до 02.09.2015г. /вкл./, на осн.
чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 212, 77 лв.
/двеста и дванадесет лева и седемдесет и седем ст./, представляваща остатък
от нетно трудово възнаграждение за месец август 2015г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 36,
48 лв. /тридесет и осем лева и четиридесет и осем ст./, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от нетно трудово
възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от 01.09.2015г. до
деня предхождащ подаване на исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1,
т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 212, 76 лв.
/двеста и дванадесет лева и седемдесет и шест ст./, представляваща остатък
от нетно трудово възнаграждение за месец септември 2015г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 34,
58 лв. /тридесет и четири лева и петдесет и осем ст./, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от нетно трудово
възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от 01.10.2015г. до
30.10.2015г. /вкл./ и за времето от 03.11.2015г. до деня предхождащ подаване на
исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 242
вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 0, 12 лв. /дванадесет ст./,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатения остатък от нетно
трудово възнаграждение за месец септември 2015г., съизмеримо със законната
лихва за периода от 01.11.2015г. до 02.11.2015г. /вкл./, на осн.
чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 212, 76 лв.
/двеста и дванадесет лева и седемдесет и шест ст./, представляваща остатък
от нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2015г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 31,
86 лв. /тридесет и един лева и осемдесет и шест ст./, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от нетно трудово
възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от 01.11.2015г. до 30.11.2015г.
/вкл./ и за времето от 18.12.2015г. до деня предхождащ подаване на исковата
молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 1, 01 лв. /един лев и една
ст./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатения остатък от
нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2015г., съизмеримо със законната
лихва за периода от 01.12.2015г. до 17.12.2015г. /вкл./, на осн.
чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 212, 76 лв.
/двеста и дванадесет лева и седемдесет и шест ст./, представляваща остатък
от нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2015г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 29,
43 лв. /двадесет и девет лева и четиридесет и три ст./, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от нетно трудово
възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от 01.12.2015г. до
30.12.2015г. /вкл./ и за времето от 28.01.2016г. до деня предхождащ подаване на
исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 242
вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 1, 66 лв. /един лева и
шестдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава върху
неизплатения остатък от нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2015г.,
съизмеримо със законната лихва за периода от 31.12.2015г. до 27.01.2016г.
/вкл./, на осн. чл. 242 вр.
чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 212, 76 лв.
/двеста и дванадесет лева и седемдесет и шест ст./, представляваща остатък
от нетно трудово възнаграждение за месец декември 2015г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 26,
82 лв. /двадесет и шест лева и осемдесет и две ст./, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от нетно трудово
възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от 01.01.2016г. до
30.01.2016г. /вкл./ и за времето от 12.03.2016г. до деня предхождащ подаване на
исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 242
вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 2, 43 лв. /два лева и
четиридесет и три ст./, представляваща обезщетение за забава върху
неизплатения остатък от нетно трудово възнаграждение за месец декември 2015г.,
съизмеримо със законната лихва за периода от 31.01.2016г. до 11.03.2016г. /вкл./,
на осн. чл. 242 вр. чл.
128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за заплащане
на сумата от 272, 16 лв. /двеста
седемдесет и два лева и шестнадесет ст./, представляваща остатък от нетно
трудово възнаграждение за месец януари 2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 33,
25 лв. /тридесет и три лева и двадесет и пет ст./, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от нетно трудово
възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от 01.02.2016г. до 29.02.2016г.
/вкл./ и за времето от 29.04.2016г. до деня предхождащ подаване на исковата
молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 1, 60 лв. /един лев и
шестдесет ст./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатения
остатък от нетно трудово възнаграждение в размер на 250 лв. за месец януари
2016г., съизмеримо със законната лихва за периода от 01.03.2016г. до 23.03.2016г.
/вкл./ и сумата от 0, 22 лв. /двадесет и
две ст./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатения остатък
от нетно трудово възнаграждение в размер на 22, 16 лв. за месец януари 2016г.,
съизмеримо със законната лихва за периода от 24.03.2016г. до 28.04.2016г.
/вкл./, на осн. чл. 242 вр.
чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 272, 16 лв.
/двеста седемдесет и два лева и шестнадесет ст./, представляваща остатък от
нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 23,
87 лв. /двадесет и три лева и осемдесет и седем ст./, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатения остатък от нетно трудово
възнаграждение, съизмеримо със законната лихва за периода от 01.03.2016г. до
30.03.2016г. /вкл./ и за времето от 28.07.2016г. до деня предхождащ подаване на
исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 242
вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 9, 01 лв. /девет лева и една
ст./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатения остатък от
нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016г., съизмеримо със законната
лихва за периода от 31.01.2016г. до 27.07.2016г. /вкл./, на осн.
чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
заплащане на сумата от 272, 16 лв.
/двеста седемдесет и два лева и шестнадесет ст./, представляваща остатък от
нетно трудово възнаграждение за месец март 2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 20,
30 лв. /двадесет лева и тридесет ст./, представляваща обезщетение за забава
върху неизплатения остатък от нетно трудово възнаграждение, съизмеримо със
законната лихва за периода от 01.04.2016г. до 30.0.2016г. /вкл./ и за времето
от 13.09.2016г. до деня предхождащ подаване на исковата молба – 08.05.2017г.
/вкл./, на осн. чл. 242 вр.
чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 10, 23 лв. /десет лева и
двадесет и три ст./, представляваща обезщетение за забава върху
неизплатения остатък от нетно трудово възнаграждение за месец март 2016г.,
съизмеримо със законната лихва за периода от 01.5.2016г. до 12.09.2016г. /вкл./,
на осн. чл. 242 вр. чл.
128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 393 лв. /триста деветдесет и
три лева/, представляваща остатък от нетно трудово възнаграждение за месец
април 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 09.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 642, 01 лв. и сумата от 37, 52 лв. /тридесет и седем лева и
петдесет и две ст./, представляваща обезщетение за забава върху
неизплатения остатък от нетно трудово възнаграждение, съизмеримо със законната
лихва за периода от 31.05.2016г. до деня предхождащ подаване на исковата молба
– 08.05.2017г. /вкл./, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 29, 13 лв. върху претендирания остатък от нетно трудово
възнаграждение от 249, 01 лв. за месец април 2016г. за времето от 01.05.2015г. до деня предхождащ
подаване на исковата молба – 08.05.2017г. /вкл./, на осн.
чл. 242 вр. чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 164, 62 лв. /сто шестдесет и
четири лева и шестдесет и две ст./, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 6 работни дни от 2015г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 14, 71 лв. /четиринадесет лева и седемдесет и една ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмерима със законната лихва за периода
от 22.06.2016г. до 08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
разликата над присъдената сума от 164, 62 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 6 работни дни от 2015г. до пълния
претендиран размер от 356, 15 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 4 работни дни от 2015г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и за разликата над сумата от 14, 71 лв. до заявения
размер от 48, 97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.01.2016г. до 21.06.2016г. /вкл./, на осн. чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 82, 32 лв. /осемдесет и два
лева и тридесет и две ст./, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 3 работни дни от 2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 7,
35 лв. /седем лева и тридесет и пет ст./, представляваща обезщетение за
забава, съизмерима със законната лихва за периода от 22.06.2016г. до
08.05.2017г. /вкл./, на осн. чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу К.Т.И. ЕООД, *** искове за
разликата над присъдената сума от 82, 32 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни от 2016г. до пълния
претендиран размер от 106, 85 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 3 работни дни от 2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и за разликата над сумата от 7, 35 лв. до заявения
размер от 11, 24 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
26.04.2016г. до 21.06.2016г. /вкл./, на осн. чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Т.И. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.Г., ЕГН **********,***
сумата от 278, 21 лв. /двеста седемдесет
и осем лева и двадесет и една ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.И.
ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 292, 74 лв. /двеста деветдесет
и два лева и седемдесет и четири ст./, представляваща дължими държавни
такси и разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: