Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 29.12.2017г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:                                 

       Председател:  Невена Калинова

                                                                                  

при секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 745 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът “Джемко-03“ ЕООД ***, чрез управителя си и адвокат пълномощник твърди, че между него и ответника е сключена търговска сделка, по силата на която продал и предал на ответника стока, описана във Фактура N **********/17.04.2015г. на стойност 5 312.16 лв., която сума ответникът не заплатил, и която продадена стока представлява дърва за огрев.За целта били издадени превозни билети в полза на  купувача ответник с посочени в исковата молба номера от 30.03.2015г. и от  17.04.2015г. за общо 99 пространствени кубични метри дърва за огрев, които по съответните стандарти представлявали 63.240 тона дърва за огрев.За вземането си от 5 312.16лв, както и за мораторна лихва върху сумата за периода от 18.04.2015г. до 20.04.2017г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, вземането по която било оспорено от ответника в качеството му на длъжник.Моли да бъде установено вземането му по издадената заповед за изпълнение.Претендира разноски по настоящото и по заповедното производство.В съдебно заседание ищецът чрез адвокат пълномощник поддържа исковете.

 Ответникът ЕТ „Дерман-П. Н.“ гр.Кърджали, представляван от собственика физическо лице-търговец П. Л. Н., в срока по чл.131 от ГПК оспорва исковете при възражение, че не е получавал описаната в исковата молба стока и не е подписвал фактурата, материализираща продажбата, от която ищецът черпи правото си да получи цената на стоката.Оспорва  представените към исковата  молба превозни билети по съдържание и като неподписани от него или от упълномощено от него лице.Твърди, че е получил и заплатил дърва за огрев на стойност 2 074.80 лв. с ДДС и 2 798.88 лв. с ДДС, описани във фактури N **********/06.03.2015г. и N **********/31.03.2015г..Моли за отхвърляне на исковете.В съдебно заседание ответникът поддържа възраженията срещу иска чрез адвокат пълномощник.Претендира разноски по делото.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Предявен е по реда на  чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване вземане на ищеца спрямо ответника, произтичащо от договор за продажба на дърва за огрев,  за цената на продадената стока и за обезщетение за забава за периода  от 18.04.2015г. до 20.04.2017г., както и от 20.04.2017г. до окончателното плащане на цената на стоката.

Твърденията на ищеца са за търговска сделка между страните, при което приложими са разпоредбите на чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.318 и сл. от от ТЗ, както и на чл.294 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД относно претендираното обезщетение за забава.

Ищецът извежда легитимацията си на кредитор на претендираното от ответника вземане въз основа на издадена от него Фактура N **********/17.04.2015г., подписана от ответника, съгласно която са продадени дърва за огрев в количество 64.240 тона, при единична цена 70 лв., с обща стойност 5 312.16 лв. с ДДС по превозни билети от 30.03.2015г. и от 17.04.2015г..Ответникът оспорва получаването и подписването на фактурата, в която като получател е посочен П. Н.-физическото лице-търговец.Оспорването от ответника на авторството на положения за получател подпис във фактурата е успешно.Съгласно заключението на назначената по делото експертиза на подпис и почерк подписът за получател не е положен от ответника П. Л. Н..Заключението на експертизата не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно и обосновано.За да даде заключение,  вещото лице е използвало сравнителни образци от подписа на ответника като едноличен търговец, както и такива в базата данни „Документи за самоличност“ при МВР-Кърджали.Така фактурата е подписана едностранно от управителя на ищеца като материално отговорно лице, но не и от получателя на описаната стока.Фактурата е надлежно осчетоводена от ищеца, но не и от ответника, съгласно неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в констативната част на която вещото лице Д. посочва, че през 2015г. ответникът, който не е регистриран по ДДС,  търгува с дърва за огрев и закупува от ищеца дърва за огрев съгласно две осчетоводени и платени фактури с N 335/06.03.2015г и N 343/31.03.2015г. съответно на стойност 2 074 лв. за 24.700 тона дърва за огрев и на стойност 2 798.88 лв. за 33.320 тона дърва за огрев, всички заведени в сметка 304 „Стоки“.

Процесната продажба се установява от представените по делото превозни билети/лист 54 и 55 от делото/, издадени както на ищеца като собственик на натоварените на тир станция дърва за огрев от 54 пр. куб.м. на 30.03.2015г. по първия билет и дърва за огрев от 45 пр.куб.м. на 17.04.2015г. по втория билет, така и на ответника като частно лице –купувач.Превозните билети -превозен билет копие-1 в оригинал N КС 400438/001962 от 30.03.2015г. и превозен билет копие-1 в оригинал N КС 400395/000283 от 17.04.2015г. са издадени по образец от ДП ТП ДГС Маджарово чрез техник лесовъд Х.Е. и техник лесовъд Е.Ю.  на получателя ЕТ „Дерман-П. Н.“ гр.Кърджали, и превозните билети-оригинал са предадени на шофьорите, транспортиращи дървесината до адрес на купувача в гр.Кърджали.Тези билети, индивидуализирани с номерата си, издадени  от длъжностни лица в това им качество/писмо на директора на ТП ДГС Маджарово-лист 53 от делото/, съобразени със законовата уредба за издаването им, регистрирани в лесничейството, удостоверяват съгласно чл.133, ал.1 от ППЗГ законното транспортиране на описаните в тях дървени материали от съответния склад/тир станция/ до посоченото място на доставка. Разпитаните по делото свидетели-св.Н.Ю. и св.С.В. установяват, че през 2015г. са товарили за ответника дърва.Св.Н.Ю. познава П. Н., за който в края на зимата през 2015г. е участвал в товарене на 5-6 тира, и който при последното товарене, в което е участвал свидетелят, е бил на мястото на товарене. Свидетелят сочи, че по принцип се товарят дърва от 45 до 55 кубика, но не може да каже по колко кубика са товарели всеки път за ответника.Обяснява и процедурата при товарене, при която дървата се взимат от гората, горския им пуска билет до тир станцията, където се претоварват на тира на купувача, на който горския пуска превозен билет, след като на място е измерил кубиците на дървата с рулетка.Св.С.В. сочи, че е товарил на два пъти за ответника дърва през м.април 2015г.-два тира от 45 до 55 кубика дърва, но в тези два случая не е виждал ответника, а от шофьорите на техните камиони знаел за кого се товарят дървата.

Съгласно чл. 211 от Закон за горите дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет, като ал. 3 вменява в задължение на собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина или на оправомощените от тях лица, да издават превозни билети за дървесината, която се транспортира от обекта. Законодателят в чл.213 от Закона за горите изрично забранява покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка и непридружена с превозен билет.Следователно превозният билет доказва както законното транспортиране на дървесината, така и покупко –продажбата на същата.Издаването на превозни билети е служебно задължение на длъжностно лице-горски надзирател, регламентирано в ЗГ и ППЗГ.Превозният билет се издава в три еднакви екземпляра, попълва се на място от длъжностното лице след извършване на сечта и преди изовзването й, като оригиналът се дава на превозвача и удостоверява законния произход на дървесината, в т.ч. и основанието за транспортирането, в случая продажба в полза на ответника.Приетите превозни билети съдържат изискуемите се реквизити, подписани са от длъжностното лице, което ги е издало, и доказват приемането на стоката.

  С оглед на законодателната уредба на търговията с дърва и дървен материал и показанията на разпитаните свидетели, установеното от вещото лице, че през 2015г. ответникът търгува с дървен материал, и съдържанието на превозните билети, съдът приема, че между страните са установени през 2015г. търговски отношения по покупко-продажба на дървен материал, в т.ч. и на датите на процесните превозни билети от 30.03.2017г. и от 17.04.2017г., за които продажби ищецът е издал процесната фактура.

Процесните превозни билети установяват продавачът и купувачът на процесната дървесина, количеството на продадената стока, вид и регистрационен номер на превозното средство, с което е доставена, и водачът на същото, мястото на натоварване и мястото на доставяне, което е по седалището на ответника, а в превозния билет от 17.04.2017г. и адрес на управление на ответника.Превозните билети имат изискуемите се от закона реквизити, подписани са от длъжностни лица на държавното горско стопанство, което ги е издало и са регистрирани в това стопанство, при което са годно доказателствено средство за установяване на твърдените от ищеца продажби на ответника, независимо от установената неавтентичност на подписа на посочения получател в издадената от ищеца фактура.

Съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Натоварването на дървата за огрев на тир станцията със заверяване на превозните билети в полза на конкретно определен купувач прехвърля собствеността на стоката върху купувача, който от този момент носи и  рискът от погиването им/в частност от недоставяне на същите до посочения адрес, при което не е необходимо продавачът да доказва, че стоката е доставена на  адреса на купувача, в който смисъл е Определение N 243/27.04.2017г. на ВКС по т.д. N 590/2017г., I т.о., че изричното законодателство, предполагащо изпълнение на редица изисквания по маркирането, превозването и складирането на дървесината в контекста на чл.211 от ЗГ е специфична хипотеза, отразяваща и предполагаща приложение на специална правна уредба, дерогираща общата.

По делото не е поставен въпрос за цената на продадената дървесина, при което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.326, ал.2, вр. ал.3 от ТЗ, и на основание чл.327, ал.1 от ТЗ ответникът дължи на ищеца фактурираната цена от 5 312.16 лв. за 63.240 тона дърва за огрев, за които е в забава да плати цената от 18.04.2017г..За периода от 18.04.2015г. до 19.04.2017г. включ. обезщетението за забава в  размер на законната лихва възлиза на 1 082.54 лв. съгласно заключението на счетоводната експертиза, при което главният иск следва да се уважи изцяло, а акцесорният до установения от експертизата размер, над който и до пълния му предявен от 1 085.14 лв. се отхвърли, като вземането за неплатена цена се признае за съществуващо и със законна лихва от 20.04.2017г. и до окончателното му плащане, по издадената Заповед N 253/21.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 489/2017г. на РС-Кърджали.

На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска и тежест на ищеца се възложат направените от ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска/т.12 от ТР 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело N 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.В настоящото производство ищецът е направил разноски от 134.52 лв. за държавна такса, 220 лв. за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, 400 лв. за адв.възнаграждение и 18 лв. допл. възнаграждение на вещо лице по експертиза на подпис и почерк, от които има право на 772.20 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски от 131.25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на 531.03 лв.Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение от 360 лв. и за възнаграждение на вещо лице по  експертизата на подпис и почерк от 150 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от иска има право на 0.21 лв.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че „Джемко-03“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.С.Ю., има съществуващо вземане от ЕТ „Дерман-П. Н.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от физическото лице-търговец П. Л. Н. в размер на  6 394.70 лв., от които 5 312.16 лв. неплатена цена на продадени 63.240 тона дърва за огрев и 1 082.54 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.04.2015г. до 19.04.2017г. включ., ведно със законна лихва върху сумата 5 312.16 лв., считано от 20.04.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над сумата 1 082.54 лв. до пълния му размер от 1 085.14 лв.,  за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с N 253/21.04.2017г. по ч.гр. N 489/2017г. на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА ЕТ „Дерман-П. Н.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от физическото лице-търговец П. Л. Н., да заплати на „Джемко-03“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.С.Ю., сумата 1 303.23 лв., представляваща разноски по делото, от които 772.20 лв. по настоящото дело и 531.03 лв. по заповедното ч.гр.д. N 489/2017г. на РС-Кърджали .

ОСЪЖДА „Джемко-03“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.С.Ю., да заплати на ЕТ „Дерман-П. Н.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от физическото лице-търговец П. Л. Н., сумата 0.21 лв., представляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийски окръжен съд в 2-седмичен срок от  връчването му на страните.

 

                                                                                 Съдия: