Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр.Шумен, 24 Юли 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.Р. Хаджииванова
2.С. Стефанова
при секретаря С. Стойчева като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №73 по описа за 2020 год. на ШОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №369 от 11.11.2019г. по гр.д.№540/2017г.,
Районен съд - гр.Нови Пазар е допуснал до делба между Л.И.П. с ЕГН:********** и
В.Й.В. с ЕГН ********** следните недвижими имоти: 1/Жилищна сграда с площ от
102 кв.м.,с идентификатор 01 ,построена в северозападната част на УПИ I-128 в
квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на село ...,обл.Шумен,
отбелязана на скицата с МСБЖ, 2/Гараж
с площ от 44 кв.м.,с идентификатор 02,
граничещ с жилищната сграда и второстепенната постройка 28
кв.м.,построен в северозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м.
по регулационния план на село ...,обл.Шумен,отбелязан на скицата с МСВГ, 3/Стопанска постройка с площ от 28
кв-м-,с идентификатор 03,построена в северозападната част на УПИ I-128 в квартал
38 от 2166 кв.м. по регулационния план на село ...,обл.Шумен,граничеща с
жилищната сграда и гаража,отбелязана на скицата МС и 4/Второстепенната постройка –лятна кухня с площ от 85 кв.м.,с
идентификатор 04, построена в
югозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план
на село ..., обл.Шумен, при равни дялове – по
1/2 /една втора /идеална част за всеки от тях. С решението е допусната
делба и между Л.И.П. с ЕГН **********, В.Й.В. с ЕГН ********** и И.В.В. с ЕГН **********
на следния недвижим имот : Стопанската
постройка /за изваряване на ракия, със застроена площ 46 кв.м. и навес към
него със ЗП 26 кв.м., с идентификатор 05, построена в югоизточната част на УПИ
I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на село ..., обл.Шумен, отбелязана
на скицата с МС, при следните дялове: общо
1/2 /една втора /идеална част за Л.И.П. и В.Й.В. и 1/2 /една втора /ид.ч.за И.В.В.. Отхвърлен е предявения от Л.И.П.
против В.Й.В. иск за съдебна делба на урегулиран поземлен имот –Дворно място, представляващо
УПИ I-218 с площ от 2166 кв.м. по регулационния план на село ..., обл.Шумен,
като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и предявения от И.В.В. против Л.И.П.
и В.Й.В. иск за съдебна делба на второстепенната постройка –лятна кухня с площ
от 85 кв.м., с идентификатор 04, построена в югозападната част на УПИ I-128 в
квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на село ..., обл.Шумен, отбелязана
на скицата с МС, като неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановеното решение останал съделителят
В.Й.В., който обжалва решението на районния съд в частта, с която е допусната
делбата на сградите, като сочи доводи за недопустимост на решението предвид
неучастието на задължителни другари - съсобственици на лятната кухня и
постройката за изваряване на ракия, евентуално неправилност, като сочи пълна
трансформация по отношение на допуснатите сгради - 1., 2., и 3., по отношение
на лятната кухня /4./ - частична трансформация - 80 % за ответника и 20 % за
ищцата, а по отношение на постройката за изваряване на ракия се позовава на чл.22,
ал.3 от СК, като излага, че тя е включена в предприятието на едноличния
търговец и се използва само за търговската му дейност, сградата е построена със
средства от търговската дейност на едноличния търговец и за нуждите на фирмата..
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна Л.И.П. е
депозирала отговор на жалбата в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Другата въззиваема страна И.В.В. не
е депозирал отговор на жалбата.
В хода на въззивното производство жалбоподателят В.Й.В.
е починал и на основание чл.227 от ГПК, починаЛ.страна е заличена, а на негово
място са конституирани правоприемниците му И.В.В. и В.В.Й., които чрез
процесуалния си представител, са заявили в съдебно заседание, че поддържат
изцяло изложеното от фактическа и правна страна.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в атакуваната част, поради което и спора следва да се
разгледа по същество.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна. Ищцата Л.И.П. и В.Й.В. са бивши съпрузи,
сключили граждански брак на 24.09.1978г., който е бил прекратен чрез развод, съдебното
решение по който е влязло в законна сила на 29.11.2016г.. С решение от
27.02.1990г. по ф.д.№231/1990г. по описа на ШОС е регистрирана еднолична фирма
с наименование „...“, със седалище :с...., обл.Варна, представлявано от В.Й.В..
С решение от 10.04.1996г.по търг.дело №231/1990г. е вписана промяна в
наименованието на фирмата на ЕТ“...“. С Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот №.../07.07.1978г- по описа на НПРС, бащата на починалия ответник
–Й.В.Я.му е прехвърлил следния свой собствен недвижим имот: ПРАЗНО ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с...., цялото от 4 720 кв.м., представляващо парцел I-218
в квартал 38 от 1540 кв.м. по регулационния план на същото село,срещу
задължението купувачът да поеме цялостната издръжка на продавача и неговата
съпруга В.С.Я.. С протокол №3/25.07.1978г. е дадена строителна линия и
определено ниво за две сгради в процесния имот. С нотариален акт за дарение на
недвижим имот №.../07.07.78г- по описа на НПРС, Й.В.Я.е дарил на внука си И.В.В.
следния свой собствен недвижим имот: ПАЯНТОВА КЪЩА със застроено и незастроено
дворно място,находящо се в с...., Шуменски окръг, цялото от 3270 кв.м., представляващо
парцел III-219 в квартал 38 от 1040 кв.м. по регулационния план на същото село,
при граници, улица, съсобствен парцел и П.М.. Представен е челен лист за
изграждане на казан за изваряване на ракия на името на В.Й.В.. и И.В. с...., окр.Варненска
, кв.38, парцели I-217,218,219, от м.юли 1998г. За обекта е издадено санитарно
разрешение с изх.№445/31.08.1998г. за спазени санитарни изисквания.
От изготвените в първоинстанционното производство
съдебно технически експертизи, както и от свидетелските показания, и
признанията на страните за релевантните за предмета на делото обстоятелства се
установява следното: Със заповед №1319 от 05.11.1962г на ОНС гр.Коларовград са
изключени части от квартали от плана на с...., между които и част от кв.38, при
което изменение се урегулирали по нов начин имотите в квартала, като се
образували парцели - І-218, ІІ-217 и ІІІ-219. При действието на плана изменен с
горната заповед били съставени Нот. Акт №...1978г, №....1978г. и №....1978г.
Със заповед №158 от 08.06.1998г. на Кмета на Община Нови Пазар е одобрено
изменение на плана на с...., с което горните парцели са обединени в един парцел
І-217, 218, 219 в кв.38 по плана на селото. Последният действащ план по
отношение на процесния имот е одобрен с Решение №531/05.09.2014г.на Общински
съвет-Нови пазар, като от парцел І-217, 218, 219 в кв.38 се образуват нови: УПИ
І-218, УПИ ІІ-217 и УПИ ІІІ-219. Както изменението от 1998г., така и това от
2014г. е било поискано от собствениците, съответно съсобствениците на
засегнатите имоти. В УПИ I-218 съществували следните сгради:сграда
1-функционално предназначение –жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, със
застроена площ 102 кв.м.; Сграда2-функционално предназначение –Гараж, на един
етаж, със застроена площ 44 кв.м.; Сграда 3-функционално предназначение
–стопанска постройка, на един етаж, със застроена площ 28 кв.м.; Сграда
4-функционално предназначение –друг вид сграда за обитаване /лятна кухня/, на
един етаж, със застроена площ 85 кв.м. и Сграда 5-функционално предназначение
–производствена сграда /казан за изваряване
на ракия, на един етаж, със застроена площ 46 кв.м. Както от
свидетелските показания, писмените доказателства, така и от констатациите на
вещите лица от огледите и заснетото по одобрените и неодобрени кадастрални
планове, и изявленията на страните, се установява, че първите три сгради са
изградени в периода от 1978г. до 1998г., като някои от довършителните работи и
подобрения по тях, са правени в продължителен период от време, а третата и
четвъртата /лятната кухня и постройка за изваряване на ракия/, в периода 1998г.
- 2014г.
Въпреки, че в обстоятелствената част на решението си,
първоинстанционния съд е посочил, че е сезиран с инцидентни установителни
искове, той е разгледал наведените от ответника доводи под формата на
възражения, и не се е произнесъл с изричен диспозитив по такива претенции, а и
след предявяването им с отговора на исковата молба, те не са отговаряли на
изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, не е била внесена държавна такса по тях,
съответно не са били обездвижвани и разменяни книжа за отговор. Възраженията са
неоснователни. Оспорващия съпруг е следвало да създаде абсолютно сигурна
достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва
всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да обори презумпцията
по чл.19 СК отм. /чл.21 СК, и да установи по безсъмнен начин, придобиването на
вещните права с лично имущество, както и предпоставките за приложението на
разпоредбата на чл.22, ал.3 СК - да е придобил възмездно вещни права, те да са
предназначени за упражняване на търговската му дейност към момента на
придобиването, и имуществото да е включено в предприятието на търговеца. В
процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна
достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически
твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили
изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно
правиЛ.за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили
се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили.
Независимо от горното, доколкото лятната кухня и
стопанската постройка за изваряване на ракия са изградени след обединението на
парцелите през 1998г., ищцата не би могла да придобие собственост върху
построеното в съсобствен с трето лице парцел, в който смисъл е и съдебната
практика - Решение №134/08.11.2017 г. на ВКС по гр.д.№4951/2016 г., I г. о., и
др. Необходимо е да се отбележи, че обединението на трите парцела в един през
1998г., видно и от самата заповед, е по искане на собствениците на основание
чл.32 от ЗТСУ, в която хипотеза регулационната граница на парцелите получава
автоматично значение на имотна, като новите регулационни линии стават
кадастрална основа на имотите, и не може да се говори за приложение на плана.
Ето защо предявения иск за делба на тези сгради следва да се отхвърли като
неоснователен.
Решението не е недопустимо на соченото от
жалбоподателя основание, както с оглед евентуалната възможност за изключване на
делбен имот от поделяемата маса в хипотезата на чл.345 ГПК /пред каквато не сме
изправени в настоящия случай/, така и с оглед установената съсобственост
единствено между страните по отношение на първите три сгради, и липсата на
право на собственост на ищцата в четвъртата и петата сграда.
От друга страна, и доколкото постройката означена в
решението под №3 - Стопанската постройка с площ от 28 кв.м., с идентификатор
03, построена в северозападната част на УПИ I-128, представлява сграда от
допълващото застрояване и не е самостоятелен обект на вещни права, същата
следва да се допусне до делба като изрично се посочи, че е принадлежност на
съсобствената сграда на основното застрояване, предмет на делбата.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния
съд в частта, с която са допуснати до делба - Второстепенната постройка –лятна кухня с площ от 85 кв.м.,с
идентификатор 04, построена в
югозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план
на село ..., обл.Шумен, и Стопанската
постройка /за изваряване на ракия/, със застроена площ 46 кв.м. и навес към
него със ЗП 26 кв.м., с идентификатор 05, построена в югоизточната част на УПИ
I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на село ..., обл.Шумен,
следва да бъде отменено като неправилно, и вместо това в тази част постановено
ново, с което иска за делба на тези постройки бъде отхвърлен. В останаЛ.обжалвана
част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. За яснота в
потвърдителната част следва да бъде отбелязано настъпилото в хода на въззивното
производство правоприемство, правата на правоприемниците в съсобствеността /по
1/4 ид.ч./, както и принадлежността на стопанската постройка с площ от 28 кв.м.
към съсобствената сграда на основното застрояване, предмет на делбата.
Възражението на насрещната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна Л.И.П. е основателно
/надхвърля трикратния минимум по чл.7, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, поради което и с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът намира, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лева следва да се редуцира до 600 лева, от които, съразмерно с отхвърлената
част от жалбата следва да се присъди в размер на 360 лева за въззивното
производство.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №369 от 11.11.2019г. по гр.д.№540/2017г. на Районен съд - гр.Нови Пазар,
САМО В ЧАСТТА, с която са допусната
до делба следните недвижими имоти: Второстепенна
постройка –лятна кухня с площ от 85 кв.м.,с идентификатор 04,
построена в югозападната част на УПИ
I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на село ..., обл.Шумен,
и Стопанска постройка /за изваряване
на ракия/, със застроена площ 46 кв.м. и навес към него със ЗП 26 кв.м., с
идентификатор 05, построена в югоизточната част на УПИ I-128 в квартал 38 от
2166 кв.м. по регулационния план на село ..., обл.Шумен, като вместо това, в
тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Л.И.П. с ЕГН ********** против И.В.В. с ЕГН ********** и В.В.Й.с
ЕГН **********, конституирани при условията на чл.227 ГПК във въззивното
производство, като законни наследници на В.Й.В. с ЕГН **********, починал на
18.03.2020г., иск за делба на следните недвижими имоти: Второстепенна постройка –лятна кухня с площ от 85 кв.м., с
идентификатор 04, построена в югозападната
част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния план на село ...,
обл.Шумен, и Стопанска постройка /за
изваряване на ракия/, със застроена площ 46 кв.м. и навес към него със ЗП 26
кв.м., с идентификатор 05, построена в югоизточната част на УПИ I-128 в квартал
38 от 2166 кв.м. по регулационния план на село ..., обл.Шумен, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №369 от 11.11.2019г. по гр.д.№540/2017г. на Районен съд - гр.Нови Пазар
в
частта, с която в която е допусната съдебна делба между съделителите
И.В.В. с ЕГН **********, В.В.Й.с ЕГН ********** /конституирани при условията на
чл.227 ГПК във въззивното производство, като законни наследници на В.Й.В. с ЕГН
**********, починал на 18.03.2020г./, и Л.И.П.. с ЕГН **********, на следните
недвижими имоти: 1/Жилищна сграда с площ от 102 кв.м., с идентификатор 01, построена
в северозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния
план на село ..., обл.Шумен, отбелязана на скицата с МСБЖ, 2/Гараж с площ от 44 кв.м., с идентификатор 02, граничещ с
жилищната сграда и второстепенната постройка 28 кв.м., построен в
северозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния
план на село ..., обл.Шумен, отбелязан на скицата с МСВГ, 3/Стопанска постройка с площ от 28 кв.м., с идентификатор 03, построена
в северозападната част на УПИ I-128 в квартал 38 от 2166 кв.м. по регулационния
план на село ..., обл.Шумен, граничеща с жилищната сграда и гаража, отбелязана
на скицата МС - принадлежност на съсобствената сграда на основното застрояване,
предмет на делбата, при делбени квоти: 1/4
идеална част - за И.В.В., 1/4
идеална част - за В.В.Й., и 2/4
идеални части - за Л.И.П.
В необжалвана част, решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
И.В.В. с ЕГН ********** и В.В.Й.с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.И.П.. с ЕГН **********, деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 360
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.