№ 6
гр. Кубрат, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20243320100737 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора ..........., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по искови претенции с правно основание в разпоредбата на чл.
124, ал.1, предл. първо ГПК, предявени по реда на чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл.240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноски по
заповедното и настоящото дело.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, с управители С.Н.Н. и
Н.Л., чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. като твърди, че в изпълнение на Договор за
потребителски кредит № 40014420991/ 23.12.2022 г., сключен между ищцовото дружество,
като заемодател, и ответника, като заемател, е предоставило заем в размер на 900.00 лева;
ответникът се задължил в срок 24 месеца, на равни месечни вноски в размер на 54.52 лв.,
платими на 15-ти ден от месеца, да върне дадената му в заем сума и плати договорното
възнаграждение в размер на 408.34 лева; по договорени между страните пакети от
допълнителни услуги: „Фаст“ и „Флекси“, ответникът се задължил да плати на заемателя
възнаграждения в размер на 360.00 лв. за първия, и 630.00 лева за втория, разсрочени на 24
месечни вноски по 41.25 лева, платими с вноските за погасяване на кредита, но не
изпълнявал задълженията си точно – направил 4 погасителни вноски до 24.04.2023г. за общо
384.07 лева, а на 09.09.2024 г. – след образуване на заповедно производство срещу него и
връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е платил сумата 641.92 лева, последната
от които на 26.10.2022 г.; след преустановяване на плащанията на 24.04.2023 г. по
инициатива на заемателя договорът за кредит е прекратен, а задълженията по него са
1
обявени на длъжника – ответника, за предсрочно изискуеми на 09.05.2024 г.; поради
неизпълнение на задълженията на длъжника кредитора е начислил за плащане от длъжника
обезщетения за забава; след прекратяването на договора ответникът е останал задължен за
сумите: 780.66 лева – неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
40014420991/23.12.2022 г., сключен между заявителя и М. А. М.; 261.96 лева – непогасено
договорно възнаграждение дължимо за периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г.; 300.00 лева
– неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 525.00 лева –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 30.00 лева –
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 400.00 лева – неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни
дни; 168.68 лева – лихва за забава дължима за периода от 11.03.2023 г. до 09.05.2024 г.; 57.86
лева– законна лихва начислена от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., предявени за плащане с
Заявление с вх.№ 2582/30.07.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, образувано в ч.гр. дело № 518/ 2024 г. по описа на РС –
Кубрат, по което с влязло в законна сила на 13.08.2024 г. Разпореждане № 1024/ 01.08.2024 г.,
съдът е разпоредил за плащане от ответника негови задължения по Договор за
потребителски кредит № 40014420991/23.12.2022 г., както следва: 516.92 лева (петстотин и
шестнадесет лева, деветдесет и две ст.) неплатена главница, ведно със законната лихва от
30.07.2024 г. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ № 40014420991/23.12.2022 г.; 25.00 лева (двадесет и пет лева,
нула ст.) – държавна такса; 100.00 лева (сто лева, нула ст.) – юрисконсултско
възнаграждение, и е издал за същите Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 286/ 01.08.2024 г., влязла в законна сила на 02.10.2024 г.; със същото
Разпореждане № 1024/ 01.08.2024 г., съдът е ОТХВЪРЛИЛ, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК, Заявление с вх.№ 2582/30.07.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от ищцовото дружество срещу М. А. М.,
ЕГН ********** с пост./наст. адрес г**, В ЧАСТТА за заплащане на сумите: за разликата от
516.92 лева до претендираните със заявлението 780.66 лева – главница, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението 30.07.2024 г. до
изплащане на вземането; 261.96 лева – непогасено договорно възнаграждение дължимо за
периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г.; 300.00 лева неплатено възнаграждение за
използвана допълнителна услуга Фаст; 525.00 лева неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги Флекси; 30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането; 400.00 лева– неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни; 168.68 лева –
лихва за забава дължима за периода от 11.03.2023 г. до 09.05.2024 г.; 57.86 лева – законна
лихва начислена от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., всички претендирани като неплатени
задължения по Договор за потребителски кредит № 40014420991/23.12.2022 г., както и по
съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 42.91 лева – платена държавна
такса, и до 260 лева, претендирано от заявителя юрисконсултско възнаграждение, като е
приел, че искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с
2
добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор;
Разпореждането, в отхвърлителната част, обжалвано от заявителя – ищцовото дружество, с
частна жалба пред ОС – Разград, е потвърдено с Определение № 525/ 02.10.2024 г.,
постановено по в.ч.гр.дело № 344/ 2024 г. по описа на цитирания; в 1-месечния срок от
влизането в сила на разпореждането на заповедния съд в отхвърлителната му част – на
02.10.2024 г., в отговор на дадените му от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК –
съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, предявява докладваните осъдителни
искови претенции и моли за осъждане на ответника да плати на ищцовото дружество
сумите: 263.74 (двеста шестдесет и три лева, седемдесет и четири ст.) лева – главница;
261.96 (двеста шестдесет и един лева, деветдесет и шест ст.) лева – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г.; 300.00 (триста) лева -
неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 525.00 (петстотин
двадесет и пет) лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
Флекси; 168.68 (сто шестдесет и осем лева, шестдесет и осем ст.) лева – лихва за забава
дължима за периода от 11.03.2023 г. до 09.05.2024 г.; 57.86 (петдесет и седем лева, осемдесет
и шест ст.) лева – законна лихва начислена от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., всички
претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит №
40014420991/ 23.12.2022 г., ведно с законната лихва върху всяко от вземанията, считано от
датата на подаване на исковата молба до изплащането им; и заявява искане за присъждане на
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът - М. А. М., ЕГН ********** с пост./наст. адрес г**, редовно уведомен на
15.10.2024 г., чрез лице от кръга на домашните, ведно с приложените иск.молба и
документи, не изпраща писмен отговор в 1-месечния срок за това; не ангажира становище;
не заявява възражения и доказателствени искания. В насроченото по делото о.с.з. се явява
лично и заявява, че е изпълнил задълженията си да върне на дружеството заемателя
получената от него сума в заем, отрича да дължи претендираните в исковото производство
суми, възразявайки че договорът, включващ клаузи за плащане на допълнителни услуги
Фаст и Флекси, е нищожен.
Кубратския районен съд, като взе предвид поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна: Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че същите са сключили Договор за потребителски
кредит (ДПК) „Профи кредит Стандарт“ № 40014420991/ 23.12.2022 г., по силата на който
на ответника е отпусната в заем сумата от 900.00 лв., при годишен лихвен процент (ГЛП) –
41 %, лихвен процент на ден – 0.11%, и годишен процент на разходите (ГПР) – 49.04 %, със
срок на кредита: 24 месеца и размер на вноската по кредита: 54.52 лв. Посочена е в договора
също общо дължима сума по кредита: 1 308.34 лв. Съгласно договора са дължими и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 360.00 лв. и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 630.00 лв. Така
общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на сумата от 2
3
298.34 лв., а общият размер на вноската – 95.77 лв.
Между страните е безспорен и установен в заповедното производство, видно от
приложените в производството по ч.гр. дело № 518/ 2024 г. документи и изявления на
заявителя, факт, че по договора ответникът до 24.04.2023 г. е платил сумата от общо 383.08
лева – 4 месечни вноски, след което е изпаднал в забава. На 09.09.2024 г., след образуването
на заповедното производство срещу него, е платил на ищц.дружество сумата 641.92 лева в
изпълнение на разпореденото му със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 286/ 01.08.2024 г.: 516.92 лева – неплатена главница; и за разноски в заповедното
производство 125.00 лева.
Ответникът не изпълнил задълженията си по договорените условия на ДПК, поради
което ищцовото дружество е обявило остатъка по договора за предсрочно изискуем с
уведомление от 09.05.2024 г., което видно от обратната разписка той отказал да получи – л.
28 от делото, и тъй като не получило очакваното изпълнение ищцовото дружество
предявило с заявление по чл. 410 ГПК за плащане вземанията си по договора, образувано в
ч.гр. дело № 518/ 2024 г. по описа на РС - Кубрат, както те са посочени в доклада по делото,
като с влязло в сила на 02.10.2024 г. Разпореждане № 1024/ 01.08.2024 г. заявлението е
отхвърлено от заповедния съд В ЧАСТТА за плащане на сумите: за разликата от 516.92 лева
до претендираните със заявлението 780.66 лева – главница, ведно със законната лихва върху
тази сума считано от датата на подаване на заявлението 30.07.2024 г. до изплащане на
вземането; 261.96 лева – непогасено договорно възнаграждение дължимо за периода от
10.05.2023 г. до 09.05.2024 г.; 300.00 лева неплатено възнаграждение за използвана
допълнителна услуга Фаст; 525.00 лева неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги Флекси; 30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането; 400.00 лева– неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането при забава повече от 90 календарни дни; 168.68 лева – лихва за забава дължима
за периода от 11.03.2023 г. до 09.05.2024 г.; 57.86 лева – законна лихва начислена от
09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор
за потребителски кредит № 40014420991/23.12.2022 г., поради неравноправно договорени от
доставчик на финансова услуга, в нарушение на закона – ЗПК, ЗЗП, и добросъвестността
клаузи относно отречените вземания, и при приложение на предвидената в разпоредбата на
чл. 23 ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за
връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва
или за плащане на заявените пакети за допълнителни услуги.
В 1-месечния срок от влизането в сила на разпореждането на заповедния съд в
отхвърлителната му част – на 04.10.2024 г., в отговор на дадените му от съда указания по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, предявява
докладваните осъдителни искови претенции, и като, видно от исковата молба – л. 3 от
делото, се отказва да търси вземанията за 30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането; и 400.00 лева – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, моли за
4
осъждане на ответника да плати на ищцовото дружество сумите: 263.74 (двеста шестдесет и
три лева, седемдесет и четири ст.) лева – главница; 261.96 (двеста шестдесет и един лева,
деветдесет и шест ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.05.2023
г. до 09.05.2024 г.; 300.00 (триста) лева - неплатено възнаграждение за използвана
допълнителна услуга Фаст; 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева - неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 168.68 (сто шестдесет и
осем лева, шестдесет и осем ст.) лева – лихва за забава дължима за периода от 11.03.2023 г.
до 09.05.2024 г.; 57.86 (петдесет и седем лева, осемдесет и шест ст.) лева – законна лихва
начислена от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., всички претендирани като неплатени задължения
по Договор за потребителски кредит № 40014420991/ 23.12.2022 г., ведно с законната лихва
върху всяко от вземанията, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането
им; и заявява искане за присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Като писмени доказателства по делото са приети цитирания ДПК, ведно с погасителен
план, Общи условия към ДПК и извлечение по сметка към процесния договор.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По делото няма спор, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ответницата е усвоила заетата сума. Кредитодателят –
ищцовото дружество, е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, имащ
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Ответницата е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните по договора имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон -ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, последиците й настъпват при самото сключване на договора, страдащ от
посочените недостатъци, както са посочени в диспозицията на цитираната - заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и плащане на лихвата и другите
разходи.
В случая, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал.
5
1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи -
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно
годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено
заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя.
При сключване на процесния договор е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит са установени задължения за заплащане на
възнаграждение „Фаст“ в размер на 360.00 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 630.00 лв., които несъмнено не са включени в посочения в
договора годишен процент на разходите.
По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид
тази дефиниция, съдът намира, че уговорените реално представляват разход по кредита и е
следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР. Видно от изричния текст на
договора, таксите са пряко свързани с договора и съществуват единствено във връзка с него.
Липсват писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тези „услуги“, респ. да
е имало индивидуално договаряне с него за предоставянето им, нито информация какво се
случва, ако кредитополучателят не се възползва от т.нар. „допълнителни услуги“ – какви ще
са параметрите и размерът на ГПР и ГЛП. Следователно, разходите за тези възнаграждения,
в същността си съставляващи такси, е трябвало да се включат в ГПР по заема. Като не е
сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по
правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – подведен е, че няма да има оскъпяване по кредита, като в
действителност му е вменено плащането на възнаграждения, които е следвало да бъдат
калкулирани в ГПР, поради което неминуемо се извежда заключение за несъответствие на
посочения в договора ГПР с действителния такъв по кредита. Посочването размер на ГПР
може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел, следователно тази невярна информация трябва да се окачестви като
„заблуждаваща“ търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Следователно процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното съдът приема, че посоченият в договора за кредит годишен
процент на разходите не отговаря на действителния такъв.
Следва да се посочи, че действително съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4
6
ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени
по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези
две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и
от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР
по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността
на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби – чл. 22 и чл. 23 ЗПК, които
са установени в обществен интерес за защита на икономически по - слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне,
дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за възражение за
неплащане, обжалване, и т.н. ,като в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1
на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и
установявайки наличието на обоснованата по – горе недействителен на процесния ДПК на
основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в мотивите на постановявания
съдебен акт, на ищцовото дружество следва да се откаже осъждането на ответника да
изпълни отречените от закона правни последици. Ответникът като потребител е осъден да
върне само чистата стойност на кредита – в приключилото производство по ч.гр. дело №
518/ 2024 г. срещу него е издаден на 08.10.2024 г. изпълнителен лист за същата, в
изпълнение на влязлата срещу него в сила на 02.10.2024 г. Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 286/ 01.08.2024 г., но тъй като той не дължи лихва
или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ищцовото дружество не
може да търси изпълнение на предявените за плащане вземания и предявените за тях
осъдителни искови претенции като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора, съставляващ отхвърляне на
предявените искови претенции, в тежест на ищеца следва да останат и направените от него
разноски по делото.
Ответникът не заявява искане за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В, с
7
управители С.Н.Н. и Н.Л., чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. срещу М. А. М., ЕГН
********** с пост./наст. адрес г**, с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1,
предл. първо ГПК по реда на чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
искови претенции за осъждането му да плати на ищцовото дружество сумите: 263.74 (двеста
шестдесет и три лева, седемдесет и четири ст.) лева – главница; 261.96 (двеста шестдесет и
един лева, деветдесет и шест ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода от
10.05.2023 г. до 09.05.2024 г.; 300.00 (триста) лева - неплатено възнаграждение за използвана
допълнителна услуга Фаст; 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева - неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси; 168.68 (сто шестдесет и
осем лева, шестдесет и осем ст.) лева – лихва за забава дължима за периода от 11.03.2023 г.
до 09.05.2024 г.; 57.86 (петдесет и седем лева, осемдесет и шест ст.) лева – законна лихва
начислена от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., всички претендирани като неплатени задължения
по Договор за потребителски кредит № 40014420991/ 23.12.2022 г., ведно с законната лихва
върху всяко от вземанията, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането
им; както и искането на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в
заповедното и в настоящото производство разноски, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8