№ 6959
гр. София, 21.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110101256 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Л. Ц. Г. срещу „Софийска вода” АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Ответникът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на страните за изискване на изп. д. № 20148630402797 по описа на ЧСИ
............ е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към отговора на исковата молба писмени доказателства
по опис, обективиран в същия.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК препис от изп. д. № 20148630402797 по
описа на ЧСИ ............, като се укаже на съдебния изпълнител, че преписът следва да
бъде представен в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.04.2023 г. от 09:55 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Ищцата Л. Ц. Г. е предявила иск с правно основание по чл. 439 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника „Софийска вода” АД, че не му
дължи сумите по издаден изпълнителен лист от 02.04.2014 г. по ч. гр. дело №
21187/2013 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, а именно: 550,41 лева,
представляваща главница за периода от 07.12.2011 г. до 03.10.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2013 г. до окончателното
1
изплащане на вземането, сумата от 101,39 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 06.01.2012 г. до 02.08.2013 г., както и сумата от 75 лева разноски по гр.
дело.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20148630402797 по описа на ЧСИ ............. Сочи, че
на 21.07.2014 г. бил наложен запор върху банковите й сметки и трудово
възнаграждение, на 10.07.2017 г. отново бил наложен запор върху банковите сметки и
получаваното от нея трудово възнаграждение. Сочи, че след тази дата нито били
подавани молби от взискателя, нито били извършвани изпълнителни действия от
съдебния изпълнител. Ето защо намира, че изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона, считано от 10.07.2019 г. Сочи, че актът на съдебния изпълнител за
прекратяването има само декларативно, а не конститутивно действие, както и че
същият е длъжен служебно да вдигне всички запори и възбрани. Твърди, че след
последното извършено изпълнително действие на 10.07.2017 г. е изминал период, по-
дълъг от пет години, поради което задълженията са погасени поради изтекъл
давностен срок. Моли да бъде установено, че не дължи процесните суми поради
погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава предявения иск, като моли съда
да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК. Сочи обаче, че по делото е
налице плащане на сума в размер на 194 лева, представляваща част от общия дълг от
1834,72 лева. Сумата била преведена от съдебния изпълнител по сметка на ответника
на 07.12.2015 г., преди да е настъпила перемпция на изп. дело, поради което била
платена на годно основание. Ето защо счита, че по отношение на платената сума
отрицателният установителен иск е недопустим, респ. неоснователен. Претендира
разноски.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване
на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че ответникът е кредитор по процесното
вземане, за което е издаден изпълнителен лист на 02.04.2014 г. и е образувано
изпълнително дело № 20148630402797 по описа на ЧСИ ............; че последното
извършано изпълнително действие по изпълнителното дело е от 10.07.2017 г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2