Протоколно определение по дело №5642/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 1991
Дата: 16 декември 2024 г. (в сила от 16 декември 2024 г.)
Съдия: Петя Венциславова Петрова - Светиева
Дело: 20242230105642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1991
гр. Сливен, 11.12.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-С.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20242230105642 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Молителката М. Н. Д., редовно призована се явява лично. Представлява
се от адв. Е. П. от АК - Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от
11.11.2024 година – лист 7 от делото.
Ответникът по молбата С. Н. Т., редовно призован се явява лично.
Представлява се от адв. А. А. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с
пълномощно от 09.12.2024 година, което представя.
В изпълнение на определение №4406/20.11.2024 година в залата
присъстват мл. инспектор С.Г.К. мл. инспектор М.А. представители на ОЗ –
Сливен.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора и докладва делото:
Производството се движи по реда на ЗЗДН, като в молбата си
молителката сочи прояви на ответника по отношение на нея, които
1
квалифицира като домашно насилие по смисъла на закона и иска
постановяване на решение с налагане на мерки за защита.
Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест се носи от молителката,
която следва да докаже твърдяните прояви на домашно насилие от страна на
ответника, извършени през посочения в молбата период.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност за изразяване на становище във
връзка с доклада, дадените указания, както и за предприемане на следващи
процесуални действия.
АДВ. П.: Поддържам молбата. Нямам възражения по доклада и
дадените указания.
АДВ. А.: Оспорвам молбата. Подали сме писмен отговор, който
изразили становище. Поддържам отговора. Нямам възражения по доклада и
дадените указания.
Съдът предостави на молителката и на ответника по молбата да
направят лични изявление.
МОЛИТЕЛКАТА: На 03.11.2024 година, сутринта С. Т. беше влезнал
вкъщи с идеята да обясни на родителите ми защо се разделяме. Това се случи
защото намери разговор с моя колежка, от който не му стана приятно. На
07.11.2024 година докато бях в Бургас, където съм студентка, започнах да
получавам заплашителни съобщения с обиди в платформата „Инстаграм“,
като „проста“, „боклук“, псувни на майка, „майка ти боклук“. Тогава чата ни
продължи няколко часа, а в този разговор той се държа много вулгарно.
Заплахите бяха, че ако не се прибера утре той ще дойде при мен. Лошото е, че
аз отказвам той да идва. Аз отказвам да имам контакт с него, а той ме кара да
имам, тогава става вулгарен и започва да ме обижда с „боклук“ и с „псувни“.
Нямам спомен какви са точно тези псувни. На 08.11.2024 г. се прибрах от
Бургас в с. Кермен при родителите ми. Бях навън прибирайки се при тях около
3 часа, започнах отново да получавам обаждания от С., при които той отново
беше вулгарен и започнах да получавам заплахи, че ще влезе в дома ми ако аз
не отида. Аз му казах, че не мога той отвърна, че ще изнасили всички ни, мен
майка ми и баща ми. Спомена, че бял ден няма да видя, отново имаше
репликата „майка ти боклук“, защото отказвах да изляза, а той каза, че ще
дойде. Каза, че ще ни избие всички и след тези реплики аз затворих
платформата и спях да отговарям. След 10 мин. чух шум, не очаквах да е той
2
защото беше пиян, снаха му ми потвърди, че е пиян, но той беше дошъл с
колата и просто влезе, защото ние не се заключваме. Аз станах, за да сложа
райбера на вратата, но той нахлу в стаята и ми каза „какво да те правя сега, да
те убивам ли“. Скъса ми пижамата и синджира ми. Пижамата ми се скъса
отпред, там където захвана. Медицинско за това нямам, защото беше просто
зачервяване. Аз изкрещях и майка ми дойде. С. започна да затваря врата,
защото майка ми искаше да влезе, той не я пускаше, но после успя. Тогава
баща ми спеше дълбоко, защото майка ми и баща ми бяха на събиране преди
това. По-късно баща ми се намеси, когато С. застана над майка ми. Тя зададе
въпрос на С. дали наистина е готов да нарани някой от нас и той отговори с
„да“, че е готов. След това се изпрати върху майка ми и двамата бяха седнали,
той се изпрати и започна да се навира в нея и да говори през зъби, че иска да е
с мен, че няма да се тръгне, отказва да напусне и че ако извикаме органи на
реда и те няма да го спрат. Той обърна радиатора в стаята, с който се
отоплявам. Обърна една чаша с вода и една табуретка, малко столче. Майка
ми изкрещя, аз също и баща ми се събуди и дойде в стаята. Отново се опитаха
да и успокоят С., но той започна да се самонаранява с юмруци в главата,
започна да крещи и на баща ми, започна да псува органите на реда, като ги
наричаше „майка им боклуци“, никой не може нищо да му направи, крещеше
„викайте ги, няма да си тръгна“. След което баща ми се попита да говори
нормално с него, той започна да се дърпа, баща ми отново го помоли да ти
тръгне, но С. се извъртя и си съблече горнището и остана по тениска.
Говореше как преди е бил осъждан и не се притеснява да бъде осъден от нас.
Той забеляза, че взех кучето си в мен и каза, че щом няма да говори с мен, че
ще вземе кучето и ще си тръгне. Кучето започна да скимти, аз го пуснах.
Започна отново да буйствай. Майка ми ме затвори в другата стая, за да може
тя да си поговори с него, защото го видя, че е в нетрезво съС.ие. В това време
баща ми каза да звъннем на полицията, защото не е по силите му да го изкара,
защото той се противи. В това време С. станал да си тръгне с кучето, баща ми
се изправил, за да му попречи. Спречкването между баща ми и С. е само,
когато той го хвана за горнището. Когато С. иска да тръгне с кучето ми баща
ми препречва пътя му и го хваща за горнищет, С. се извъртя и си съблече
горнището, остана гол и тръгна с кучето ми. Всички вещи останаха в дома ми.
В 9:55 адв. П. напусна залата, за да ангажира защита по друго дело и в
10:00 часа адв. П. влезе в залата.
3
ОТВЕТНИКЪТ: На 03.11.2024 година, докато М. спеше аз реших да
взема нейния телефон, защото моя нямаше батерия. Когато го взех видях
гласови съобщения, в които кореспондираше, че аз съм бил беден, като
църковна миша, че майка ми била алкохоличка, че не иска да живее с мен,
нито иска дете от мен. Печелела повече пари от мен в платформата „тик ток“
от колко аз съм й дал в целия ни съвместен живот. Говореше за други момчета
и кой искала била да забие. Това много ми натежа, това че не иска дете от мен,
защото преди това сме си говорили и тя ми е казвала, че просто не иска на
този етап, но като цяло иска дете от мен. От там аз отидох при родителите й,
тя ме последва и и казах, че искам да поговоря с тях и че искам да чуят
гласовите съобщения, но те ми отказаха. Споделих на родителите й какво има
в тези гласови съобщение, но те не желаеха да слушат и заеха нейна страна.
Това се случва в 10:00 сутринта. Там отидох с моята лична кола. Колата е на
името на баща ми. От там тя дойде да си вземе дрехите от вкъщи и това беше.
Тя дойде, взе ги и си тръгна. Аз държах кучето и й го дадох. От там три дни
по-късно започнахме да си пишем. През тези три дни не се бяхме чували. Тя
ми каза, че иска да се види с мен, иска да се съберем и че ме обича аз и казах,
че не искам да я виждам. Това беше чата. След това се срещнахме на другата
вечер, когато тя се прибра от Бургас, като баща ми искаше да й се обади
понеже имаше курбан, но не успя, защото телефона му беше зает. Когато си
легнах около 2 часа реших да й пиша. Исках да отида да взема кучето от нея,
понеже смятам, че тя не полага достатъчно грижи за него, както и го тормози,
бие го. Смятах, че щом не иска да имаме дете, няма да се грижи и за кучето.
Там отидох с кола на баща ми, към 4:00 сутринта. Бях пил една бира. Когато
отидох при тях влязох, тя знаеше че ще отида. Когато влязох отворих врата на
нейната стая и попитах „мило какво ще правим от сега нататък“ тя каза, че не
иска да ме вижда, взе да вика „мамо, тате“ и те дойдоха. Мака й първо влезе
започна да ме блъска да вика да оставям дъщеря й. Аз тръгнах да взимам
кучето от М. и не знам дали тогава се е скъсала тази нощница. Не видях да
съм я скъсал. Аз изтръгнах кучето от нея. Смятам, че нощницата се е скъсала,
когато дръпнах кучето. За синджира не знам, тя има доста скъсани синджири.
Хванах кучето, М. държеше кучето в прегръдката си (последното изявление е
дадено с подсказване от страна на пълномощника му адв. А.). М. беше седнала
на леглото и беше прегърнала кучето. Когато посегнах за кучето тя се извъртя
на ляво към стената, аз останах малко зад нея и по в дясно. Пресегнах се и
4
хванах кученцето за тялото, за гърба му. То без козината е като едно мишле.
Аз го издърпах, тя го пусна. Това стана много бързо. Не съм усетил да дърпам
нощницата й. Тя и майка й ме дърпаше, започнахме да спорим и да се караме.
Майка й каза, че не иска М. да е повече с мен. Тогава повикаха баща й. Когато
той дойде аз седнах самонаранявах се, удрях се, за да не ме удрят те. От там
станах и те не ме пускаха да си тръгвам, понеже да извикали полиция и са
звъннали на родителите ми и им казаха да ме приберат, защото се
самонаранявам. Не знам защо се удрях в главата. От там исках да си тръгна, но
на вратата баща й и майка й ми препречваха пътя да си тръгна в продължение
на 5 – 6 минути. Вътре имаше пушка до нейната врата, мен ме достраша и си
тръгнах. Пушката видях по-късно, баща й започна да ме дърпа, аз се уплаших
и избягах. В този случай не съм псувал, може да съм казал някоя обида, но и
тя ме е обиждала. Писал съм и „боклук“, „майка ти проста“ не съм казвал,
„отрепка“ не съм казвал. Не се сещам да съм казвал друго. Имам страх от
полицията. Не съм псувал полицията. Не съм ги предизвикал да вика полиция.
Попречиха ми да си тръгна, когато се дръпнах по - рязко ми скъсаха
горнището.
С оглед характера на производството и обстоятелството, че графикът на
съдебния състав към момента вече е нарушен, от съдията се преценява, че
следва да отложи разглеждането на делото за извършване на допълнителни
процесуални действия.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 08.01.2025 година от 10:00 часа,
за която дата и час страните да се считат редовно призовани лично от съдебно
заседание.
ЗАДЪЛЖАВА Началника на ОЗ „Съдебна охрана“ - Сливен да осигури
физическа охрана при разглеждане на делото в насроченото открито съдебно
заседание.
ВЪЗЛАГА на деловодителя обслужващ делото, седмица преди датата, за
която е насрочено разглеждането на делото, да уведоми Началника на ОЗ
„Съдебна охрана“ – Сливен за вмененото задължение.
5
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:30 часа.


Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6