М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 3584 / 2019 г.
по описа на РС – Варна,
постановена на 08. 10.
2019 г.
Подс. К.Г.Г., ЕГН : **********,***, българин,
български гражданин, средно образование, разведен, работи, неосъждан, е
предаден на съд с обвинение по :
чл. 183, ал. 1 от НК, затова, че за периода от м. 08. 2012 г. до м. 06. 2019 г.
включително в гр. Варна, след като бил осъден
с решение по гр. дело
№ 7767 / 2012 г. на PC - Варна, влязло в сила на 11. 07. 2012 г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си Д.К.Г., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител З.В.Ив., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от
две месечни вноски - 83 месечни вноски по 80 лв.,
общо в размер на 6640 лв.
Представителят
на РП – Варна поддържа така възведеното обвинение. Счита, че извършеното от подсъдимия деяние се
доказва по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното признание по чл.
370, т. 2 от НПК. Моли съда да го признае
за виновен, като му наложи наказание „Пробация”,
ориентирано между минималния и средния размер.
Подсъдимият
по реда на чл. 370, т. 2 от НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената
част на обвинителния
акт, респективно съдът с протоколно определение по реда на чл. 372, ал. 4 от
НПК е приел самопризнанието и доколкото
последното кореспондира
със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза. Моли съда да му наложи наказание „Глоба”,
ориентирано към минималния размер.
Защитата се
съгласява със становището на държавното обвинение относно деянието като намира,
че с оглед конкретиката на случая, следва да бъде
наложено наказание „Глоба”, ориентирано към минималния размер.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка :
С решение по гр. дело № 7767 / 2012 г. на PC - Варна, влязло в сила на
11. 07. 2012 г., подс. К.Г.Г. бил осъден да
издържа низходящ – дъщеря си Д.К.Г., родена на *** г., чрез
нейната майка и законен представител З.В.Ив., в размер на 80 лв.
месечно. За времето от м. август 2012 г. до м. юни 2019 г. включително в гр.
Варна, подсъдимият
не заплащал определената от съда издръжка, като натрупал задължение в размер на
6 640 лв., представляващо неплатени издръжки съответно за 83 месечни
вноски.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена като се позовава на направените
самопризнания на подс. К.Г.Г.
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани
в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а
именно : показанията на свид. З.В.Ив., решение,
свидетелство съдимост.
Показанията на свидетеля
съдът възприе и им даде вяра като прецени, че същите са логични, вътрешно
непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящето наказателно
производство. Същите дават данни относно авторство,
предмет, начин на извършване.
Останалите събрани
писмени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира изцяло, като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими към предмета на
доказване по делото. Същите допринасят за изясняването на осъществяването на
състава от обективна и субективна страна.
Така установената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи на съда :
За съставомерността на деянието по
чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо наказателно - отговорно лице, което е осъдено по гражданско - правен ред да издържа свой
низходящ, съзнателно да не изпълни задължението
си в размер на две или
повече месечни вноски.
От обективна страна подсъдимият
не е изпълнил задължението си да заплаща месечни издръжки на низходящ, по силата
на влязло в законна сила съдебно решение, като неизпълнението е в размер на
повече от две вноски – съответно осемдесет и три, с което, чрез своето бездействие,
е осъществил състава. Горното съдът прие въз основа самопризнания
на подс. К.Г.Г.,
показанията на свид. З.В.Ив., решение.
От субективна страна деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на извършеното
деянието и е целял настъпването на последиците. Горното съдът извежда от неговото цялостно
поведение обективирано по делото, в частност от вида и последователността
на действията му.
Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона
лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни
и не могат да се издържат от
собственото си имущество.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи
неотговорното отношение на подсъдимия към
задълженията му като родител.
Относно вида и размера на наказанието :
Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал.
2 от НПК, ако
постанови осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на
чл. 58 А от НК. Но за да бъде
индивидуализирано наказанието
следва да се отчетат обществената
опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
По отношение
на дееца съдът отчете направените самопризнания, съдействащи за разкриване на
обективната истина, изразените искрени съжаление и критичност към извършеното,
установени трудови навици, тежко материално състояние и същевременно проявена в
конкретния случай от него изключителна незаинтересованост, а
по отношение на деянието сравнително дългата продължителност. Горното обуславя
извода за сравнително невисока обществена опасност на деец и деяние. Гореизложеното
мотивира съда да приеме, че са налице наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Съобразявайки принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция
е водеща, с оглед прието от съда,
следва да бъдат взети мерки
за превъзпитаване на дееца, с оглед ограничаване възможността му да извършва
престъпления, както и да осъзнае извършеното.
Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане
на тези цели,
следва на първо място да
се отговори на очакванията на обществото за
пресичане и ограничаване на подобен вид
прояви, чрез адекватно
на обществената опасност и моралната укоримост на престъплението
наказание, което пък от своя
страна ще въздейства предупредително върху другите членове
на обществото. В този смисъл съдът счете за
справедливо да определи на подсъдимия
наказание при приложение на чл. 58 А, ал. 4, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. В от НК, а именно „Глоба”, в размер на двеста и петдесет
лева, с оглед и конкретиката на разглеждания случай -
възможност да изпълнява трудови задължение, респективно получаване на доходи, с
част от които да изплаща дължимите издръжки. Съдът прецени, че наказание в този размер би се оказало
достатъчно за постигането на целите по чл.
36, ал. 1 от
НК, с оглед особеностите на конкретното деяние. Същото ще принуди подсъдимия да преосмисли
отношението си към обществените отношения осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона
лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни
и не могат да се издържат от
собственото си имущество.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: