РЕШЕНИЕ
Гр. София, 20.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира И.
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
при секретаря Христина Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 3706 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № *********/14.12.2020
г. по гр. д. № 36491/2019 г. по описа на СРС, 140 състав е отхвърлен предявения
от С.Х.И. и А.И.И. иск с правно основание чл. 19, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите против И.А.И. за обявяване за
окончателен на предварителен договор от 15.02.2011 г. за покупко-продажба на
следния недвижим имот: 1/2 идеална част от УПИ 111-547, кв. 49, по плана на с.
Железница, район Панчарево, представляващ имот с идентификатор 29150.7107.1073,
с адрес с. Железница, район Панчарево, м. „*******, с площ от 371 кв.м., при
съседи 29150.7107.573, 29150.7107.575, 29150.7107.1073, ведно с построените в
този недвижим имот двуетажна жилищна сграда и двуетажна стопанка сграда,
сключен между И.А.И. като продавач и И.А.И. – наследодател на ищците като
купувач поради погасяване на правото да се иска по съдебен ред обявяване на
предварителния договор за окончателен.
Против решението е
подадена въззивна жалба вх. № 25011582/22.01.2021 г.,
подадена от С.Х.И. и А.И.И.. В жалбата са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Въззивниците поддържат, че не е спорно между
страните, че са собственици на 1/2 идеална част от процесния
имот, а другата 1/2 идеална част е собственост на ответника, който бил брат на
наследодателя им. Не било спорно и сключването на предварителен договор на
14.02.2011 г., с който ответникът – въззиваем И.И. е поел задължение да сключи окончателен договор, с който
да прехвърли на наследодателя на ищците притежаваната от него ½ идеална
част. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд
е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност, тъй като с процесния договор не бил определен срок за сключването му,
а законът не предвиждал давностен срок за това.
Поддържа, че по делото са установени всички обстоятелства, обусляващи
основателността на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите. Извършено било плащане на продажната цена. Молят
обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ГПК да бъде
уважен. Претендира направените в производството пред СРС и пред СГС разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия И.А.И. с вх. № 25040595/08.03.2021 г., с който
е оспорена въззивната жалба. В отговора се поддържа,
че първоинстанционният съд правилно е приел, че искът
е погасен по давност, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства.
Правилно съдът приел, че доколкото в договора не е уговорен срок, то правото да
се иска сключване на окончателния договор се погасява след изтичане на 5 години
от датата на сключване на предварителния договор. Поддържа, че по делото не
били представени доказателства, установяващи обстоятелства, които спират или
прекъсват давността. Обсъжда и събраните в първоинстанционното
производство доказателства. Моли въззивната жалба да
бъде отхвърлена и претендира направените във въззивното
производство разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 36491/2019 г. по описа на СРС, 140 състав е образувано по искова
молба, подадена от С.Х.И. и А.И.И. против И.А.И., с
която е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ГПК. Ищците твърдят,
че са наследници на И.А.И., починал на 18.06.2016 г. и са собственици на 1/2
идеална част от следния недвижим имот, а именно: УПИ III-574 в кв. 49, по плана
на с. Железница, община Столична, район Панчарево, ведно с построените в този
имот двуетажна жилищна сграда и двуетажна стопанска сграда. Твърдят, че
собственик на другата идеална част от имота е ответника, който е и брат на
наследодателя им. Твърдят, че на 15.02.2011 г. в гр. София, между И.А.И. –
продавач и И.А.И. – купувач е сключен предварителен договор, по силата на който
продавачът се задължил да продаде на И.А.И. собствената си 1/2 идеална част от
имота. В т. 3 от договора било предвидено, че продажната цена е в размер на
3000 лева, като продавачът заявил, че била получена от нето при сключване и
подписване на договора, който представлявал разписка за получаване на сумата.
Поддържат, че по различни причини не се стигнало до сключване на окончателен
договор, поради което молят предварителния договор да бъде обявен за
окончателен. Претендират направените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника И.А.И., с който заявява, че
оспорва предявения иск. Поддържа, че искът за обявяване на предварителния
договор за окончателен е погасен по давност, тъй като петгодишната давност,
считана от сключването му е изтекла. Твърди, че по делото не се установява, че между
страните е имало дело за делба, както и че ищците не са отправяли покана за
сключване на окончателен договор. Поддържа, че до 2019 г. ищците не са
проявявали интерес към имота и не са отправяли покани за сключване на
окончателен договор като са се дезинтересирали от
изпълнението му. Твърди, че в този
период е владял имота и до настоящия момент, като е плащал всички разходи за
ползването му, както и данъците за него. Поддържа освен това, че в
предварителния договор има разминаване в датата на сключването му. Не се
установявало също така, че има заведено дело за делба, както и нямало данни
дали то е прекратено. Поради тази причина поддържа, че срокът за предявяване на
иска е започнал да тече от датата на подписване на договора. Твърди, че давносният
срок е изтекъл и че не са налице обстоятелства, които да спират или прекъсват
давността. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира направените по
делото разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и
гласни доказателства, от които се установява следното:
С
договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 1, т. ІV, д. № 338/1978 г. на
Нотариус при Софийски районен съд П.Г.М. дарява на дъщеря си Е.П.И. следния
недвижим имот 300/1000 кв.м. идеална част от неурегулирано дворно място, цялото
от 1000 кв.м., находящо се в с. Железница, местност „Чемерник“ при съседи път, Й.Г., ТКЗС, К.Д., заедно с 1/10
идеална част от едноетажна паянтова къща, цялата с площ от 70 кв.м., състояща
се от кухня, две стаи и мазе с 1/10
идеална част от общите части на сградата.
По
силата на съдебна спогодба, одобрена по гр.д. № 503/1987 г. на 20.10.1987 г. от
Районен съд „Девети септември“ – София, 4 състав Е.П.И. и съпругът й А.И.И. са придобили в общ дял като съпрузи следния недвижим
имот: неурегулирано дворно място от 300 кв.м., находящо
се в с. Железница, местността „Череник“ при
новообразувани съседи: път, И.Т., С.Г.и К.Д., заедно с вилната сграда в имота
на етаж и тавански етаж, етажа с площ от 76 кв.м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня и антре и тавански етаж с площ от 40 кв.м., състоящ се от три стаи
и таванско помещение с мазе от 17 кв.м., гараж с площ от 20 кв.м.
Със Заповед № РД – 18-36/17.06.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта за с.
Железница, като имотът, придобит от Е.П.И. и А.И.И. е
отразен с идентификатор 29150.7107.574, а изградена в него жилищна сграда - 29150.7107.574.1.
На 15.02.2011 г. между И.А.И. –
продавач и И.А.И. – купувач е сключен предварителен договор, по силата на който
И.И. се задължава да продаде на И.И.
своята собствена ½ идеална част от следния техен съсобствен
недвижим имот: УПИ ІІІ -574 в квартал 49, по плана на с. Железница, община
Столична, район Панчарево, ведно с построените в този недвижим имот двуетажна
жилищна сграда и двуетажна стопанска сграда. В договора е посочено, че
продажната цена от 3000 лева е платена и
сумата е получена от продавача при сключване на договора, който представлява и
разписка за сумата. Страните са уговорили в т. 4, че срокът, в който ще бъде
сключен окончателен договор е едномесечен и започва да тече от приключване на
съдебното дело за делба на имота, което И.И. е завел
срещу И.И. или след прекратяване на съдебното дело.
Уточнено е в т. 2, че в случай, че имотът бъде разделен чрез допусната по
съдебен ред делба, то продавачът поема задължение да прехвърли правото на
собственост върху образувания и получен в негова индивидуална собственост дял.
В т. 5 от договора страните са се съгласили, че всяка от тях може да поиска от
съда обявяване на договора за окончателен и преди изтичане на срока по т. 4, ако
другата страна откаже да се яви при нотариус за изповядване на сделката.
Видно
от представеното удостоверение за наследници № 012668/21.02.2017 г., че И.А.И.
е починал на 18.06.2016 г. и е оставил като наследници по закон С.Х.И. -
съпруга и А.И.И. - син.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната
жалба е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите всяка от
страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателнен. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да се установи, че между
страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в
предвидената от закона форма и съдържание – предмет и цена, както и че ответникът
– продавач по предварителния договор е собственик на имота към момента на
постановяване на съдебното решение. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищците е да докажат съществуването на облигационно
правоотношение, възникнало по силата на предварителен договор за продажба на
недвижим имот, неговото съдържание, както и че ответникът е собственик на
имота, предмет на договора, а на ответникът е изпълнил задължението си да
прехвърли собствеността съобразно уговореното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 363 от ГПК когато задължението е за прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот, съдът проверява дали са налице предпоставките
за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик. От събраните по делото
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът И.А.И. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, предмет на
предварителния договор. Това е така, тъй като по делото са представени
Нотариален акт за дарение и протокол за съдебна делба, както и скица от Служба
ГКК-гр. София, от които се установява, че правото на собственост върху процесния имот е придобито от Е.П.И. и А.И.И.. Не са ангажирани обаче, доказателства, че е настъпило правоприемство между тях и ответника. В производството по
обявяване на предварителен договор съдът действа като нотариус, т.е. по делото
следва да е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства,
че прехвърлителят по предварителния договор е
собственик на недвижимия имот към датата на приключване на устните състезания.
В конкретния случай, не е проведено пълно доказване на обстоятелствата, от
които произтича правото на собственост независимо, че между страните не е
налице спор относно това.
Предвид
на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен, а обжалваното решение
правилно, макар при различни мотиви.
Съгласно
чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплати на въззиваемия
сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № *********/14.12.2020 г. по описа на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Х.И., ЕГН-********** и А.И. Х., ЕГН-********** да заплатят на И.А.И., ЕГН-**********
сумата от 600 лева, представляваща направени разноски във въззивното
производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.