№ 63
гр. Пазарджик, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20245220201626 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Х. Г., с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Г. Белово от АК- Пловдив, против Наказателно
постановление № 24-5313-000013 от 08.07.2024 г. издадено от Началник Група
КПДГПА в ОДМВР- Пазарджик, В ЧАСТТА, с която на основание чл.178ж
ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП.
В жалбата обобщено се релевират възражения за допуснати нарушения
на материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, поради което се
иска неговата отмяна. С жалбата е направено и искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован, но
се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и излага
становище за нейната основателност и отмяна на НП в обжалваната му част.
Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
1
Въззиваемата страна- АНО, редовно призован не се явява. Не се явява и
процесуалният му представител, от който по делото е представено писмено
становище по същество, в което са изложени аргументи за правилност и
законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Със
становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство и е направено възражение
за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.
Като взе предвид изложените в жалбата възражения и становищата на
страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по
вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, съдът прие за установено
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 17.01.2024 г., в 10:19
часа в Община Пазарджик, на АМ „Тракия“, км 88 в посока към гр. София, е
управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на „Уникредит
лизинг“ ЕАД, като предприема неправилна маневра изпреварване на
движещото се пред него МПС, като пресича единичната непрекъсната линия
тип М1, навлиза изцяло в лентата за принудително спиране и продължава
движението си в нея без повреда на ППС и без здравословни проблеми на
водача. При извършената проверка на водача и управляваното МПС било
установено, че л.а. не бил представен в определения срок за ГТП.
Горното било установено от екип на Група КПДГПА в ОДМВР-
Пазарджик, в чиито състав бил св. Г. Ч., който съставил АУАН на
жалбоподателя за установените нарушения в негово присъствие. Актът бил
предявен на нарушителя и му бил връчен екземпляр срещу подпис. При
предявяване на АУАН нарушителят не възразил срещу направените в него
констатации, което било отразено в акта, като пред контролните органи заявил
че бързал.
Въз основа на съставения АУАН на 08.07.2024 г. било издадено
обжалваното НП, което било връчено на санкционираното лице чрез ССЕВ на
24.09.2024 г., видно от справка в система АИС АНД на л.14 от делото.
Жалбата против издаденото НП е единствено в частта относно
санкционирането за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП и е подадена от надлежно
упълномощен от наказаното лице адвокат на 30.09.2024 г. чрез АНО до съда,
поради което съдът я намери за процесуално допустима като подадена в
2
законоустановения в чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и от лице активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Г. Ч.,
които са логични и последователни и не противоречат на останалите писмени
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира,
че административнонаказателното производство е започнало със съставянето
на АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на нарушението и в
присъствието на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на
правомощията му по закон. В акта и в НП са отразени датата и мястото на
нарушението. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно
упълномощен със заповед на министъра на вътрешните работи (Виж т.3.11 от
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
(л.18-19).
По-нататък, в АУАН и НП е дадено пълно, ясно и точно описание на
нарушението и в този смисъл са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН. Посочени са дата, час и място на нарушението, посоката на
движение на управляваното от жалбоподателя МПС, пълни данни за ПС,
както и обстоятелствата- елементи от фактическия състав на нарушението,
като е посочено че МПС е управлявано в лентата за принудително спиране,
без за това да има уважителна причина от посочените в разпоредбата на
закона- ПС да има техническа повреда или пък наличието на здравословни
проблеми на водача на МПС, т.е. не е била налице основателна причина за
такова управление и то е било в разрез с разписаната забрана в закона.
На следващо място дадена е правилна правна квалификация на
нарушението. АНО е приложил и правилната санкционна норма,
съответстваща на вмененото нарушение.
3
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение за материално
правна неизправност на санкционния акт, изразяващо се в това, че е имало
основателна причина жалбоподателят да навлезе и се движи в лентата за
принудително спиране, тъй като имал здравословен проблем, а именно
получил е задух, усетил е болка и стягане в гърдите. Здравето му било
влошено предвид прекарания преди години остър миокарден инфаркт, за което
е представена епикриза, още повече че от инкриминираната дата до
настоящия момент имал епизоди на стенокардия и прилошаване, за което е
представен Амбулаторен лист от личния лекар. Твърди се още в жалбата, че
жалбоподателят не можел да намали скоростта в лентата за активно движение,
след като се почувствал зле, затова минал в лентата за принудително спиране,
намалявайки скоростта с цел да спре и тогава бил забелязан и спрян от
полицейските служители.
От показанията на св. Г. Ч., които не се опровергаха от нито едно от
останалите доказателства по делото, се установява, че жалбоподателят се е
движел пред полицейският автомобил, в който е бил свидетелят, като е
предприел неправилна маневра изпреварване на движещия се пред него
автомобил, навлизайки в аварийната лента за движение, без да намалява
скоростта и без да спира, като е продължил движението си с висока скорост и
след като „изпреварил“ МПС, движейки се около 300 метра в аварийната
лента и се върнал в дясната скоростна лента за движение. Поради тази
причина и полицейските служители го последвали и предприели действия по
спиране на автомобила на място, позволяващо извършването на проверка. Св.
Ч. бе категоричен в показанията си, че пред него и колегата му,
жалбоподателят не се е оплакал нито за влошено здравословно състояние,
нито за повреда в автомобила, а заявил, че предприел тази маневра, защото
бързал.
Имайки предвид това гласно доказателство, съдът не прие
възражението, че жалбоподателят е имал здравословен проблем, а именно
описания в жалбата. Ако това бе вярно, то той щеше да го заяви при
извършената му проверката на контролните органи, съответно щеше и да
възрази срещу направената констатация в предявения му АУАН. Вярнное, че
той не е длъжоен да се брани веднага по повдигнатото му адм. обвинение, но
когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че няма възражения, то
4
това е първата индиция, че той е извършил вмененото му адм. нарушение.
Това му изявление има значение и при преценка достоверността на
последващите му изявления и твърдения, като тези направени в жалбата.
Освен това ангажираните от пълномощника на жалбоподателя и приети
по делото писмени доказателства- епикриза и амбулаторен лист, също не
могат да обосноват твърдяното обстоятелство, че водачът се почувствал зле.
Първо епикризата показва, че той е лекуван преди доста време, в далечната
1992 г., като от този момент до инкриминираната дата няма нито едно
доказателство- писмено или гласно, че той е имал здравословни проблеми.
Видно от амбулаторния лист е, че жалбоподателят е посетил личния си лекар
едва на 24.09.2024 г., т.е. повече от 8 месеца след извършване на нарушението
и то след като му е бил връчен АУАН на същата дата, по-рано през деня, което
показва че посещението при личния лекар е целенасочено, с цел представяне
на медицинска документация по настоящето производство. Освен това от
амбулаторния лист се установява, че посещението при личния лекар е планово
то е по повод следващ се диспансерен преглед и за издаване на рецепта за
лекарства.
Най-сетне, ако жалбоподателят се бе почувствал зле по време на
управление на МПС, то житейски логично бе да намали скоростта и да
навлезе в лентата за принудително спиране, където да спре и да потърси
помощ- било чрез обаждане на тел.112 или да поиска съдействието на
полицейския автопатрул движещ се след него или да остане на място, докато
отмине „кризата“. Нищо от това обаче не е сторено от водача. Напротив той се
е движел с увеличена скорост в аварийната лента, изпреварил е автомобилът
движещ се в дясната скоростна лента, след което се е „върнал“ отново в
дясната лента за движение, където е продължил да се движи, докато не е бил
спрян от полицейския патрул на първата отбивна от АМ, като при
извършената му проверка е заявил, че е изпреварил в аварийната лента,
защото бързал, като въобще не споменавал, че му е прилошавало.
Изложеното от водача твърдение, че е бързал не е сред основанията
водещи, до неспазване на разписаната в закона забрана за движение на ППС в
лентата за принудително спиране. Ако беше налице някоя от визираните в
закона хипотези, то нарушителят би възразил срещу съставения му акт, нещо
което той не е сторил, както се посочи по-горе. Поради всичко изложено
5
до тук, съдът намира за неоснователни направените в жалбата на въззивника и
поддържани от пълномощника му в становището по същество възражения,
водещи до порочност на издадения санкционен акт.
С оглед на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен
състав намира, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.
Не е спорно по делото, доколкото по същество не се оспорва и с
подадената въззивна жалба, нито в съдебно заседание, че на посочените в НП
дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за
принудително спиране (аварийната лента) на АМ „Тракия“.
На следващо място, самият жалбоподател не отрича, че се е движил в
аварийната лента. При положение, че той е изпреварвал МПС, но и
движението му не е за кратко разстояние. Дори и движението да е било около
300 метра, както сочи св. Ч. и защото водачът бързал, това обаче не е
уважителна причинна, тъй като тези обстоятелства не са взети предвид от
законодателя, като изключващи спазването на забраната за движение в лентата
за принудително спиране на АМ. Те не могат и да определят и случая като
маловажен, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е имал възможност
да избере друг път за придвижване, а не този по АМ. Конкретният случай не
представлява маловажен такъв по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, т.к.
нарушението е с висока степен на обществена опасност. Изхождайки от
причините и обстоятелствата при извършване на нарушението- това, че
същото е извършено по време, когато трафикът по магистралата е бил
интензивен, а с движението си в аварийната лента водачът е можел да създаде
затруднения за другите участници в движението да я ползват при реално
възникнала за тях необходимост, а също така и за движението на автомобили
със специален режим на движение, ако се наложи поради възникнало ПТП или
друг неотложен случай за оказване на помощ, като линейки, полицейски
патрули, автомобил на РСПАБ и т.н. Освен това следва да се отчетат и
данните за личността на дееца и по-конкретно неговият статус като водач,
който е обременен със санкционирането му за извършени преди настоящето
деяние адм. нарушения на ЗДвП с 9 НП и 34 фиша. По делото не е налице
нито едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да
сочи на нетипично ниска обществена опасност на нарушителя или на
извършеното нарушение. Като взе предвид всичко това и изхождайки и от
6
подбудите за извършване на нарушението, съдът прецени, че случаят не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
Следва да се каже също, че законът не изисква да са настъпили някакви
вредни последици от неправомерното поведение, поради което явно се касае
за формално нарушение и липсата на реален вредоносен резултат не може да
води автоматично до малозначителност на деянието. През последните години
изключително много зачестиха подобен вид административни нарушения, а е
общоизвестно, че такова поведение на водачите води до образуване на
задръствания и в лентата за принудително спиране или предпоставки за ПТП,
когато там са спрели правомерно други МПС, което пък от своя страна
повишава сериозно обществената опасност, понеже при необходимост екипи
на спешна помощ, пожарна, полиция и гражданска защита не биха могли да
стигнат до мястото на евентуално произшествие (а в случая е било налице
такова) навреме, за да окажат помощ на пострадалите лица. По този начин се
затруднява и бързото транспортиране на евентуално пострадали от ПТП лица
до най-близкото болнично заведение, тъй като линейките не могат да
преминат през лентата за принудително спиране, която е предназначена да се
използва само в извънредни случаи. Поради тази причина следва да се обърне
сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно
поведение и според настоящия съдебен състав единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и
генералната превенция на административното наказание по смисъла на чл.12
от ЗАНН, т.е. не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване
на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
Съдът счита, че е безспорно доказано обстоятелството, че
жалбоподателят не е имал обективна причина да управлява МПС в аварийната
лента на АМ, доколкото не са били налице обстоятелствата по чл.58 т.3 от
ЗДвП, даващи право за движение по нея.
Всичко изложено до тук мотивира съда да приеме, че лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя не е имал никакъв технически проблем налагащ
движение в лентата за принудително спиране, нито пък е било налице
7
здравословен проблем у водача, а водачът се е движил в тази лента, за да
изпревари по-бавно движещото се от неговия автомобил ПС в дясната лента за
активно движение на АМ.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установени
описаните по-горе фактически констатации. Намира, че правилно и
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.58 т.3 от
ЗДвП.
При определяне вида и размера на административното наказание
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализация на същото. След като е отчел високата степен на
обществена опасност на конкретното нарушение, правилно е наложил
нормативно фиксираните по вид и абсолютен размер наказания- глоба от 1 000
лева и лишаване от правоуправление за срок от три месеца. Абсолютният
размер на наказанията обезсмисля необходимостта от обсъждане на
възможността за тяхното редуциране.
Изложеното до тук дава основание на съда да приеме, че НП в тази му
част е законосъобразно и следва да се потвърди.
В останалата си част, относно нарушението на чл.147 ал.1 от ЗДвП, за
което е санкциониран жалбоподателя на осн. чл.185 от ЗДвП с глоба в размер
на 20 лева, НП не е обжалвано и е влязло в сила, което следва да се обяви с
настоящия съдебен акт.
При този изход на делото както и фактът, че пред въззивната инстанция
наказващият орган бе представляван от юрисконсулт, който е направил
своевременно искането за присъждане на разноски, а именно преди обявяване
на делото за решаване, с депозираното писмено становище, то на основание
чл. 63д ал. 3 от ЗАНН следва да присъди разноски в полза на ОДМВР-
Пазарджик- учреждението към което е структуриран наказващият орган.
Възнаграждението следва да е в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит
на един свидетел, но без личното явяване и участие на юрисконсулта, който
само е представил кратко писмено становище по съществото на спора, а и
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде
определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Пак предвид изхода на делото, претенцията на пълномощника на
8
въззивника за присъждане на разноски в негова полза, следва да се остави без
уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-5313-000013 от
08.07.2024 г. издадено от Началник Група КПДГПА в ОДМВР- Пазарджик, В
ЧАСТТА, с която на К. Х. Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Г.
Белово от АК- Пловдив, на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОБЯВЯВА за влязло в сила Наказателно постановление № 24-5313-
000013 от 08.07.2024 г. в останалата му част по отношение на
санкционираното на К. Х. Г. на осн. чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147
ал.1 от ЗДвП, с глоба в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА К. Х. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***“ №
***, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр.
Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет)
лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на пълномощника на
въззивника за присъждане на разноски в негова полза.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9