Определение по дело №283/2020 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………./........ 02.2020г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 27.02.2020г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

въззивно търговско дело № 283 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №6044/23.01.2020г. по описа на ВРС, на Г.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, подадена чрез назначения му особен представител адвокат Д.Т.К., АК-Варна, срещу решение №5939/20.12.2019г. на Варненски районен съд, 30 състав, постановено по гр.д. №1703/2019г. по описа на ВРС.

С обжалваното решение е прието за установено, че жалбоподателят Г.Г.Н. – ответник в първоинстанционното производство, дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, следните парични суми: сумата 61,39 лева, представляващи цена на незаплатени абонаментни такси и предоставени мобилни услуги за предпочетен номер ++359********* за периода от 01.07.2016г. – 30.09.2016г. по договор за предоставяне на мобилни услуги №********* от 04.06.2016г.; сумата 108,18 лева, представляваща цена на незаплатени абонаментни такси и предоставени мобилни услуги за предпочетен номер ++359********* за периода от 01.07.2016г. – 30.09.2016г. по Допълнително споразумение договор за предоставяне на мобилни услуги №********* от 15.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2018г. до окончателното плащане на дължимата сума, сумата 321,77 лева, представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски за ползването на мобилен апарат марка SAMSUNG Galaxy J5 Black, по договор за лизинг от 04.06.2016г., сумата 631,12 лева, представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски за ползването на мобилен апарат марка SAMSUNG Galaxy А5 2016 Black по договор за лизинг от 15.06.2016г., за които вземания по ч.гр.д. №15774/2018г. на ВРС, 18 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №7798/23.10.2018г., като ответникът е бил осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски в размер на 683,57 лева – за исковото производство, съответно 385 лева – за заповедното производство.

 

І. По допустимостта на въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Жалбоподателят е освободен от предварителното внасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса – чл.83, ал.1, т.5 от ГПК.

 

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********. В срока по чл.263 от ГПК от пълномощника му по делото адвокат Никола Шущарков, САК, е подаден писмен отговор вх. №13492/17.02.2020г.

 

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

ІІ. По предварителните въпроси.

Развитото във въззивната жалба оплакване е за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд като се твърди, че въпреки представения огромен обем писмени доказателства ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си както досежно валидното възникване на облигационното правоотношение, така и досежно обема на предоставените услуги и претендирания размер, поради което изводът за основателност на предявените искове, основан единствено на изложената в исковата молба фактическа обстановка, е неправилен. Направено е и оплакване, че изцяло несъобразено и необсъдено в мотивите е останало възражението на ответника за липса на клауза за предсрочна изискуемост на договора за лизинг от 15.06.2016г. и съответно недължимост на претендираната сума от 631,12 лева. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С въззивната жалба не се посочват и представят нови доказателства.

 

В подадения отговор на въззивната жалба въззиваемата страна „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, обосновава подробно становище за нейната неоснователност и моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на осъществената размяна на книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните, изложени в исковата молба и в отговора. Липсват оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция. За изслушване на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Във връзка с искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за въззивното производство следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).

На назначения на ответника Г.Н. особен представител съдът определя възнаграждение за въззивното производство в размер на 180 лева. Задължен да внесе тази сума е ищецът в първоинстанционното производство – чл.47, ал.6 от ГПК, за което следва да се дадат конкретни указания.

 

По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №6044/23.01.2020г. по описа на ВРС, на Г.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, подадена чрез назначения му особен представител адвокат Д.Т.К., АК-Варна, срещу решение №5939/20.12.2019г. на Варненски районен съд, 30 състав, постановено по гр.д. №1703/2019г. по описа на ВРС.

 

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на назначения на ответника Г.Г.Н., ЕГН **********, особен представител адвокат Д.Т.К., АК-Варна, в размер на 180 лева, като

 

ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, ДА ВНЕСЕ така определената сума в размер на 180 лева по сметка „Вещи лица и гаранции” на Окръжен съд – гр. Варна, като своевременно представи по делото доказателства за изпълнение на това задължение.

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.03.2020г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните (чрез пълномощник/ особен представител) на посочените във въззивната жалба и отговора съдебни адреси и по телефон.

 

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

 

Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото открито съдебно заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.

 

На въззивника да се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                2.