М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА № 360/12.06.2013 г.
ПО НОХД № 5 ПО ОПИСА НА СРС ЗА 2013 г.
Подсъдимия С.С.С., български гражданин, с основно
образование, женен, осъждан, с ЕГН: **********, е предаден на съд за това, че
на 01.03.2012 година, в с.Поп Кралево, обл.Силистра, в условията на опасен рецидив като извършител в
съучастие с Г.М.И., М.Г.Г. и още три лица, след предварителен сговор и чрез
използване на техническо средство и МПС е отнел чужди движими вещи-32 броя
агнета на обща стойност 4800 лева, от владението на Д.Р.Д., без необходимото
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, за което Русенската районна
прокуратура е повдигнала обвинение по чл.196, ал.1, т.2 от НК във връзка с
чл.195 от НК.
Подсъдимия М.Г.Г., български гражданин, с начално
образование, не женен, осъждан, с ЕГН: **********, е предаден на съд за това,
че на 01.03.2012 година, в с.Поп Кралево, обл.Силистра, в условията на повторност като извършител в съучастие с Г.М.И.,
С.С.С. и още три лица, след предварителен сговор и чрез използване на
техническо средство и МПС е отнел чужди движими вещи-32 броя агнета на обща
стойност 4800 лева, от владението на Д.Р.Д., без необходимото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, за което Русенската районна прокуратура
е повдигнала обвинение по чл.195, ал.1,т.3, 4, 5 и 7 от НК.
Подсъдимия Г.М.И., български гражданин, с основно
образование, не женен, осъждан, с ЕГН: **********, е предаден на съд за това,
че на 01.03.2012 година, в с.Поп Кралево, обл.Силистра, като извършител в съучастие със С.С.С., М.Г.Г. и още три
лица, след предварителен сговор, чрез използване на техническо средство и МПС е
отнел чужди движими вещи-32 броя агнета на обща стойност 4800 лева, от
владението на Д.Р.Д., без необходимото съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, за което Русенска районна прокуратура е повдигнала обвинение по
чл.195, т.3,4 и 5 от НК.
Повдигнатите обвинения се
поддържат от районния прокурор при разглеждането на делото.
Постардалия от престъплението
поддържа обвинението наред с прокурора.
Предявява и граждански иск за
солидарно осъждане срещу подсъдимите за заплащане на сумата от 4800 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на
непозволено увреждане. В хода на процеса настъпи правоприемство, поради което
бяха конституирани наследниците, които поддържат гражданския иск.
Подсъдимите не се признават за
виновни по повдигнатите им обвинения. Твърдят, че не са участвали в
извършването на деянието. Подсъдимия С. твърди, че знае кой го е извършил но не
посочва нищо конкретно и не иска събиране на доказателства.
След преценка на събраните
в хода на съдебното следствие доказателствени средства: протокол за оглед, протокол
за претърсване и изземване, протоколите за разпознаване на лица, справки за
съдимост, разпечатки от проведени разговори, заключението по ценовата
експертиза, показанията на разпитаните свидетели и прочетените свидетелски
показания и обясненията на подсъдимите, преценени по отделно и тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 01.03.2012 година подсъдимите се
намирали в с.Поп Кралево с още неизвестни лица. В
тъмната част на денонощието/след полунощ около 0.30 часа/ тримата отишли в
близост до имота на пострадалия. В него той/свидителя
Е. б.ж. на с.Поп Кралево/ отглеждал животни. По това
време в обора имало 110 овце, 60 агнета и 6 кози. За животните се грижил
свидетеля Д., който заедно със свидетелката П. живеел в стая в непосредствена
близост до обора, като ги деляла една стена. Свидетеля Д. чул необичаен лай на
кучетата и излязъл да види какво става. На ъгъла на постройката бил пресрещнат
от мъж, който го заплашил да се прибира вътре и да мълчи, защото ще бъде убит.
Този човек бил в неосветена част на двора и не бил видян от свидетеля. Същият
се уплашил от заплахата и се прибрал вътре в помещението. В едната стая спяла
свидетелката П., а в другата свидетеля Д.. Д. не ги събудил, а отишъл в края на
коридора, от където можело да се влиза в обора. Той установил, че не може да
влезе през вратата, тъй като е залостена или подпирана с тяло от някого. Тогава
той погледнал в обора през дупка в стената, която бил направил за да прекарва
по-лесно маркуч. Целият обор бил добре осветен. Свидетеля видял тримата
подсъдими, които ловили агнетата в обора и ги подавали през вратата на други
лица, които не могъл да разпознае.
Тримата подсъдими се движили из обора и се обръщали по различен начин
към него, което позволило да ги огледа добре и да ги запомни. След около един
час, тримата подсъдими напуснали обора и животните се успокоили. Тогава
свидетеля се прибрал в стаята си и в последствие се обадил на свидетеля И.И./зет
на пострадалия/. Сутринта той пристигнал на място и след като разбрал какво е
станало информирал органите на реда. При пристигането им в близост до обора
имало следи от автомобилни гуми и следа от обувка. В стената на обора имало
направен отвор чрез изваждане на тухли. Вратите на обора били “млечна
кръстоска” между породи “източно –фрезийска, аваси и старозагорска и черноглава
плевенска. Съгласно заключението по назначената експертиза, стойността им е
4800 лева.
В хода на съдебното следствие остана
недоказан предварителния сговор между подсъдимите за извършването на деянието.
По никакъв начин не се установи те да са участвали и в изкъртването на тухлите
от стената на обора/ това не се е и налагало, тъй като тази вечер обора не бил
заключен, установено от показанията на свидетеля Д./. Също така не бе
установено по какъв начин подсъдимите са пристигнали в с.Поп Кралево и как са го напуснали. Не се установи дали
животните са били извозени с МПС, каруца, носени на гръб от хора или по друг
начин. Намерените в близост следи от
гуми не могат да установят по несъмнен начин, че е било използвано МПС. Но дори
и да е използвано МПС, то не е установен умисъла на тримата подсъдими за това,
тъй като се установи, че има и още лица участвали в отнемането на животните и
всеки следва да отговаря за това деяние,
което е обхванато от неговия умисъл. Предвид многото въпроси, възникващи
от не установяването на останалите лица, не може да се направи извод във вреда
на подсъдимите, че са се сговаряли предварително, че са разрушили
преграда/дупка в стената/ за което са използвали техническо средство/неясно
какво/, нито, че са използвали МПС. За това те следва да понесат отговорност
само за безспорно установеното участие в деянието.
От така установената фактическа обстановка се налагат следните
изводи:
Тримата подсъдими са участвали в
изпълнителното деяние по отнемане на агнетата от техния владелец. Те са ги
ловили в обора и са ги предавали през вратата на други лица извън него. Същите
са прекъснали владението на свидетеля Д. върху животните и са установили свое
владение с помощта на неустановените лица.
От субективна страна, подсъдимите са действали
виновно с пряк умисъл, съзнавали са всички обективни признаци от състава на престъплението,
което извършват, неговия общественоопасен характер,
предвиждали са е общественоопасните последици и
пряко са ги целели.
Деяние с описаните по-горе признаци, е
обявено за наказуемо от чл.194 от Наказателния кодекс и след като се установи,
че е извършено виновно, то съгласно чл.9 от същия кодекс представлява
престъпление. По този именно състав следва да отговарят подсъдимите, тъй като
по-горе се изясни, че не са доказани нито предварителния сговор между тях, нито
използването на МПС, нито на техническо средство, нито разрушаването на
прегради, здраво направени за защита на имот.
По тази причина деянието на подсъдимия С. следва
да се квалифицира не по чл.196, ал.1,т.2 от НК във връзка с чл.195,
ал.1,т.2,4и5 от НК, а по чл.196, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.194 от НК и
той бе оправдан за по-тежкото престъпление. Деянието му действително е
извършено в условията на опасен рецидив, тъй като от справката за съдимост се
установи, че той е осъждан за умишлени престъпления на наказание лишаване от
свобода за които наказанията не са били отложени по реда на чл.66 от НК.
Деянието на подсъдимия Г. е извършено в
условията на повторност, тъй като същият е би осъден
на наказание лишаване от свобода за престъпление против собствеността за срок
от пет месеца/НОХД№574/2010 год. на СРС/ , изтърпяването на което е било
отложено за изпитателен срок от една година и шест месеца. При това положение
деянието следва да се квалифицира по чл.195, ал.1,т.7 от НК. По изложените по
горе съображения и той бе оправдан за, това че е извършил деянието след
предварителен сговор, чрез използване на техническо средство и МПС и чрез
разрушаване на прегради, които са били здраво направени за защита на имота.
Деянието на подсъдимия И. следва да се
квалифицира по основния състав на престъплението кражба по чл.194, ал.1 от НК,
по изложените съображения за недоказаност на предварителния сговор между
подсъдимите, използването на МПС, техническо средство и разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот. По тази причина бе признат и за невиновен по повдигнатото обвинение по чл.195 от НК.
При
индивидуализиране на наказанията на подсъдимите не бе отчетено наличието
нито на смекчаващи нито но отегчаващи отговорността обстоятелства.Така съдът
наложи наказания лишаване от свобода за тримата подсъдими.За подсъдимия С. това
наказание е в размер на две години, тъй като това е минималния предвиден размер
на наказанието за извършеното от него деяние. Съдът намира, че и този размер
/въпреки, че е под средния/ , съчетан със строгия режим на изтърпяване ще
допринесе за превъзпитанието и поправянето му.
За подсъдимия Г., съдът намери, че следва да наложи
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Този именно
размер ще е достатъчен за неговото поправяне. Освен това той скоро е навършил
пълнолетие, не е изтърпявал ефективно наказание, от което може да се направи
извода, че наложеното ще има възпитаващо въздействие върху него. Тъй като
деянието по настоящото дело е извършено в изпитателния рок на присъдата по НОХД
№ 547/2010 год. на СРС, тя бе приведена в изпълнение.
Наказание от една година лишаване от свобода за
подсъдимия И. би било напълно достатъчно да го промени и да въздейства върху
него за изграждането му на контрамотиви за въздържане
от извършване на престъпления.
С деянието си подсъдимите са причинили вреди на
пострадалия Е./респективно неговите наследници/, нарушавайки общото правило да
не се вреди другиму, изразяващи се в стойността на отнетия агнета. Стойността
на същите бе установена на 4800 лева. По тази причина съдът уважи предявения
граждански иск до доказания размер съгласно установеното в цитираната
експертиза.
Присъдени бяха и извършените в хода на
производството разноски и държавната такса върху уважения размер на гражданския
иск..
По изложените съображения съдът
постанови присъдата.
Районен
съдия: