Мотиви на Присъда № 260007 от 02.03.2021 г. по н.о.х.д.№ 895/2020 г. по
описа на Районен съд гр.Ловеч.
Районна прокуратура гр.Ловеч е предявила обвинение срещу подсъдимия Н.В.П. ***,
за престъпление по чл.355, ал.2, във връзка с ал.1, предл.3-то,
във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода
от 30.04.2020 г. до 03.05.2020 г. в гр.Ловеч, област Ловеч, при условията на
продължавано престъпление, нарушил противоепидемичните мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест по хората - коронавирус
/СОVID 19/ на територията на Република България, въведени със Заповед №
РД-01-183/06.04.2020 г. на Кирил Ананиев - министър на здравеопазването, като
нарушил мярката по т.8 от Раздел II на заповедта - „Всички лица, поставени под
карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за насТ.ване, в което са посочили,
че ще пребивават за посочения в предписанието срок", като деянието е
извършено при условията на епидемия и извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на
Република България /обн.ДВ, бр.22 от 13.03.2020 г./,
като нарушил наложената му 14-дневна карантина със срок от 25.04.2020 г. до
08.05.2020 г. включително, наложена му с Предписание за поставяне под карантина
на Регионалната здравна инспекция - Видин, с изх.№ ДМ II-71/25.04.2020 г., като
два пъти напуснал посочения в него адрес - гр.Ловеч, ул."*************,
както следва : на 30.04.2020 г., около 09:10 – 10:30 часа посетил сградата на
сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Ловеч, находяща
се в гр.Ловеч, ул."Хан Кубрат" № 2, за да регистрира МПС - л.а."*****************и
номер на рама **************** и на 03.05.2020 г., около 18:10 – 18:30 часа,
бил в гр.Ловеч, бул."България", пред сградата на РУ МВР Ловеч, находяща се в гр.Ловеч, бул."България" № 7,
където давал интервю на журналиста М.Г., което е било излъчено на живо около
18:30 часа, в ефира на „Нова телевизия", по време на излъчването на
публицистично предаване „Неделята на Нова".
Представителят на Районна прокуратура
гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и
че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт.
Развива подобни съображения в тази насока позовавайки се на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание
чл.58а от НК се редуцира с 1/3, т.е. лишаване от свобода в размер на осем
месеца. Счита, че така определеното наказание подсъдимият П. следва да изтърпи
при първоначален общ режим, както и му бъде наложено кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер на 12 000 лева. Изтъква, че предвид
обстоятелството, че настоящето деяние е било извършено в изпитателния срок на
предходно наложено наказание лишаване от свобода на подсъдимия по НОХД №
1291/2019 г., то на основание чл.68 от НК следва да бъде приведено в изпълнение
и това наказание в размер на 4 месеца.
Подсъдимият Н.П., редовно призован, се
явява лично в съдебно заседание и със защитника си адвокат Т.Р. от САК.
По реда на съкратеното съдебно следствие по чл.370, във
връзка с чл.371, т.2 от НПК подсъдимият П. изцяло признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тях.
В хода на редовното съдебно следствие подсъдимият П. дава обяснения
изтъквайки, че много съжалява за случилото се. Заявява, че след като се е
прибрал в България е бил под стрес, не бил спал дълго време, затова и дал друг
адрес. Сочи, че точно тогава е била въведена карантината, било е в началото на
пандемията, имало е много заповеди и често са се променяли нещата. Не е сигурен
дали и какво е подписвал, тъй като товарът който е транспортирал от чужбина е
придружен със 7-10 листа документация. Твърди, че не си спомня кой адрес е
посочил, но е стоял през това време както в къщи, така и в сервиза на ул.„**********“.
Подробно разказва за предхождащия случая конфликт между него и бившите
служители на ПП при ОД на МВР Ловеч И. и Петков. Твърди, че по този повод е
участвал в разследването на „Нова телевизия“ и че не е знаел, че точно в този
момент е бил карантиниран. Сочи, че тогава е подавал и сигнали към
прокуратурата за отправени му заплахи.
В хода на съдебните прения по делото, в защита подсъдимият П. заявява, че не
е разбрал за карантината докато не му се обадила някаква жена и му казала за
това, след което твърди, че не си и помислял да излиза. При дадената му
последна дума заявява, че подкрепя казаното от защитника му.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Т.Р. не оспорва приетата от прокурора в
обвинителния акт фактическа обстановка. Оспорва обаче искането на прокурора на П.
да бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода, както и глоба в
посочения размер. Концентрира пледоарията си в тази насока, като акцентира на
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по случая,
както и на обществената опасност на деянието и подсъдимия. Сочи, че е безспорен
факт наличието на пандемия свързана със заболяването Ковид 19, свързана
със загубата на много човешки животи в целия свят и нарушен ритъм на живот на
хора и държави. Изтъква, че са били предприети множество мерки в тази връзка,
вкл. и в България, целесъобразността и правилността на които обаче обективен
анализ може да бъде направен едва след години, от дистанцията на времето.
Акцентира, че тогава може да се окаже, че много от предприетите мерки са били
безсмислени и тогава какво следва да се прави ако на подсъдимия бъде наложено
исканото от прокурора тежко наказание. В тази връзка изтъква, че подсъдимият П.
не е бил болен от Ковид 19 и с оглед обществената
опасност на деянието не е без значение дали е бил поставен под карантина с
положителен резултат и съвсем друго е като не е бил болен, и обективно е нямало
как да зарази другиго. Заявява, че не следва да бъде пренебрегван твърдения от
подсъдимия факт, че е бил преуморен прибирайки се от чужбина и в тази връзка не
е ясно дали съответния служител издал предписанието му е обяснил достатъчно
ясно обстоятелствата около карантината, за да посочи адреса на сервиза, в който
работи, а не домашния си такъв. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
защитникът сочи и сравнително младата възраст на подсъдимия – 26 години, че се
грижи за малко дете и съпругата му е безработна, а също и факта, че е трудово
ангажиран. Счита, че не би се изпълнила специалната и генерална превенция на
закона, ако на подсъдимия се наложи исканото от прокурора наказание. Пледира за
справедливост от съда, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК и на П. се наложи
наказание „пробация“.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие
писмени доказателства, от свидетелските показания и от заключението на вещото
лице по назначената комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза,
от самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на предварителното
изслушване и проведеното съкратено съдебно следствие, както и от обясненията му
за причините довели до осъществяване на деянието, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Н.В.П. ***. Живеел на
съпружески начала със свидетелката Т. К. Д., с която имали дете на година и
половина. Работел като управител на „П. ***. Бил осъждан - справка за съдимост
на л.63-64 от досъдебното производство.
На 25.04.2020 г., в 06:41 часа подсъдимият
П., управлявайки товарен автомобил марка „И." с рег.№ ** **** **, влязъл в
Република България през граничен контролен пункт ГКПП Видин - Дунав мост.
Към
този момент, на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България,
по предложение на Министерския съвет, поради разрастващата се пандемия от СОVID
19, съгласно Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание, обн.ДВ, бр.22 от 13.03.2020 г., на територията на Република
България е било въведено извънредно положение, считано от 13 март 2020 година.
В
тази връзка, със поредната заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, в т.II е бил въведен и определен реда за поставяне под
задължителна карантина, за срок от 14 дни за всички лица /граждани на Република
България и чужди граждани/, влизащи на територията на Република България от
т.н. „рискови" държави, сред които била и Федерална Република Германия, от
която се завръщал и подсъдимият П.. За целта, при влизането на територията на
Република България лицата следвало да предоставят данни като посочат държавата,
от която пристигат, личните си данни и мястото, на което се задължават да
пребивават за период от 14 дни, считано от момента на пристигането си. Впоследствие
информацията се подавала от граничните власти и органите на МВР към
Регионалните здравни инспекции по местоизпълнението
на карантината, които от своя страна имали задължението да уведомят и общопрактикуващия личен лекар на съответното лице, за да
поемат той наблюдението на здравословното състояние на карантинираните лица за
периода на 14-дневната карантина.
В
изпълнение на така въведената процедура, на подсъдимия П., при влизането му в
страната през ГКПП Видин - Дунав мост, на 25.04.2020 г., в 06:41 часа му било
издадено и връчено предписание за поставяне под карантина с изх. № ДМ II
71/25.04.2020 г. в 06:45 часа, от служител на Регионална здравна инспекция гр.Видин.
В предписанието било посочено, че П. се поставя под карантина, като пристигащ
от Германия и се задължавал да спазва ограничението да не напуска адреса, който
той посочил, а именно : гр.Ловеч, ул."*******" № 48. Началната дата
на 14-дневният срок, за който се поставял под карантината бил считано от 25.04.2020
година. Предписанието било подписано по надлежният ред от подсъдимия П., с
което била завършена процедурата, като той е бил уведомен и че е запознат с
наказателната отговорност по чл.355 от НК относно неизпълнение на задължението
да не напуска адреса, на който е заявил, че ще пребивава за срока на
карантината.
Контролът
върху изпълнението на задължението на карантинирани на различни основания лица,
на територията на Община Ловеч е бил възложен на служителите на РУ МВР Ловеч.
Свидетелите В.Н.П.- служител на гише
„регистрация на МПС", П.Д.П.- служител в сектор Пътна полиция при ОД МВР
Ловеч, Е.Л.Е.- мл.експерт в сектор НТЛ при ОД МВР Ловеч и И.Г.Р.- служител на
ОД МВР Ловеч, на 30.04.2020 г., за времето от 08:30 до 17:30 часа, изпълнявали
служебните си задължения като членове на комисия при регистрация на моторни
превозни средства в сектор ПП при ОД МВР Ловеч. Сектора се намирал в гр.Ловеч, на
ул."Хан Кубрат" № 2.
На
30.04.2020 г., около 09:30 часа пред гишето - работно място на свидетелката В.П.дошъл
подсъдимият Н.В.П., когото свидетелката познавала от преди. Във връзка с
въведените противоепидемични мерки и задължително носене на маски на лицето, свидетелката
Първанова върнала подсъдимия П., тъй като той бил без такава маска. Около 10:10 часа подсъдимият П. се върнал отново пред гишето на
Първанова, като поискал да възстанови регистрацията на МПС - л.а. „Фиат Пунто", с номер на рама ****************. Подсъдимият П.
представил необходимите документи, а свидетелката Първанова изготвила
заявлението за регистрация на МПС, което П. подписал. След това се отправил към
хале № 2 за извършване на технически преглед на автомобила от комисия в състав
: свидетелите Р., П. и Е.. След техническият преглед на автомобила подсъдимият П.
се върнал отново при свидетелката Първанова, която документално довършила
регистрацията на автомобила.
Освен
от показанията на свидетелите Първанова, Р., П. и Е., както и писмените
доказателства за регистрация на МПС, удостоверяващи обстоятелството, че на
30.04.2020 г. подсъдимият П. е нарушил наложената му карантина, като е напуснал
адреса, на който е следвало да пребивава и е отишъл до сектор ПП при ОД МВР
Ловеч, намиращ се в Ловеч, ул."Хан Кубрат" № 2, този факт се
установява по безспорен начин и от заключението на вещото лице от назначената и
реализирана комплексна видеотехническа и лицево
идентификационна експертиза. В хода на провеждането ѝ са били изследвани
изисканите и приобщени записи от охранителните камери от територията КАТ -
сектор ПП при ОД МВР Ловеч, за времето от 08:00 до 10:00 часа на 30.04.2020 г.,
като изводите на вещото лице са, че лицето заснето на записите най-вероятно е подсъдимият
Н.П..
На
03.05.2020 г., около 18:10 часа на работа в сградата на РУ МВР Ловеч, намираща
се на бул."България" № 7, в дежурната стая, с изглед към бул.„България“
били на работа свидетелите В. С. В. - мл.разузнавач в сектор „КП" при РУ
МВР Ловеч, И. М. И. - водач на оперативен автомобил при НТЛ при РУ Ловеч и
дежурния „ОДЧ" при РУ Ловеч - Д.Р.М.. Около 18:10 часа, през прозореца на
дежурната стая свидетелите видели, че на отсрещния тротоар срещу сградата на
Районното управление, телевизионен екип, състоящ се от двама човека да разпъва
камерата си. Едното лице държало микрофон, като в негово лице свидетелите
разпознали журналиста от „Нова телевизия" М.Г. – свидетелят М. Й. Г.. При
двете лица от телевизионния екип пристигнал трети човек, когото и тримата свидетели
познавали. Това бил подсъдимия Н.П., от когото телевизионният екип започнал да
взима интервю. Около 18:20 часа, при влизане в сградата на РУ МВР Ловеч
свидетелят К.М.К. - началник група „ППЛ" в с-р КП при РУ Ловеч, също
възприел телевизионния екип и лицето, от което взимали интервю, а именно :
подсъдимия Н.П..
В
хода на разследването в качеството на свидетел е бил разпитан и журналиста взел
въпросното интервю – свидетеля М.Г., който е потвърдил, че работи като репортер
за „Нова телевизия" и на 03.05.2020 г., заедно с оператора Н. ***, пред
сградата на РУ МВР Ловеч, като е взимал интервю, което в последствие, около
18:30 часа било излъчвано на живо в публицистичното предаване „Неделята на
Нова". Интервюто било взето от подсъдимия Н.В.П., за който свидетелят Г.
заявил, че е провеждал и други репортажи и го познавал във връзка с тях.
Излъченото на живо телевизионно интервю с подсъдимия П.
било гледано от свидетелите Й.К.П.и И. Г. И., които в показанията си посочили,
че познават подсъдимия П. и от негов пост в социалната мрежа „Фейсбук", публикуван на 19.04.2020 г. разбрали, че същият
ще прекарва Великденските празници в Нидерландия. Поради това предположили, че той
най-рано се е върнал в страната на 20.04.2020 г. и трябва да е под 14-дневна
карантина, а по време на предаването видели, че П. дава интервюто пред сградата
на РУ на МВР Ловеч. От това заключили, че П. е нарушил забраната да напуска
дома си и за което двамата свидетели, на 04.05.2020 г. подали сигнали до
началника на РУ на МВР Ловеч, за извършено престъпление по чл.355 от НК.
От така установената фактическа обстановка настоящата
инстанция приема, че подсъдимият Н.В.П. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на престъплението по чл.355, ал.2, във връзка с
ал.1, предл.3-то, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като
в периода от 30.04.2020 г. до 03.05.2020
г. в гр.Ловеч, област Ловеч, при условията на продължавано престъпление,
нарушил противоепидемичните мерки, издадени против разпространяването на
заразна болест по хората - коронавирус /СОVID 19/ на
територията на Република България, въведени със Заповед № РД-01-183/06.04.2020
г. на Кирил Ананиев - министър на здравеопазването, като нарушил мярката по т.8
от Раздел II на заповедта - „Всички лица, поставени под карантина са длъжни да
не напускат домовете си или мястото за насТ.ване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок", като деянието е извършено при условията на епидемия и
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България /обн.ДВ,
бр.22 от 13.03.2020 г./, като нарушил наложената му 14-дневна карантина със
срок от 25.04.2020 г. до 08.05.2020 г. включително, наложена му с Предписание
за поставяне под карантина на Регионалната здравна инспекция - Видин, с изх.№
ДМ II-71/25.04.2020 г., като два пъти напуснал посочения в него адрес - гр.Ловеч,
ул."*************, както следва : на 30.04.2020 г., около 09:10 – 10:30
часа посетил сградата на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР Ловеч, находяща се в гр.Ловеч, ул."Хан Кубрат" № 2, за
да регистрира МПС - л.а."*****************и номер на рама ****************
и на 03.05.2020 г., около 18:10 – 18:30 часа, бил в гр.Ловеч,
бул."България", пред сградата на РУ МВР Ловеч, находяща
се в гр.Ловеч, бул."България" № 7, където давал интервю на журналиста
М.Г., което е било излъчено на живо около 18:30 часа, в ефира на „Нова
телевизия", по време на излъчването на публицистично предаване „Неделята
на Нова".
Изпълнителното деяние подсъдимият П.
е осъществил чрез действие, като в срока на предписаната му карантина, на два
пъти – 30.04.2020 г. и 03.05.2020 г., в установените по делото часове, е напуснал
посочения от него адрес в гр.Ловеч, на който е следвало да пребивава и е отишъл
на публични, обществени места, където е контактувал с неограничен кръг от хора.
По този начин е нарушил въведените със Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки срещу разпространяването
на заразна болест по хората – коронавирус (СОVID 19).
Безспорно е налице и специалният обективен признак от
състава на престъплението по чл.355, ал.2, във връзка с ал.1 от НК – наличието
на епидемия от коронавирус, свързана със смъртни
случаи – факт ноторно известен и въведеното във
връзка с това извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание на Република България (обн.ДВ, бр.22 от 13.03.2020 г.).
Обстоятелството, че подсъдимият П. е извършил две отделни
деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление и които са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и форма на
вина, квалифицират случая като продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. В тази връзка съдът съобрази и
обстоятелството, че престъплението по чл.355, ал.2, във връзка с ал.1 от НК е
формално, т.е. може да бъде извършено само с форма на вина пряк умисъл.
Приетата за установена фактическа обстановка съвпада с
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, тъй като се доказва от писмените и
гласни доказателства по делото, заключението на вещото лица по назначената и
изготвена комплексна видеотехническа и
лицево-идентификационна експертиза, както и от самопризнанията на подсъдимия,
направени от него в хода на предварителното изслушване на страните и проведеното
съкратено съдебно следствие. Последните изцяло кореспондират с останалите
доказателства по делото и достоверно отразяват приетата от прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
Предвид така изложените съображения
съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Причините за извършване на
престъплението е ниското правосъзнание и проявено
лекомислие от подсъдимия.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Н.В.П. съдът съобрази от една страна обществената
опасност на деянието и дееца, а от друга установените по делото смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
В този смисъл съдът намира, че тезата на обвинението за
висока обществена опасност на деянието и дееца, и исканите във връзка с това
размери на наказанията лишаване от свобода и глоба, не може да бъде защитена от
установените по делото обстоятелства.
Степента на обществена опасност на даден вид престъпление
е мерило за неговата социална значимост, която обосновава и необходимостта от
съответната наказателноправна защита на обекта на
посегателство, изразена в криминализирането на
деянието и определяне параметрите на наказанието от законодателя. Освен това,
за всеки отделен случай е необходимо да бъде установена обществената опасност
на конкретно извършеното деяние и то на базата на анализ на всичките му
елементи. В тази връзка следва да бъдат преценени характерът на обекта на
посегателство, степента в която е бил или е можело да бъде засегнат, характерът
на конкретното деяние предвид възможността, която то създава за засягане на
обекта и общественоопасните последици, каквито може
да има и при престъпленията на просто извършване. С последните изменения и
допълнения на разпоредбата на чл.355 от НК (ДВ, бр.23 от 2020 г., изм., бр.28
от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г.) беше криминализирано
от законодателя освен на „наредба“ (в текста до този момент), така и на
„правила и мерки“, издадени против разпространяването или появата на заразна
болест по хората. Безспорно тези промени бяха провокирани от появата на
заразната болест Ковид 19 в световен мащаб и
свързаните с нея смъртни случаи, в частност с навлизането ѝ в Европа и
България. Макар и правоприлагащ орган, съдът не може
да не отчете непрецизния начин, по който бяха осъществени тези допълнения и изменения
в разпоредбата на чл.355 от НК, които до голяма степен счита и за прибързани и
недостатъчно премерени предвид значителното завишаване на размера на
предвидените наказания, като се има предвид и че към този момент установените в
България случаи на Ковид 19 бяха незначителни на брой,
а и все още не бяха констатирани смъртни случаи в следствие на това заболяване.
С цитираната по-горе редакция на нормата, която по своя характер е бланкетна и препраща към други актове се отвори широка
възможност какво точно трябва да се разбира под „правила или мерки“, и всичко
това на фона на последвалите множество нововъзникнали,
променящи се и често неясни и дори взаимно изключващи се указания на национално
или местно ниво, касаещи дължимо поведение на гражданите в епидемичната
обстановка. Начинът по който е формулиран съставът на чл.355, ал.2 от НК (без
минимум на санкцията лишаване от свобода) създаде потенциалната възможност
лице, нарушило някоя от противоепидемичните мерки да получи наказание лишаване
от свобода до пет години и (кумулативно) глоба с висок минимум от 10 000
лева и максимум от 50 000 лева. При това положение, от изключителна
важност е правилното определяне на обществената опасност на всяко конкретно
деяние (нарушаване на дадена противоепидемична мярка), а също и тази на дееца,
който я е осъществил. Ето защо, съдът споделя доводите на защитата в този
смисъл. В контекста на изложеното, логични са обясненията на подсъдимия П.
относно това, че в недостатъчна степен е осъзнал и осмислил наложената му с
предписанието на РЗИ Видин карантина. Видно от самото предписание /л.13 от дос.п-во/, същото му е било
съставено и връчено рано сутринта, в 06:45 часа, когато явно подсъдимият е бил
изморен след продължителното нощно шофиране и не е ясно до колко разбираемо и
категорично служителя, издал предписанието му е обяснил задължението
категорично да не напуска посочения адрес на пребиваване в предстоящите 14 дни.
В самото предписание /л.13/ липсва също категоричен и недвусмислен текст в тази
насока. В т.2 от същото е отразено, че се задължава да спазва дистанция от
минимум 1 метър спрямо хората, с които съжителства, вкл. престой/спане в
отделни помещения, както и други редица други дейности касаещи личната му
хигиена. Никъде в предписанието обаче не е разписана категоричната забрана да
напуска адреса на който е поставен под карантина. Това обстоятелство разбира се
не изключва умисъла в действията му на датите 30.04.2020 г. и 03.05.2020 г.,
тъй като интелектуалното и образователното му ниво са такива, че е разбирал
основното задължение, което е вменено на карантинирания, а именно : да не
напуска в дадения 14-дневен срок адреса на който пребивава. Фактът, че го е
сторил на два пъти е проява по-скоро, както се посочи вече в изложението на
лекомислие и недостатъчна оценка на сериозността и императивността
на въведените противоепидемични мерки, както и желание да заяви и защити
гражданската си позиция в случая на 03.05.2020 г., когато е давал интервю пред
телевизионния екип.
Ето защо, макар и правно защитеният обект на състава по чл.355, ал.2 от НК
да е свързан със защита от това да се поставя в опасност животът или здравето
на неограничен кръг от хора, поради което законодателят да го е свързал със
интензивна наказателно-правна защита, то степента от засягане на този обект от
подсъдимия П. с конкретното деяние е недостатъчна, за да обоснове високата му
обществена опасност. Много по-висока тя би била ако са нарушени няколко
противоепидемични мерки, или когато заразено
лице нарушава наложената му карантина. Тогава опасността от разпространение
на вируса е съвсем реална, докато в настоящият случай е по-скоро абстрактна.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия П. съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително младата му
възраст, трудовата му ангажираност, факта, че единствен се грижи за
материалната обезпеченост на семейството си, предвид обстоятелството, че
жената, с която живее на съпружески начала е безработна, както и че се грижи
заедно с нея за малко, на година и половина дете. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие и направените от подсъдимия самопризнания, дадени в
хода редовното съдебно следствие по делото. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие единствено предишното осъждане на П. по НОХД №
1291/2019 г. по описа на РС Ловеч. Въпреки това, съдът определи наказанието при
условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а и с оглед ниската обществена опасност на
деянието и дееца. Условията и ситуацията, при които е извършено деянието, дори
и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко и
не би изпълнило целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Наказания
наложени във вида и размера на поисканите от прокурора биха били неоправдана и
несъразмерна на извършеното наказателна репресия.
Поради тези съображения и на основание чл.355, ал.2, във връзка с ал.1, предл.3-то, във връзка с чл.26, ал.1, чл.58а, ал.4 и чл.55,
ал.1, т.2, б.„б“ от НК съдът наложи на подсъдимия Н.П. наказание „пробация“, при следните пробационни
мерки :
по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес ***
за срок от 6 /шест/ месеца, като подсъдъмият следва
да се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи по-лекото предвидено
кумулативно наказание „глоба“, което законът предвижда наред с наказанието
„лишаване от свобода“.
Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимия Н.В.П.
за справедливо и че съответства на обществената опасност на деянието и на
автора му, като чрез него ще се постигнат целите на генералната и специална
превенция на закона.
С оглед изхода на процеса съдът осъди подсъдимия Н.В.П. ***
сумата 210,44 лева, представляваща направени по досъдебното производство разноски.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :