РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Ихтиман, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20251840200081 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №9858335 на ОДМВР София, с който на В. С.
К., ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лв.
Твърди се, че ЕФ е необоснован, незаконосъобразен и издаден при съществено
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че фактическите
констатации не отговарят на действителната фактическа обстановка. Оспорват се годността
на автоматизираното техническо средство или система, както и наличието на съответните
протокол и снимки. Твърди се, че не е налице повторност.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като
процесуалният му представител поддържа жалбата. Пледира, че жалбоподателят не е лицето,
което е управлявало автомобила, както и че размерът на наказанието следва да бъде
намален.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност
на жалбата, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено
1
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок
от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на
26.12.2024г. (видно от справка на л. 17 от делото), а жалбата е подадена на 06.01.2025г.г.
(видно от куриерска товарителница на л. 11 от делото), поради което съдът приема, че
същата е подадена в срок.
На 17.10.2024 г. в 16,05 часа с автоматизирано техническо средство, фиксиращо дата,
час и скорост на движение, е заснет в гр. Ихтиман, обл. Софийска на ПП 1-8 в района на
126км автомобил „Фолксваген Пасат“, който се движел със скорост от 83 км/ч. при
разрешена скорост от 50 км/ч.
Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е
направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното
превозно средство, с което е извършено превишаването на скоростта, и е отбелязано, че
наказуемата скорост е 83 км/ч.
След установяване на собственика/ ползвателя на автомобила е издаден атакуваният
ЕФ, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 800 лв за превишаване на скоростта с 33 км/ч., като е
посочено, че се касае за извършено в условията на повторност нарушение с посочване на
предходно издаден и влязъл в сила електронен фиш за предишното нарушение.
От представената справка за собственост на превозно средство се установява, че
собственик на процесното МПС е жалбоподателят.
От представения протокол № 6-40-24 от проверка на мобилната система за
видеоконтрол TFR-1M се установява, че е извършена последваща метрологична проверка на
06.11.2024г. и е констатирано съответствие на одобрения тип. Протоколът е издаден от ГД
„Национална полиция“, като видно от титулната част на протокола ГД „Национална
полиция“ е оправомощена за това със съответната Заповед от ДАМТН, която представлява
именно трета независима страна. Такова оправомощаване не е забранено от закона и
съдебната практика в аналогични случаи приема, че същото не опорочава извършената
проверка на системата за видеоконтрол.
От протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение се установява, че техническото средство е било
монтирано в МПС гр. Ихтиман, обл. Софийска на ПП 1-8 в района на 126км с посока на
движение на контролираните МПС- от гр. София към гр. Костенец.
2
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от
ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Посоченото в ЕФ място на нарушение е на територията на гр. Ихтиман. Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава в населено място стойност на скоростта от 50 км/ч., поради което
именно това е била разрешената скорост на мястото на посоченото в ЕФ нарушение.
Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4
от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН,
визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй
като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения,
установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа
на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на
ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва
да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от
ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е
единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на
нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН,
като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с автоматизирано
техническо средство, фиксиращо дата, час и скорост на движение TFR1-M 588. В ЕФ
присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, така и
номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в
изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е
индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда
в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТСС,
временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на
уреда. В случая такава снимка се съдържа в преписката. Дори обаче да липсваше тази
3
снимка, то щеше да се касае за нарушение, което не препятства установяването на
местоположението на АТСС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване
на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната
доказателствена сила. Следователно мястото на временното разполагане на АТСС е
индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
В случая от снимката на ЕФ в съответствие с техническите и метрологични
характеристики от измерената скорост 86 км/ч е приспадната най-голямата възможна грешка
/отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 83 км/ч при
разрешена 50 км/ч и превишение от 33 км/ч, което е точно изписано. В атакувания
електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на
автомобила, както и стойността на превишението, поради което не е налице неяснота
относно конкретните параметри на нарушението.
Установи се, че техническото средство е от одобрен тип и е преминало техническа
проверка по Закона за измерванията, като от приложения по делото снимков материал се
вижда, че именно процесният лек автомобил се е движил със скорост над съответното
ограничение на скоростта за участъка от пътя.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Съгласно чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
конкретния случай жалбоподателят е собственик на МПС видно от приетата по делото
справка за собственост. Жалбоподателят е получил процесния електронен фиш и не е
посочил с декларация в законоустановения срок, че автомобилът е бил управляван от друго
лице, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
именно на жалбоподателя за описаното нарушение (в този смисъл Решение № 1227 от
13.10.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 780/2025 г.; Решение № 335 от
12.03.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1557/2024 г.; Решение № 45 от
9.01.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1275/2024 г. и др.).
Към момента на извършване на нарушението разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 4 от ЗДвП действително е предвиждала по-високо наказание при повторност на
нарушението. Към настоящия момент обаче е настъпила законодателна промяна и чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП (бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) вече не предвижда наказание в
условията на повторност за нарушенията по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С оглед на това и
предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН отпада правното основание за квалифициране
на нарушението като повторно и за него не може да се наложи по-тежко наказание.
Ето защо следва да се приеме, че нарушението по оспорения електронен фиш не е
извършено в условията на повторност. В конкретния случай превишената стойност на
4
скоростта е 33 км/ч, поради което приложима е санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Последната в приложимата редакция предвижда за превишаване на скоростта на движение в
населено място от 31 до 40 km/h точно фиксирано по размер наказание – глоба от 400 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
По тези съображения, след като нарушението не е извършено в условията на
повторност, оспореният ЕФ следва да бъде изменен, като вместо наложената глоба в размер
на 800 лв. за нарушение в условията на повторност следва да се определи такава в размер на
400 лв. по основния състав на нарушението (в този смисъл Решение № 1350 от 30.10.2025 г.
на АдмС - София област по к. а. н. д. № 962/2025 г.).
По разноските:
По отношение на съдебните разноски в АПК липсва изрична уредба как следва да се
процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично
отхвърлено. Налице е препращащата норма на чл. 144 АПК, съгласно която за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Същата не предвижда
изключение по въпросът за разноските. Ето защо в случая приложение намират общите
правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска (Решение № 45 от 9.01.2025
г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1275/2024 г.).
В случая пред районния съд жалбоподателят не претендира разноски. Ответникът
претендира разноски и има право на такива. Съгласно нормите на чл. 63д от ЗАНН, във вр.
чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 27е от НЗПП юрисконсултското възнаграждение може да бъде
определено в размер от 80 до 150 лева. Поради частично отхвърлената жалба на
административнонаказващия орган се следват разноски в размер на 40 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №9858335 на ОДМВР София, с който на В. С. К.,
ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 21, ал. 1
ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 800 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението на
такова по чл. 182, ал. 1, т. 4, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената
глоба на 400 лева.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР София сумата от 40 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд София област.
5
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6