О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер  551                                 Година 2019                                           гр.Пещера

 

Пещерският районен съд                                             І  граждански състав

На десети октомври                                                       Година 2019

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Камен Гатев

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев гр.д.№1004   по описа на Съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.140 ГПК.

Депозирана е искова молба от М.К.Р., ЕГН **********,***, съдебен адрес : Адвокатска кантора „Милованови" - София, Адвокатско дружество „В. ***, Адвокат Г.В. срещу "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6", ет. 2 , с посочена цена на иска по чл.439 от ГПК за законна лихва: 241.32 лева; цена на иска по чл.439 от ГПК за договорна лихва: 1102.14 лева; цена на иска по чл.439 от ГПК за мораторна лихва: 953.39 лева, като ищецът твърди следното:

Фактическата обстановка е следната:

На 08.04.2011г., въз основа на основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, е образувано ч.гр.д. № 313/2011г. по описа на PC-Пещера, срещу М.К.Р..

По ч.гр.д.№ 313/2011г. на PC-Пещера е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на която М.К.Р. е осъдена да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД следните суми:

2886.18 (две хиляди осемстотин осемдесет и шест точка осемнадесет) лева — главница по договор за паричен кредит plus № 0116964/15.02.2008г.

ведно със законната лихва върху главницата от 08.04.2011 г. до окончателното й изплащане,

1102.14 (хиляда сто и два точка четиринадесет) лева - договорна лихва за периода от 09.05.2008г. до 10.12.2009г.,

953.39 (деветстотин петдесет и три точка тридесет и девет) лева - мораторна лихва за периода от 10.06.2008г. до 09.03.2011 г.

198.83 (сто деветдесет и осем точка осемдесет и три) лева - разноски в заповедното производство.

Длъжникът не е възразил срещу заповедта за изпълнение в законоустновения срок и същата е влязла в законна сила на 04.05.2011г. Издаден е изпълнителен лист за гореописаните суми.

На 28.01.2015г., въз основа на гореописания изпълнителен лист, е образувано и.д. № 174/2015г. по описа на ЧСИ Г. Тарльовски, р-н на действие ОС-Пазарджик.

На 30.04.2015г. държавата е присъединена като взискател по делото.

На 10.01.2017г. е сключен договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" АД е прехвърлило вземанията по гореописания изпълнителен лист на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********.

На 21.12.2017г. "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД е конституирано като взискател по делото.

По съществото на спора:

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано и.д. №174/2015г. на ЧСИ Г. Тарльовски, е издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, влязла в законна сила на 04.05.2011г.

Съгласно чл.404, ал.1 от ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение подлежи на принудително изпълнение. Следователно от момента на влизането в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение започва да тече и новата погасителна давност за вземанията, за които е издадена заповедта, в настоящия случай от 04.05.2011 г.

Заповедта за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо, поради което същата не променя характера на задълженията. При това положение, за задълженията за лихва продължава да се прилага кратката 3-годишна погасителна давност по чл.111, б. "В" от ЗЗД.

При тази фактическа обстановка към момента на образуване на и.д.№ 174/2015г. по описа на ЧСИ Г. Тарльовски - 28.01.2015г., погасителната давност за вземанията за лихва, предмет на изпълнително дело, е изтекла.

ПЕТИТУМ:

Моля да ни призовете на съд и след установяване на фактите да постановите решение, с което:

I. Да признаете за установено, че М.К.Р., ЕГН **********, не дължи на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, поради погасяването им по давност следните суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 313/2011г. на PC-Пещера, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, а именно:

241.32 (двеста четиридесет и един точка тридесет и два) лева - законната лихва върху главницата от 2886.18 лева, считано от 08.04.2011. до 27.01.2012г.

1102.14 (хиляда сто и два точка четиринадесет) лева - договорна лихва за периода от 09.05.2008г. до 10.12.2009г.,

953.39 (деветстотин петдесет и три точка тридесет и девет) лева - мораторна лихва за периода от 10.06.2008г. до 09.03.2011г.

ІI. Да осъдите ответното дружество да заплати на М.Р. сторените съдебно-деловодни разноски.

III. Да осъдите ответното дружество да заплати на Адвокатско дружество „В. и Лимберов", чрез адв. Г.В., справедливият размер на адвокатското възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за всеки от предявените искове по настоящото производство, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Моля при определяне размера на адвокатското възнаграждение да вземете превид обстоятелството, че АД "В. и Лимберов" е регистрирано по ЗДДС.Сочи доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил следния отговор от ответната страна "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД:

По допустимостта: Считаме предявения отрицателно установителен иск за допустим.

По основателността: Считаме предявения отрицателно установителен иск за изцяло неоснователен.

Правилно ищцата е посочила, че въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е образувано ч. гр. д. № 313/2011 г. по описа на PC-Пещера, след което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу М.Р., която заповед е влязла в законна сила, тъй като в законоустановения срок не е постъпило възражение срещи нея.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден и процесният изпълнителен лист № 184/07.06.2011 г. Според ищцата, заповедта за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, поради което същата не променя характера на задълженията й при това положение за задълженията за лихва следва да се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „В" ЗЗД. Водена от гореизложеното, г-жа Р. моли съда да приеме за установено, че не дължи сумата от 241.32 лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2011 г. до 27.01.2012 г., сумата от 1,102.14 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2008 г. до 10.12.2009 г., както и сумата от 953.39 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.2008 г. до 09.03.2011 г.

Считаме за неправилни и неоснователни твърденията на М.К.Р. в тази насока поради следните съображения:

Съгласно процесния изпълнителен лист, Районен съд гр. Пещера е осъдил М.К.Р. да заплати сумата от 2,886.18 лв. - главница, както и договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит, в размер на 1,102.14 лв. за периода от 09.05.2008 г. до 10.12.2009 г.

В случая се касае за договорна лихва или иначе наричана възнаградителна такава, като същата възниква въз основа на договор /чл. 240, ал. 2 ЗЗД/ и не се начислява върху главницата по договора за кредит. Това е договорно определената печалба на кредитора, която е частично включена във всяка една дължима вноска по кредита,По изпълнителния лист е посочена и законна лихва за забава върху главницата в размер на 953.39 лв. за периода от 10.06.2008 г. до 09.03.2011 г., както и законна лихва върху главницата от 08.04.2011 г. до погасяване на вземането.

Законната лихва е лихва, която се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор.

Такава лихва се дължи по силата на чл, 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение. В този случай длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Моля да бъде взет под внимание фактът, че ищцата не оспорва вида на сключения договор N° PLUS-01161964, а именно че е сключен договор за заем. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер или да е установено като такова със закон.

Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Позовавайки се на константната практика, вземанията по договори за заем не спадат към задълженията за периодично плащане (Решение N° 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. N° 795/2010 г., ГК, IV Г.О. и Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г„ ГК, III Г.О., постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК; TP № 3/2011, ОСГТК на ВКС), поради което приложима е петгодишната погасителна давност.

Възнаградителната лихва (договорна) е уговорена като част от месечните вноски, поради което не представлява задължение за периодични плащания по смисъла на чл.111, б. "в" ЗЗД, доколкото се касае за предварително фиксирано окончателно оскъпяване на кредита под формата на възнаграждение за кредитора по договора за заем, а не за периодична лихва, каквато има предвид законът в посочената разпоредба.

Относно оспорените вземания, представляващи мораторна лихва, както и представляващи законна лихва, считам че също трябва да бъде приложен общият режим на погасителната давност, а именно 5 години, според чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като в най-новата съдебна практика се наблюдава тенденция към преодоляване на схващането, че заповедта за изпълнение няма силата на съдебно решение. В подкрепа на това твърдение излагам част от мотивите към Решение № 231773 от 06.10.2017 г. по гр. дело № 22342/2017 г., постановено от СРС, 1-во ГО, 31-ви състав:

„Влязлата е сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника е срока по чл. 414, ал. 1 ГПК прави вземането по заповедта безспорно. По арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на пресъдено нещо.

Длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК - арг. чл. 439, ал. 2 ГПК. Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е станала петгодишна, защото, макар да не представлява съдебно решение, постановено в исков, когнитивен процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно защото тя се ползва с такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността длъжникът да оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, той може да реле вира само възражения за осъществили се юридически факти след този момент. Аргумент за наличието на сила на пресъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен установителен иск за съществуването на вземането по заповедта, за разлика от кредитора, снабден с изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.) ...Процесуалната пречка е формираната сила на пресъдено нещо." С оглед изложеното до тук, считам че и мораторната, и законната лихва би следвало да се погасяват с изтичане на общата 5-годишна давност, която в процесния случай не е изтекла, каквито неправилни твърдения навежда ищецът в депозираната искова молба.

Предвид гореизложеното, считаме за необосновани твърденията на М.Р. за изтекла погасителна давност относно лихвите по процесния изпълнителен лист и считаме, че претенциите на ищцата в тази насока се явяват изцяло неоснователни.

Моля да постановите решение, с което предявеният от ищцата - М.К.Р. иск да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан.Моля да ни присъдите направените разноски, а именно: юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ, препращат към чл.: 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ - в размер на 300.00 лв; (триста лева).

В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в наша тежест, то моля да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако заплатеното от ответната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, то моля съдът да приеме нашето възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.Ответникът сочи доказателства. Особено искане:

Моля уважаемият съд да окаже съдействие на страните по спора, като укаже на ищцовата страна да предостави банкова сметка, ***ите разноски с оглед на евентуалния и неизвестен към днешна дата изход от спора.

На основание чл.140ал.І ГПК,следва да се допуснат като относими представените представените от ответника с отговора документи по т.1 - 5. Ще следва да се изискат за прилагане и ч.гр.д.№313/2011г. на РС Пещера и и.д.№174/2015г. на ЧСИ Г.Тарльовски.

Съдът намира, че предявеният иск правилно е квалифициран като такъв по чл.439 ал.І от ГПК.

При така предявеният отрицателен установителен иск следва да се укаже на ответника , че носи доказателствената тежест при пълно и главно доказване да установи  наличието на основания за спиране или прекъсване на давността по процесните вземания.

С оглед изложеното,  Пещерският районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Допуска като относими доказателствени средства представените от ответника с отговора документи по т.1 – 5 от отговора.

Да  се изискат за прилагане ч.гр.д.№313/2011г. на РС Пещера и и.д.№174/2015г. на ЧСИ Г.Тарльовски.

Указва  на  ответника , че носи доказателствената тежест при пълно и главно доказване да установи  наличието на основания за спиране или прекъсване на давността по процесните вземания.

Указва на ищеца да предостави банкова сметка, ***но присъдените разноски.

Указва на страните, че спорът може да ес реши чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане.

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 18.11.2019г. от 11.00ч.,за което да се призоват страните, като им се връчи  препис от настоящето Определение.

Препис от отговор на ответника да се връчи на ищцовата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Районен съдия: