№ 263
гр. Пазарджик , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201833 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я. Р. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „К.В.“ № 41, против Наказателно постановление № 20-1006-003237 от
10.11.2020 г. издадено от Началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с
което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 70 (седемдесет) лева.
В жалбата бланкетно се изнасят твърдения за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, като
се иска неговата отмяна и алтернативно отмяна на наложеното наказание
съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и
поддържа жалбата, като излага становище за отмяна на НП, поради неизвършване
на нарушението. Не се претендират разноски, нито се представят доказателства за
това, че такива са били направени от жалбоподателя.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. Не депозира писмено становище по същество. Не се
претендират разноски.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
въззивника и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 24.10.2020 г., около
15,28 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Б.М.“ № 7, като водач на лек автомобил „М.“ с
рег. № ..., негова собственост, е паркирал МПС върху тротоара, извън
разрешените за това места от собственика на пътя.
Горното било възприето от св. С.Г., която заснела паркирания автомобил и
подала сигнал за извършеното нарушение на електронната поща на ОДМВР-
Пазарджик, като описала установеното от нея и приложила снимки на заснетия
автомобил на дати- 16.10.2020 г., 19.10.2020 г. и 21.10.2020 г. Освен посочените
снимки с телефонния си апарат св. Г. направила още снимки, в това число и две на
процесната дата- 24.10.2020 г. Въз основа на сигнала била образувана преписка
рег. № 489700-5700/23.10.2020 г. по описа на ОДМВР- Пазарджик, която била
възложена на св. Г.Б.- полицейски инспектор в Сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик. В хода на проверката св. Б. взел обяснения от св. Г. и се запознал с
направените от нея снимки, в това число и тези след датата на подаване на
сигнала, между които и направените на процесната дата- 24.10.2020 г. След това
св. Б. установил и собственика на паркирания автомобил- жалбоподателя Н., като
го запознал със сигнала и приложения снимков материал. Жалбоподателят
попълнил декларация, в която посочил, че на процесната дата той е управлявал
заснетия от Г. автомобил и не отрекъл, че той е паркирал МПС на мястото,
обективирано на снимковия материал.
След като установил, че жалбоподателят е паркирал на процесната дата и
място автомобила си върху тротоара, извън разрешените за паркиране от
Общината места, св. Б. съставил против жалбоподателя АУАН с бл. № 559655 от
30.10.2020 г. в негово присъствие и в присъствието на св. Г., след което акта бил
предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. В акта Н. не вписал нито
обяснения, нито възражения.
Въз основа на акта на 10.11.2020 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на жалбоподателя Н. на 13.11.2020 г. Жалбата против НП
2
била подадена от него чрез АНО до съда на 19.11.2020 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Б. и св. Г.,
както и от писмените доказателства и веществените доказателствени средства-
снимки на заснетото нарушение и на паркиране на други три дати, приети по
делото и предявени в с.з. на страните от мобилния телефон на св. Г., които са
абсолютно непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец. Съставен е от
компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че
актосъставителят Г.Б. е заемал длъжността полицейски инспектор в Сектор ПП и
съгласно т.1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи е имал тази компетентност (виж заповед на л.14-15). НП също е съставено
от компетентен орган, съгласно т.2.11 от посочената заповед, тъй като
съставителят на НП е заемал длъжността началник група в Сектор ПП при
ОДМВР- Пазарджик.
Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН
и за издаване на НП.
При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, а именно- на
24.10.2020 г., около 15,28 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Б.М.“ №7. Нарушението е
описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от
фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.
Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта на нарушението, а
3
именно водач на процесното МПС. Посочено е, че водачът е паркирал върху
тротоар. Налице е единствено между фактическо обвинение и дадената правна
квалификация и е приложена съответната санкционна разпоредба.
Съдът намира и че с оглед на събраните доказателства и установената
фактология жалбоподателят е осъществил вмененото му административно
нарушение.
Не е спорно по делото, доколкото по същество не се оспорва нито с
подадената жалба, нито от жалбоподателя в съдебно заседание, че на посочените в
НП дата, час и място Н. е паркирал процесното МПС върху тротоар.
Жалбоподателят не е оспорвал тези констатации още при предявяването на
съставения му АУАН. Вярно е, че той не е бил длъжен да се брани веднага срещу
така повдигнатото му адм. обвинение, но когато е имал тази възможност и не е
посочил никакво възражение в акта, то това е първата индиция, че той е
осъществил нарушението, за което е обвинен. На следващо място св. Б. бе
категоричен, че пред него св. Г. е заявила, че Н. е паркирал автомобила си
многократно върху тротоара на инкриминираното място, преди дома й, като е
показала снимки на заснетото нарушение на посочените дати, като две от тези
снимки са й от процесната дата. Той бе категоричен, че е установил нарушения за
четири дати, както й че пред него Н. е заявил, че той е управлявал автомобила на
тези дати и той е паркирал на процесното място, за което и попълнил декларация
(л.6). Безспорно е установено, че паркираният лек автомобил е собственост на
жалбоподателя (виж справка за собственост на ПС- л.11, показанията на св. Б. и
обясненията на Н.- л.23-24). В подкрепа на извода, че автомобилът е бил паркиран
върху тротоар на процесната дата и място са и изготвените снимки, илюстриращи
нарушението, предявени на страните чрез възпроизвеждане от мобилния телефон
на св. Г. в с.з.
При това положение е категорично, че с поведението си Я.Н. е нарушил
разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, която императивно сочи, че се допуска
престой и паркиране на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите, но само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места и то успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Действително разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на ППС
върху тротоар в населено място, само ако той е определен от собственика на пътя
4
като място за паркиране и то при определени правила. От доказателствата по
делото, анализирани по-горе стана ясно, че на процесния тротоар не е имало
определени от собственика на пътя или администрацията места за паркиране
върху тротоара. Това обстоятелство е посочено изрично и в АУАН и
последвалото го НП. То не се оспорва и от въззивника, за което и съдът го намира
за безспорно установено.
Съгласно §7 ал.1 т.4 и т.7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация във връзка с чл.2 ал.1 т.1 от Закона за общинската
собственост, ул. „Б.М.“ в гр. Пазарджик е публична общинска собственост, т.е.
неин собственик е Община Пазарджик. Вярно е, че не е посочен собственика на
тротоара, макар възражение в тази насока да няма, но това и не е необходимо, тъй
като не е от елементите на фактическия състав на нарушението. Освен това
цитираните правни норми ясно определят собственика. Категорично се установи,
че Община Пазарджик не е определяла, мястото където жалбоподателят е
паркирал като място за паркиране. В този смисъл е без значение обстоятелството
дали паркираният автомобил е пречил на движението по тротоара, нито колко е
траел неговият престой, каквито възражения прави жалбоподателят чрез своите
обяснения, а именно, че автомобилът е бил паркиран само за 10-15 мин., докато
свалял и пренасял багаж от него. Освен това тези му твърдения се опровергаха от
показанията на св. Г. и от отразеното на двете снимки, предявени в с.з., от които се
вижда, че МПС е в пълен покой, паркирано на тротоара и около него няма
движение на хора или автомобили, респ. няма отворени врати или багажник,
заради което са се съди, че се извършват товаро-разтоварни дейности. Тези
твърдения се опровергаха и от показанията на св. Б., пред който жалбоподателят е
признал, че е паркирал автомобила върху тротоара на процесната дата и място.
По-нататък, без значение е дори обстоятелството, дали автомобилът е бил на
отстояние не повече от 2 метра от оградата/входната врата на имота на Г., както и
дали от страните на лекия автомобил е имало достатъчно място за преминаване на
пешеходци. Както се посочи тези обстоятелства са от значение само в случаите,
при които тротоарната площ в населеното място е разрешена за престой или
паркиране от администрацията или собственика на пътя.
Правилно е бил определен и субектът на нарушението- жалбоподателят като
собственик на МПС. Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В предоставения му с нормата на
5
чл.188 ал.5 от ЗДвП срок, същият в лицето на жалбоподателя е декларирал, че
МПС на процесната дата и място е управлявано именно от него, а не от друго
лице.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателя
като водач на МПС знае правилата за движение, както и забраната да се паркира
върху тротоар (както сам той сочи в обясненията си в с.з.). Всеки водач на МПС
дължи спазване и уважение не само към закона, но и към останалите участници в
движението, каквито безспорно са пешеходците, чието придвижване по тротоара е
било затруднено от паркирания там автомобил.
При това положение съдът намира, че правилно е приложен материалния
закон и правилно е квалифицирано извършеното нарушение.
АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като е наложил санкция на основание чл.178е от ЗДвП, която
норма разписва, че се наказва с глоба от 50 до 200 лева лице, което паркира пътно
превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени
само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това
места.
При определяне вида и размера на административното наказание
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализация на същото. След като е отчел степента на обществена опасност
на конкретното нарушение, както и това, че то е извършено за първи път,
доколкото не са представени данни за противното, но и като е отчетено, че и
преди процесното нарушение жалбоподателят многократно е паркирал върху
тротоара автомобила си на процесното място, като са му съставени АУАН за още
3 нарушения, за които са му наложени и глоби с издадени НП. Затова и АНО
правилно е наложил наказанието глоба в размер малко над минималния, а именно-
70 лева, с което ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, а именно че в случая
били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения,
6
които нормата на чл. 178е от ЗДвП e призвана да гарантира. Ето защо налагането
на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно
справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя.
Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН,
като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към
изискванията на закона, като зачита правата и на другите участници в
движението. Освен това не без значение е и факта, че освен настоящето
нарушение, водачът е осъществил преди това още три нарушения от този вид.
Направеното с жалбата искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, съдът намира че следва да остави без уважение. От една страна
поради изхода на делото- потвърждаване на НП, в който случай въззивника няма
право на разноски, а от друга страна, дори и да имаше право на такива, то той не е
ангажирал доказателства, удостоверяващи сторени от него разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1006-003237 от
10.11.2020 г. издадено от Началник група в Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик, с
което на Я. Р. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „К.В.“ № 41, за
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 70 (седемдесет) лева, като законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на въззивника за присъждане на
разноски в негова полза.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7