РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Сливен, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230104846 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск по реда на чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че ответника ползвал банков кредит, съгласно сключен
с ищеца Договор за кредит № 0188-00000001375. Сочи, че на 30.09.2022г.
ответникът преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва,
като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължими по кредита
вноски, считано от дата на изпадане в забава - 30.09.2022г., поради което
банката ищец направила кредита изцяло и предсрочно изискуем считано от
08.11.2022г. За това длъжникът бил информиран с връчена му покана чрез
ЧСИ. Сочи, че депозирал заявление по чл. 417 ГПК, съответно било
образувано чгд № 5687/2022г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение за
следните суми: 10 088,38 лв., главница, ведно със законна лихва от подаване
на заявлението 16.12.2022г. до окончателно плащане, 190,57 лв.,
възнаградителна лихва за периода 30.09.2022г. - 08.11.2022г. и 194,22 лв.,
мораторна лихва за периода 30.09.2022г. - 05.12.2022г.
Заповедта за незабавно изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, обусловило депозирането на искова молба.
Иска се от съда признаване за установено в отношенията между
1
страните, че ищеца има съществуващо вземане от ответника, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № 0010-0188-1008-0009688/24.08.2018г. за
следните суми: 10 088,38 лв., главница, ведно със законна лихва от подаване
на заявлението 16.12.2022г. до окончателно плащане, 190,57 лв.,
възнаградителна лихва за периода 30.09.2022г. - 08.11.2022г. и 194,22 лв.,
мораторна лихва за периода 30.09.2022г. - 05.12.2022г.
Претендират се разноските в заповедното производство, както и
разноските, сторени в настоящото исково производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника не е депозиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните в процеса не спорят, че са в договорни отношения по повод
сключен договор за потребителски кредит № 0010-0188-1008-
0009688/24.08.2018г., съобразно който ответникът получил кредит от Банка
Пиреос АД в размер на 20 000 лв. със срок на погасяване 84 месеца, платим на
84 месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. Получени са срещу подпис на ответника и общи
условия на банката кредитодател. Ноторно известен факт е, че през 2019г.
приключи придобиването на мажоритарния дял на капитала на Банка Пиреос
АД от страна на ищцовата банка Юробанк България / Пощенска банка/.
Поради неплащане от страна на ответника, ищцовата банка обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем и връчила покана на ответника, чрез
майка му на 08.11.2022г.
На 16.12.2022г. ищцовото дружество-банка депозирало пред СлРС
заявление по реда на чл.417 ГПК срещу ответника/длъжник. Било образувано
ч.гр.д. № 5687/2022г. на СлРС, по което била издадена заповед за незабавно
изпълнение № 3394/19.12.2022г. срещу ответника за следните суми: 10 088,38
лв., главница за периода 09.03.2022г.- 05.12.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.12.2022г. до окончателното плащане; 190,57
лв. - възнаградителна лихва за периода 30.09.2022г.- 08.11.2022г.; 194,22 лв. -
мораторна лихва за периода 0.09.2022г.- 05.12.2022г., както и разноски в
заповедното производство в общ размер на 1 197,85 лв. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника от ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
2
съдът по заповедното производство указал на ваявителя и настоящ ищец
правото да предяви установителен иск и съответно спрял изпълнителното
производство.
В хода на процеса ответникът платил на ищеца в периода 31.03.2023г.-
02.04.2024г. сума в общ размер на 18 350,03 лв., т.е. сума над търсената, вкл.
и разноските в заповедното производство, видно от платежни нареждания,
представени от ответника и извлечение по сметката на кредита, представено
от ищеца по делото. Фактът на извършеното плащане/погасяване на кредита в
хода на процеса се признава и от самия ищец с молба до съда от 15.04.2024г.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като безпротиворечиви и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС бе
прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. Възможността на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл.432, ал.1
ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, а в процесния правен казус такава възможност е
предвидена и в чл. 23 от договора за кредит. Така за случай на неизпълнение
се счита забава за плащане на която и да е от дължимите вноски по кредита,
независимо от причините за това. Следователно предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на
едната от страните, а именно кредитора и засяга срочността на
3
задължението, като то се превръща от срочно в безсрочно при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В процеса не е спорно, а и се
установи, че ответникът преустановил плащанията по кредита на 30.09.2022г.
Доказа се също така и обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
от страна на банката към ответника/длъжник на 08.11.2022г.
Установи се и доброволно плащане в хода на процеса от страна на
ответника на сумите по кредита, вкл. и разноските по заповедното
производство. Съобразно т.9 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК ВКС
РБ, съдът по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК взема предвид всички факти
от значение за спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване
на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК.
При това положение претенцията следва да се отхвърли, поради
настъпило в хода на процеса плащане от ответника. Въпреки отхвърлянето на
иска, ответникът дължи разноски на ищеца, тъй като е дал повод за завеждане
на производството, поради което следва да бъде осъден да заплати разноски в
исковия процес в общ размер на 1 820,58 лв., от който 209,47 лв., платена
държавна такса и 1 611,11 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Разноските, сторени в заповедното производство по чгд № 5687/2022г. на
СлРС не следва да се присъждат с отделен диспозитив, доколкото се
установи, че са платени от ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша,
ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. – изпълнителен
директор и П.Н.Д. – изпълнителен директор против З. В. К., ЕГН:
********** от с.***, общ.Сливен, положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между
страните, че З. В. К., ЕГН: ********** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
4
АД следните суми: 10 088,38 лв. /десет хиляди и осемдесет и осем лева и 0,38
ст./, главница за периода 09.03.2022г.- 05.12.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.12.2022г. до окончателното плащане; 190,57
лв. / сто и деветдесет лева и 0,57 ст./, възнаградителна лихва за периода
30.09.2022г.- 08.11.2022г.; 194,22 лв. / сто деветдесет и четири лева и 0,22 ст./,
мораторна лихва за периода 0.09.2022г.- 05.12.2022г., поради настъпило
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА З. В. К., ЕГН: ********** от с.***, общ.Сливен ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен
директор, сума в размер на 1 820,58 лв., /хиляда осемстотин и двадесет
лева и 0,58 ст./, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5