№ 70
гр. Бургас, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120204904 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на П. И. М.,
ЕГН: **********, адрес гр. А., ул. ... против Наказателно постановление №
22-0769-001745/25.08.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас,
с-р „Пътна полиция“ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г., с което
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца и за нарушение на чл.70, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от
ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 20 лева.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Не изразява становище. Не ангажира доказателства. Не прави
искане за разноски.
За ответника по жалбата, представител се явява в съдебно заседание
1
пред настоящия съд. Молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства.
Правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05.05.2022 г. около 12:30 часа, в село В., община К., до кметството
на селото, в посока от село Т. към село В., жалбоподатрелят като водач на лек
автомобил, „Мерцедес Спринтер 412 Д“, с рег. № ..., собственост на „Б.-с.“
ЕООД, ЕИК: ..., управлявал автомобил, който не бил регистриран по
надлежния ред – с прекратена регистрация по административен ред от
19.04.2022г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Жалбоподателят
управлявал автомобила без включени дневни или къси светлини през деня.
За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на
административно нарушение от 05.05.2022 г., който нарушителят подписал,
без да посочи възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е
установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с
което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер
на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
първото нарушение и „глоба“, в размер на 20 лв, за второто нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя,
както и от приложените писмени доказателства .
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на
извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
2
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил, като регистрацията на последния е била
прекратена, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Независимо от гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай не
се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и
извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като
административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна,
следва деянието да било извършено виновно, т. е. подведеното под
отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на
вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо,
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март
2000 година за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно,
като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18 б, ал. 1, т.
8 от същата наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от горепосочената наредба, задължително
следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните
органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с
прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, считано от
14.06.2022 г., катo за това действие, няма как жалбоподателят да е бил
уведомен, тъй като той не е собственик на автомобила.
Следователно, при извършеното служебно прекратяване на
регистрацията, жалбоподателят нямащ качеството на собственик на
автомобила е бил в невъзможност да узнае този факт, да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
3
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази
хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от Закона, която предвижда
единствено отбелязване в автоматизираната система на прекратяването на
регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от
придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи,
което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143,
ал. 10 от Закона, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не
може да се очаква от водачите да са могли да предполагат, поради което не
може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е
действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал
виновно, още повече предвид обстоятелството, че същият не е собственик на
автомобила, а от там извършеното от него не съставлява административно
нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП Бургас, обективирани в
постановлението за прекратяване на ДП.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение
№ 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1773 / 2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение
№ 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас и др.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени в тази част, по отношение на
извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 70, ал.3 от ЗДвП:
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено от него административно нарушение по чл.70 ал.3 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба, през деня моторните превозни средства се
движат с включени светлини за движение през деня / т.нар. “дневни
4
светлини“/ или с къси светлини. Дневните светлини са монтирани фабрично
при производство на новите автомобили и се включват още със завъртането
на контактния ключ. Ако автомобилът не притежава фабрично монтирани
дневни светлини, то водачът на същия следва да се движи през деня на къси
светлини. Ако управлявания от жалбоподателя автомобил, не е разполагал с
фабрично монтирани дневни светлини, то е следвало същият да се движи на
къси светлини. Разпитаният по делото актосъставител заявява, че
управлявания от жалбоподателя автомобил се е движел без включени
светлини през деня. Описанието на нарушението е ясно и точно, следователно
не е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т.4 от ЗАНН, респ. на
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, чиито императивни правни норми, са спазени. В
този смисъл, наказателното постановление и в тази му част, следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към
административно - наказателна отговорност. Вмененото му нарушение е на
формално извършване. Евентуално последващо поведение по отстраняването
на нарушението, за което няма данни по настоящото дело е нормално и
очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се счита за
някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови приложението
на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано в тази му част, поради което следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено за едното нарушение и отменено за другото нарушение, но тъй
като само АНО са направили искане за присъждане на разноски, в тяхна
полза, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, които
следва да бъдат заплатени на АНО, от жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-001745/25.08.2022 г.,
издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас,
упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. против П. И. М., ЕГН: **********,
адрес гр. А., ул. ... в частта, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-
001745/25.08.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р
„Пътна полиция“ Бургас, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. против П.
И. М., ЕГН: **********, адрес гр. А., ул. ... в частта, с което за нарушение на
чл.70, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП; на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА П. И. М., ЕГН: **********, да заплати на Началника група
към ОДМВР гр. Бургас, Сектор Пътна полиция, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6