Решение по дело №243/2020 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. София, 11.09.2020 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                                               БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 243 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 22 от 29.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1370/2019 г. на Районен съд - Ботевград, е признато за установено по иска с правно основание чл. 108 от ЗС от Ц.Н.М. срещу „Д.” ЕООД, ***, че Ц.Н.М. е собственик на климатик „Фуджитсу Дженерал”, модел „12LMCA”, серия Е016566/Е016545, като е отхвърлено искането на ищцата за осъждане на  „Д.” ЕООД  да й предаде владението върху горепосочения климатик. Ищцата е осъдена за заплати на ответника направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., както и по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на 50 лв.

Решението в частта му, с която е отхвърлено искането за предаване на владението върху процесната движима вещ, е обжалвано от ищцата като незаконосъобразно и необосновано, с искане същото да бъде отменено в тази му част и постановено друго, с което искането се уважи. В жалбата се сочи, че по делото е категорично установено, че собствената на жалбоподателката движима вещ е монтирана в имот, собственост на ответното дружество, поради което същата се владее  без правно основание от ответника.  Навежда се довод, че доколкото ответното дружество е прекъснало ел. захранването в имота, климатикът не може да бъде демонтиран, което е допълнителен аргумент за уважаване в цялост на исковата претенция.  Наведени са аргументи за допуснати при постановяване на решението на съществени нарушения на процесуални правила.

  С писмения си отговор ответникът по жалбата същата. Поддържа, че от доказателствата по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване ответникът да владее и държи процесната вещ. Сочи, че и до настоящия момент помещението, в което се намира процесната вещ, е недостъпно за ответника.  Настоява решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Производството по гр.д. № 1370/2019 г. на Районен съд – Ботевград е образувано по предявен от Ц.Н.М. срещу „Д.” ЕООД  иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на движима  вещ - климатик „Фуджитсу Дженерал”, модел „12LMCA”, серия Е016566/Е016545, и за осъждане на ответника да й предаде владението върху него. В исковата молба се твърди, че на 01.10.2016 г. ищцата, като пълномощник на „Ц.” ЕООД сключила с ответника договор за наем на недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от 50 кв.м., който ползвала като студио за красота. Ищцата закупила на 15.09.2019 г. посочения климатик за нуждите на салона и го монтирала в наетия търговски обект. Твърди, че договорът за наем бил прекратен през м. април 2019 г., а собственият й климатик останал в търговския обект. По искане на ответника токът в помещението бил спрян и ищцата от този момент нямала повече достъп до него. Ищцата твърди, че неколкократно се отправяла искания до ответника да демонтира климатика си, но последният отказвал и не й давал достъп до помещението, в което той се намирал.

            Ответникът оспорва иска. Не оспорва факта, че ищцата е ползвала наетото помещение като салон за красота, както и че след като тя е напуснала помещението, в него е останал климатик. Ответникът твърди, че след напускането й и до настоящия момент той няма достъп до помещението, тъй като ищцата категорично отказвала да върне ключа от него. Сочи, че и до настоящия момент ключът от помещението, което е било ползвано от ищцата, не е бил предаден, тя не е предала владението върху ползваното помещение, нито е съставен приемо-предавателен протокол, отразяващ състоянието на обекта, следователно – тя държи помещението без основание.

            Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания и като съобрази предмета на обжалване, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Предявен е иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху описаната в исковата молба движима вещ – климатик.

            Решението е влязло в сила в установителната му част на иска по чл. 108 от ЗС, с която е признато за установено правото на собственост на ищцата върху процесния климатик

            За да отхвърли иска в осъдителната му част – за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху процесния климаик, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се установява при необходимото пълно и главно доказване ответникът да владее или държи процесната вещ. Този извод е направен след анализ на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящата инстанция.

            За да е основателна осъдителната претенция на собственика по предявения от него ревандикационен иск, същият следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът владее процесната вещ, а ако последният твърди правно основание за това, той следва да го докаже.

            По делото не се спори, че ищцата е ползвала собствен на ответника търговски обект на основание договор за наем, че тя е поставила в обекта процесния климатик с оглед използването му по време на действие на договора за наем, както и че климатикът е останал в търговския обект след прекратяването на договора и фактическото напускане на обекта от ищцата. Не се установява обаче от ангажираните от ищцата доказателства ответникът да упражнява фактическата власт върху процесния климатик, нито да е възпрепятствал или ограничил възможността на ищцата да упражнява правата си на собственик върху него.  Обстоятелството, че собствена на едно лице движима вещ физически се намира в собствен на друго лице имот, не води априори до извод, че собственикът на имота владее намиращата се в имота му чужда вещ.

В случая от неопроверганите от други доказателства по делото показания на свидетелите Цв. Д. и М. З. се установява, че вътрешното тяло на климатика е разположено в заключено помещение, за който ключ е имала единствено ищцата. Това помещение има две врати, като едната /метална решетка/ е монтирана от самата ищца, а за другата врата ищцата е получила ключ от наемодателя и впоследствие е подменила ключалката. Външното тяло на климатика се намира в двора, за който ищцата е имала ключ. Не се установява ищцата да е върнала на ответника ключовете от помещението при прекратяване на договора за наем и фактическото й напускане на наетия обект. Няма данни и за предприети от ответника действия, възпрепятстващи достъпа й до обекта след този момент, необходим за изнасяне на всички нейни собствени вещи от там, като например подмяна на брави, ключалки, или каквито и да било други действия, насочени да осуетят възможността й да си вземе климатика. Самата ищца не твърди да е върнала ключовете от наетия обект нито при напускането му, нито след това, нито твърди ответникът да е подменил заключващите механизми на помещението така, че да няма никакъв достъп по него. Твърдението й за липса на достъп до помещението, респ. до собствения й климатик, се основава на извършеното по инициатива на ответника спиране на тока в него, което обстоятелство е въведено и във въззивната жалба като аргумент за невъзможността климатикът да бъде демонтиран. Само по себе си прекъсването на ел. захранването на един имот, независимо дали е предприето по искане на собственика на имота, макар и да създава обективно затруднение за демонтажа на процесната вещ предвид естеството й, не може да се приеме за действие, обективиращо владение на собственика на имота върху намиращата се в него чужда движима вещ, нито такова, осуетяващо възможността на собственика на вещта да упражнява правомощията си на собственик.

Представеното във въззивното производство писмено доказателство – договор за наем, сключен с „М. - 88“ ЕООД на 07.02.2019 г. не доставя относима към спора доказателствена информация, а твърдението на жалбоподателката, че процесният климатик се ползва от ответника чрез друго лице /наемателят по представения договор/ е изложено за пръв път във въззивното производство и е преклудирано.

  Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния на основание чл. 272 от ГПК.

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22 от 29.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1370/2019 г. на Районен съд – гр. Ботевград, в обжалваната му част, с която е отхвърлено искането на Ц.Н.М. по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС  за осъждане на „Д.” ЕООД да предаде на ищцата владението върху климатик „Фуджитсу Дженерал”, модел „12LMCA”, серия Е016566/Е016545.

В останалата му част, с която е признато за установено по отношение на „Д.” ЕООД, че Ц.Н.М. е собственик на климатик „Фуджитсу Дженерал”, модел „12LMCA”, серия Е016566/Е016545, решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.