Решение по КНАХД №287/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК, във връзка с чл.63 в от ЗАНН.

С решение №132/21.07.2025г. по АНД№468/2025г.по описа на РС-Монтана, е изменено наказателно постановление №25-0996-000420/ 14.04.2025г. на началник на РУ-Монтана при ОД на МВР-Монтана, с което на Ц. Н. Х. от [населено място], обл. Монтана, на основание чл.175,ал.1,т.2 ЗДвП е наложено административно наказание: „глоба “ в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец, изменено в глоба от 100лв. на 50лв.,и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец./пр ред., ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.)

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора Ц. Н. Х.,чрез пълномощника му адв.К. А., с искане да бъде отменено решението на РС-Монтана, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание ,чрез адв.А. поддържа жалбата си и моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски за касационна инстанция,съгласно списък .

Ответникът по касацията– началник на РУ-Монтана при ОД на МВР-Монтана,чрез пълномощника си юрк.Д. иска да се остави в сила оспореното решение,като правилно и законосъобразно.Не претендира юрисконсулстко възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура -Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението за правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд -Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.

Решението на Районен съд-Монтана е правилно и законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен АУАН серия GA №1059136/01.04.2025г.и наказателно постановление №25-0996-000420/ 14.04.2025г..за това ,че на 01.04.2025г. в 11,20ч. в [населено място], на [улица], управлява „Фолксваген Голф“с рег.№[рег. номер]-собственост на З. А. Й. ,като същият е активен ползвател на автомобила, монтира устройство за подаване на звуков сигнал ,предвиден за автомобил със специален режим на движение ,като го използва на [улица]/пред община Бойчиновци/,като с действието си заблуждава ,че е патрулен автомобил с цел изместване на други паркирани в близост, с което е нарушил чл.175,ал.1,т.2 ЗДП, за което му е наложено административно наказание „глоба “ в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец, изменено от съда в глоба -от 100лв. на 50лв.,и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец. При тази фактическа обстановка съдът намира следното.

За да потвърди/измени наказателното постановление ,съдът е приел,че е доказан фактът на извършено нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина.За да направи този извод, се е позовал на събраните писмени и гласни доказателства по делото. Тези негови изводи се споделят от настоящата касационна инстанция и съдът не намира за необходимо да ги преповтаря ,а препраща към мотивите на съда, на основание чл.221,ал.2 АПК. Доказано е по делото, че водачът е осъществил нарушение по чл.175,ал.1,т.2 от ЗДвП- „монтирал/поставил“ и „използвал“ устройство за подаване на звуков или светлинен сигнал ,предвиден за автомобили със специален режим на движение ,без да има такова право, за което правилно е санкциониран от контролните органи по ЗДвП. В случая и двете форми на изпълнително деяние са налице, като настоящата касационна инстанция не споделя доводите в касационната жалба ,че не е доказана първата форма на изпълнителното деяние –че е монтирал/поставил устройството за звуков или светлинен сигнал в автомобила, доколкото не са направени в тази насока възражения при съставяне на АУАН ,нито по-късно в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН, а се правят едва на касационна инстанция. Наказанието е определено към минимума от АНО ,изменено от съда на минимума за този вид нарушение в предходна редакция, на чл.175,ал.1,т.2 от ЗДвП- ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) ,при което е спазен чл.27,ал.2 ЗАНН.Не се наблюдават съществени нарушения на процесуалния закон от АНО при съставяне на АУАН и НП ,нито нарушения при тълкуване на закона ,които да обосноват съществени нарушения на материалния и процесуалния закон от съда ,при което неговото решение ,като правилно и законосъобразно постановено, следва да се остави в сила. Съдът е постановил правилен съдебен акт ,който при липса на касационни основания по чл.209,т.1-3 от АПК следва да се остави в сила.

Не се претендират разноски от ответника ,поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното, административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №132/21.07.2025г. по АНД№468/2025г. по описа на РС-Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.