№ 3826
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110100276 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Съдът е сезиран с молба с вх. № 1593/06.01.2022 г. от М. С. С. за защита от
домашно насилие срещу С. Ридвин Х.. Твърди се в молбата, че страните са живели
съвместно при условията на фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете.
Излага се, че на 19.12.2021 г. пред централната сграда на политическа партия ДПС,
където осъществява трудова дейност ответника, около 19 часа, когато молителката е
отишла да вземе общото им дете Стивън, ответникът започнал да обижда молителката,
като заявил, че е „курва“, „боклук“, както и заплашил молителката, че ще я залее с
киселина и ще я пребие.
Ответникът оспорва молбата, като твърди, че М. С. С. е била тази, която е
обиждала ответника.
На свой ред С. Ридвин Х. е депозирал молба за защита по реда на ЗЗДН срещу
М. С. С. за осъществен акт на психическо и физическо насилие на 19.12.2021 г., въз
основа на която е образувано гр.д. № 3199/2022 г. по описа на Софийския районен съд,
присъединено за разглеждане към настоящото производство с определение от
29.01.2022 г., в която част производството е прекратено с определение от проведено
открито съдебно заседание на 30.06.2022 г. на основание пар. 1 от Заключителните
разпоредби на ЗЗДН, вр. с чл. 233 ГПК.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
1
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона
(чл. 5 ГПК), прави следните фактически и правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Предмет на настоящото производството е молба за защита на М. С. С..
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита
– чл. 3, т. 2, предл. 2 и т. 3 ЗЗДН. Не се спори, че страните са живели съвместно при
условията на фактическо съпружеско съжителство, както и че имат общо дете –
Стивън С. Р..
Описаните в молбата актове представляват актове на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
психическо насилие спрямо молителката.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН /л. 5 от делото/, справка за съдимост /л. 41-42/; материали по пр.пр. №
45373/2021 г. по описа на СРП; веществени доказателства – запис на оптичен носител
от Дирекция „Национална система 112“ /л. 98/.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира, че е годно доказателствено
средство, тъй като съдържа детайлно описание на твърдяното психическо насилие,
описано по време, място и начин на извършване. В декларацията са посочени
конкретните думи, използвани от насрещната страна, поради което относно твърдения
акт на психическо насилие съдът приема, че декларацията следва да послужи като
доказателство за твърдения акт на психическо насилие.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на Никол Златкова
Бодурова, дъщеря на молителката. Свидетелката – очевидец на събитията, настъпили
на дата 19.12.2021г. – заявява, че ответникът пред сградата на политическа партия ДСП
около 19 часа, е обиждал молителката, наричайки я „боклук“, „парцал“, заплашвал, че
ще я пребие при опита на последната да вземе детето, че ще убие молителката. Съдът
кредитира показанията на свидетелката, която дава последователна, логична и
вътрешно-непротиворечива информация за настъпилите събития, на които е била
свидетел. Съдът, като прецени показанията по реда на чл. 172 ГПК, не намира
основание да не кредитира същите.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и
нарушена комуникация в резултат на междуличностни противоречия.
Установява се по делото и проявеното агресивно и нападателно поведение от
страна на ответника спрямо молителката, в тази връзка съдът приема декларацията
като доказателство за акта на насилие, както и показанията на разпитания по делото
свидетел.
Поведението на ответника попада извън границите на нравствеността и
2
съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията,
независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при
противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на отношенията в
поведението на ответника, който не може да разреши по нормален път възникнали
спорове между страните.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме, че е осъществен
акт на психическо насилие на посочената дата 19.12.2021 г.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание,
имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16,
ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат
приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за защита.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй
като предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, ще създаде и допълнително гаранция за
пострадалата, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
На ответника следва да му бъде забранено да се приближава до молителката,
обитаваното от нея жилище, находящо се в в гр. София, община „Илинден“, ж.к.
„Гевгилийски“, бл. 13, вх. Б, ет. 1, ап. 34, местата за социални контакти и отдих,
посещавани от молителката, на разстояние по-малко от 100 метра, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта. Това е
необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо пострадалата нов акт на
насилие.
Мерките съдът определи, като взе предвид, че от извършения акт на домашно
насилие са настъпили за молителката значителни вредни последици.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен
да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00
лева.
3
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици от извършеното деяние, липсата на данни за доходите на
ответника, счита, че следва да бъде наложена глоба в размер от 200 лева.
Относно разноските за делото.
При този изход на спора право на разноски има молителката, която претендира и
доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева,
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу С. Ридвин Х., ЕГН:
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, С. Ридвин Х., ЕГН:
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. С.
С., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗЗДН С. Ридвин Х.,
ЕГН: **********, да не доближава М. С. С., ЕГН: **********, на разстояние по-малко
от 100 метра.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН С. Ридвин Х., ЕГН:
**********, да не доближава обитаваното от М. С. С., ЕГН: **********, жилище,
находящо се в гр. София, община „Илинден“, ж.к. „Гевгилийски“, бл. 13, вх. Б, ет. 1,
ап. 34, на разстояние по-малко от 100 метра.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 4 и 5 ЗЗДН С. Ридвин Х.,
ЕГН: **********, да не доближава посещаваните от М. С. С., ЕГН: **********, места
за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН ЗЗДН С. Ридвин Х., ЕГН:
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на С. Ридвин Х., ЕГН: **********,
глоба в размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, С. Ридвин Х., ЕГН: **********, да
4
заплати на на М. С. С., ЕГН: **********, сумата в общ размер на 600,00 лева,
представляваща разноски, сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, С. Ридвин Х., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в
размер на 25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене
на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5