№ 8648
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110105943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318- чл. 329 от ГПК.
Предявен е иск АДР. В. ИЛ. срещу ИВ. Р. ИЛ. с правна квалификация чл.
49, ал. 1 СК, обективно съединен с небрачен иск за промяна на фамилното
име на съпругата по чл. 53 СК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на 29.09.2002 г. От брака имат едно дете – Иво Ивайлов И., роден на
09.03.2003 г. – вече навършил пълнолетие. Излага се, че срещу И.И. са водени
нееднократно наказателни производства, че е бил в затвора за 4 години, като
след това не се е поправил, а е продължил да живее неморално. Според
твърденията на ищцата ответникът е имал задължения във връзка със
залагания и именно тя е било нужно да изплаща натрупаните дългове. Излага
се още, че ответникът е заминал да живее в Република Германия и от около
три години съпрузите не поддържат контакт по между си. Поради изложеното
се моли бракът да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, с
който не оспорва, че брачната връзка между страните е лишена от
предписаното и съдържание, макар да оспорва посочените от ищцата причини
за това. Според ответника именно заради ищцата, в частност желанието и за
охолен живот, същият е бил принуден да предприеме действия,
противоречащи на закона. Излага, че той е осигурявал финансови средства за
семейството си, а ищцата не се е грижела за семейството и детето.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за
1
установено следното:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак АДР. В. ИЛ. и ИВ.
Р. ИЛ. са сключили граждански брак на 29.09.2002 г. Удостоверението е
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 486/29.09.2002 г.
След сключването на брака е посочено, че съпругата ще носи фамилията на
съпруга си - И.. От брака имат едно дете, което е пълнолетно.
От показанията на разпитания свидетел Маргарита Венциславова
Методиева – сестра на ищцата, се установява, че съпрузите от поне три
години не живеят заедно, като съпругът е заминал за чужбина и не се
интересувал от семейството си. Свидетелката сочи още, че е бил в затвора,
както и че след като ищцата е пожелала да се разведат, започнал да отправя
заплахи и обиди към ищцата и нейни роднини.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, която дава
последователна и логична информация за събитията, а и пряко е наблюдавала
отношенията в семейството.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че
предявеният иск за развод е основателен. От показанията на свидетелката се
установи, че между съпрузите няма разбирателство, споделяне и взаимно
уважение, като крайно проявление на това е продължителната фактическа
раздяла на съпрузите, които живеят на територията на различни държави и не
поддържат никакви отношения по между си. Брачната връзка е невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание,
поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. В настоящия случай, съпругата е заявила претенция по отношение
на фамилното име, което да носи след развода. По делото се установява по
безспорен начин, че при сключване на брака съпругата е била тази, която е
приела фамилното име на другия съпруг, поради което и единствено тя
притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53
от СК, като нейно право е да запази фамилията си или да възстанови
фамилното си име от преди сключване на брака. В настоящия случай
съпругата е променила фамилното си име като е приела това на съпруга си -
И.. Нейната воля е след прекратяване на брака да носи фамилното си име от
преди неговото сключване – Методиева, поради което и следва да бъде
уважено искането й.
Предвид непроизнасянето на съда относно вината за разстройството на
брака (арг. от чл. 49, ал. 3 от СК), държавната такса при решаване на делото
2
по иска за развод в размер на 50 лева се дължи от двете страни поравно.
Предвид непроизнасянето на съда относно вината за разстройството на
брака (арг. от чл. 329, ал. 1 от ГПК) разноските остават в тежест на страните
така, както са ги направили.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с акт за граждански брак
№ 486/29.09.2002 г., издаден от Столична община, район „Триадица“, между
АДР. В. ИЛ., ЕГН: **********, и ИВ. Р. ИЛ., ЕГН: **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, вр.
чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи
фамилното си име от преди сключване на граждански брак -Методиева, на
основание чл. 326 от ГПК.
ОСЪЖДА АДР. В. ИЛ., ЕГН: **********, и ИВ. Р. ИЛ., ЕГН:
**********, да заплатят по сметка на СРС всеки от тях по 25. 00 (двадесет и
пет) лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3