№ 139
гр. Велико Търново, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20254001000235 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от НАП против Решение № 68/
17.07.2025 г. по т.д. № 49/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което е отхвърлен
предявеният от Агенцията иск за установяване съществуването на вземане в размер на
9 000 лв. за предплатени начални разноски в производството по несъстоятелност на
„Армс“ ЕООД, което вземане е предявено от НАП и по възражение на длъжника e
изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по
несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ. Жалбоподателят счита решението за неправилно
и незаконосъобразно. Поддържа, че с отхвърлянето на иска се препятства вземането на
НАП да бъде платено на кредитора и предоставя на останалите кредитори възможност
да се противопоставят на изплащането на предплатените разноски. Моли решението
да бъде отменено и съдът да признае съществуването на вземането за предплатени
разноски. Претендира разноски за двете инстанции вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от страна с правен интерес да
атакува първоинстанционното решение, отговаря на изискванията за редовност на
процесуалния закон по чл.261 ГПК.
Постъпил е отговор от синдика на „Армс“ ЕООД – н. със становище за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че постановеното решение е в
1
съответствие с практиката на ВКС, която приема, че вземането на кредитор за
предплатените разноски не е вземане спрямо несъстоятелния длъжник, поради което
не подлежи на предявяване в срока по чл.685 ТЗ, респ. чл.688 ТЗ, не подлежи на
оспорване и подлежи на удовлетворяване без да е необходимо предявяването и
приемането му, като се включва от синдика в сметката за разпределение при
достатъчно увеличение на масата на несъстоятелността. Моли решението да бъде
потвърдено.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в
писмена форма, подписан е и е разбираем. ВТАС обаче счита, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, за предявяването на
който ищецът НАП няма правен интерес, при което постановеното решение се явява
процесуално недопустимо.
Не е спорно по делото, че НАП като кредитор на „Армс“ ЕООД – н. е
предплатила определената от съда по несъстоятелността по реда на чл.629б ТЗ сума в
размер на 9 000 лв. за покриване на първоначалните разноски за производството. НАП
е предявила вземането си за тази сума пред синдика, който я е приел и включил в
списък № 2 на допълнително приетите вземания по чл.688, ал.3 ТЗ на кредиторите на
несъстоятелния търговец. В производство по реда на чл.692, ал.2 ТЗ съдът по
несъстоятелността е уважил направено от длъжника възражение срещу включване на
това вземане на НАП в списъка на приетите вземания и с Определение № 105/
26.02.2025 г. по т.д. № 20/ 2023 г. по описа на ОС – Плевен същото е изключено от
списъка. Изложените от съда мотиви са, че вземането за предплатени разноски има
специален режим на уреждане, предвиден в чл.629б и чл.632а ТЗ и тези разноски се
възстановяват на съответното предплатило лице, когато масата на несъстоятелността
се увеличи достатъчно, като за него не е необходимо да се съставя отделен списък на
приети вземания. Този акт на съда е обусловил предявяване от НАП на иск за
признаване за установено, че в негова полза съществува вземане за сумата 9 000 лв.,
представляваща предплатени на основание чл.629б, ал.1 ТЗ начални разноски за
производството по несъстоятелност на „Армс“ ЕООД – н.
Привидно изглежда, че са спазени законовите предпоставки за допустимост на
предявения установителен иск: налице е предявено в законовия срок вземане, същото
е прието от синдика и включено в списъка на приетите вземания и впоследствие е
изключено от списъка предвид направено възражение. Естеството на заявеното
вземане обаче не предполага предявяването му по реда и в сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ
или чл.688, ал.3 ТЗ, включването му от синдика в списъци на приети/ неприети
2
вземания, оспорването му чрез възражения, подлежащи на разглеждане от съда по
несъстоятелността по реда на чл.692 ТЗ, и установяването му чрез иск по чл.694 ТЗ.
Процедурата по предявяване на вземания е уредена с цел установяване на кредиторите
на несъстоятелния търговец, основанието и размера на техните вземания, формиращи
общия размер на дълга, който следва да бъде удовлетворен от масата на
несъстоятелността, привилегиите, определящи поредността на удовлетворяване.
Вземанията на всеки кредитор могат да бъдат предмет на иска по чл.694 ТЗ при
оспорване от друг кредитор или от длъжника било то изобщо качеството на лицето на
кредитор на конкретното вземане, било то на неговия размер или твърдяна привилегия.
Именно наличието на спор обуславя правния интерес от установителния иск. В случая
претендираното от НАП вземане е за предплатените от Агенцията разноски, т.е. касае
се до едно безспорно вземане, което не произтича от правоотношение на внеслото ги
лице с несъстоятелния длъжник, за да бъде изследвано съществуването му, а е
свързано със самото производство по несъстоятелност – за разноски, внесени от
заинтересовано лице по разпореждане на съда по несъстоятелността и в размер,
определен от него, с цел да се осигури развитието на производството по
несъстоятелност, което иначе би било невъзможно с оглед липсата на достатъчно
налично имущество на длъжника за покриването на първоначалните разноски.
Направените на това основание разноски ползват всички кредитори на
несъстоятелността и подлежат на възстановяване на лицата, които са ги платили.
Разпоредбата на чл.632а ТЗ задължава органа на несъстоятелността да възстанови
предплатените разноски по чл.629б ТЗ на лицето, което ги е сторило, когато масата на
несъстоятелността се увеличи достатъчно. Нормата не предпоставя възстановяването
на сумите от предварително предявяване и включване в списък на приетите вземания.
Такова предявяване е безпредметно и липсата му не може да обуслови каквито и да
било неблагоприятни последици за предплатилия разноските. Възстановяването на
предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне от синдика на сметка за
разпределение на осребреното имущество, в която при спазване на законоустановения
в чл.722 ТЗ ред се удовлетворяват вземанията на кредиторите. При липса на специална
уредба, която да създава привилегия за удовлетворяване на лицата, предплатили
разноски, вземанията на последните попадат в ред трети на чл.722, ал.1 ТЗ и подлежат
на привилигировано удовлетворяване преди останалите кредитори с вземания за
разноски. С чл.728 ТЗ на кредиторите и длъжника е предоставено процесуално право
да възразят срещу сметката за разпределение, което ангажира произнасяне на съда по
несъстоятелността.
Предвид безспорния характер на вземането и специалния ред за възстановяване
на предплатени разноски, за ищеца НАП липсва правен интерес от установителния иск
по чл.694 ТЗ. Такъв интерес не може да бъде изведен само от факта на изключване от
съда от списъка на приетите вземания на неправилно предявеното и неправилно
3
включено от синдика в списъка на приетите вземания вземане за разноските.
Произнасяйки се по така предявения иск при липсата на абсолютна предпоставка за
неговата допустимост, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение,
което на основание чл.270, ал.3 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по
делото – прекратено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 68/ 17.07.2025 г. по т.д. № 49/ 2025 г. по описа на ОС
– Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от
Национална агенция по приходите иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ за
установяване съществуването на вземане на НАП в размер на 9 000 лв. за предплатени
на основание чл.629б ТЗ начални разноски в производството по несъстоятелност на
„Армс“ ЕООД – н., което вземане е предявено от НАП пред синдика и изключено от
списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността по чл.692,
ал.4 ТЗ по възражение на длъжника.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като процесуално недопустимо.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4