Присъда по дело №286/2021 на Районен съд - Севлиево

Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от Д.
Х. П. от гр.Севлиево против Х. С. Ш. от гр.Севлиево.В същата тъжителката развива
оплаквания за извършено спрямо нея престъпление, преследвано по частен път –
нанесена обида на публично място.В тъжбата е формулирано искане подсъдимият Ш.
да бъде признат за виновен в това, че на 08.06.2021 г., около 10.10 часа, в гр.Севлиево,
на паркинга при колонките за зареждане на гориво на бензиностанция „Ш. T.“,
находящ се на ул.“***“ № ***, в нейно присъствие, публично, в присъствието на
клиенти, казал думи, унизителни за честта и достойнството на Д. Х. П. от гр.Севлиево –
„***”, „***, чуваш ли какво ти казвам” и „***” – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във
вр. с чл.146, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителката Д. Х. П., конституирана
в процеса като граждански ищец, против подсъдимия Х. С. Ш., с който се претендира
присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във
вр. с чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000.00лв., като
се претендират и разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителката,
който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, а гражданският иск да бъде уважен изцяло
и в пълен размер, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият Х. СТ. Ш. заявява, че е получил
препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира обвинението, което му е
повдигнато.Дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за
виновен и твърди, че на въпросната дата не е отправял обидни думи към тъжителката.В
хода на съдебните прения пледира за постановяване на присъда, с която да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
От обясненията на подсъдимия Х. СТ. Ш., показанията на свидетелите Н.Е.П.,
П.Х.П., К.Г.К., К.Ж. Ш.а и Р.Н.К. и от останалите доказателства, събрани по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Х. СТ. Ш. живеел в гр.Севлиево и със свид.К.Ж. Ш.а били съпруг
и съпруга.Тъжителката Д. Х. П. била тяхна дъщеря и също живеела в гр.Севлиево, като
свид.П.Х.П. бил неин съпруг.Подс.Х. СТ. Ш. бил *** на „Ш. T.“ ООД гр.Севлиево, в
което освен него били съдружници тъжителката П. и свид.П..С нотариална покана,
изпратена до тъжителката П. било свикано Общо събрание на съдружниците в
дружеството, което се провело на 08.06.2021 г. в офиса, находящ се на ул.“***“ № ***
в гр.Севлиево.На същият адрес и в непосредствена близост до офиса се намирала
бензиностанция „Ш. T.“, собственост на посоченото по-горе дружество.На същата дата
– 08.06.2021 г., сутринта, тъжителката отишла до офиса на дружеството с лек
автомобил, за да присъства на свиканото общо събрание, след което влязла в сграда, в
която се намирали барче и касата на бензиностанцията.По това време там била свид.К.
Ш.а работела на касата и тъжителката я попитала къде е баща й – подс.Ш., след което
излязла и отишла в офиса на дружеството.По това време бензиностанцията работела и
обслужвала клиенти.На колонките за зареждане с горива работел свид.Р.Н.К., който
през по-голямата част от времето се намирал навън, а в останалата част в сградата, в
която работела свид.Ш.а.След като излязла от сградата, в която работела майка й,
1

тъжителката се отправила към офиса на дружеството и след като влязла в него провела
кратък разговор с баща си – подс.Ш..Междувременно около 10.00 часа на
бензиностанцията пристигнал свид.Н.П., който бил заедно със свид.К.К..Освен тях на
бензиностанцията имало и други клиенти.Първият свалил от автомобила си бутилка за
газ и след като му я заредили се отправил към сградата, в която се намирала касата, за
да заплати.В този момент тъжителката излязла от сградата, в която се намирал офиса
на дружеството.Около 10.10 часа свид.П. чул думите: „Ела тук, ма, ***,
***“.Свид.Н.П. се обърнал към страната, от която чул въпросните думи и видял
подс.Ш. застанал на стълбичките, водещи към входа на офиса.Видял също така, че
тъжителката бяга в посока от същите стълбички към автомобила си.След това подс.Ш.
казал: „От вас нищо не става“, на което свид.Н.П. отвърнал: „Може“.Междувременно
подс.Ш. казал: „Тая *** дето съм я направил и от нея нищо не става“.Изречените от
подс.Ш. думи, посочени по-горе били чути и от свид.К., като освен тях чул подс.Ш. да
изрича и думите „***“.Свид.Н.П. влязъл в сградата, в която се намирала касата на
бензиностанцията и заплатил за зареждането на газовата бутилка на свид.Ш.а.След
това се върнал при автомобила си и със свид.К. си тръгнали.Междувременно
тъжителката се качила в автомобила си и се прибрала в дома си.Свид.П. П. видял, че
съпругата му е разстроена и я попитал какво се е случило, при което тя му разказала за
обидните думи, изречени по неин адрес от страна на баща й – подс.Ш..
По делото бяха разпитани няколко свидетели.От страна на подсъдимия съдът
допусна и разпита в качеството на свидетели К.Ж. Ш.а и Р.Н.К..По искане на
тъжителката съдът допусна и разпита в качеството им на свидетели лицата Н.Е.П.,
П.Х.П. и К.Г.К..Свид.К.Ж. Ш.а не е пряк очевидец на случилото се, тъй като се е
намирала в сградата, в която се помещавали барчето и касата на бензиностанцията,
където работела.От показанията на същата се установява единствено, че на въпросната
дата – 08.06.2021 г. дъщеря й – тъжителката П. е отишла при нея и попитала за баща си
– подс.Ш., след което излязла и повече през този ден не я е виждала, нито пък е
разбрала кога си е тръгнала.Твърди също така, че не е чул инцидент между съпруга и
дъщеря й.Свид.К. също споделя, че на въпросната дата бил на работа на
бензиностанцията, като по-голямата част от времето се намирал навън, около
колонките за зареждане, а в определена част от времето бил в сградата, в която
работела и свид.К. Ш.а.Също заявява, че на въпросната дата не е забелязъл инцидент
между подс.Ш. и неговата дъщеря – тъжителката П..От показанията на свид.Н.П. и
свид.К.К. обаче, по безспорен и несъмнен начин се установява, че във въпросния ден
подс.Ш. употребил нецензурни думи спрямо дъщеря си, както и, че думите били
изречени на висок глас и чути от всички клиенти, които в този момент се намирали на
откритата площ на бензиностанцията.Двамата свидетели заявяват категорично, че
нецензурните думи, употребени от страна на подс.Ш. са били насочени персонално
към тъжителката П..В противоречие с тях са обясненията на подс.Ш..Последният
категорично отрича да е употребявал обидни, нецензурни думи по адрес на дъщеря си,
както и да е имало спречкване между двамата.Съдът държи да отбележи, че не
кредитира с доверието си обясненията на подсъдимия в тази им част, тъй като те са в
противоречие с показанията на свидетелите Н.П., К.К. и П. П., както и с установената
по делото фактическа обстановка.Съдът кредитира изцяло с доверието си показанията
на свид.Н.П., К.К. и П. П..Първите двама са преки очевидци на случилото се и са имали
възможност да наблюдават отстрани случилото се.Посочените свидетели са имали
възможност като странични наблюдатели да възприемат правилно всичко, което се е
случило.Същевременно не се намират в каквито и да било отношения с подсъдимия и с
тъжителката, поради което не са заинтересовани от изхода на делото.Ето защо съдът
2

изцяло кредитира с доверието си техните показания.Те са ясни, последователни,
непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.В
показанията си тези свидетели описват гореизложената фактическа обстановка.Съдът
не кредитира с доверието си обясненията на подсъдимия в тази им част, като счита, че
същите са защитна позиция и целят оневиняването му.Същевременно от показанията
на свид.К. Ш.а се установява, че тя се е намирала в една от сградите на
бензиностанцията, където работела, поради което няма как да е станала свидетел на
случилото се.Свид.К. пък заявява, че макар и през малка част от работното си време се
намирал в същата сграда, в която и свид.К. Ш.а.
В съдебните прения подсъдимия излага доводи, от които може да се извлече
извода, че смята себе си за невинен, поради което съдът следвало да го признае за
невинен и оправдае по повдигнатото му обвинение.Съдът не споделя тези доводи.По
делото по безспорен и несъмнен начин бе установено, че на посочената дата подс.Ш. в
присъствието на тъжителката Д.П., свидетелите Н.П., К.К. и други лица, клиенти на
бензиностанцията, казал думи, унизителни за честта и достойнството й – „***”, „***” и
„***”.Както по-горе вече бе отбелязано от съда това се установява по категоричен и
несъмнен начин от показанията на свид.Н.П. и К.К., а частично и от показанията на
свид.П. П..В мотивите си по-горе съдът вече е отбелязъл защо кредитира тези
показания, а не обясненията на подсъдимия в тази им част.
Съдът държи да отбележи също така, че обвинението е доказано по един
безспорен и несъмнен начин и относно квалифициращия признак на деянието по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.По делото бе установено по безспорен и
несъмнен начин, че обидните думи са били изречени от подс.Ш. публично, тъй като на
откритата площ на бензиностанцията е имало много клиенти, които са ги чули и са им
станали достояние, сред които и свид.Н.П. и свид.К.К., а в последствие са станали
достояние и на свид.П. П..От показанията на свид.Н.П. безспорно се установява, че по
това време е имало много клиенти на бензиностанцията, които са чули и възприели
обидните думи, изречени от подс.Ш. към неговата дъщеря.По изложените по-горе
съображения, съдът счете, че в случая е налице квалифициращият признак на деянието
„обида” по чл.148, ал.1, т.1 от НК.
При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани
по делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.Х. СТ. Ш., след като на 08.06.2021 г., около 10.10 часа, в
гр.Севлиево, на паркинга при колонките за зареждане на гориво на бензиностанция
„Ш. T.“, находящ се на ул.“***“ № ***, в нейно присъствие, публично, в присъствието
на клиенти, казал думи, унизителни за честта и достойнството на Д. Х. П. от
гр.Севлиево – „***”, „***” и „***”, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК,
за което бе признат за ВИНОВЕН.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на
вината пряк умисъл.
Непосредствен обект на обидата са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценка на човека,
положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и обществена
ценност.Употребените от подсъдимия думи и изрази по отношение на тъжителката,
изречени в присъствието на пострадалата, свид.Н.П. и К.К. и останалите клиенти на
бензиностанцията, обективно погледнато са с подчертано негативно и вулгарно
съдържание в българския език.Същите са от естество да засегнат честта и
достойнството на тъжителката П..Пострадалата е възприела обидните думи и
3

изрази.Изреченото от подсъдимия, както вече бе посочено по-горе, е било чуто от
свид.Н.П. и К.К. и останалите клиенти на бензиностанцията.От субективна страна
деянието е осъществено при пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал последиците му, напълно е съзнавал характера на
употребените в присъствието на пострадалата и на други хора думи и изрази, както и,
че същите са унизителни за честта и достойнството на тъжителката и въпреки това ги е
отправил, като по този начин е искал да я унижи.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, мотивите и подбудите, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За осъщественото от подс.Х. СТ. Ш.
деяние в закона се предвижда наказание глоба от три хиляда до десет хиляди лева и
обществено порицание.Подсъдимият Ш. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК.От деянието на подс.Ш.
няма причинени съставомерни имуществени вреди.При това положение, предвид
императивната разпоредба на чл.78А от НК, подс.Ш. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът взема предвид невисоката
степен на обществена опасност на деянието и дееца.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало и оказаното съдействие за
разкриването на обективната истина.Не са налице отегчаващи вината
обстоятелства.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, отчитайки и формата
на вината, както и материалното му положение и имотно състояние, съдът счита, че на
подсъдимия Е., с оглед постигане на целите на наказанието, следва да се наложи
наказание в размер малко над минималния, предвиден по чл.78а, ал.1 от НК.По
изложените съображение съдът наложи на подсъдимия Х. СТ. Ш. наказание ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 1 200.00 / хиляда и двеста / лв.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от
престъплението неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000.00лв., както и
направените по делото разноски.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителката е претърпяла
неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея престъпление от страна
на подс.Х. СТ. Ш..Чрез нанасянето на обида от страна на подсъдимия е накърнена
неприкосновеността на личното чувство за достойнство на пострадалата,
положителната самооценка, която същата има за собствената си личност и която е
градила през годините.Търпените вреди от престъплението са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на подсъдимия.Поради това гражданския
иск, предявен по отношение на подс.Ш. се явява основателен.При преценка на размера
на обезщетението за вреди от престъплението съдът съобрази характера на обидните
думи, мястото, където са били изречени и степента, в която чрез тях са засегнати
интересите на пострадалата, и по справедливост, и с оглед практиката на съда, прецени,
че искът следва да се уважи в размер на сумата от 1 000.00 / хиляда / лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимия Х. СТ. Ш. да заплати на
тъжителката Д. Х. П. сумата от 1 000.00 / хиляда / лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл.148,
ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, начиная
4

от 08.06.2021 год. до окончателното й изплащане.
Подс.Х. СТ. Ш. следва да заплати на тъжителката Д. Х. П., направените от нея
разноски по делото в размер на 26.00 /Двадесет и шест/ лева.
Съдът отхвърли предявения от Д. Х. П. граждански иск, с който се претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от престъплението по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК над размера от 1000.00лева до пълния
размер от 2000.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.Съдът счете, че така
претендираната сума е прекомерна предвид неблагоприятните последици за
пострадалата.
Подс.Х. СТ. Ш. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Севлиево
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 /
Петдесет / лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
5

Номер на акта:	2
Дата:	14 януари 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20214230200286
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	29 юли 2021 г.

Присъда по дело №286/2021 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите