№ 328
гр. Русе , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200720 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Й. СТ. против наказателно постановление № 21-3393-
000172/30.03.2021 г. на Началника на Второ РУП при ОД на МВР гр. Русе, с което му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. и са му отнети 8 контролни
точки за нарушение по чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично; постъпило е писмено
становище, с което поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител, който взема
становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В“ и „АМ”. На 08.03.2021
г. около 13,30 ч. се движел в с.Семерджиево, управлявайки л.а. “Мерцедес ГЛ 450 ЦДИ“ с
ДК№ Р 0900 АН по ул. “Вятовско шосе“, която образувала кръстовище с ул. “Ястребовско
шосе“. На това кръстовище с предимство била ул. “Ястребовско шосе“, като съответно ул.
“Вятовско шосе“, като такава без предимство, била сигнализирана с пътен знак Б2 "Спри!
1
Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Жалбоподателят продължил движението си
по ул. “Вятовско шосе“ без изобщо да спре. Бил настигнат и спрян за проверка от св. П.И.,
полицейски служител, който в този пътен участък изпълнявал задълженията си по пътен
контрол. За констатираното нарушение св. П.И. съставил АУАН против жалбоподателя, а
въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил
горепосоченото административно наказание.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице, което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна.
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон.
Нарушението по чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП съдът намира, че е доказано по
безспорен начин и правилно установено. Съдът кредитира изцяло показанията на
полицейския служител И., който е възприел непосредствено и от съвсем от близко
разстояние, че жалбоподателят е преминал през кръстовището без да спре на пътен знак
„Б2“. Това задължение произтича от разпоредбата на чл.45 ал.2 от ППЗДвП, където е
обяснено значението му. Освен това, от показанията на актосъставителя се установява, че на
около 70 м преди това кръстовище има и поставен пътен знак „Б1“, който указва на
водачите, че предстои да навлязат в кръстовище, по което дължат предимство. Съдът няма
никаква причина да не кредитира показанията на този свидетел – очевидец и в този смисъл
приема, че нарушението е безспорно доказано.
В жалбата се правят множество възражения, но по същество не се оспорват
фактическите констатации в АУАН. При извършване на полицейска проверка по ЗДвП няма
нормативно задължение законосъобразността на проверката да произтича от това дали се
прави или видео- или аудиозапис по арг. чл.165 и особено ал.2 т.1 и т.7 от него. По никакъв
начин не влияе на въпроса за извършеното нарушение обстоятелството дали
актосъставителят е бил с предпазна маска на лицето или не, защото законът не въздига
подобно условие при извършване на проверка; още по-малко това може да влияе на нейната
законосъобразност. Св. П.И. е имал видимост и пряко и непосредствено е възприел
нарушението, тъй като е бил на 40 – 50 м. от кръстовището и го е наблюдавал през цялото
време. Няма основание и за приложението на чл.28 от ЗАНН, защото жалбоподателят
изобщо не спрял и настъпването на ПТП с друг участник в движението, движещ се по пътя с
предимство, е било въпрос само на случайност.
2
От обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от
ЗДвП. Обективно същият на 08.03.2021 г. в с.Семерджиево обл. Русенска е управлявал
л.а.”мерцедес ГЛ 450 ЦДИ” с ДК№ Р 0900 АН, като преминал през кръстовище на което не
спрял на пътен знак „Б2“.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено под формата на вината
пряк умисъл. Жалбоподателят е бил длъжен безусловно да спре при този пътен знак и да
продължи движението си през кръстовището едва когато се убеди, че по пътя с предимство
не приближава друго МПС.
По отношение на размера на наложеното наказание, същото е от категорията на
абсолютно определените санкции и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
При такъв изход на делото следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати
разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО, предвид изрично направеното
искане в тази насока.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.5 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-3393-000172/30.03.2021 г., издадено от
Началника на Второ РУП при ОД на МВР гр. Русе, с което на Н. Й. СТ. с ЕГН **********
му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.и и са му отнети 8
контролни точки за нарушение по чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Й. СТ. да заплати на Второ РУП при ОД на МВР гр. Русе сумата от 120
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3