Р
Е Ш Е Н И Е
№
260020 / 7.1.2021г..
гр.
Перник, 07.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на десети декември, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03978 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск от Р.С.Б. ***, чрез пълномощника му адв. А. Ц.
- ПАК срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да
бъде признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 1645,88
лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до
30.04.2011г. включително, за която сума на ответника по настоящото дело е
издаден изпълнителен лист от 14.12.2012г. по ч. гр. д. № 8063/2012г. по описа
на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 232/2013г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег. № 752 на КЧСИ и район на
действие ПОС.
В исковата молба се твърди, че в полза на
ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист от 14.12.2012г.,
издаден по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8063 по описа на ПРС за 2012г.
Сочи се, че след снабдяване с процесния изпълнителен лист, ответника, с нарочна
молба от 22.04.2013г. е образувал изпълнително дело № 232/2013г. по описа на
ЧСИ Соня Димитрова. Изяснява се, че с молбата за образуване на процесното
изпълнително дело, взискателят
(понастоящем ответник) е поискал от съдебния изпълнител да направи справки за
имущественото състояние на длъжника, наличието на трудови договори и да наложи
запор върху получаваните от него доходи за удовлетворяване на вземането си. В
хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е извършил справки за
имущественото състояние на длъжника, като на 23.09.2014г. е връчил на длъжника
покана за доброволно изпълнение. Твърди се, че няма данни по делото да са
предприети изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането, а и самият
взискател не е поискал такива до 20.05.2016г., когато ответното дружество с
молба е поискало от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото
възнаграждение и/или пенсия, получавани от длъжника. Сочи се, че длъжникът
доброволно е направил плащания по изпълнителното дело – на 11.07.2019г. – в
размер на 50.00 лева, на 06.08.2019г. – 100,00 лева, на 05.09.2019г. – 50,00 лева, на
28.11.2019г. – 200,00 лева и на 01.10.2019г. – 100,00 лева, или общо – 500,00
лева. Според ищеца, в продължение на две години – от 22.04.2013г. до
22.04.2015г. ответното дружество не е поискало извършване на изпълнителни
действия, поради което изпълнителното дело се е прекратило на основание чл.
433, ал. 1 т. 8 ГПК на 22.04.2015г. Предвид изложеното моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител - юрк. Е. Максимова е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като допустим, но
неоснователен. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
поради което и сумите не следва да се считат погасени по давност. Сочи се, че
по процесното изпълнително дело са извършвани своевременно изпълнителни
действия, които са прекъсвали многократно настъпването на погасителната
давност. Изтъква се, че и към настоящия момент изпълнителното производство е
все още висящо. Обръща внимание, че с образуването на посоченото изпълнително
производство, погасителната давност се счита за прекъсната на основание чл..
116, б. „В” ЗЗД, а по силата на чл. 115, ал. 1 б. „ж” ЗЗД, по време на
изпълнителното производство давността спира да тече. Намира, че моментът на
преустановяване на спирането на погасителната давност за изпълнителното дело е
26.06.2015г. На следващо място намира, че предвид настъпването на стабилитета
на издадената заповед по ч. гр. д. № 8063/2012г. е приложима разпоредбата на
чл. 110 ЗЗД – общ давностен срок – с изтичането на 5 години.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед за
изпълнение № 6204/12.11.2012 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по
частно гр. дело № 8063/2012г. на Пернишки районен съд, ищецът е
осъден да заплати на „Топлофикация-Перник” АД, с БУЛСТАТ *********, сумата от 1645,88
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 30.04.2011г. включително, сумата от 382, 34 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2009г. до 09.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от
1645,88 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 12.11.2012г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в
размер на 40,56 лева държавна такса и 250,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на издадената заповед, за
вземанията по същата, в полза на
заявителя (в настоящото производство - ответник) е издаден изпълнителен лист от
14.12.2012г.
С молба от
22.04.2013г. и въз основа на горепосочения изпълнителен лист, „Топлофикация-Перник”
АД е поискало образуване на изпълнително дело пред ЧСИ, като по молбата е
образувано изпълнително дело № 232/2013г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с
рег. № 752 и район на действие: Пернишки окръжен съд. По него са извършени
редица справки за имущественото състояние на длъжника. Установява се, че
на 07.10.2014г. длъжникът Р.С.Б. е получил от ЧСИ Соня Димитрова по изп. д. № 232/2013г.
Покана за доброволно изпълнение на сумите по издадения изпълнителен лист, в
която се съдържа и уведомление за насрочен опис на запорирани вещи/възбранени
имоти на дата 04.11.2014г. от 11.00 часа – 12.00 часа. Поканата е редовно
връчена на длъжника Р.Б. на 07.10.2014г. /чрез пълнолетно лице от
домашните със задължение да предаде, съгл. чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК - син/.
На
20.05.2016г. по изпълнителното дело е депозирана молба от взискателя, с която
последният е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и с която е поискал
извършването на справка в ТД на НОИ, респ. при откриване на секвестируем трудов
или приравнен на трудов доход, както и пенсия, да наложи запор до пълното
погасяване на задължението по делото.
Установява
се, че в периода от 10.07.2019г. до 14.07.2020г. длъжникът е извършил общо пет
броя плащания, както следва: на 10.07.2019г. – 50.00 лева, на 06.08.2019г. –
100.00 лева, на 05.09.2019г. – 50,00 лева, на 01.10.2019г. – 100.00 лева и на
28.11.2019г. – 200.00 лева. От приложената по делото Сметка по чл. 79 от ЗЧСИ
се установява, че с тази сума са погасени разноски по изпълнителното дело, а
със остатъка от сумата – в размер на 30,52 лева, е погасена част от вземанията
по изпълнителния лист.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Ищецът е
предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно:
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по
чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се
търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време
на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да
установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване
на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от
време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи
погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че
иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност
може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е
изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла
погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.
Предявеният иск
е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д.
№ 232/2013г по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег. № 752, с район на действие
Окръжен съд – гр. Перник, като производството по това изпълнително дело
продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за
главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило
и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от
предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът
счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово
разположение е друг вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
От фактическа
страна е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че на
14.12.2012г. по ч. гр. д. № 8063/2012г. по описа на Районен съд - Перник, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 6204/12.11.2012г.,
е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация-Перник” АД срещу
длъжника Р.С. Бориосов за сумата от 1645,88 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г.
включително, сумата от 382, 34 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2009г. до 09.10.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1645,88 лева, считано от датата на подаване
на заявлението – 12.11.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 40,56 лева държавна такса и 250,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация –
Перник” АД от 22.04.2013г. е било образувано изп. дело № 232/2013г. по описа на
ЧСИ Соня Димитрова, с рег. № 752.
Не се установява от длъжника да е
постъпило възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. Съответно
от датата на влизане в сила на заповедта – 11.12.2012г., започва да тече и нов
5-годишен давностен период за вземанията.
Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на
правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно:
дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително
производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Димитров „съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед горното, извършената с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването
на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 22.04.2013г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент,
обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от
същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно,
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала
да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело – в случая:
22.04.2015г.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала
същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.
При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява
съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците
на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274,
ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018
г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров,
съгласно което „Влязлата в сила заповед
за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. В същия смисъл са и Решение
№ 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд - Перник,
Решение № 399/ 10.12.2018г. по в. гр.
дело № 610/2018 на Окръжен съд - Перник, както и Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №
443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
От
приложеното в заверен препис изпълнително дело се установява, че след
образуване на изпълнителното дело, по последното са извършени справки за
имущественото състояние на длъжника, като искането за тях и самото им
осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв
предвиден в ГПК изпълнителен способ (съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС). На 23.09.2014г. е изпратена покана за доброволно изпълнение,
редовно връчена на длъжника /чрез пълнолетно лице от домашните със задължение
да предаде, съгл. чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК - син/ на 07.10.2014г. Тя не
представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност
– в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 на цитираното
по-горе тълкувателно решение. Не може да се приеме и че изявлението на частния
съдебен изпълнител в поканата за доброволно изпълнение, че е насрочен опис на
запорирани вещи/възбранени имоти на 04.11.2014г. е довело до прекъсване на давността, доколкото
описът на запорирани вещи/възбранени имоти на длъжника не се е осъществил и съответно
не представлява валидно действие по изпълнението, предвид неизвършването му (в
т.с. в т. 10 на ТР 2/2013 г. е упоменато, че действие по изпълнението, което
прекъсва давността, е извършването на опис на вещи, който в случая не е
осъществен, като дори няма данни по делото да е извършван запор на движими или
възбрана на недвижими вещи).
Съответно, към
20.05.2016г., когато по делото е депозирана молба от взискателя, с която е
възложил на ЧСИ правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, изпълнителното производство е било
прекратено ex lege, считано от 22.04.2015г., тъй като след образуване на
изпълнителното дело на 22.04.2013г., в продължение на две години както от взискателя,
така и от съдебния изпълнител не са предприети действия по изпълнението.
Подаването на молба от взискателя след този момент, както и извършването на
последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да породят правни
последици, тъй като същите са насочени към вземания, вече погасени по давност и не почиват на
каквото и да било правно основание.
Предвид
характера на делото, тежестта на доказване в процеса се носи от ответника, като
същият следва да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им по
давност поради бездействие на кредитора, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността. В този смисъл, по делото не са
ангажирани достатъчно по обем доказателства, които да обосноват неоснователност
на предявените искови претенции.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения
отрицателен установителен иск е основателен, поради което и следва да бъде
уважен, като се признае
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 1645,88 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009г. до 30.04.2011г. включително, за която сума на ответника по
настоящото дело е издаден изпълнителен лист от 14.12.2012г. по ч. гр. д. №
8063/2012г. по описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 232/2013г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с
рег. № 752 на КЧСИ и район на действие ПОС.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски. Ищецът е доказал
такива в общ размер на 395,00 лева, от които: 300,00 лева за адвокатско възнаграждение, 66,00 лева –
държавна такса, 24.00лв. – такса по ТТРЗЧСИ и 5,00 лева – държавна такса за
издаване на 1 бр. съдебно удостоверение.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Р.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ сумата от 1645,88
лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до
30.04.2011г. включително, за която сума на ответника по настоящото дело е
издаден изпълнителен лист от 14.12.2012г. по ч. гр. д. № 8063/2012г. по описа
на Районен съд – гр. Перник и въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 232/2013г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, с рег. № 752 на КЧСИ и район
на действие ПОС, поради погасяването й
по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на Р.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 395,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: