Р Е Ш Е Н И Е
№267/15.1.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 15.01.2015г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав
в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети декември две хиляди и
четиринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№10088/2007г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцата Д.Х. твърди, че търсейки кредит за задоволяване на нуждите си
през 2007г. се е свързала с ответното дружество „М**** ЕООД от което й е било
предложено да й се предостави кредит срещу неин имот. Ищцата твърди, че на
14.03.2007г. е била поканена от представител на дружеството да се яви пред
нотариус, което е и направила считайки, че ще се извършат действия по предоставяне
на кредита. Х. твърди, че в хода на подготовка на книжата при нотариуса й е
било обяснено от представителите на търговското дружество, че за да получи
кредита следва всъщност да се извърши прехвърляне на свой имот находящ се в м.Боровец, но на името на сестрата на
представляващия дружеството-К.В., като тя се е притеснила от новите условия, но
въпреки това е подписала представените й пред нотариуса книжа. Ищцата твърди,
че при изповядване на сделката поради напрежение от променящите се в момента
условия е била в такова състояние, че не е могла да разбера какво й се чете от
нотариуса, като след изповядване на сделката е получила от представителя на ТД
на момента 1 000лв., а в последствие са й предоставени още 1 600лв.,
като от първата сума е поела заплащането на разходите по сделката около -
500лв. Ищцата също така сочи, че поради липсата на правни познания не е
разбрала по-рано, че съгласно чл.6 от договора с който се е задължила да
прехвърли имота като обезпечение на получения заем противоречи на закона,
морала и установената практика. Х. твърди, че започнала да изплаща кредита с просрочие, но това била договорено между нея и ответното
дружество, като първоначално изплатила 700лв., които биле приети от кредитора,
но при внасянето на следващата сума извършено по устно упълномощаване от сина
й, представителя на кредитора заявил, че следва да му се обади като в
проведения разговор я уведомил, че реалната лихва по кредита е в размер не на
800лв., а на 25 000лв. Ищцата сочи, че след като се е върнала в България
многократно се е опитвала да установи контакт с ТД и да уреди отношенията си с
него, но въпреки усилията си не е успяла да осъществи такъв. Твърди се също
така, че междувременно ответницата К****В. е продала имота на ответника Ж.А..
Моли се, да се прогласи за нищожен договор от 14.03.2007г., да се прогласи за
нищожен договора обективиран в нот.
акт 136, т.І, рег.2347, нот.д.№117/2007г., да се
прогласи за нищожен договора обективиран в нот.акт №45, т.ІІ, рег.№5937, нот.д.№226/2007г.
поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, а в условията на
евентуалност да се прогласят за унищожаеми, като
сключени при измама и крайна нужда, като решаващия състав приема, че исковете
са предявени както следва тези за прогласяване нищожността на договора за
кредит и евентуално неговата унищожаемост по
отношение на „М.ф.” ЕООД, тези за нищожност и евентуално унищожаемост
на договора от 14.03.2007г. за продажба обективиран в
нот. акт 136, т.І, рег.2347, нот.д.№117/2007г.
срещу Кр.В. и Ст.В., а тези за прогласяване на
договора от 21.09.2007г. за продажба обективиран в нот.акт №45, т.ІІ, рег.№5937, нот.д.№226/2007г.
за нищожна и евентуално унищожаема срещу Кр.В., Ст.В. и Ж.А..
По реда на чл.116 от ГПК /отм./ е допуснато изменение на претенциите
като те са придобили вид на искове за се прогласяване за нищожен на договор за
заем от 14.03.2007г. поради противоречието му със закона, за прогласяване за
нищожен на договор за продажба обективиран в нот. акт 136, т.І, рег.2347, нот.д.№117/2007г.
поради липса на съгласие.
Ответника по делото Ж.А. с писмените си бележки е заявил, че липсва
връзка между заемния договор и първата от двете атакувани разпоредителни
сделки, освен това кредитора не е страна по договора за покупко-продажба, а по
отношение на втората разпоредителна сделка се сочи, че ищцата не е страна по
същата.
Другите ответници по делото „М**** ЕООД/в
договора следва да се приема, че е допусната техническа грешка като името на
фирмата е изписано Моон/, К.В. и С.В. не са изразила
становище по исковете.
Предявени са искове с правното основание в чл.26, ал.1, пр.1 и 3, ал.2
от ЗЗД, чл.29 и 33 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на становищата на страните и
събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема за
установено следното:
По иска предявен срещу „М**** ЕООД за прогласяване за
нищожен на договора за заем от 14.03.2007г. поради противоречие със закона на осн.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД съдът приема следното:
Представено е копие от посочения заемен договор, като
от същото се установява, че на 14.03.2007г. страните Д.Х. и „М**** ЕООД са се
договорили търговското дружество да отпусне на ищцата сумата от 3 000лв.
заем срещу поето задължение за връщане на същата в срок от 6 месеца от датата
на подписване на договора при определени лихва и месечни погасителни вноски.
Договора в своя чл.6 съдържа уговорка съгласно която кредитополучателката
е поела задължение да прехвърли на заемодателя с цел обезпечаване на кредита
собствеността си върху дворно място от 1 дка. находящо
се в местност „Боровец север”. Договора е подписан двустранно и съдът намира,
че същия от външна страна е редовен породил за страните по него целените
задължения по за предоставяне и погасяване на кредит. Що се отнася до чл.6 от
договора съдът намира, че същият противоречи на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД с
уговореното прехвърляне на собственост с цел гарантиране изплащането на
получения кредит и поради това тази част от договора се явява нищожна като
противоречаща на закона. Решаващия състав намира, че по аргумент от по-голямото
и на осн. чл.26, ал.4 от ЗЗД следва да уважи иска за
прогласяване на договора за кредит за нищожен само по отношение на посочената
разпоредба от него, като отхвърли искането за останалата част от договора.
Що се отнася до искането за прогласяване на договора
за нищожен поради противоречие на добрите нрави на осн.
чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД съдът намира, че по делото не са се събрали никакви доказателства
в тази насока и поради това иска на това основание следва да бъде отхвърлен.
По делото не са се събрали доказателства и в насока
договора да се явява унищожаем поради сключването му
при измама и крайна нужда на осн. чл.29 и 33 от ЗЗД.
По отношение на иска предявен срещу Кр.В. и Ст.В. за прогласяване за нищожна на сделката обективирана в нот. акт 136, т.І,
рег.2347, нот.д.№117/2007г. като реализиран възоснова на нищожна клауза от заемния договор съдът намира
следното:
Посочения и представен по делото нот.акт
съдържа в себе си обективирана сделка за
покупко-продажба на недвижим имот на първо място идентичен с посочения в
прогласената за нищожна разпоредба на заемния договор, на следващо място от
съдържанието на договора се установява, че той е сключен на датата на отпускане
на кредита и на последно място на л.124 от делото се намира представено
удостоверение от което се установява, че купувачката на имота е сестра на Цв.Ц**** който на свой ред се явява управител на „М****
ЕООД. При това положение решаващия състав приема, че атакуваната прехвърлителна сделка е осъществена именно в изпълнение на
поетото от ищцата нищожно задължение по заемния договор за прехвърляне на
правото на собственост на недвижимия й имот, като явно от посочените по-горе
констатации се установява, че кредитора чрез своя управител се е съгласил
прехвърлянето да се извърши в полза на трето лице. По изложените съображения
решаващия състав намира, че сделката от 14.03.2007г. обективирана
в нот.акт №136, т.І, рег.2347, нот.д.№117/2007г.
на нотариус с район на действие ВРС се явява нищожна поради противоречие със
закона и следва да бъде прогласена за такава на осн.
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
По отношение на исковете за прогласяване за нищожна на
сделката обективирана в нот.акт
№45, т.ІІ, рег.№5937, нот.д.№226/2007г., съдът
намира, че този иск се явява недопустим поради липса на правен интерес у ищцата
от воденето му, тъй като същата разполага със значително по силната и
поглъщащата тази претенция възможност предвидена в защитата на установителния иск или на иска по чл.108 от ЗС според
обстановката и поради това производството по отношение на тази група от искове
следва да се прекрати. Видно е от представените доказателства, че ответниците Кр.В. и Ст.В. са продали имота обсъждан по-горе на отв.Ж.А.. При това положение за ищцата е на лице
възможността да търси защита на правата си позовавайки се на нищожността на
сделка по която не е страна само в рамките на някое от другите две посочени в
предходното изречение производства.
Предвид направеното искане от страна на ищцата и
частичното уважаване на исковете съдът намира, че следва в нейна полза да се
присъди част от сторените по делото разноски възлизаща на 186лв. платими от К****
и Ст.В. и 93.20лв. платими от „М**** ЕООД.
Посочените ответници предвид
освобождаването на ищцата от такси по делото следва да поемат заплащането на
държавната такса дължима се по уважената част от претенциите, като ответниците Кр.В. и Ст.В. следва
да се осъдят да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на висшия съдебен съвет сумата от 147.73лв., а ответника „М**** ЕООД
следва да заплати сумата от 50лв.
Ищцата предвид направеното искане от страна на
ответника Ж.С. и представените доказателства следва да бъде осъдена да заплати на същия сумата от 1 600лв.
сторени по делото разноски.
Воден от горните съображения, съдът
Р Е Ш И
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по иска на Д.В. Х**** ЕГН********** от гр.В****
предявен срещу „М**** от договор за заем сключен между ищцата и търговското
дружество на 14.03.2007г. поради противоречие на закона, като отхвърля иска в
останалата му част за прогласяване на целия договор за нищожен, като
противоречащ на закона и на добрите нрави и за прогласяване на договора за унищожаем, като сключен при измама и крайна нужда.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен по иска на Д.В. Х**** ЕГН********** от гр.В****
предявен срещу К.М.В. ЕГН********** и С.П.В. ЕГН********** *** на обективирания в н**** на нотариус с район на действие ВРС
договора от 14.03.2007г. за продажба на недвижим имот представляващ дворно
място от 1дка., УПИ, пл.№1150 по кадастралния план на местността „Б**** в
землището на гр.В**** като противоречащ на закона.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на предявените от Д.В.
Х**** ЕГН********** от гр.В**** срещу Ж.С.А. ЕГН********** *** искове за
прогласяване за нищожен на обективирания в н**** на
нотариус с район на действие ВРС поради противоречие със закона и за
прогласяване за унищожаем поради като сключен при
измама и крайна нужда договор от 21.09.2007г. за покупко-продажба на недвижим
имот представляващ дворно място от 1дка., УПИ, пл.№1150 по кадастралния план на
местността „Б**** като противоречащ на закона
ОСЪЖДА „М**** да заплати на Д.В. Х**** сумата от 93.20лв. сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.М.В. ЕГН********** и С.П.В. ЕГН********** *** да заплатят на Д.В. Х*****
ЕГН********** от гр.В**** сумата от
186лв. сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.В. Х**** да заплати в полза на Ж.С.А. ЕГН********** *** сумата от
1 600лв. сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА „М***** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
седебната власт, по сметка на висшия съдебен съвет
сумата от 50лв. държавна такса.
ОСЪЖДА К.М.В. ЕГН********** и С.П.В. ЕГН********** *** да заплатят в полза на
държавата, по бюджета на седебната власт, по сметка
на висшия съдебен съвет сумата от 147.73лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
в двуседмичен срок от датата на уведомяването, а в прекратителната
си част има характера на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен
срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: