№ 5325
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.а
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100508418 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на ответника В. В. П., действащ чрез
упълномощения адв. Н. И. Н., срещу решение № 8539 от 13.05.2025г., поправено с
решение № 11107 от 10.06.2025 г., постановени по гр. дело № 28598/2024г. по описа на
СРС, 149 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на решение поради нарушение на
материалния закон. Иска се да бъде отменено решението на първата инстанция и да се
установи без уважение молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие.
В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез представителя по
пълномощие поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна И. К. А., чрез
упълномощената адв. Д. М., е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва
по основателност.
В открито съдебно заседание въззиваемият лично и чрез представители по
пълномощие оспорва жалбата, като неоснователна. В хода на устните състезания
пледира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение.
1
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите К.Н.Б. и К.Т.Х., ценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК.
Свидетелката Б. - сестра на въззивника В. В. П., дава показания, че молителката
И. А. няколко пъти е идвала на работното място на свидетелката да търси брат и да
вдига скандали. Последно е виждала И. К. А. преди 3-4 години. Посочва, че към
момента на посещенията на А. при нея, брат е бил женен. Не знае дали брат и
молителката са имали отношения към м. април 2024 г. Заявява в показанията си пред
съда, че тогава брат е живеел в апартамент, собственост на свидетелката, като тя не
е виждала молителката там, нито е забелязвала женски дрехи, когато е посещавала
този апартамент.
Разпитана е и свидетелката К.Т.Х. – дъщеря на въззиваемата И. К. А.. От
показанията се установява, че познава В. В. П. от 14 годишна, като страните са
живели заедно в последните 8 години в гр. София, кв. Мотописта, ул. Рикардо
Вакарини, което съжителство е продължило до инцидента през м. април 2024 г.
Свидетелката Х. сочи, че в същия период от време е живеела заедно с брат и
нейните баба и дядо по майчина линия в друго жилище. Често отсядала в жилището
на страните на ул. Рикардо Вакарини. Дава показания, че в края на м. април 2024 г.
получила телефонно обаждане, като мъж с непознат заплашителен глас я попитал къде
е майка . Свидетелката отишла в съседната стая на къщата, където намерила майка
си да плаче и със синини по ръцете. От притеснение майка не могла да обясни какво
се е случило, като е плакала в продължение на 40 минути. По-късно споделила със
свидетелката, че се е скарала с В. П., който я обиждал, посегнал и заплашил живота .
Посочва, че често е ходела на почивки със страните, като с тях е бил и синът на
въззивника.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно
по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
2
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, прие
следното:
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния
съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадалото лице, което е видно от
датата на входящия номер на регистратурата в съда. Следва, че първостепенният съд е
валидно сезиран от процесуално легитимирана страна.
Според приложимата редакция на легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН
(Изм. – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) Домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни доводите на въззивника, че
твърденият акт на домашно насилие не попада в обхвата на ЗЗДН. С изменението на
чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 10 от ЗЗДН, влязло в сила преди извършването на процесния
насилнически акт от 28.04.2024г., като акт на домашно насилие по смисъла на закона е
определен и всеки акт на насилие, извършен от лице, с което молителят е бил в
„интимна връзка“. Съгласно легалното определение по т. 6 от ДР на ЗЗДН, „интимна
връзка“ представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални
отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това
дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не
са обект на правно регулиране от друг закон. Трайни по смисъла на предходното
изречение са отношения с продължителност поне от 60 дни.
В конкретния случай, по делото са налице достатъчно писмени и гласни
доказателства за поддържани между страните „интимни отношения“ по смисъла на
ЗЗДН. Този извод на съда се подкрепя от показанията на свидетелката Х., които съдът
кредитира, като обективно дадени под страх от наказателна отговорност, която заяви,
че страните са започнали връзка преди около осем години. Те са поддържали трайни
лични отношения, прекарвали са продължително време заедно, ходили са заедно на
почивки, познавали са и са прекарвали време и с децата на другия партньор. За
интимната връзка между страните може да се съди и от ангажирания от ответника
свидетел Ленко П., който пред първата инстанция е дал показания от 15.10.2024 г., че
молителката се оплаквала, че ответникът не се грижи достатъчно за нея, че обръща
внимание, че „няма да му гледа децата“, както и че няма да търпи бившата му жена да
го търси всяка сутрин. Съвкупната преценка на свидетелските показания сочат на
трайни лични и интимни отношения между страните. Този извод се подкрепя и от
показанията на свидетеля П., събрани в ДП № 228 ДПК-896/2024 г. по описа на 04 РУ-
СДВР, в което е посочил, че към процесния момент ответникът е имал връзка с
молителката. Не на последно място, за интимния характер на отношенията между
страните може да се съди и от изявленията на самия ответник. В сведение пред
полицейските органи /л. 225 от първоинстанционното дело/, той е посочил, че живее
заедно с молителката. Във въззивното производство въззивникът е посочил, че с
молителката „си ходили на гости“ по 1-2 пъти седмично, като това започнало от 2018 г.
Дори да се приеме, че между страните не е установено фактическо съпружеско
съжителство, то съдът приема, че отношения с установената продължителност и
естество не биха могли да се квалифицират като „инцидентни“. По изложените
съображения въззивният съд приема от доказателствата, че тези отношения между
страните са продължили повече от 60 дни. Следва, че страните са имали „интимни
отношения“ по смисъла на т. 6 от ДР на ЗЗДН, поради което твърденият насилнически
3
акт попада в обхвата на ЗЗДН, респ. молителката може да търси защита срещу
ответника – въззивник в производството.
От съвкупната преценка на доказателствата въззивната инстанция приема, че
въззивникът В. В. П. е извършил спрямо въззиваемата И. К. А. акт на домашно
насилие, както следва: на 28.04.2024 г., около 22:00 часа, в апартамент, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. ****, офис 1 В. В. П. е нанесъл на И. К. А.
удари в лицето, шамари, скубане, бутане и дърпане, отправяне на обиди - „****“,
„наркоманка“, „боклук“, „парцал“, „враг“, „алкохоличка“ и заплахи с думи: „ако искам
ей сега ще те препарирам на земята и няма да станеш“, „ще те нокаутирам, ще ти
счупя носа“; както и около 02:00 часа на 29.04.2024 г. е отправил заплахи за физическа
саморазправа.
Опора за този извод на съда е кредитираната от въззивния състав декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, чиято доказателствена стойност не е оборена от другите
доказателства по делото.
Нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН (в приложимата редакция обн. в Доп. – ДВ,
бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) постановява, че когато няма други
доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита
само на основание приложената декларация по по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Други писмени
доказателства, които да установяват авторството на акта на насилие, извън
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не са събрани по делото. Приетата от районния
съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява годно доказателствено средство за
установяване на твърдения насилнически акт към И. К. А., тъй като съдържа данни за
извършителя, времето, мястото и начина на извършване на деянието, във връзка с
което се иска предоставянето на защита.
Въззивният състав приема, че няма причина да не зачете доказателствената
сила на декларацията на молителката, доколкото актовете на насилие от
28.04.2023г./29.04.2023 г. са извършени в отсъствието на други лица, освен страните,
която декларация е достатъчна за установяване акта на насилие по несъмнен начин.
Изявлението за съществуването на определен кръг от факти, което е предмет на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера на лично волеизявление на лицето,
което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Наказателната отговорност
за деклариране на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на
декларацията съответната доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От
тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага
извод, че след като декларацията е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя
установява релевантни за спора факти (място, време, начин и от кого е извършен акта
на насилие) и е част от доказателствената съвкупност. Т.е. декларацията, изходяща от
И. К. А. е допустимо доказателствено средство съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като в
настоящия случай не са събрани други доказателства, които да оборват
доказателствената сила.
В подкрепа на извода на съда, за осъществените актове на домашно насилие на
28.04.2024 г./29.04.2024 г. от страна на ответника са събраните по делото свидетелски
показания, чрез разпит на свидетелката К.Т.Х., която макар и да не е очевидец на акта
на насилие, непосредствено е възприела емоционалните и физическите последици
върху молителката. Съдът намира, че показанията на свидетеля Л.П. не следва да се
кредитират, доколкото той е заинтересована страна по спора, тъй като молителката е
подала жалба срещу него, във връзка с която е образувано наказателно производство.
В подкрепа на извода за извършването на насилието е и приетото заключение
на съдебномедицинска експертиза /л. 195 от гр.д. № 28598/2024 г./, видно от което, при
4
прегледа на молителката са установени кръвонасядания по лява и дясна ръка, които са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с
или върху такива, и биха могли да се получат по време и начин, както се съобщава в
предварителните сведения – в резултат на домашно насилие, упражнено от мъжа, с
когото живее.
В протокол от съдебно-психиатрична консултация е направен извод за налична
при молителката състояние на протрахирана реакция на дезадаптация, предизвикано от
състояние на емоционален стрес, заплахи и агресивно поведение от лице от мъжки
пол.
В първоинстанционното производство е прието и Удостоверение от фондация
„Асоциация Анимус“, видно от което на молителката е използвала психологическа
помощ в рамките на програма „Правна клиника за пострадали от насилие“. Посочено
е, че при нея се наблюдават симптоми, типични за хора в ситуация на криза след
преживяно насилие. Това удостоверение е доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 2, т.
2 от ЗЗДН, което съдът кредитира, преценявайки го съвкупно с останалите събрани
доказателства.
Следва, че деянията на домашно физическо и психическо насилие, извършени
от въззивникa В. В. П. са доказани с доказателствените средства съгласно
приложимите разпоредби на чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН. Като
психическо насилие следва да се третира всеки акт, който причинява психологическа и
емоционална травма на жертвата. То може да бъде осъществено под различни форми –
вербално чрез отправяне на обидни думи и изрази, клеветнически твърдения,
опозоряване на личността, преследване, отправяне на закани и заплашителни изрази,
чрез принуда за предприемане на определено действие.
Въззивният съдебен състав намира, че следва да бъдат изменени постановените
мерки за защита. Мерките за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН целят
закрилата на пострадалото лице в периода на тяхното действие, поради което при
определянето им съдът изследва поведението на извършителя, изразено в конкретния
акт на домашно насилие, но и предшестващото и последващо акта поведение, както и
всички фактори, които имат отношение към степента на опасност пострадалото лице
да претърпи актове на домашно насилие.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. трето, т. 4 и т. 6 от ЗЗДН са необосновано
тежки с оглед на конкретния акт на домашно насилие. Касае се за единична проява на
насилие, която не налага пълно преустановява на контактите между страните, още
повече като се има предвид дългогодишните отношения между тях. Не следва да се
ограничава ответника да доближава местоработата и местата за отдих на молителката,
доколкото тази мярка е твърде рестриктивна и неопределена, а и не се установи
молителката да е застрашена на тези места, още повече при приета мярка по чл. 5, ал.
1, т. 3, предл. първо от ЗЗДН, забраняваща на въззивника да доближава молителката на
100 метра, с което биха се избегнали нежелани срещи между страните. Наред с
изложеното, установеният насилнически акт не разкрива устойчива склонност на
ответника към агресия, което да наложи търсенето на професионална помощ и
налагане на мярката по чл. чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН.
Останалите мерки по чл. 5, ал. 1 т. 3, предл. първо и второ от ЗЗДН въззивният
съд намира за подходящи, но с оглед постановената Заповед за незабавна защита №
159 от 20.05.2024 г. по делото, с която вече са наложени същите мерки, с определената
в първоинстанционното решение продължителност би надхвърлила срока по чл. 5, ал.
2 от ЗЗДН. Първостепенният съд с решението си е определил мерки в максимално
допустимия срок без да приспадане срока на действието на мерките по издадената
заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН. По изложените съображения, срокът на действие на
5
мерките следва да бъде намален на три месеца от датата на постановяване на
въззивното решение.
По изложените съображения, въззивният състав отменя обжалваното
първоинстанционно решение, в частта за наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т.
3, т. 4 и т. 6 и вместо него постановява да бъдат наложени на въззивника мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо и второ, като на В. В. П. се забрани да приближава И. К.
А., както и жилището , находящо се в гр. София, „Орландовци“, ул. ****, на
разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 3 месеца, считано от датата на
постановяване на въззивното решение. В останалата част решението следва да бъде
оставено в сила.
Настоящият съдебен акт е окончателен (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно и от
двете страни, поради което съдът дължи произнасяне.
Като съобрази изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, съдът
осъжда В. В. П. да заплати по сметка на СГС държавната такса за въззивното
производство от 12.50 лв.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът дължи разноски на въззивницата
И. К. А. за настоящото производство в размер на 900 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.06.2025г., по
представения списък по чл. 80 от ГПК (лист 32 и 37 от делото). Във въззивното
производство не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляването на
адвокатското възнаграждение. По изложените съображения съдът осъжда В. В. П. да
заплати на И. К. А. разноски пред въззивната инстанция в размер от 900 лв. - разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
На въззивника В. В. П. не се дължат разноски при този изход от спора.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 8539 от 13.05.2025г., поправено с
решение № 11107 от 10.06.2025 г., постановени по гр. дело № 28598/2024г. по
описа на Софийски районен съд, 149 състав, в частта, с която е издадена
заповед на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН срещу В. В. П., ЕГН: ********** и
му е забранено на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗЗДН да
приближава И. К. А., ЕГН:********** на разстояние не по-малко от 100 метра
за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита; на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗЗДН да приближава жилището на
И. К. А., ЕГН:**********, находящо се в гр. София, „Орландовци“, ул. ****,
за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита; на
6
основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. трето от ЗЗДН да приближава местоработата
и местата за социални контакти и отдих на И. К. А., ЕГН:**********, на
разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване
на заповедта за защита; на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН да осъществява
контакт с пострадалото лице под каквато и да било форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, считано от издаване
на заповедта за защита, както и в частта, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 6
от ЗЗДН В. В. П., ЕГН:********** е задължен да посещава специализирани
програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за срок от 12 месеца
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу В. В. П., ЕГН: **********, като:
ЗАБРАНЯВА на В. В. П., ЕГН: **********, на основание чл. 5, ал. 1, т.
3, предл. първо от ЗЗДН, да приближава И. К. А., ЕГН: ********** на
разстояние не по-малко от 100 (сто) метра за срок от три месеца от датата на
постановяване на настоящото решение;
ЗАБРАНЯВА на В. В. П., ЕГН: **********, на основание чл. 5, ал. 1, т.
3, предл. второ от ЗЗДН, да приближава жилището на И. К. А., ЕГН:
**********, находящо се в гр. София, район „Сердика“, ул. ****, на
разстояние не по-малко от 100 (сто) метра за срок от три месеца от датата на
постановяване на настоящото решение.
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 8539 от 13.05.2025г., поправено с
решение № 11107 от 10.06.2025 г., постановени по гр. дело № 28598/2024г. по
описа на Софийски районен съд, 149 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, държавна такса в размер на 12.50
(дванадесет лева и петдесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати И. К. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, район „Сердика“, ул. ****, сумата от 900 (деветстотин) лева,
разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 8418/2025г. по
7
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се връчи на страните и да се изпрати на
районните управления на МВР по местоживеене на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8