№ 132
гр. Р., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на тринадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета А.а
при участието на секретаря Димана С.а
като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело №
20224500100561 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищците Й. П. Й. и Г. К. Й., починал в хода на делото и заместен от своите
наследници В. И. Г., действаща лично и със съгласието на майка си Р. С. Д. и Р. И. Г.,
чрез нейната м.з.п. Р. С. Д. и Й. П. Й., всички чрез адв. Е. Б. АК С. срещу ЗД „Бул Инс“
АД твърдят, че на ********** г. Т. Г. И. управлявала с около 100 км/ч лек автомобил
„БМВ 318“ с рег. № Р*****ВТ, в който на предна дясна седалка се возил И. Г.ев Й..
Поради движение с превишена скорост в с. Н.ч. Т. И. изгубила управлението на завой,
автомобилът излязъл от пътя и настъпило ПТП, при което загинал И. Г.ев Й.- техен
син. Заявяват, че в резултат на процесното ПТП претърпели непоправими
неимуществени вреди, които били в пряка и непосредствена последица от него и се
изразявали в морални болки и страдания, вследствие на внезапната и нелепа смърт на
с. им. Твърдят, че отношенията между И. и тях, като негови родители, били основани
на обич, взаимно уважение и доверие. Тежка психологическа травма щяла да ги
съпътства завинаги в живота им. Приели изключително тежко смъртта на И.. Обичали
го безрезервно, а той им отвръщал със същото. Заявяват, че отдали целите си грижи и
внимание за отглеждането на с. си, но го изгубили твърде рано. Двамата разчитали на
грижите му, а животът им занапред бил обречен на дълбока душевна мъка.
Заявяват, че към момента на настъпване на ПТП за процесното МПС- лек
автомобил „БМВ 318“ с рег. № Р*****ВТ била налице валидна застраховка ГО в
ответното дружество. С молба от 28.02.2020 г. поканили ЗД „Бул Инс“ АД да им
изплати справедливо обезщетение за претърпените от тях болки и страдания следствие
на смъртта на И., но такова не им било определено и платено. Претендират ответникът
да бъде осъден да им заплати /след допуснато от съда изменение на исковете/ 150 000
лв. за ищцата Й. П. Й. и 100 000 лв. за ищците В. И. Г., действаща лично и със
съгласието на майка си Р. С. Д., Р. И. Г., чрез нейната м.з.п. Р. С. Д. и Й. П. Й. като
наследници на Г. К. Й., починал на 01.11.2022 г, в хода на делото, обезщетения за
неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на И. Г.ев Й., ведно
1
със законната дата от датата на увреждането- ********** г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират и присъждане на разноски, в т. ч. адв.
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на
исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва сочения
механизъм на ПТП. При условията на евентуалност заявява възражение за
съпричиняване, обосновано с обстоятелството че и починалият И. Й., и Т. И. са
пътували в лекия автомобил под въздействието на алкохол, който употребили заедно и
без поставени колани. Твърди, че водачът на лекия автомобил и застрахованото лице
не са го уведомявали за настъпилото ПТП. Оспорва иска за лихва, считано от датата
на ПТП. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От представените удостоверения за раждане и за родствени връзки, издадени от
Община Р. се установява, че ищците Й. П. Й. и Г. К. Й. са родители на И. Г.ев Й., поч.
на ********** г.
Ищецът Г. К. Й. е починал в хода на делото и е заместен, на основание чл. 227
ГПК, от своите правоприемници В. И. Г., действаща лично и със съгласието на майка
си Р. С. Д., Р. И. Г., чрез нейната м.з.п. Р. С. Д. и Й. П. Й..
Между страните няма спор, че лекият автомобил марка „БМВ 318“ с рег. № Р
***** ВТ, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на ********** г., е
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата,
при ответното дружество.
За процесното ПТП е образувано и водено НОХД № 197/2022 г. по описа на ОС
С. като по него с влязла в сила на 16.02.2024 г. Присъда Присъда № 4/08.03.2023 г. Т.
И. Д., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на ********** г. извън
населеното място, на територията на Община Т., обл. С., по път ІІ-21, в района на км
38+100 в посока гр. С.- гр. Р. при управление на л.а. марка „БМВ 318“ с рег. №
Р*****ВТ, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 на хиляда, е
нарушила чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала автомобила със скорост около 118,19
км/ч при максимално допустима скорост за конкретния пътен участък от 90 км/ч и по
непредпазливост причинила смъртта на И. Г.ев Й., ЕГН ********** от с. Р., поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. първо, б. „б“ , пр. първо, във вр. чл. 343, ал. 1, б.
„в“, вр. чл. 342ал. 1 НК, вр. чл. 54 и чл. 36 НК й е наложено наказание „лишаване от
свобода за срок от три години и шест месеца“ и е лишена от правото да управлява
МПС за срок от 5 години.
Във връзка с доказване възраженията на ответната страна за наличие на
съпричиняване, по делото е изслушана и приета комплексна съдебномедицинска и
съдебна – автотехническа експертиза, вещите лица по която дават следното
заключение:
Анализът на следите, установени при огледа и описаните увреждания по
2
автомобила показват, според експертите, следния механизъм на настъпване на
произшествието:
На ********** г. около 19:20 часа, през тъмната част на денонощието, на път II-
21, в посока от с. Н.ч. към гр. Р. се е движил л.а. „БМВ 318 ТДС“ с рег. № Р*****ВТ,
управляван от Т. И., в който пътувал И. Й.. Непосредствено след кР. на населеното
място – с. Н.ч., при движение в дясна хоризонтална крива, автомобилът е напуснал
платното за движение. Движил се е, занасяйки се на дясната си страна. Вследствие на
това е започнало преобръщане на автомобила, което е протекло в посока от предния
ръб на десния калника, към горния ръб на десния калник и капака в тази област и към
предната дясна колонка. При това е запазено постъпателното движение на автомобила
и посоката му на движение. Впоследствие автомобилът се е преобърнал спрямо
надлъжната си ос на около 180 градуса по посока на часовниковата стрелка и е
продължила ротацията в тази посока с още около 90 градуса. След това автомобилът е
бил в положение, при което предната лява колонка и горния ръб на левия калник са
контактували с пътната настилка. Запазено е постъпателното движение на автомобила
и посоката му на движение към мястото, където е намерен. След като е преустановил
движението си, автомобилът е намерен преобърнат на лявата си страна. При създалите
се центробежни сили, вследствие от преобръщането на автомобила, тялото на
пострадалия И. Й. е напуснало автомобила при движението му. Вещото лице
автоексперт разяснява, че пътят в района на произшествието е асфалтов, двупосочен.
Широчината на платното за движение е 7,50 м. Дясната пътна лента, гледано откъм Р.
е с широчина 3,80 м., а лявата – 3,60 м. Осовата линия е била единична непрекъсната
линия с широчина 0,10 м. Левият банкет е с широчина 1,80 м., по-голямата част от
който е покрита с чакъл. Вляво от банкета е установена отводнителна канавка с
широчина 1,20 и дълбочина - 0,7 м. В района, където автомобилът е напуснал
платното за движение, пътят е с наклон на изкачване в посока към гр. Р. – 3% и в дясна
крива с положителен напречен наклон (вираж) – 4%. Произшествието е настъпило
през тъмната част от денонощието, при суха пътна настилка.
При огледа на произшествието, тялото на пострадалия И. Й. е намерено
легнало по гръб в затревената част вляво от левия банкет. Дясната му ръка е била
насочена към главата, а лявата – опъната надолу по протежение на тялото. Тялото не е
било разчленено. При описания механизъм на движение на автомобила при
произшествието, ако пострадалият е бил с правилно поставен обезопасителен колан,
не би било възможно същият да напусне автомобила.
Механизмът на получаване на травмите е действие на твърди тъпи и ръбести
предмети в областта на главата, тялото и крайниците.
Травмата довела да уврежданията на главния мозък е резултат на действието на
твърд тъп предмет в тилната част на главата със счупване и разместване на костите на
черепа и травматични увреждания на главния мозък при изпадане от автомобила.
Счупването на ребрата е действие на твърд тъп предмет в областта на лявата
половина на гръдния кош и отговарят да са получени при изпадането от автомобила.
Контузиите на белите дробове са резултат на инерционен момент.
Откритото счупване на дясната раменна кост е резултат на действието на твърд
тъп предмет.
Според експертите, установените увреждания, причинили смъртта отговарят да
са получени от действието на детайли от купето на автомобила в предната дясна горна
3
част при изпадане на тялото от автомобила. Същите не са получени едновременно, а в
процеса на изпадането на тялото от автомобила.
Непосредствената причина довела до смъртта на И. Г.ев Й., според съдебния
лекар, е черепно-мозъчната травма с депресионно дислоцирано счупване на черепната
основа в областта на двете задни и средни черепни ямки, контузия на главния мозък,
субарахноидален кръвоизлив на малък мозък и главен мозък довела до остро
нарушаване на жизнено важни функции -дишане и сърдечна дейност.
Вещите лица дават заключение, че процесният лек автомобил „БМВ 318 ТДС“
с рег. № Р ***** ВТ е с първа регистрация 1996 г. и на всички седалки е оборудван с
триточкови колани, включително и на предната дясна седалка, където се е намирал
пострадалия. Разясняват, че предпазният колан има функции да предотврати
изхвърляне на пътник от автомобила от прозорците и вратите, задържа го на седалката.
Намалява силата на удара, защото разпределя удара върху по-голяма площ в областта
на гръдния кош и таза и предпазва от удар в арматурното табло. Предпазният колан
поддържа тялото в правилна позиция като увеличава ефективността на въздушните
възглавници.
Според експертите, при правилно поставен предпазен колан не се очакват
травми несъвместими с живота и не следва да настъпи смъртен изход. В конкретния
случай, при правилно поставен предпазен колан е нямало да се получат травмите
довели до смъртта на И. Й..
При изслушването им по реда на чл. 200 ГПК вещите лица допълнително
разясняват, че травмата при И., която е несъвместима с живота, е в тилната част на
главата и се изразява в счупване на черепните кости, с тяхното хлътване и разместване
и увреждане на мозъчното вещество, в зона, в която се намират жизненоважни
центрове на дишането и сърдечната дейност. Тя е получена при изпадане на тялото от
автомобила и при правилно поставен предпазен колан нямаше да се стигне до тази
травма.
От страна на ищците са ангажирана гласни доказателства за установяване на
твърдените в исковата молба претърпени неимуществени вреди- болки и страдания.
Св. В. Ж. К.- с. на ищците дава показания, че родителите на И. и неговото
собствено семейство живеели в едно и също населено място- с. Р.. Първоначално, след
като създал семейство, И. живеел при родителите си. След като се родила втората му
дъщеря с жена му купили къща през две къщи от тази на майка му и баща му и
заживели там. Свидетелства, че взаимоотношенията на И. с неговите родители били
много близки. Непрекъснато се събирали по празници, ходели заедно на почивки, на
разходки. Като единствено дете И. много се грижел за майка си и баща си, те също
много му помагали. Според свидетелката, след катастрофата баща му почти не
излизал от дома си, спрял да работи. Поболял се и си отишъл от мъка. м. на И. била
развалина след смъртта му, като продължава да тъгува и до ден-днешен. Дава
показания, че знае, че била на антидепресанти и към настоящия момент продължава да
приема такива, тъй като нервната й система е разбита. Снаха й Р. споделяла на
свидетелката, че често водила ищцата в Спешно отделение, заради голямото
количество антидепресанти, от които вдигала кръвно. Изнася данни, че Й. Й. работи в
Психодиспансера като санитарка. От там се е налагало да й помагат като на колежка за
психическото й състояние. След като починал и съпругът й, ищцата останала съвсем
сама. Не й било лесно да се справя с къщата, с битовите и финасовите проблеми. На
няколко пъти ищцата споделяла на свидетелката, че все още не може да свикне с
4
мисълта, че И. го няма, че много често сутрин като се събуди поглежда през прозореца
в очакване, че той ще дойде, тъй като И. всяка сутрин минавал покрай дома им да им
се обади, а понякога и да пият кафе заедно. Продължавала да го чака. Всяка събота
свидетелката виждала ищцата да ходи на гроба му.
Св. Г. П. Г.- сестра на ищцата дава показания, че двете са много близки,
постоянно поддържат връзка, а и работили заедно в Психодиспансера 5 години. И. бил
единствено дете на сестра й и на Г., треперили за него. След като навършил 60 години
баща му започнал да има проблеми със сърцето. Около година след това загинал И. и
състоянието на Г. рязко се влошило. Започнал да ходи по болниците. Починал от рак,
но според свидетелката мъката по с. му го убила.
Свидетелства още, че и сестра й била в депресия, докарала си доста болести.
След смъртта на И. била много объркана. В психото й изписвали по-силни лекарства.
Според свидетелката и към настоящия момент сестра й не е преживяла случилото се,
не се е възстановила, такова нещо не можело да мине според нея. Продължавала да
очаква И.. Той, заедно със семейството си живеел през една, две къщи от дома на
родителите му и преди да се прибере след работа у дома, винаги първо минавал да
види родителите си. Много им помагал, а и те разчитали на него– и в къщата, и в
двора. След смъртта му започнала да гледа по-малко продукция, нямало кой вече да й
помага, особено след като и мъжът й починал. Дава показания, че докато били живи И.
и Г. винаги се събирали заедно по празници.
Свидетелката Т. И. Д. дава показания, че с И. Й. се запознали на ******** г., два
дни преди произшествието. На ********** г., привечер той дошъл в дома й в с. Н.ч.,
общ. Т., обл. С. след предварителна уговорка помежду им. Свидетелката искала да
купи негов автомобил, който да ползва за резервни части. Дава показания, че И.
престоял в дома й приблизително около два часа. Разговаряли за общи неща и пили
бира. Дава показания, че всеки от тях изпил по една водна чаша бира. Свидетелства, че
тя самата междувременно вършела и друга работа- домакинска, животновъдна,
градинска. Чашите, от които пиели бира стояли на масата и И. виждал, че свидетелката
също пие. Изнася данни, че И. дошъл до с. Н.ч. с автомобила, който свидетелката
искала да купи от него. Споделил й, че има жена, деца, но поискал да бъде интимен с
нея. Помолил я да се качи с него в автомобила, паркиран пред дома й, същият с който
станала катастрофата и тя се съгласила. Дава показания, че се качила в колата
доброволно, поставила си предпазния колан, а И. не и тръгнали по-скоро на обиколка,
чиято цел била сексуалният контакт, който И. искал да осъществи с нея. Автомобилът
самокатастрофирал и когато се събудила била вътре в него, а И. го нямало. Няма
спомени как точно се е стигнало до това произшествие. Не помни дали са започнали с
И. някакви интимни контакти преди да се случи катастрофата, нито на коя седалка се
събудила. Свидетелства, че преди да дойде И. в дома й употребявала алкохол.
По делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, вещото лице
по която дава заключение, че при консумация на 200 г 4-градусова бира от лице от
женски пол, тежащо 50 кг концентрацията на алкохол в кръвта след пълната
резорбция, която е от 40 мин до 1 час ще бъде 0,21 промила, при 200 г 4,5 градусова
бира – 0,24 промила, а при консумация на 200 г 6- градусова бира- 0,32 промила.
Уточнява, че това са най-неблагоприятните стойности.
На 28.02.2020 г. ищците предявили пред ответното дружество претенции за
заплащане на причинените им неимуществени вреди, като между страните няма спор,
че обезщетение не е определяно, нито изплащано.
5
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД и възражение за съпричиняване по чл. 51 ЗЗД.
Ищците по настоящото дело попадат в кръга на легитимираните лица, които
имат право да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
фактическа съпруга.
Влязлата в сила на 16.02.2024 г. присъда по НОХД № 197/2022 на ОС С.,
приложена в заверен препис към делото се ползва със сила на присъдено нещо относно
изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, при което е задължителна за
съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, но само
относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. При наличието на влязлата в сила присъда вината на прекия причинител и
причинно-следствената връзка между противоправното му деяние, съставляващо
престъпление, за което е осъден, и вредата, изразяваща се настъпилата вследствие
процесното ПТП смърт на с. на ищцата Й. П. Й. и на наследодателя на другите ищци,
са въпроси, които не подлежат на пререшаване в настоящото производство.
Отговорността на ответното дружество в случая също е безспорна с оглед
наличието на валидно сключена между него и собственика на лекия автомобил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което
правоотношение е съществувало и към датата на ПТП.
Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността
на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка
с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Човешкият живот е безценно благо и много трудно може да се определи
паричния еквивалент, който справедливо да компенсира мъката на пострадалите. Не
подлежи на съмнение и факта, че смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви
обстоятелства е най-тежкият удар, който родител може да преживее, поради което
трудно може паричен еквивалент да компенсира тежката загуба.
6
Установи се по делото силната емоционална връзка между починалия и неговите
родители, тяхната дълбока привързаност един към друг. От свидетелските показания
се установиха отношения на задружност, сплотеност и грижа, които се съхранили дори
и след като починалият създал собствено семейство. И. и родителите му живеели в
отделни домакинства, но през една-две къщи, което позволявало да си помагат в бита.
Доказана беше от ангажираните гласни доказателства промяната в ежедневието на
ищците вследствие на инцидента в емоционален и чисто битов аспект. Съдът отчита
още, че м. е била на 57 г., а б. на 62 г., когато са загубили с. си, а починалият на 33 г.,
като неговата преждевременната загуба е променила живота на ищците рязко и трайно
в негативна насока, лишила ги е завинаги от обичта на техния син, от близостта със
собственото им единствено дете, от възможността да общуват с него и да са част от
неговия живот, както и да разчитат на подкрепата му. Съобразява се и
обстоятелството, че смъртта на И. е била изненадваща и неочаквана. От събраните
гласни доказателства се установиха мъчителните изживявания на двамата родители
след загубата на детето им, че и двамата не са могли да преодолеят шока от внезапно
сполетялата ги житейска трагедия, а изпаднали в депресия и отчаяние от
безвъзвратността на случилото се, което напълно помрачило живота им и отношенията
им с околните, като според свидетелите б. на И. си „отишъл от мъка“. Съобразява се и
ноторната невъзвратимост на така настъпилата загуба.
Отчитайки обществения критерий за справедливост и обстоятелството, че
установената в чл. 52 ЗЗД свобода за преценка на съда не е безгранична, изхождайки
от доказателствата по делото, постановките на ППВС № 4/1968 г. и на ТР № 1/2021 г.
от 01.08.2022 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира че е справедливо обезщетението за
неимуществени вреди да се определи в размер на по 150 000 лв. за всеки от тях. Тези
суми са съобразени и с икономическите условия на живот в страната за съответния
период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид
увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент. Към ********** г., когато е
настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна
заплата за страната е 560 лв.
В посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените от
ищците болки и страдания, като е съобразено и със съдебната практика по
присъждане на обезщетения за този вид увреждания.
Ответникът е въвел своевременно възражение за съпричиняване, обосновано с
обстоятелството, че починалият И. Й. и Т. И. са пътували в лекия автомобил без
поставени предпазни колани, под въздействието на алкохол, който употребили заедно.
От приетата по делото КСМАТЕ се установи по безспорен начин, че
починалият И. Й. е пътувал без поставен предпазен колан, независимо, че автомобилът
е бил оборудван с такъв. Експертите са категорични, че в конкретния случай, при
правилно поставен предпазен колан е нямало да се получат травмите довели до
7
смъртта му. Смачкването на тавана и увреждането на предната дясна колонка на
автомобила щеше да предизвика, според вещите лица, травми на пътуващия на
предната дясна седалка, но те нямаше да бъдат несъвместими с живота. Поради това
възражението за съпричиняване, обосновано с обстоятелството, че починалият е
пътувал без поставен предпазен колан, се явява основателно.
По отношение на другото възражение съдът намира следното: В случая по
делото е безспорно установено, че водачът на катастрофиралия лек автомобил Т. И. е
била с концентрация на алкохол в кръвта от 0,97 промила. От дадените й пред
настоящата инстанция показания се установява, че тя е пила алкохол и преди отИ.ето
на И. в дома й, като двамата заедно са изпили по една водна чаша бира, което според
приетата експертиза съответства на около 0,21 – 0,32 промила. От една страна по
делото липсват данни и доказателства как точно е повлияло установеното количество
алкохол от 0,97 промила на водача на катастрофиралия лек автомобил – била ли е
налице видима промяна в поведението и говора й или не, а от друга не са установени
конкретни обстоятелства, свързани със знание от страна на с. на ищците за факта на
употреба на алкохол от страна на св. И. и преди това. Липсват събрани надлежни
доказателства за това в настоящото производство. Съдът намира, че сама по себе си
единствено констатацията, че пострадалият пътник е видял, че св. И. пие бира, не
може да обоснове извод за осъзнат от него риск от повлияването й от изпитото, когато
се е качил в автомобила. Според задължителното тълкуване на правилото на чл. 51, ал.
2 ЗЗД / т. 7 ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС/, пътникът
поема предвидим и реално очакван риск за собственото си увреждане, или
неоправдано го игнорира, само когато се съгласява да пътува в моторно превозно
средство с водач, за когото знае че е употребил алкохол и тази употреба му въздейства.
Затова и в трайно установената практика на съдилищата при изследване на
съпричиняване от този тип се съпоставят както обективно установената концентрация
на алкохол в кръвта на пострадалия, така и видимите външно изразени прояви на
опИ.ето, като последното не се изисква само когато се касае за случаите над средна
степен на опИ.е, в които въздействието на конкретното количество и вида на изпития
алкохол не е съществено обусловено от индивидуалната реактивност на конкретния
организъм (Решение № 183/21.03.2024 по к. д. № 1701/2023 на ВКС, ІІІ г. о., Решение
№ 170 от 24.01.2019 г. на ВКС по к. д. № 2857/2017 г., I т. о., Решение №
347/12.06.2024 по т. д. № 3745/2023 на ВКС, ІV г. о.), какъвто настоящият случай не е.
Затова и съдът достига до извод за недоказано самопоставяне в повишен риск на
пострадалия пътник като основание за прилагане на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Възражението за съпричиняване е защитно по характер и следва да бъде установено
пълно и главно от заявилата го страна, т. е. да е доказано по един категоричен и
безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 64/16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о., ТК и др./, каквото
доказване в настоящото производство не бе проведено.
При това положение съдът, съобразявайки степента на каузалност на
поведението на двете страни и съотношението между тях, намира, че пострадалият
поради това, че е пътувал без поставен предпазен колан е допринесъл за увреждането в
степен 50 %, поради което дължимото на всеки от ищците обезщетение следва да бъде
намалено с по 75 000 лв. Така като краен резултат искът на ищцата Й. Й. следва да се
уважи за сумата от 75 000 лв., а за горницата над нея до пълния предявен размер от
150 000 лв. да са отхвърли като неоснователен. Искът на починалия в хода на делото
ищец Г. Й. следва да се уважи за сумата от 75 000 лв. и отхвърли за горницата над нея
8
до пълния предявен размер от 100 000 лв. Сумата следва да се присъди на
конституираните в хода на делото негови правоприемници, като всеки следва да
получи пропорционална на наследствения си дял част с оглед приложеното
удостоверение за наследници на починалия ищец. Отделно посочване на дължимите
на всеки от тях суми не е необходимо- в този смисъл Определение № 1665 от 4.04.2024
г. на ВКС по гр. д. № 3100/2023 г., III г. о., ГК.
Основателността на главните претенции обуславят основателността и на
акцесорните по чл. 86, ал.1 ЗЗД. И двамата ищци претендират законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането –
********** г.
С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на ВКС
на Р България е прието, че при предявен пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ /в сила от 1.01.2016 г./ се включва дължимото от
застрахования на увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване
на застрахователя, респективно предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от датата на увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, точка 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В чл. 494,
точка 10 КЗ изрично е визирано, че застрахователят по задължителна застраховка "ГО"
на автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън тези по чл. 429, ал. 2
и ал. 5 от Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на деликта до
момента на уведомяване на застрахователя. С действащия КЗ е въведена абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента по застраховка "ГО" на автомобилистите на основание
чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ – отправяне на писмена застрахователна
претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. След предявяване на
претенцията от увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран
срок за произнасяне – чл. 496 КЗ. Непроизнасянето на застрахователя и
неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на
застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 КЗ – в тази хипотеза той дължи
лихва за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗо. В
9
същия смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018 година, II т.
о. на ВКС на Р България.
С оглед липсата на други данни по делото, настоящият състав приема, че
дружеството-застраховател е уведомено за застрахователното събитие на 28.02.2020 г.
с предявяване на претенциите от увредените лица. Следователно от 28.02.2020 г. до
28.05.2020 г. дружеството-застраховател дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, във
връзка с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. След изтичане на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 КЗ, т. е. след 29.05.2020 г. дружеството-застраховател дължи законна
лихва за собствената си забава по чл. 497, ал. 1 КЗ.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че претенциите на ищците за
заплащане на законна лихва за забава върху присъдените обезщетения за
неимуществени вреди е неоснователна и недоказана за периода ********** г. –
27.02.2020 г. Такава следва да им бъде присъдена, считано от 28.02.2020 г.
По разноските:
Видно от материалите по делото, ищците не са направили разноски за
производството пред тази съдебна инстанция. Оказаната им от адвокат правна защита
и съдействие е при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което
изрично е посочено в сключените между страните договори.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза
на пълномощника на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. същото се определя от съда в размер на
по 6650 лв. за защита на всеки от двамата ищци, или по 7980 лв. с ДДС за всеки. По
делото са приложени договори за правна помощ, сключени между адв. Е. Б. и с всеки
от наследниците на Г. Й., но съдът намира че отделно адв. възнаграждение за всеки от
тях не следва да бъде присъждано, доколкото е предявен само един иск за обезщетение
за неимуществени вреди, по който те са конституирани като правоприемници на
починалия ищец и им е оказана еднаква по естеството си правна защита. В този
смисъл Решение № 50028 от 1.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 200/2022 г., I т. о., ТК.
Ответникът също претендира присъждане на разноски по делото. Съобразно
представените документи, удостоверяващи плащането им, същите възлизат в общ
размер на 11 960 лв., от които 11 160 лв. с вкл. ДДС адв. възнаграждение и 800 лв.
депозити за вещи лица. Възражението на процесуалния представител на ищците за
липсата на доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение са неоснователни.
При уговорка за плащане в брой, както е в случая, вписването на направеното плащане
в самия договор има правното значение на разписка по смисъла на чл. 77 от ЗЗД. В
този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г по тълк. д № 6/2012 г
ОСГТК относно значението на удостоверителното изявление на адвоката в договора за
заплащане на възнаграждението в брой. Своевременно е въведено и възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът също намира за неоснователно. За
защита по предявения от ищцата Й. Й. иск ответникът е договорил и платил 1560 лв. с
ДДС. Минималното адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес е 12
650 лв. без ДДС– чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в приложимата към
датата на сключване на договора за правна помощ редакция- 14.11.2022 г., съответно
15180 лв. с вкл. ДДС, а в настоящия случай уговорената сума е 1560 лв. с ДДС. За
защита по предявения от ищеца Г. Й. иск ответникът е договорил и платил общо 9600
лв. с ДДС по два договора за правна помощ /8040 + 1560/, който размер също не е
прекомерен, тъй като минималното адвокатско възнаграждение съобразно материалния
10
интерес е 8650 лв. без ДДС– чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в
приложимата към датата на сключване на договора за правна помощ редакция-
14.11.2022 г. и 07.12.2022 г., или 10380 лв. с ДДС. Така от общо сторените разноски в
размер на 11 960 лв., съобразно отхвърлената част на исковете и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ответникът има право на 4784 лв.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищците са освободени от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните
от бюджета на съдебната власт суми за държавна такса в общ размер на 6000 лв. /4%
върху всяка от субективно съединените претенции съобразно уважения им размер/,
както и 168 лв. заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Й. П.
Й., ЕГН ********** от с. Р., общ. С.п., обл. Р., ул. „Ц.С.“ ** СУМАТА от 75 000 лв.
/седемдесет и пет хиляди лева/ обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие смъртта на с. й И. Г.ев Й., починал в резултат на
ПТП от ********** г. извън населеното място, на територията на Община Т., обл. С.,
по път ІІ-21, в района на км 38+100 в посока гр. С.- гр. Р., виновно причинено от Т. И.
Д., ЕГН ********** като водач на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № Р*****ВТ, за
който дружеството има сключена застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 75 000 лв. до претендираните 150 000 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от ********** г. до окончателното й
изплащане, както и иска за заплащане на законна лихва върху присъдената главница от
75 000 лв. за периода от ********** г. – 27.02.2020 г. Присъдените с решението суми
могат да бъдат преведени по банковата сметка на Й. П. Й., ЕГН **********, IBAN:
BG79SOMB************** в ********** АД.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Й. П.
Й., ЕГН ********** от с. Р., общ. С.п., обл. Р., ул. „Ц.С.“ **, В. И. Г., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на майка си Р. С. Д., ЕГН ********** и Р. И. Г., ЕГН
**********, чрез нейната м.з.п. Р. С. Д., ЕГН **********, и трите от с. Р., общ. С.п.,
обл. Р., ул. „Ц.С.“ ** в качеството им на правоприемници на ищеца Г. К. Й., ЕГН
**********, поч. на 01.11.2022 г., съобразно наследствените им права СУМАТА от 75
000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/ обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие смъртта на с. му И. Г.ев Й.,
починал в резултат на ПТП от ********** г. извън населеното място, на територията
на Община Т., обл. С., по път ІІ-21, в района на км 38+100 в посока гр. С.- гр. Р.,
виновно причинено от Т. И. Д., ЕГН ********** като водач на лек автомобил „БМВ
318“ с рег. № Р*****ВТ, за който дружеството има сключена застраховка "Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2020 г. до
окончателното й изплащане като като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 75 000 лв. до
претендираните 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
********** г. до окончателното й изплащане, както и иска за заплащане на законна
лихва върху присъдената главница от 75 000 лв. за периода от ********** г. –
27.02.2020 г. Присъдените с решението суми могат да бъдат преведени по банковата
сметка на Й. П. Й., ЕГН **********, IBAN: BG79SOMB************** в **********
АД, по банковата сметка на В. И. Г., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си Р. С. Д., ЕГН ********** IBAN: BG67BPBI*************** в
******** АД и по банковата сметка на В. И. Г., ЕГН **********, действаща лично и
11
със Р. И. Г., ЕГН **********, чрез нейната м.з.п. Р. С. Д., ЕГН ********** IBAN:
BG51BPBI************* в ******** АД, като всеки следва да получи
пропорционална част на наследствения си дял част с оглед приложеното
удостоверение за наследници на починалия ищец .
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Е. Б. С.- К. АК С., с адрес на кантората: гр. С., ж. к. „М.*“, ***, партер
СУМАТА от 7980,00 лв. с вкл. ДДС /седем деветстотин и осемдесет лева/ като
пълномощник на Й. П. Й., ЕГН ********** и СУМАТА от 7980,00 лв. с вкл. ДДС
/седем деветстотин и осемдесет лева/ като пълномощник на ищеца Г. К. Й., ЕГН
**********, починал в хода на процеса и на заместилите го правоприемници Й. П. Й.,
ЕГН **********, В. И. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
майка си Р. С. Д., ЕГН ********** и Р. И. Г., ЕГН **********, чрез нейната м.з.п. Р. С.
Д., ЕГН **********, представляващи адвокатски възнаграждения за безплатно
процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Р. държавна такса в размер
на 6000 лв. /шест хиляди лева/ и депозити за вещи лица в размер на 168 лв. /сто
шестдесет и осем лева/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Й. П. Й., ЕГН ********** от с. Р., общ. С.п., обл. Р., ул. „Ц.С.“ **,
В. И. Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си Р. С. Д., ЕГН
********** и Р. И. Г., ЕГН **********, чрез нейната м.з.п. Р. С. Д., ЕГН **********, и
трите от с. Р., общ. С.п., обл. Р., ул. „Ц.С.“ ** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 8 СУМАТА от 4784 лв. (четири хиляди седемстотин осемдесет и
четири лева) разноски пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
12