РЕШЕНИЕ
№ ...184
Самоков, 23.09.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 348 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„К. Б.” ЕООД, гр. С. е предявило срещу Н.Б.С. *** иск за заплащане на сумата 300 лв., представляваща неплатена
главница по договор за кредит № .., сключен на 26.08.2016 г. между „4.“ ЕООД и
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.06.2020 г. – датата
на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба по пощата, до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на
26.08.2016 г. между „4.“ ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит с
горепосочения номер. По изрично изложените в исковата молба съображения този
договор следвало да се определи като договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. С договора страните се съгласили кредитодателят „4.“ ЕООД
да предостави в заем на ответника сумата 300 лв., а последният да му върне тази
сума в 30-дневен срок на падеж 25.09.2016 г. при условията съгласно договора.
Кредитодателят изпълнил задължението си да предостави на ответника в заем
уговорената парична сума, а ответникът не изпълнил своето задължение на падежа
и поради това настъпила неговата изискуемост. На 23.11.2018 г. „4.“ ЕООД
сключило с ищеца договор за прехвърляне на вземания, по силата на който му
прехвърлило вземанията си към ответника по сключения с него договор за кредит –
за главница, наказателна лихва и разноски. За цесията ищецът изпратил
уведомление до ответника по пощата с препоръчана пратка, но последната не била
потърсена. Служители на ищеца се свързали с ответника по телефона и го
уведомили за промяната в титулярството на вземанията, поради което последващо
писмо до ответника не било изпращано. Ответникът поел ангажимент да изплати
задължението си към ищеца чрез ежемесечни вноски, като същият бил уведомен и за
банковата сметка на ищцовото дружество. На 14.08.2019 г. по сметката на ищеца
постъпила сумата 100 лв., с която на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД били
погасени прехвърлените вземания за разноски в пълен размер, както и за част от
наказателната лихва до размер 261,38 лв., като плащането не стигнало за
погасяване на главницата. В настоящото производство ищецът претендира заплащане
само на неплатената главница по договора в размер 300 лв. ведно със законната
лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В писмено становище, постъпило в
хода на делото на 25.01.2021 г., т. е. преди началото на съдебното дирене, ищецът
чрез пълномощника си юрк. Х. Д., заявява, че поддържа иска, изразява становище
за неговата основателност и моли същият да бъде уважен, включително и чрез
постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките за
това.
Пред съда ответникът се явява
лично и заявява, че признава иска.
Предявен е иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е на общо основание
допустим.
Съдът намира, че искът следва да
бъде изцяло уважен при условията на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съобразно лично
направеното от ответника признание на иска, за чиято валидност не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Налице е и искане на ищеца по чл.
237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение съобразно направеното от ответника
признание на иска. То имплицитно се съдържа в искането на пълномощник на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение, отправено в молба, постъпила преди
началото на съдебното дирене, макар че не е изрично формулирано в нея, тъй като
при подаването й такова признание от страна на ответника все още не е било
направено. Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК формална предпоставка
за постановяване на неприсъствено решение е кумулативната даденост на
обстоятелства от информираното процесуално поведение на ответника, които
очертават пълната му процесуална пасивност по предявения срещу него иск. Затова
в случаи като конкретния, в които вместо пълна процесуална пасивност по иска
ответникът изрично заявява пред съда, че го признава, не е необходимо ищецът да
направи допълнително искане за постановяване на решение при признание на иска.
След като ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, което е
обусловено от евентуална пълна процесуална пасивност на ответника по исковете и
което би довело до постановяване на едно окончателно, но отменимо в хипотезите
на чл. 240 от ГПК съдебно решение, то на още по-силно основание следва да се
приеме, че с това искане ищецът иска постановяване и на решение при признание
на исковете, ако такова бъде направено.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати и
сумата 200 лв. за разноски по представения списък, от която 50 лв. са за
внесена държавна такса по иска и 150 лв. са за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Б.С., ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „К. Б.”
ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. ., сумата 300,00 лв. (триста
лева), представляваща неплатена главница по договор за кредит № .., сключен на
26.08.2016 г. между „4.“ ЕООД, ЕИК .. и Н.Б.С., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска на 10.06.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 200,00 лв. (двеста лева) за разноски по делото.
Присъдените суми да се преведат
на „К. Б.” ЕООД по банкова сметка ***: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: