№ 22500
гр. С. 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110135146 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М. П. Д., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3 153,38 лв., главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 356,05 лв.,
мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 26.11.2024 г., сумата от 41,76 лв., главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от
01.10.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 8,60 лв., мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до
26.11.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С. ж. к. „Д.а-1“, бл. 41, вх. Г, ет. 7, ап. 68, с
абонатен № 43262, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 74092/2024 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения
имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през
исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана
по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят вземанията, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в
забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Нелбо” АД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение в полза
на ищеца. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответницата М. П. Д..
В открито съдебно заседание ответницата оспорва исковете, включително, че до
имота е доставяна топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. Моли за
отхвърлянето им и за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз
основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респективно
датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответницата
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
2
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже
възраженията си, евентуално че е погасила претендираните вземания.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си правни последици.
На първо място, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент
на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, по следните
съображения:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по
описа на ОСГК на ВКС).
3
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно
договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или
презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че
ответницата е имала през процесния период качеството на битов клиент на топлинна
енергия, доставяна до имота. Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, на 01.07.1970 г.
ИК на СГНС е продал на П.Д.С. и Л.С.С. апартамент № 68 в блок 41, вх. Г, ет. 7, квартал
„Г.И., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, застроен на 56,88 кв. м., заедно с
0,852 % от общите части на сградата с отстъпено право на строеж върху мястото. От
приетото писмо от Столична община, район „И. от 28.08.2012 г. се установява, че ж. к. „Г.И.,
блок 41 е идентичен с ж. к. „Д.а-1“, блок 41. Видно от удостоверение за наследници от
07.08.2024 г., издадено от Столична община, район „И. Л.С.С. е починала на 16.11.1981 г.,
като е оставила за свои наследници П.Д.С. – съпруг, М. П. Д. – дъщеря и В.П.Д. – син,
починал на 05.03.2009 г., неженен, без деца. Видно от удостоверение за наследници от
12.11.2018 г., издадено от Столична община, район „И. П.Д.С. е починал на 03.07.1998 г.,
като е оставил за свои наследници М. П. Д. – дъщеря и В.П.Д. – син, починал на 05.03.2009
г., неженен, без деца.
От посочените документи се установява, че по силата на наследствено
правоприемство от своите родители П.Д.С. и Л.С.С., и от своя брат В.П.Д., ответницата е
придобила изцяло правото на собственост върху процесния недвижим имот. С оглед
разясненията, дадени по – горе, съдът приема, че именно ответницата в качеството си на
собственик на имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153,
4
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от
ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на
собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота
на друго лице, или да е бил сключен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за
продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника
– потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При
тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с
решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г.,
в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с ответницата по силата на
закона, с оглед качеството й на собственик на имота.
По делото се установява от приетите доказателства, че през исковия период
процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира,
е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва
услуга топлинно счетоводство, за което е взето решение по Протокол от 15.09.2002 г. от
Общо събрание на собствениците на бл. 41 в ж. к. „Д.а“, вх. В, Г, Д и е сключен Договор от
04.10.2002 г. между „Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Нелбо инженеринг““
ООД и представител на етажната собственост за извършване на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия. От данните по делото става ясно още, че през исковия
период третото лице - помагач „Н. АД е осъществявало дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, за което е представен и
Договор № Д-0-68/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между
„Т.С.“ ЕАД като възложител и „Н. АД като изпълнител, от което дружество са съставяни и
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон, на което етажните собственици
не са се противопоставили.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
5
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което
настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано. От
същото се установява, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната
станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира процесният имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. Общо начислената ТЕ с включен ДДС за процесния период от
01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. с отчитане на изравнителните сметки е в размер на 3 152,34 лв.,
в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни
периоди. Вещото лице е посочило, че в имота не е имало отоплителни тела, свързани към
ВОИ, не е начислявана ТЕ за отопление от отоплителни тела в имота, както и ТЕ от
отоплителни тела в общите части като дял за имота. За периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022
г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение – за имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 145
куб. м. – 0,88134 МВтч (34,40 %), както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчетен
разход по 1 водомер – 10 куб. м. – 0,671510 МВтч. За периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023
г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение – за имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 145
куб. м. – 0,668212 МВтч (34,80 %), както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база двама на
брой ползватели – 102,2 куб. м. – 8,849247 МВтч. За периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г.
не е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение – за имота е
начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 145
куб. м. – 0,578376 МВтч (33,12 %), както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база двама на
брой ползватели – 101,08 куб. м. – 8,337155 МВтч.
Вещото лице е посочило, че не е констатирано добавяне на ТЕ към изчислената ТЕ за
сградна инсталация от фирмата за дялово разпределение и за трите отчетни периода. От
експертизата се установява също, че технологичните разходи в абонатната станция са
отчислявани от доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на
„Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба. Топломерът в абонатната станция е преминавал
метрологични проверки на 11.06.2018 г., 01.03.2022 г. и 10.09.2024 г., като не са
констатирани отклонения. С оглед на тези данни и липсата на отчетени неточности при
измерване на топлинната енергия, преминала през общия топломер в абонатната станция,
съдът приема, че през процесния период общият топломер е бил годно средство за търговско
измерване на преминаващата през същия топлинна енергия. Според вещото лице дяловото
разпределение за процесния период е извършено съобразно нормативната уредба, а ищецът
при начисляване на сумите по фактури е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по
време на процесния период. Заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва
да бъде кредитирано, тъй като е достатъчно задълбочено, изготвено е не само на база
едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на
документите, представени от топлофикационния район.
6
Във връзка с извършването на индивидуалното разпределение на топлинна енергия
през исковия период от страна на „Н.АД с молба от 29.09.2025 г. са представени и
изравнителни сметки за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. и за период от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., както и констативни протоколи
за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение за втория и
третия отоплителни периоди. За първия отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. е представен
талон за отчет на уредите за дялово разпределение от 03.05.2022 г., за абонат М. П. Д., който
носи подпис за служител на „Н. АД и за клиент, в който документ са отразени показанията
на един брой водомер с номер на уред ********* – актуално показание 45. Видно от
представения констативен протокол за втория отоплителен сезон редовните дати за отчет са
били 16.05.2023 г. и 27.05.2023 г., отразено е, че не е осигурен достъп до процесния
апартамент № 68 в ж. к. „Д.а-1“, бл. 41, вх. 4 и на двете редовни дати за отчет, като
констативният протокол е подписан от представител на етажната собственост и от служител
на фирмата за дялово разпределение. Видно от представения констативен протокол за третия
отоплителен сезон редовните дати за отчет са били 18.05.2024 г. и 28.05.2024 г., отразено е,
че не е осигурен достъп до процесния апартамент № 68 в ж. к. „Д.а-1“, бл. 41, вх. 4 и на
двете редовни дати за отчет, като констативният протокол е подписан от представител на
етажната собственост и от служител на фирмата за дялово разпределение.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от
фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период до имота на
ответницата е доставяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Във връзка с начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
следва да се посочи, че с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на
ВКС се прие становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа
става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Етажните собственици са
взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по
системата за дялово разпределение, в която връзка ответницата е обвързана от взетото
решение.
Сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите,
подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се
в сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от
7
тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.
В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението
на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат
да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици
и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената
от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда
могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде
ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е
„решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
С решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 СЕС прие, че в
българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите
за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и
регулацията за нелоялните търговски практики (така и решение № 261079/24.03.2022 г. по в.
гр. д. № 5681/2021 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, решение № 260050/22.01.2024
г. по в. гр. д. № 4676/2021 г. по описа на СГС, ІІ-Г въззивен състав, решение №
3215/23.06.2023 г. по в. гр. д. № 11089/2021 г. по описа на СГС, І V-А въззивен състав и др.).
Поради изложеното, ответницата дължи цената на ТЕ, отдадена от сградната инсталация.
Относно основанието за начисляване и размерът на ТЕ за БГВ съдът приема, че за
първия отоплителен сезон – 2021/2022 г. тази енергия е начислена законосъобразно, при
условията на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение, а за следващите отоплителни периоди – при условията на установения по
делото неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, което е
предвидено като възможност в действащата през процесния период нормативна уредба.
8
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. (НТ) за топлоснабдяването, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение,
за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 (при норма за разход
на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане), като
според вещото лице изчислението по изравнителните сметки е правилно.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата
невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря
съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите
за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен
начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол
за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната ФДР) и един или повече представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са приети документи, посредством които ищецът
пълно и главно доказа правото си да начисли по реда на Наредбата за отоплителни сезони
2022/2023 г. и 2023/2024 г. служебно количество на топлинна енергия за БГВ, което след това
е фактурирал въз основа на одобрените цени на ТЕ през периода, поради неосигурения
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. Топлинната енергия за БГВ в
9
апартамента е изчислявана на база 140 л. дневно за потребител, т. е. в минимален съгласно
нормативната уредба обем за двама потребители. Съдът приема, обаче,
че енергията неправилно е начислена за две лица, тъй като ответницата не е посочила, че
имотът ще се ползва от две лица, няма и такива данни по делото – единствено от изготвения
списък на етажните собственици, представен от „Н. АД, от който не става ясно за кой
отчетен период се отнася, както и не носи подпис за ответницата по него, не може да се
направи несъмнен извод, че ТЕ за БГВ следва да се начислява за двама потребители.
Обстоятелството, че имотът е ползван от две лица се разколебава и от данните за реално
начисленото количество ТЕ за БГВ за предходния отчетен период. Доколкото обаче това
касае размера на иска, а не неговото основание, то дължимата топлинна енергия за БГВ
следва да бъде определена по реда на чл. 162 ГПК – за един потребител. Ето защо
количеството ТЕ за БГВ за втория и третия отоплителен сезон следва да бъде определено на
база 1 потребител – по 140 л. на денонощие (съответно 51,1 куб. м. за периода от 01.05.2022
г. до 30.04.2023 г. и 50,54 куб. м. за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г.). Изчислена по
реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване на Таблица № 3 от заключението на СТЕ, съдът
приема, че сумата за топлинна енергия за сградна инсталация и за БГВ за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 741,50 лв., а за периода от 01.05.2023 г. до
30.04.2024 г. е в размер на 774,50 лв. Ето защо дължимата главница за топлинна енергия за
целия процесен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. е в размер на 1 697,20 лв. По делото
не са налице данни за заплащане на суми от страна на ответницата, поради което искът за
главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за тази сума, съответно отхвърлен за
разликата над пълния предявен размер от 3 153,38 лв. Като законна последица от
уважаването на иска, върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.12.2024 г. до окончателното плащане на
задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
10
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява за периода от
15.08.2022 г. до 26.11.2024 г. (за вземането по общата фактура от 30.06.2022 г. - за периода от
15.08.2022 г. до 26.11.2024 г., за вземането по общата фактура от 30.06.2023 г. – за периода от
15.08.2023 г. до 26.11.2024 г., и за вземането по общата фактура от 30.06.2024 г. - за периода
от 15.08.2024 г. до 26.11.2024 г.) и е в размер на 191,63 лв., определен по реда на чл. 162
ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор и заключението на СТЕ, до която сума искът за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 356,05 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства и при данните, че през исковия период е извършвана
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия от „Н. АД, то ищецът се легитимира
като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга за дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума
в полза на „Т.С.“ ЕАД и при наличните доказателства, че през целия процесен период е
извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е установен по основание.
По отношение на размера на услугата съдът взе предвид извлечението от сметка на ищеца,
както и заключението на СТЕ, от които се установява, че цената на услугата е в размер на
общо 43,15 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г. (Таблица № 2 от СТЕ), съответно
искът следва да бъде уважен изцяло за сумата от 41,76 лв. с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6 ГПК и при липсата на данни за плащане на задълженията от
ответницата. Като законна последица върху главницата следва да се присъди и законна лихва
11
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.12.2024 г. до окончателното
плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 282,66 лв. – от общо 521,20 лв. (71,20 лв. – държавна такса, 350
лв. – депозит за СТЕ и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване на материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и
извършените в хода на същото процесуални действия от пълномощника на страната).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 65,73 лв. от общо 121,20 лв. (71,20 лв. – държавна
такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение), съразмерно на уважената част от исковете.
От ответницата се претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. съгласно договор за правна защита
и съдействие от 26.09.2025 г. за исковото производство. Съгласно формираната трайна
практика на ВКС - определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. по описа на
ВКС, I г. о., определение № 400/15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1826/2020 г. по описа на ВКС, II т.
о., определение № 253/19.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1154/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., при
липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяването на основанията
по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на
представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е
представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва
да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да
оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи тежестта да
установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са налице.
Посочената практика е възприета и в определение № 50050/21.03.2023 г. по т. д. № 2662/2021
г. по описа на ВКС, II т. о., с което е прието, че когато по делото са налични доказателства,
изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респ. установяващи, че
лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в
задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение
от другата страна в тази насока. В случая не са ангажирани надлежни доказателства, които
да установят, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за присъждане на
възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на
12
ответницата, съответно такова е дължимо предвид частичното отхвърляне на исковете.
С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието,
че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При
наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се
твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.
С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за
съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери.
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правната
сложност на делото, и действително извършената работа (определение № 1016/06.03.2024
г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г. о.).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на
процесуалния представител на ответницата – адв. Н.К. – САК, следва да бъде определено
възнаграждение в общ размер на 400 лв. Размерът на последното съдът определи при
съобразяване, че осъщественото от адвоката процесуално представителство се изразява
единствено в процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и приключването му в рамките на две
открити съдебни заседания. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на адв.
Кръстева следва да се присъди сумата от 183,06 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу
М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ж. к. „Д.а-1“, бл. 41, вх. Г, ет. 7, ап. 68, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М. П. Д., ЕГН **********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 1 697,20 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 43262, находящ се в гр. С. ж. к. „Д.а-1“,
бл. 41, вх. Г, ет. 7, ап. 68, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК - 11.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 191,63 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 26.11.2024 г., както и
сумата от 41,76 лв. - цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
13
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 11.12.2024 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
06.01.2025 г. по ч. гр. д. № 74092/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу М. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С. ж. к. „Д.а-1“, бл. 41, вх. Г, ет. 7, ап. 68, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на
стойност на топлинна енергия за сумата над 1 697,20 лв. до сумата от 3 153,38 лв., на
мораторна лихва върху нея за сумата над 191,63 лв. до сумата от 356,05 лв. и на мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на
8,60 лв. за периода от 16.12.2021 г. до 26.11.2024 г., претендирани за имот с абонатен №
43262, находящ се в гр. С. ж. к. „Д.а-1“, бл. 41, вх. Г, ет. 7, ап. 68, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.01.2025 г. по ч. гр. д. № 74092/2024 г. по описа
на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА М. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ж. к. „Д.а-1“, бл. 41, вх. Г, ет. 7,
ап. 68, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 65,73 лв. - разноски за ч. гр.
д. № 74092/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата от 282,66 лв. - разноски за исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, да заплати на адв. Н.К. – САК, с личен № ********, със служебен адрес: гр. С.
ул. „Т.У. № 1, офис 2, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
сумата от 183,06 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена на ответницата М. П. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С. ж. к. „Д.а-1“, бл. 41, вх. Г, ет. 7, ап. 68, безплатна правна
помощ в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „Н. АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Х.Г. № 58, като трето лице - помагач на страната на ищеца
„Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14