№ 627
гр. Варна , 17.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Образувано е по жалба на «СТАН 20 ПИ» ЕООД, гр. Варна /след отстранени
нередовности по иска и жалбата със заявление вх. № 139 от 11.01.2021 година /в кориците
на настоящото възз.ч.гр.д. № 304/2021 г. по описа на ОС Варна/ против Определение №
10778/05.10.2020 г. на ВРС по гр.д. № 10784/2020 г., с което е прекратено производството по
делото и изпратено по подсъдност на СРС, на осн. чл. 119 ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят счита определението незаконосъобразно и моли за отмяната му като
твърди, че искът против застрахователя е предявен поради настъпил застрахователен риск
следствие ПТП, респективно произтича от непозволено увреждане и за него важи
подсъдността по чл. 115 ал.2 от ГПК.
Становището на застрахователя ответник ЗАД «АРМЕЕЦ» АД гр. София е за
неоснователност на частната жалба. Сочи, че разпоредбата на чл. 115 ал.2 от ГПК е
неприложима към настоящия спор, произтичащ от сключена застраховка «КАСКО и
ЗЛОПОЛУКА», а предвид отправеното своевременно възражение за неподсъдност на спора
на ВРС, по общите правила на чл. 108 ал.1 от ГПК искът следва да се разгледа от съответния
съд в гр. София.
Съдът като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване определението на ВРС,
по същество я намира неоснователна.
ВРС е сезиран с осъдителна претенция от «СТАН 20 ПИ» ЕООД гр. Варна /след
отстранени нередовности по иска със заявление вх. № 139 от 11.01.2021 година, находящо
1
се в кориците на настоящото възз.ч.гр.д. № 304/2021 г. по описа на ОС Варна/ против ЗАД
«Армеец» АД за осъждането на ответника да заплати суми, съставляващи обезщетение за
настъпил застрахователен риск по сключена между страните застраховка «КАСКО И
ЗЛОПОЛУКА» по застрахователна полица № 0306Х0500575 от 19.08.2019 година.
Исковата претенция е с правно основание чл. 405 от КЗ по договор за имуществено
застраховане. Застрахователната претенция по твърдения е за обезщетяване на имуществени
вреди, т.е. по застраховка «Каско на МПС» и независимо дали щетите по автомобила са
следствие ПТП, искът не е основан на непозволено увреждане, а цели да ангажира
договорната отговорност на застрахователя, поради което и чл. 115 ал.2 от ГПК е
неприложим, а ищецът няма качеството на увредено лице по смисъла на цитираната
разпоредба, която регламентира подсъдността по преките искове срещу застрахователя по
«Гражданска отговорност».
Ищецът очевидно не е и потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК както неправилно
е приел първоинстанционният съд, защото разпоредбата недвусмислено третира като
потребители за целите на съдопроизводството единствено физическите лица. Не случайно
чл. 113 от ГПК борави с понятията «постоянен и настоящ адрес», докато чл. 115 от ГПК и
със «седалище» на ЮЛ.
Следователно единственият начин да бъде преодоляна подсъдността избрана от
ищеца е с възражение за приложение на чл. 108 от ГПК, което е сторено от ответника в
срока за отговор на исковата молба и е основателно предвид седалището му в гр. София.
В контекста на изложеното, макар по различни мотиви, като краен резултат
обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10778/05.10.2020 г. на ВРС по гр.д. № 10784/2020
г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото и изпратено по
подсъдност на СРС, на осн. чл. 119 ал.3 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3