РЕШЕНИЕ

 

 

                                                Номер………../……….

   

                                       Година 2021                 Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                            петнадесети състав

На двадесет и трети февруари         Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

Секретар : РАДОСТИНА И.

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 246 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Ч.м.“ АД ЕИК *********, със седалище ***, подадена чрез П. М. – изпълнителен директор, против Наказателно постановление № 03-012088 от 20.11.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ.

      В жалбата се моли за отмяна на НП, като се изтъква, че то е незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че при издаване на НП, административнонаказващия орган  е допуснал редица нарушения на закона, а именно: твърди се, че не е извършено посоченото в НП нарушение на закона; че разпоредбите посочени в НП, са неотносими към повдигнатото административнонаказателно обвинение и в обжалваното НП неправилно е посочен периодът на твърдяното от АНО нарушение. Визира се като нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.Отделно от изложеното се сочи, че случаят е маловажен. В конкретния случай не били налице каквито и да е данни за виновно поведение на възз., тъй като изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите било съобразено с исканията на синдикалната организация -КНСБ отразено в писмо от 14.03.2018г., в което изрично се настоявало изплащането на трудовите възнаграждения да се извършва от най-старото дължимо, като не се прескачат стари периоди.

     В съдебно заседание въззивната страна, не се явява и не се представлява.

    Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, аргументирайки доказаност и съставомерност на извършеното нарушение. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     В периода от 06.11.2019год. до 14.11.2019год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, сред които и св.Байков, извършили проверка на въззивното дружество като работодател по спазване на трудовото законодателство. В хода на проверката било установено, че трудовите възнаграждения в предприятието се изплащат до 25-то число на следващия месец, както и че въззивникът не е изплатил заплатите за месец юни 2019год. на общо 171 работници и служители, сред които и Х. И. Б. заемаща длъжността счетоводител  в общ размер на 86870,54лв., като нарушението е извършено на 28.12.2018г. в гр.Варна.

       Констатациите от проверката били обективирани в КП  от 14.11.19г.в който били дадени и задължителни предписания едно от които да се изплатят заплатите на работниците за месец юни 2019год. в срок до 16.12.2019год..Препис от протокола бил връчен на изп. директор на въззивното дружество на 14.11.2019год..

     За констатираното нарушение на 14.11.2019год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН , в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ. Посочено било че нарушението било извършено в гр.Варна, на 26.07.2019год. към който момент следвало да бъдат изплатени трудовите възнаграждения. Актът бил надлежно предявен и връчен на изп. директор на въззивното дружество, който го подписал и в съответната графа за възражения вписал, че ще представи допълнително.  Вписал

   Писмени възражения, обаче, не били депозирани в законоустановения срок,  поради което въз основа на акта и материалите по преписката,  на 20.11.19г. АНО издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1500лв..

          Като писмени доказателства към АНП са приложени справка за неизплатени заплати за периода от месец март 2019год. до месец септември  2019год., идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, протокол за извършена проверка, както и Заповед на ИД на ИА „ИТ“ № 0280/03.08.2010год..

           В хода на съдебното производство бе приобщен и трудов договор, касаещ визираното в НП лице, заемащо длъжност счетоводител.

    Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни/ показанията на св.Байков/, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

 

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

        Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и един свидетел.  Съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел не е съществено нарушение, т.к. не ограничава правото на защита.Срещу АУАН не са били депозирани възражения, не са били констатирани спорни обстоятелства, поради което и не се е налагало възлагане на допълнителна проверка от АНО.

     Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,  но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

     АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане в срок на заплатите за месец юни  2019год. на 171 работници и служители, включително е визиран и конкретен служител Х. И. Б.,  посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение. Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане. Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.

     От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен  извод за извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда.

     По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец юни 2019г. има качеството работодател и че не е изплатил трудовото възнаграждение на 171 работници и служители. В горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства – справка за неизплатени заплати на работници, ТД случен между Б. и въззивника,  както и идентификационно карта. Не е спорно и това, че заплатите в предприятието са се изплащали в срок до 25 число на следващия месец като в тази насока са ТД случен между лице Б. и въззивното дружество както и показанията на св. Байков, който сочи, че така е било посочено в трудовите договори на работниците. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието, като в случая правилно е определена датата на извършване на нарушението-26.07.2019г., защото от този ден работодателят е в забава по отношение изплащането на процесното трудово възнаграждение и това е денят, следващ този, до който е следвало трудовото възнаграждение да бъде изплатено.      Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците в предприятието му за месец юни 2019г. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 1 от КТ.

       Не се споделя от съда възражението за липса на нарушение поради липса на вина, тъй като в случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по делото спор, че заплатите не са били изплатени в определения срок няма.

         Що се касае до твърденията за писмо на лидера на синдикалната организация в предприятието, да се изплащат най-напред по-старите задължения,  то следва да се посочи,  че това писмо, отразяващо становището на конкретно лице, няма как да обуслови отпадане на адм.наказателна отговорност на въззивника, съответно да определи нарушението като маловажно – като такова с по-ниска степен на обществена опасност, при положение, че се касае за неизплащане на заплати на множество работници  и при положение че очевидно това писмо/ макар същото да не е приложено по делото/, ако е изпратено  е резултат от явно системно неизплащане на заплати в уговорените срокове и няма как да замести клаузите в ТД и да дерогира регламентираното в КТ задължение за ежемесечно изплащане на възнаграждение и на конституционното право на работника в чл. 48, ал.5 от КТ за получаване на поне минимално възнаграждение.

     С оглед на всичко гореизложено, правилно и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.128, т.2 от КТ и му е наложил санкция съобразно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

       В случая доколкото с НП на въззивника е наложено наказание в минимален размер – имуществена санкция в размер на 1500лв., съдът не дължи произнасяне досежно законосъобразността на размера на наказанието.

        Правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид, напротив, множество работници и то видно от доказателства по делото, системно са били лишени от трудовото си възнаграждение.

      С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради което и следва да бъде потвърдено.

      На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на Д „ИТ“ – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било  фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з /продължило само 10 минути/. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

 

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-012088 от 20.11.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Ч.м.“ АД ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от П. М. – изпълнителен директор е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ.

 

          ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от  П. М. – изпълнителен директор, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: