№ 1291
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000503263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от
Прокуратура на Р България, с която обжалва решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по
гр. д. № 135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав,
в частта, в която съдът е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на М. А. М. сумата
от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита при проведеното наказателно производство, със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на влизане на оправдателната присъда в
сила) до окончателното изплащане на дължимото, сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, във връзка с
неоснователно повдигнато обвинение и водене на наказателно производство срещу него,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на влизане на
оправдателната присъда в сила), до окончателното изплащане на дължимото, сумата от
560.90 лв., разноски за вещо лице, съразмерно на уважената част от предявения иск, да
заплати на адв. Н. Н. Д., на основание чл. 38 от ЗАдв., сумата от 5 580 лв., съставляваща
дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по гр. д. № 135/23 г. по описа на ОС Благоевград, пред настоящата
съдебна инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислена поотделно за всеки един
1
от двата иска за имуществени и за неимуществени вреди, с начислен ДДС и съразмерно на
уважената част от предявените искове.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е неправилно.
Твърди, че в осъдителната част е налице неправилност на възприетата от съда фактическа
обстановка. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел датата на придобиване на
качеството обвиняемо лица. Развива доводи относно развитието на наказателното
производство като твърди, че от предявяване на обвинението до приключване на
разследването е изминал срок от 5 месеца, който е изключително кратък, като не оспорва, че
е налице двукратно връщане на обвинителния акт на прокурора, но новите обвинителни
катове са внесени за разглеждане в изключително кратки срокове, а съдебната фаза на
процеса е продължила близо 7 години. С оглед на това твърди, че съдът не е отчел в
достатъчна степен значението на срока в досъдебната фаза на процеса, доколкото
прокуратурата няма ръководно -решаващи функции в съдебната фаза, поради което
неправилно е заключил, че това няма отношение към основателността на исковете, тъй като
с тях се претендира обезщетение за периода, през който е водено досъдебното и съдебното
производство и не касаят действия на прокуратурата след постановяване на оправдателната
присъда. Оспорва и приетото от съда по отношение на гласните доказателства и
заключенията по назначените експертизи. По отношение на експертизите твърди, че вещите
лица не са изразили категоричност в заключенията си за причинно-следствена връзка между
здравословното му състояние и воденото срещу него наказателно производство.
По отношение на правните доводи твърди материална
незаконосъобразност. В тази връзка твърди, че на обезщетяване подлежат само тези
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от конкретното
увреждане (незаконно обвинение) и които подлежат на общо основание на доказване от
ищеца по реда и с доказателствата предвидени в ГПК, тъй като няма съответна законова
презумпция. В тази връзка твърди, че по делото не са събрани доказателства, които да
установяват пряката и непосредствена причинна връзка между незаконното обвинение по
процесното наказателно производство и вредите. А и няма обективна възможност да бъдат
събрани такива доказателства. Дори самият ищец като индивид с нормална човешка
психика, не може и няма как да определи каква част от изпитваните от него емоционални
смущения в периода, в който освен процесното наказателното производство е имал
влошаване на здравословното си състояние по други причини и настъпили други събития,
които са допринесли за емоционалното и физическото му здраве. С оглед на това смята, че
предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен. В тази връзка оспорва и начина на определяне на обезщетението. Твърди, че
съдът правилно е отчел, че престъплението, за което ищецът оправдан не е тежко по смисъла
на закона, а взетата му мярка за неотклонение е най-леката предвидена от закона.
Неправилно обаче е отчел продължителност на наказателното производство от близо 9
години и установяващото се от свидетелските показания, за които както бе посочено не
могат да се кредитират безрезервно и заключенията на вещите лица, който не изразиха
категоричност за причинно-следствена връзка. За неоснователен считаме и извода на съда,
че във връзка с воденото срещу ищеца производство той е останал без работа.
По отношение на осъдителната част на решението за имуществени вреди
смята, че е налице прекомерност на присъдения размер на адвокатското възнаграждение в
наказателния процес с оглед извършените действия от упълномощения защитник. По
присъдените разноски. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното и вместо него да постановите друго, с което да отхвърлите изцяло предявените от
М. А. М. срещу ПРБ искове, ведно с всички законни последици, евентуално ако не уважите
това искане - да се постанови решение, с което да се измени атакуваното в осъдителната му
част, като намалите размера на присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени
2
вреди.
Ответникът по тази жалба М. А. М. оспорва същата. Твърди, че тази част
атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави жалбата без
уважение. Твърди, че съдът е възприел правилно описаната фактическа обстановка.
С въззивна жалба ищецът М. А. М. оспорва решение № 455 от 02.09.24 г.,
постановено по гр. д. № 135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско
отделение, 9 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените искове до пълния
предявен размер. Твърди, че същото е неправилно в отхвърлителните му части, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът
правилно е приел, че исковете са доказани по основание и реално спорът между страните се
свежда до дължимия размер на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, но съдът неправилно е ценил част от доказателствата и доводите на страните по делото,
както и, че не е разгледал в нужната пълнота аргументите ни за основателност на претенциите
в заявените с исковата молба размери. В тази връзка твърди, че съдът незадълбоченото и
неизчерпателно е разгледал доводите. Твърди, че съдът се е съобразил само с
продължителността на наказателното преследване от 9 години. Твърди, че съгласно приетата
по делото Медицинска експертиза болестните състояния, както и тяхното постоянно
влошаване се дължат именно на засиленият стрес, който е изпитал през тези 9 години
постоянен тормоз. Смята, че при определяне на конкретния размер на обезщетението,
необходимо да възмезди настъпилите в резултат на процесното събитие неимуществени вреди,
съдът не е съобразил в достатъчна степен и обсъдил конкретните обективно съществуващи
факти - характер, сила и продължителност на претърпените от ищеца болки и страдания,
здравословни последици и негативни усложнения в живота.
По отношение на определеното обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на наказателното
производството, намира изводите на решаващия състав за неправилни. Твърди, че с решението
съдът приема, че претендираното и реално заплатено адвокатско възнаграждение за
наказателното производство в размер на 7 700 лв. се явява прекомерно, поради което редуцира
същото до сумата от 5 000 лв. Ето защо моли съда да постанови решение, с което уважи
исковете за неимущеществени и имуществени вреди изцяло, така както са предявени, ведно с
дължимата законна лихва върху тях, както и да присъдите направените съдебни разноски с
включено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., във връзка с чл. 80 от
ГПК.
Ответникът по тази жалба Прокуратура на Р България оспорва същата. Твърди,
че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
3
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 455
от 02.09.24 г., постановено по гр. д. № 135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд,
Гражданско отделение, 9 състав, че съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да
заплати на М. А. М. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита при проведеното наказателно
производство, със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на
влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното изплащане на дължимото, като
е отхвърлил иска за неимуществени вреди в частта му над уваженото от съда от 5 000 лв., до
претендираното от 7 700 лв., като неоснователен; осъдил е Прокуратурата на Република
България да заплати на М. А. М. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, във връзка с неоснователно
повдигнато обвинение и водене на наказателно производство срещу него, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на влизане на
оправдателната присъда в сила) до окончателното изплащане на дължимото, като отхвърля
иска в останалата част над уважената от съда, до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
като неоснователен; осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. М.
сумата от 560.90 лв., разноски за вещо лице, съразмерно на уважената част от предявения
иск; осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Н. Н. Д., на
основание чл. 38 от ЗАдв. сумата от 5 580 лв., съставляваща дължимото минимално
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по гр. д.
№ 135/23 г. по описа на ОС Благоевград, пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, изчислена поотделно за всеки един от двата иска за
имуществени и за неимуществени вреди, с начислен ДДС и съразмерно на уважената част от
предявените искове.
Не се спори, а се установява и от постановление за образуване на наказателно
производство на РП Разлог от 20.06.2012 г., че е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител, по повод депозирана жалба от Кмета на Община Якоруда- Н. К., за
престъпления по чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, осъществено чрез използване на
съставен от представител на ЕТ „Маккомплект“ гр. Якоруда, документ с невярно
съдържание- протокол без посочена дата и място на съставяне, за извършване на СМР в
обект- „Местен път IV- 84025- с. Конарско, община Якоруда, с. Бел камен- Община Якоруда,
с дължина 4 567.65 м.“, в който протокол са отчетени по- големи количества от действително
свършената работа. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
постановление за привличане на обвиняем от 07.05.2012 г. по ДП № 53/12г. по описа на
ОСлС Благоевград, М. А. М. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.
212, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, в качеството му на
представляващ ЕТ „Маккомплект“ гр. Якоруда, като спрямо него е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с постановление за
привличане като обвиняем от 22.07.2014г., М. А. М. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 316 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и по чл. 316 от НК, във вр. с чл.
311, ал.1 от НК, като спрямо обвиняемия е взета и мярка за неотклонение „Подписка“. Не се
спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на М. А. М. е предявено
разследването с протокол за предявяване на разследване на следователят от ОСлС от
22.07.2014 г.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 07.11.2014г.,
на основание чл. 247 от НПК е внесен обвинителен акт срещу М. А. М., с който ищеца по
настоящото дело е обвинен в извършването на престъпление по чл. 316 от НК, във връзка с
чл. 309, ал.1 от НК, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като по така внесения обвинителен акт е
4
образувано НОХД № 695/14 г., по описа на PC Разлог. По така образуваното наказателно
дело са проведени 17 бр. открити съдебни заседания. Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че с присъда № 5 253 от 02.09.2016 г., постановена по НОХД №
695/14 г. по описа на РС Разлог, подсъдимият М. А. М. е бил признат за виновен по
повдигнатите му обвинения, а е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 311 от НК.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
2132 от 13.04.2017 г., постановено по ВНОХД № 29/17 г. по описа на ОС Благоевград,
въззивният съд е отменил постановената присъда и е върнал делото на РП Разлог, за
поправка на обвинителния акт.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след връщането
на делото е изготвен нов обвинителен акт, които е внесен в РС Разлог и в които на ищцета са
повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 316 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1
от НК, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 316 от НК, във вр. с чл. 311, ал.1 от НК, във вр. с
чл. 23 ал. 1 от НК, по които е образувано НОХД № 708/17 г. по описа на PC Разлог.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по така
внесения обвинителен акт е образувано е НОХД № 2 108/18 г. по описа на PC Благоевград,
производството по което е прекратено и делото е върнато на РП Разлог, за отстраняване
констатирани противоречия в обвинителния акт.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 11.04.2019 г.
е внесен обвинителен акт по ДП № 53/12 г. по описа на ОСлО Благоевград, срещу
подсъдимия М. А. М., за извършено престъпление по чл. 316 от НК, във вр. с чл. 311, ал.1 от
НК, по които е образувано НОХД № 693/19 г. по описа на PC Благоевград. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че с присъда № 908 146 от 19.10.2020 г.,
постановена по НОХД № 693/19 г. по описа на PC Благоевград, съдът е признал М. А. М. за
невиновен, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 316 от НК, във вр. с чл. 311 ал.1 от НК. Така постановената присъда е потвърдена с
решение от № 127 от 25.06.2021 г., по описа на ОС Благоевград.
В показанията си свидетелката Р. М., дъщеря на ищеца твърди, че знае за
образуваното срещу баща и наказателно производство, което е продължило приблизително
9 години. Твърди, че преди да бъде повдигнато обвинение той е бил образован човек,
възпитан в моралните ценности, здрав физически и психически човек, човек силен духом и с
авторитет сред съгражданите си. Твърди, че не само е осигурявал работни места на много
хора от града и общината, но той е бил и социално ангажиран, като към него хората се
обръщали за помощ и съдействие по много въпроси. Свидетелката сочи в показанията си, че
нейния баща е бил и отличен професионалист в работата си, като се развивал постоянно и
имал успешна кариера в своята област. Фирмата на която бил управител се развивала много
добре. Твърди, че повдигнатото обвинението оказало сериозно влияние върху репутацията
на нейния баща. Твърди, че това е оказало влияние не само за нейния баща, но и за цялото
семейство и предполага, че в резултат на същото е настъпило ускоряване на смъртта на
много от близките от семейството й. Свидетелката твърди, че баща и бил много притеснен,
засрамен заради семейството си, пред родителите си, пред близки, приятели и роднини,
поради което постепенно се затварял в себе си, а много близки, приятели, колеги, че дори и
част от роднините, се отдръпнали от семейството, като самата тя била срещана и са се
обръщали към нея като са казвали- „баща ти е престъпник“. Твърди, че ищецът е
честолюбив човек, с вяра в правотата и усещането че несправедливо е обвинен и е станал
субект на наказателно преследване, за това че е обвинен в злоупотреби, за него се оказала
много тежко. Още от първия ден след повдигането на обвинение, той се чувствал притеснен,
повтарял че го свива сърцето. Човекът който до този момент бил стожерът на семейството,
от който всеки искал помощ и съдействие, се той се превърнал в човека който имал нужда от
помощ и подкрепа. За него било унизително че хората около него се отдръпват и че той сега
5
е отговорен за промяната на отношението към семейството. Повдигнатото обвинение
сериозно се отразило на ищеца, същият бил засрамен, унизен, обиден, стресиран, под
постоянно напрежение. Това се отразило на майката в семейството, чието здравословно
състояние се влошило. Това повлияло на брата на свидетелката, който завършил право и
искал да се реализира в системата на МВР, явил се на конкурс, но заради повдигнатото
обвинение срещу неговия баща, не успял да реализира мечтата си и се наложило да замине
за чужбина на работа. Свидетелката сочи в показанията си, че брат и до ден днешен държи
баща си отговорен за това, а неговия баща се чувства виновен по отношение на сина си.
Твърди, че след повдигане на обвинение от прокуратурата нейния баща е останал без работа
и е без работа и досега. Навсякъде където кандидатствал за работа, работодателите след като
научавали за това че срещу него има висящо наказателно производство, отказвали да го
назначат, като в резултат на непрекъснатите , притеснения, са започнали проблемите на
баща й със сърцето. Когато се прибирала в гр. Якоруда в събота и неделя, той постоянно е
бил нервен, охкал и с оплаквал че го „боли сърцето“ и че „не може да диша“. Свидетелката
твърди, че през 2016 г., когато в гр. Разлог била поставена осъдителна присъда баща й се
появил пред съда прегърбен, смачкан, с вестник в ръка, отчаян и сломен. Не му се живеело и
бил притеснен че ако умре, ще трябва разноските по делото да се поемат от сина и дъщеря
му. Твърди, че продължава да живее сам в една стая в къщата си, никой не го е потърсил да
го види, никой не му идва на гости, с никой не общува. Общува само със съпругата си с
дъщеря си, тъй като родителите му междувременно починали.
В показанията си свидетелят В. И. твърди, че познава ищеца от времето, когато
е са работили заедно по изграждането на Благоевград през 1986 г., когато ищецът е бил
ръководител на строителна група. Твърди, че знае за делото от 2014 г., което се отразило
изключително лошо на М. М.. Твърди, че ищецът умеел да работи с хората и знаел как да ги
мобилизира, че ищецът имала повече от 50 души работници и били необходими умения да ги
ръководиш и мобилизираш за изпълняване на възложената работа. Твърди, че след това
започнали и здравословните проблеми на ищеца със сърцето, лежал в болница „Пулс“,
наложило се да му поставят стендове, както и че знае за проблемите в семейството, със
съпругата и със сина си. Твърди, че ищецът е бил и общественик, като е бил ръководител на
Комисията по строителство и благоустройство в Община Якоруда, давал е средства за
строежа на църкви и на джамии, помощи за сираци и др., но след като започнал
наказателния процес, нещата коренно се променили, хората се отдръпвали, а ищецът е
останал изолиран и сам със себе си. Твърди, че след като открил фирма за строителство,
развил успешен бизнес, но след започване на наказателното производство „неговата фирма
приключи“. Това се отразило и финансово на ищеца и здравословно, като по- късно той бил
категоризиран от ТЕЛК. Твърди, че производството се отразило изключително тежко и на
здравето и на авторитета му, който се сринал в обществото след започването на
наказателното преследване, че ако не е била дъщеря му, ищецът не би оцелял, тъй като се
наложила и операция за смяна на тазобедрена става и др., за които разноските били поети от
неговата дъщеря.
В показанията си свидетелят Б. А. твърди, че познава ищеца от преди 15-20
години, познава го като много стабилен, много точен и много добър човек. Твърди, че е
настъпила съществена промяна на този човек след делото. След започване на делото той е
видял че ищеца е станал много сприхав, нервен, говори на висок тон, че след като са
започнали делата срещу него, той се е разболял- оплаквал се от проблеми със сърцето, от
операция на крака. Твърди, че след започване на делата местните хора го отбягвали и
отказвали да му помагат и да общуват с него.
От заключението на назначена съдебно медицинска експертиза се установява,
че движенията в лявата тазобедрена става са ограничени, леко болезнени, налице са тежки
артрозни промени в дясната тазобедрена става на базата на остеонекроза, както и умерено
изразени артрозни промени в двете коленни стави. Твърди, че към настоящия момент от
6
страна на опорно-двигателния апарат ищеца страда от полиартроза, засягаща гръбнака и
големите стави на долните крайници. Също така е налице асептична некроза на бедрените
глави на двете тазобедрен стави, като причините за полиартрозата могат да бъдат:
наследственост, травми и натоварване от работа или наднормено тегло. Оплакванията в
лумбалния отдел на гръбнака датират от 2016 г., увреждането на тазобедрените стави е
доказано със скенер от 2020 г., аоплакванията в коленните стави датират от 2018 г. Вещото
лице твърди, че болките са постоянни, значително се засилват при натоварване, затрудняват
ежедневната дейност на ищеца, като увреждания подлежат на лечение- ендопротизиране на
тазобедрените стави, а при коленните стави лечението на този етап е консервативно НСПВС,
физиотерапия, вътреставно приложение на медикаменти. По отношение увреждането на
гръбнака, експерта отговоря че то подлежи на лечение - НСПВС, ЛФК. Вещото лице твърди,
че по отношение на уврежданията на опорно-двигателния апарат най- вероятно са в пряка
връзка с преживеният шок и стрес от наказателното преследване срещу него,
дегенеративните промени в гръбнака и коленните стави, няма пряка връзка между
преживения шок от средата на 2012 г., когато е започнало наказателното преследване. В
дадените показания в съдебно заседание твърди, че асептична некроза на тазобедрената
става може да се предизвика само от стрес, при липса на другите предпоставки, при по-
млади хора, но при ищеца може би е друга причината. По отношение на другите
увреждания твърди, че те са дегенеративни, те имат друг характер, друга причина.
От заключението на втората допусната съдебно медицинска експертиза се
установява, че ищеца страда от исхемична болест на сърцето, двуклонова коронарна болест,
състояние след ПКИ на с МИС на ЛКА, състояние след балонна дилатация на LCx, хронична
застойна сърдечна недостатъчност, артериална хипертония, пристъпно предсърдно мъждене,
ЛББ дислипидемия, обезитас. Твърди, че причините за настъпилите за ищеца здравословни
състояния, болести и усложнения могат да бъдат следните рискови фактори: наследственост,
мъжки пол, напреднала възраст, табакизъм, наднормено тегло. Въз основа на приложената
медицинска документация по делото твърди, че е прилагано оптимално медикаментозно
лечение за всяка нозологична единица, базирано на препоръките на ESC, включващо
антихипертензивни, атикоагуланти, антиагреганти, диуретици, АСЕ/АРБ, бета блокер,
статини, както и немедикаментазно, а именно провеждането на интракоронарно стентиране
и балонна дилатация, като твърди, че артериална хипертония за първи път е документирана
на 15.11.2007 г., оплакванията от стенокардна симптоматика за първи път са документирани
на 05.08.2010 г. В заключението е отразено, че ищецът подлежи на доживотна лекарствена
терапия, както и е рефериран за имплантация на CRT. Твърди, че най- вероятно болестните
състояния са в пряка връзка с преживеният шок и стрес от наказателното преследване срешу
него, при артериалната хипертония и дислипидемията стресът може да усложни тяхната
еволюция, недвусмислено има пряка връзка и с инвалидизирането. По отношение на стреса,
експерта сочи че неслучайно е написал „най-вероятно“, тъй като няма начин за
категоричност, че стресът е довел до това нещо, но чисто като хронология на събитията и
преживения стрес, заключението на експерта е, че практически има връзка.
От заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична
експертиза се установява, че ищецът е с правилно нервно-психично развитие в детско-
юношеска възраст, с висше образование, а към момента на изготвянето на експертизата е 61-
годишен мъж, с добри обноски, комуникативен, но вербално не добре изразяващ се.
Извършения преглед го очертава като астеноневротичен и психастенен тип личност, с
високо ниво на натрупан стрес, тежка депресия, и изразена симптоматика на
посттравматично стресово разстройство, което го поставя в много висок риск от
психосоматични здравословни проблеми и по- интензивни реакции в отговор на силен стрес.
Вещите лица твърдят, че образуването на разследване е довело до развитие на
посттравматично стресово разстройство, като общата висока тревожност се е соматизирала
и е провокирала сърдечно-съдови нарушения. Твърдят, че периодът на възстановяване от
7
травматични и стресови разстройства е строго индивидуален, при провеждане на съответно
лечение се очаква известно подобрение в състоянието на лицето, съответно редуциране на
тревожността и частично повлияване на негативните му мисли, но не се очаква пълно
възстановяване и нормален начин на живот. Твърдят, че възникналите психопатологични
личностни и емоционални промени намират израз във високи нива на дифузна тревожност,
депресия и интензивен дистрес (натрупване на негативни емоции в количество,
надхвърлящо капацитета на защитните механизми на психиката на човека, което причинява
личностно и социално дисфункциониране), довели, в рамките на 2 години и половина, до
отключване и на психосоматично сърдечно-съдово заболяване. В заключението експерта
психолог твърди, че вследствие от преживяното при М. А. М. възникват редица нарушения,
които намират израз в следното: трайно нарушение на съня, промени в апетита, промени в
теглото, липса на мотивация за дейност, чувство на вина и отчаяние, незаинтересованост от
общуване и социално взаимодействие, сърдечно заболяване /много вероятно с
психосоматична генеза/ и заболяване на опорно-двигателния апарат - всички с негативен
ефект върху соматичния, психичен и социален статус на ищеца и водят до трайно
нарушаване на адаптацията му.
В съдебно заседание вещите лица твърдят, че смъртта на родителите е оказала
влияние върху емоционалното му състояние, както и че влошаването на психичното здраве
на ищеца, се намира в причинна връзка с останалите му заболявания, макар връзката да е
непряка.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване
искове с правно основание правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и за имуществени
вреди в размер на 7 700 лв.
С атакуваното решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по гр. д. № 135/23 г.
по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав, че съдът е осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. М. сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита при проведеното наказателно производство, със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на влизане на оправдателната присъда в
сила) до окончателното изплащане на дължимото, като е отхвърлил иска за неимуществени
вреди в частта му над уваженото от съда от 5 000 лв., до претендираното от 7 700 лв., като
неоснователен; осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. М.
сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, във връзка с неоснователно повдигнато обвинение и водене на
наказателно производство срещу него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.06.2021 г. (датата на влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното
изплащане на дължимото, като отхвърля иска в останалата част над уважената от съда, до
пълния предявен размер от 100 000 лв., като неоснователен; осъдил е Прокуратурата на
Република България да заплати на М. А. М. сумата от 560.90 лв., разноски за вещо лице,
съразмерно на уважената част от предявения иск; осъдил е Прокуратурата на Република
България да заплати на адвокат Н. Н. Д., на основание чл. 38 от ЗАдв. сумата от 5 580 лв.,
съставляваща дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по гр. д. № 135/23 г. по описа на ОС Благоевград,
пред настоящата съдебна инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от
8
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислена
поотделно за всеки един от двата иска за имуществени и за неимуществени вреди, с
начислен ДДС и съразмерно на уважената част от предявените искове.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
По отношение на така подадените жалби съдът намира, че същите са подадени
в установения от закона срок и от лица, които са легитимирани да обжалват, поради което са
процесуално допустими. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от страните доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, макар и многостранно повтарящи се, са свързани с твърдението, че съдът не е
спазил принципа на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на размера обезщетението, което ще
репарира вредите, предвид не обсъждането на всички наведени доводи. Така наведените
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение съдът в
настоящия си състав намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба в редакцията й
след изм. с ДВ бр. 98 от 11.12.2012 г. (т. 2 преди изменението) е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, какъвто е и
конкретният случай. Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за ангажиране на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е уличено в
извършване на престъпление по НК, повдигнато му е обвинение, а впоследствие е оправдано
с влязла в сила присъда и/или наказателното производство е прекратено.
Законодателят с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е предвидел,
че отговорност на държавата възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в
производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност
на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно
обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като
същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата
й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените
вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е
предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от
прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги,
когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с
окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били
неоснователни. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е
поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството, а в случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение.
Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването
и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и
отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови
изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент
доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално
установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради
което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки
и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно: повдигане на обвинение на лице за
извършване на престъпление и наказателното производство да е приключило с оправдано
по повдигнатото му обвинение. В конкретния случай тези две предпоставки са установени
по делото.
От друга страна законът предвижда отговорността за държавата за вреди
9
причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да
съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава
връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от
ищеца, извън случаите, когато се претендира вреди в рамките на обичайните такива. В
случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1
от ГПК.
В решение № 480/23.04.2013 г., постановено по гр. д. № 85/12 г., по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на
чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението
е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо
равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната
практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се
твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то
тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от
предмета на иска. С оглед на приетото в решението съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при
търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на
причинно следствената връзка между него и търпените вреди. В случаите когато се търсят и
съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при
успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това
означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да
присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице
други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване
на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1
107/12 г., по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Същевременно в решение № 542/15.01.2013 г.,
постановено по гр. д. № 1 568/11 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с
незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в
тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. При това размерът на
обезщетението трябва да бъде определен по справедливост, в какъвто смисъл са и
посочените по-горе други две решения на ВКС. Така цитираната практика се споделя и от
настоящия състав.
По отношение на въведените пред настоящата инстанция възражения,
свързани с размера на присъденото обезщетение съдът намира следното:
Държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат
предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда, или
производството е прекратено и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези,
за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
10
52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като
обуславят вредите. При определянето на размера на обезщетението съдът се ръководи от
принципа на справедливост. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и
характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не на последно
място следва да се отбележи, че при определяне на размера на обезщетението, съдът следва
да се съобрази дали в посоченият период спрямо лицето са извършвани други процесуални
действия, вкл. и вземане на мярка за неотклонение по други дела. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 от ГПК (чл. 130 ГПК отм.). На следващо място размерът на обезщетението се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. От друга страна,
фактори за определяне на обезщетението са продължителността на наказателното
производство; тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите,
има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др.
Тежестта на доказване на тези психически или физически травми е на ищеца. В оспорваното
решение първоинстанционния съд, е отчел всички тези предпоставки за определяне размера
на претендираното обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение от съда са от
значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от наказателното
преследване неудобства в личен и професионален план, вкл. степента на засягане на
достойнството и авторитета му в обществото от разгласяването на случая, както и
обществено-икономическите условия в страната.
В конкретния случай на ищеца е повдигнато обвинение и същият е оправдан
не за тежко умишлено престъпление. Безспорно е, че спрямо ищцата не е прилагана най-
тежката мярка за неотклонение. От друга страна видно от свидетелските показания
търпените от ищеца негативни изживявания, свързани с повдигнатото обвинение, както и
достигането на това обстоятелство до неограничен кръг от лица са довели до страдания и
неудобства за ищеца. В поведението му настъпила съществена промяна на този човек след
делото. След започване на делото той е станал много сприхав, нервен, говори на висок тон,
че след като са започнали делата срещу него, той се е разболял- оплаквал се от проблеми със
сърцето, от операция на крака. Установява се, че след започване на делата местните хора го
отбягвали и отказвали да му помагат и да общуват с него. Свидетелите твърдят, че не му се
живеело и бил притеснен че ако умре, ще трябва разноските по делото да се поемат от сина и
дъщеря му, че продължава да живее сам в една стая в къщата си, никой не го е потърсил да
го види, никой не му идва на гости, с никой не общува, общувал само със съпругата си с
дъщеря си, тъй като родителите му междувременно починали.
Не на последно място следва да се вземат предвид и заключенията на
съдебните експертизи, от които се установява, че съществуващите заболявания са се развили
прогресивно и преживения стрес, неминуемо му се е отразил, причинявайки му
поведенчески изменения и депресивни състояния. Всичко това дава основание да се приеме,
че справедливия размер на обезщетението, необходимо за репариране на вредите е в размер
на 40 000 лв. Този размер е съобразен и с обществено-икономическите условия в страната.
От публично известната информация се установява, че минималната работна заплата през
периода на производството е от 360 лв. до 650 лв. месечно.
С оглед на изложеното и предвид съвпадане на крайните изводи настоящият
11
състав намира, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000
лв. е правилен и обоснован. В останалата част следва да се споделят и мотивите на
първоинстанционния съд като правилни и законосъобразни.
По отношение на въззивните жалби в частта, в която съдът е присъдил
обезщетение за имуществените вреди съдът намира следното:
Видно от доказателствата по делото ищецът е поискал да му бъде присъдено
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него възнаграждение за
един адвокат, осъществявал правната помощ и процесуалното представителство в
наказателното производство. В настоящият процес ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното като обезщетение, заплатено възнаграждение за адвоката.
Настоящият състав намира, че така релевираното възражение е неоснователно. При
преценката на размера на адвокатското възнаграждение, съдът е длъжен да извърши
преценка на вида, характера и тежестта на повдигнатото обвинение, на продължителността
на провеждането наказателно преследване, на обема на материалите с които защитата е
следвало да се запознае, с броя на проведените съдебни заседания и др. В конкретния случай
безспорно повдигнато обвинение, което същият е оправдан не е за тежко умишлено
престъпление. От друга страна, с оглед на вида и характера на обвинението, защитата е
изисквала запознаване, анализ и оценка на голям обем от материали свързани с
изграждането на обекта- „Местен път IV- 84025- с. Конарско, община Якоруда, с. Бел камен-
Община Якоруда, с дължина 4 567.65м.“. Не на последно място следва да се посочи, че
първоначално е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление чл. 316 НК, във вр. с
чл. 309 ал. 1, и за престъпление по чл. 316 от НК, във вр. с чл. 311 ал.1 от НК, във вр. с чл. 26
ал. 1 от НК, за което след няколкократно прекратяване от съда впоследствие не е
поддържано. С оглед на изложеното настоящият състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд относно прекомерността на претендираното адвокатско
възнаграждение. В конкретния случай делото се отличава с голяма фактическа сложност,
производството е протекло в продължителен период, през които са провеждани както
съдебни заседания, така и са извършвани процесуално-следствени действия, поради което
възражението за прекомерност е неоснователно.
Следва да се постанови решение, с което атакуваното в тази част бъде
отменено и вместо него се постанови ново, с което претенцията за имуществени вреди бъде
уважена в пълен размер.
По изложените съображения настоящия състав намира, че атакуваното решение е
правилно и законосъобразно в частта относно присъдения размер за неимуществени вреди и
като такова следва да се потвърди, а в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск за
имуществени вреди е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция съдът намира, че същото е основателно, с оглед изхода на спора.
Въззивника ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 лв.,
представляваща държавна такса, както и 4 466 лв. да заплати в полза на адвокат Н. Н. Д., на
основание чл. 38 от ЗАдв.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по гр. д. № 135/23 г. по
описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав, в частта, в която
съдът е отхвърлил иска за имуществени вреди в частта му над уваженото от съда от 5 000
лв., до претендираното от 7 700 лв., като неоснователен, като неправилно и
12
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
“Витоша“ № 2 да заплати на М. А. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, обл. Благоевград
сумата от 2 700 (две хиляди и седемстотин) лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита при проведеното наказателно
производство, със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2021 г. (датата на
влизане на оправдателната присъда в сила) до окончателното изплащане на дължимото,
както и да заплати сумата от 5 (пет) лв., представляваща разноски в настоящето
производство.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
“Витоша“ № 2 да заплати на адвокат Н. Н. Д., с № *** в САК сумата от 4 466 (четири
хиляди четиристотин шестдесет и шест) лв., на основание чл. 38 от ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 455 от 02.09.24 г., постановено по гр. д. №
135/23 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, Гражданско отделение, 9 състав в
останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13